№ 312
гр. Пловдив, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело №
20215300900797 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 432 от КЗ.
Предявен е иск от Д. А. Ш., ЕГН ********** с адрес **** против
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
за заплащане на сумата от 65 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, болки и страдания, в следствие
на обстоятелството, че на 21.12.2020 г. около 16:00 ч. в гр. Пловдив на
кръстовището на бул. „Руски“ и ул. „Драган Цанков“ настъпва пътно-
транспортно произшествие, при което ищецът е пресичал на зелен светофар
за пешеходците, но правещият надясно завой автобус с рег. № РВ ** ТА,
управляван от водача В. Р. В. не пропуска пресичащия по пешеходната пътека
пешеходец Д. Ш. и го блъска, като му нанася следните увреждания:
размачкване на тъканите на лява подбедрица и глезен, обусловило
необходимостта от оперативно лечение, захарен диабет тип 2, усложнения
вследствие кетоацидоза, разкъсно-контузна рана на пръстите на десен крак и
контузия на ляво рамо, както и за заплащане на сумата от 4321,85 лева
имуществени вреди, съставляващи разходите, направени от ищеца по
лечението му по следните фактури: 1. Фактура № 396277/20.01.21 г. на
стойност 379,85 лв. за лекарствени средства; 2. Фактура № 3780/22.01.21 г. на
стойност 1 290 лв. за настаняване и престой в частна болница, към която
задължително е насочен пострадалият поради невъзможност спасяващите
манипулации да се извършат в друго лечебно заведение; 3. Фактура №
396702/26.01.21 г. на стойност 393,36 лв. за лекарствени средства; 4. Фактура
1
№ 396911/28.01.21 г. на стойност 160,12 лв. за лекарствени средства; 5.
Фактура № 397328/02.02.21 г. на стойност 393,36 лв. за лекарствени средства;
6. Фактура № 397806/08.02.21 г. на стойност 329,57 лв. за лекарствени
средства; 7. Фактура № 3813/09.02.21 г. на стойност 120 лв. за болничен
престой; 8. Фактура № 398453/16.02.21 г. на стойност 329,57 лв. за
лекарствени средства; 9. Фактура № 398538/17.02.21 г. на стойност 160,12 лв.
за лекарствени средства; 10. Фактура № 399073/23.02.21 г. на стойност 445,66
лв. за лекарствени средства; 11. Фактура № 399276/26.02.21 г. на стойност
160,12 лв. за лекарствени средства; 12. Фактура № 400859/17.03.21 г. на
стойност 160,12 лв. за лекарствени средства, ведно със законната лихва
начиная от датата на ПТП на 21.12.2020г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че водачът на автобуса има вина за
настъпване на пътно-транспортното произшествие, също така подробно се
рисува клиничната картина след настъпилите телесни увреждания за ищеца,
проведеното лечение и усложненията във връзка с настъпилите травми, както
и подробно се обосновава обстоятелството за необходимост от репарация на
неимуществените вреди, претърпени от ищеца в посочения в исковата молба
размер.
Ответникът изцяло оспорва иска. Оспорват се всички твърдения в
исковата молба, освен обстоятелството, че към момента на настъпване на
пътно-транспортното произшествие процесният автобус е имал валидно
сключена застраховка с ответното дружество „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Освен изричните оспорвания на фактите, изложени от
ищеца, ответното дружество изрично прави възражение за съпричиняване на
вредите от страна на пресичащия пешеходец - ищец по делото, като се твърди
от застрахователя, че ищецът е нарушил също правила за движение по
пътищата, а именно пресичане на пътното платно на забранен сигнал на
светофарната уредба, пресичане на пътното платно без да се съобрази със
скоростта и разстоянието на приближаващото МПС, внезапно навлизане на
пътното платно.
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, ХVIIІ с., като обсъди
обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ.
Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки
на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и
застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване
предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този
институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно
2
изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена
застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно,
настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между
активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия
елемент завършващ фактическия състав.
При липсата на акт на наказателния съд установяващ елементите на
изискуемия фактически състав, същите следва да бъдат констатирани
съобразно събраните по делото доказателства. Основни доказателства въз
основа на които може да се установи обективната фактическа обстановка,
наред с писмените доказателства са показанията на свидетелите П. П. и В. В.,
както и приетата по делото САТЕ. Следва да се посочи, че съдът изцяло
кредитира, както показанията на свидетелите, като плод на непосредствени и
лични впечатления, така и констатациите на вещото лице по назначената
САТЕ, като безпристрастни и компетентни. Съвкупния анализ на събраните
писмени и гласни доказателства разгледани в светлината на изложеното в
САТЕ обосновават извода, че в случая не е налице фактическият състав на
чл.45 от ЗЗД.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, който въпреки че не обладава правните признаци на официален
свидетелстващ документ относно механизма на настъпване на ПТП,
несъмнено е валиден акт по отношение на обстоятелствата констатирани от
длъжностните лица към момента на пристигане на местопроизшествието. В
този аспект очевидно документът, с обвързваща съда доказателствена сила
установява, че на посочената дата и час посоченото длъжностно лице е
посетило мястото на инцидента и е констатирал настъпило ПТП с автобуса
посочен в исковата молба и ищеца Ш., която е била пострадало лице. В
унисон с тези факти са и показанията на разпитаните свидетели П. и В..
За да се възприеме механизма на настъпилото ПТП следва да се
анализират в детайли показанията на разпитаните по делото очевидци и се
съобрази изложението им с констатациите на вещото лице по назначената
САТЕ. Вещото лице М., чието заключение съдът изцяло кредитира също
установява настъпване на ПТП с посочените в исковата молба участници,
като обективира и механизма на настъпване на инцидента. Според настоящия
състав на съда, при съвкупен анализ на всичките събрани по делото
3
доказателства, се установява, че не е налице фактическия състав на нормата
на чл.45 от ЗЗД.
Вещото лице М. установява в своето заключение, че на 21.12.2020 г.
около 16:00 часа, водача В. Р. В. е управлявал автобус с рег.№ РВ-**-ТА по
платното за движение на бул. „Руски“ в посока от север на юг. В 15:49:54 ч.
автобус с рег.№ РВ-**-ТА е спрял на спирката. След престой от 19 сек. в
15:50:13 автобус с рег.№ РВ- **-ТА е потеглил. Ускорил е до 14 km/h след
което в 15:50:30 ч. автобус с рег.№ РВ-**-ТА е спрял на кръстовището. Има
едно потегляне и спиране което най-вероятно не е отчетено от GPS. След
престой от 68 сек. в 15:51:39 автобус с рег.№ РВ-**-ТА е потеглил, като е
ускорил до 9 km/h и е предприел маневра - завой на дясно към ул. „Драган
Цанков“ в посока на запад. През това време пешеходеца Д. А. Ш. е бил на
северния тротоар, от където е предприел пресичане на платното за движение
на ул. „Драган Цанков“ в посока от север на юг, от дясно на ляво спрямо
автобуса. Така е настъпил удар между автобуса и пешеходеца, като съгласно
исковата молба, след удара крака на пешеходеца е бил затиснат от задна
дясна гума на автобуса т.е. удара е настъпил в дясната странична задна част
на автобуса. Водача е реагирал, като в 15:51:46 ч. е спрял. След това поне до
17:55 ч. автобус с рег.№ РВ-**-ТА не се е движил. Във връзка с разпита на
вещото лице в последното съдебно заседание и установеното маневриране на
автобуса от GPS системата, като се вземат предвид и обясненията на
очевидците, може да се посочи с категоричност, че пътният инцидент е
станал след повторното потегляне на ППС, за да премине през пешеходната
пътека. Водачът В. е подходил към пътеката от кръстовището на зелен за него
сигнал на светофарната уредба, като е изнесъл превозното средство в заход
към лявата страна на пешеходната пътека. Това е било обективно
необходимо, за да може автобусът да премине през платното безопасно, тъй
като е с голяма дължина. При извършване на маневрата водачът В. е
предприел спиране на пешеходната пътека, за да пропусне преминаването на
майка с количка, след което е предприел отново потегляне, когато е
настъпило ПТП с участник настоящия ищец.
Изводът на вещото лице М. е, че причината за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка е, че пешеходеца Д. А. Ш. е
навлязъл на платното за движение когато автобус с рег.№ РВ-**-ТА е бил на
разстояние по-малко от дължината на опасната му зона 3,5 т и буквално
4
автобуса е бил пред пешеходеца т.е. без да се съобрази с приближаващия се
автобус.
От мащабната скица е видно, че когато мястото на удара е било извън
дължината на пълния спирачен път (опасна зона), пешеходеца Д. А. Ш. е бил
на тротоара, при което от момента в който е навлязъл на платното за
движение при движение със спокоен ход, водачът на автобус с рег.№ РВ-**-
ТА при своевременна реакция и задействане на спирачната система е нямал
техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране.
Видно от циклограмата на светофарната уредба, автобус с рег.№ РВ-**- ТА се
е движел по направление на НЗ на зелен сигнал и пешеходеца Д. А. Ш. по
направление ПЗ на зелен сигнал. Водачът на автобус с рег.№ РВ-**-ТА
евентуално би избегнал удара, ако бе пропуснал изчакващите да пресекат
пешеходци.
Последното предположение обаче не кореспондира на нормативно
разписаните правила за водачите на ППС пресичащи пешеходна пътека.
Съобразно чл.119, ал.1 от ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре. Т.е. не е вменено задължение
към водачите да спрат пред пешеходната пътека, а е обосновано от закона
съобразяване с пешеходците в активна фаза, а именно тези, които вече са
предприели пресичане, като са стъпили на пътеката или вече я преминават.
От своя страна чл.120 от ЗДвП определя, че когато преминаването на
пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от
регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. при подаване на сигнал, който забранява преминаването - да спре
пред пешеходната пътека;
2. след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да
пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната
пътека; В случая няма данни да е имало сигнал забраняващ преминаването, а
освен това т.2 обосновава още веднъж задължението за водача, като
относително. Т.е. задължението за пропускането на пешеходците е законово
обосновано спрямо тези, които са в активна фаза, а именно предприелите
пресичането, а не и тези които все още са на тротоара и не се ясно дали ще
5
започнат пресичане.
По делото така и не става ясно в пълна степен какво е било поведението
на Ш. преди предприетото пресичане. Дали е стоял на тротоара и е чакал или
е подходил към пътеката от разстояние. Независимо от това пешеходците
също имат задължения вменени им от закона, а именно - при пресичане на
платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки, като преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства; /чл.113 от ЗДвП/ Съобразно
констатациите на в.л. М. в случая Ш. по никакъв начин не се е съобразил с
конкретната фактическа обстановка и обстоятелството, че пред него е имало
спрял автобус, който осигурява по този начин преминаване през пътеката на
други участници в движението.
При спирането на ППС на пешеходната пътека, за да пропусне
пресичащите по нея водачът В. е проявил възможната грижа към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците. /чл.5 от ЗДвП/ Няма
актуални данни по делото, че водачът е имал техническата възможност да
съобрази наличието на пешеходеца Ш. на тротоара в задната част на автобуса,
а и няма нормативно определено правило за това. Съдът счита, че водачът В.
е осъществил завиване и преминаване през пешеходната пътека адекватно на
пътната обстановка и нормативните правила, като пешеходецът Ш., при
изяснената фактическа обстановка е могъл и е бил длъжен съобразно чл.113
от ЗДвП да прояви адекватност и да съобрази наличието на ППС пред него.
Т.е. в конкретния казус липсва извършено противоправно деяние от
страна на водача на автобуса, като презумпцията за вина се явява оборена.
Изрично е посочено в последното заключение на в.л. М., че пешеходеца Д. А.
Ш. е навлязъл от тротоара на платното за движение когато автобусът е бил
буквално пред него със задната си част. Причината за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка е, че пешеходеца Д. А. Ш. е
навлязъл на платното за движение когато автобус с рег.№ РВ-**-ТА е бил
на разстояние по-малко от дължината на опасната му зона 3,5 т и буквално
автобуса е бил пред пешеходеца т.е. без да се съобрази с приближаващия се
автобус.
На следващо място следва да се съобрази и факта, че по същество
предприетото пресичане от Ш. не е точно върху пешеходната пътека. На
6
скица на стр. 206 и стр. 207 е посочена траекторията на движение на автобуса
и местонахождението на пострадалия към момента на инцидента. Съобразно
данните от GPS системата и реалните габарити на ППС захода на автобуса е
осъществен именно по показания начин, при което и съприкосновението на
пешеходеца с дясна задна гума е възможно именно по показания начин, а
именно извън пешеходната пътека. Т.е. по делото е установено, че Ш. е
предприел пресичане не точно на обозначеното за това място, което е още
един аргумент, за да се приеме поведението на водача на автобуса за
законосъобразно. Същият е упражнил дължимата грижа към уязвимите
участници в движението, като установеното му поведение не може да се
съотнесе към някоя императивна материално правна норма по ЗДвП, която В.
е нарушил. Съдът намира, че последният е съобразил своето поведение на
пътя с цитираните по – горе правила и инцидентът е настъпил поради
изключителната вина на пострадалия. Категоричния извод на вещото лице е,
че водачът на автобуса е нямал техническа възможност да избегне
произшествието при установеното поведение на Ш., който е осъществил
преминаване по начин и във време, когато това не е било безопасно. Т.е.
поведението на пешеходеца може да се обоснове, като неадекватно на
реалната пътна обстановка. Житейски най- обосновано е да се предположи,
че това се е случило евентуално понеже Ш. е поискал да заобиколи спрелия
автобус от задната страна и извън пешеходната пътека, тъй като същият е бил
пред него, но тръгвайки ППС е намалило драстично разстоянието до тротоара
поради габаритите си и радиуса на завоя и се е стигнало до ПТП поради
лошата преценка и поведение на пешеходеца. Това е извод, който почива на
предположение, но дори и да не отговаря на действителността окончателния
извод пак би бил, че поведението на пешеходеца е било неадекватно на
пътната обстановка и по необясними причини Ш. е предприел това опасно за
здравето и живота му поведение.
По делото са налице данни за влязло в сила наказателно постановление
и наложена глоба на водача В., но същото не е от задължителен характер за
съда, въпреки че не е обжалвано. При очертаната по делото фактическа
обстановка това косвено доказателство за вина на водача се явява
категорично опровергано.
Поради така изложените мотиви и липсата на изискуемия фактически
състав по чл.45 от ЗЗД не следва да се ангажира отговорността на
7
застрахователя по правилата на чл.432 от КЗ, поради което и искът ще се
отхвърли.
Ето защо и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. А. Ш., ЕГН ********** с адрес ****
против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А искове с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на сумата
от 65 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, болки и страдания, в следствие на обстоятелството, че
на 21.12.2020 г. около 16:00 ч. в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „Руски“
и ул. „Драган Цанков“ настъпва пътно-транспортно произшествие, при което
ищецът е пресичал на зелен светофар за пешеходците, но правещият надясно
завой автобус с рег. № РВ ** ТА, управляван от водача В. Р. В. не пропуска
пресичащия по пешеходната пътека пешеходец Д. Ш. и го блъска, като му
нанася следните увреждания: размачкване на тъканите на лява подбедрица и
глезен, обусловило необходимостта от оперативно лечение, захарен диабет
тип 2, усложнения вследствие кетоацидоза, разкъсно-контузна рана на
пръстите на десен крак и контузия на ляво рамо, както и за заплащане на
сумата от 4321,85 лева имуществени вреди, съставляващи разходите,
направени от ищеца по лечението му по следните фактури: 1. Фактура №
396277/20.01.21 г. на стойност 379,85 лв. за лекарствени средства; 2. Фактура
№ 3780/22.01.21 г. на стойност 1 290 лв. за настаняване и престой в частна
болница, към която задължително е насочен пострадалият поради
невъзможност спасяващите манипулации да се извършат в друго лечебно
заведение; 3. Фактура № 396702/26.01.21 г. на стойност 393,36 лв. за
лекарствени средства; 4. Фактура № 396911/28.01.21 г. на стойност 160,12 лв.
за лекарствени средства; 5. Фактура № 397328/02.02.21 г. на стойност 393,36
лв. за лекарствени средства; 6. Фактура № 397806/08.02.21 г. на стойност
329,57 лв. за лекарствени средства; 7. Фактура № 3813/09.02.21 г. на стойност
120 лв. за болничен престой; 8. Фактура № 398453/16.02.21 г. на стойност
329,57 лв. за лекарствени средства; 9. Фактура № 398538/17.02.21 г. на
стойност 160,12 лв. за лекарствени средства; 10. Фактура № 399073/23.02.21
8
г. на стойност 445,66 лв. за лекарствени средства; 11. Фактура №
399276/26.02.21 г. на стойност 160,12 лв. за лекарствени средства; 12.
Фактура № 400859/17.03.21 г. на стойност 160,12 лв. за лекарствени средства,
като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. А. Ш., ЕГН ********** с адрес **** да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А
сумата от 480 лева направени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9