Решение по дело №754/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 774
Дата: 17 юни 2019 г.
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20195300500754
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  № 774

 

17.06.2019г., град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  -  VII-ми  граждански състав

На   07.05.2019г.

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

Секретар: Ангелина Костадинова

 

като разгледа докладваното от съдия  Ст.Михова в.гр.дело № 754 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  

Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на С.Г.Р., ЕГН ********** и Ц.К.Р., ЕГН ********** срещу решение № 263/21.01.2019г. на Районен съд-Пловдив , ХІІІ-ти с-в, постановено по гр.д. № 20667/2017г., в частта, с която е признато за установено, че  З.А.С., ЕГН **********, има вземане спрямо тях в размер на 12 000 лева - главница,  представляваща двоен размер на капаро /задатьк/ по т.7 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от дата 08.02.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №13710/2017 г. на ПРС - 30.08.2017 г.,  до окончателното издължаване и жалбоподателите са осъдени да заплатят на З.А.С., ЕГН ********** сторените по делото разноски в размер от 1740 лева. .

От жалбоподателите са релевирани   оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на процесуалния и материалния   закон. Твърди се,че изводите на първоинстанционния съд за доказаност на облигационната претенция са неправилни, като в противоречие със събрания доказателствен материал и при неправилната му преценка  е  приел за установено в процеса , че  купувачът е изправна страна по сключения предварителен договор  и продавачите  дължат връщане на дадения по договора задатък  в двоен размер. Сочат, че несключването на окончателния договор се дължи само и единствено на неизпълнението на купувача на задължението да заплати уговорената цена, а въззивниците изцяло са изпълнила своите задължения, представяйки нужните документи на нотариуса за изповядване на окончателния договор. Твърдят,че от  събрания по делото доказателствен материал е безспорно установено, че  купувачът не е изпълнил задължението си да заплати по банков път  уговорения в договора задатък в размер на сумата от 6000 лева, плащането на която е недопустимо да бъде установявано в процеса с гласни доказателствени средства, с оглед забраната на чл.164,ал.1,т.3 от ГПК. Претендира се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново по същество на спора, с което да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна.

В постъпилия писмен отговор  въззиваемия З.С., оспорва основателността на въззивната жалба с искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на направените по делото разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност съдът констатира следното:

Производството по делото е образувано по предявен по реда на чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,  от З.А.С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 93,ал.2  от ЗЗД против съпрузите С.Г.Р., ЕГН ********** и Ц.К.Р., ЕГН **********.

Като ищец по делото З.С. твърди,че на 08.02.2017 г.  между страните бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който съпрузите С. и Ц. Р. поели задължение  да му продадат  собственият си, придобит при режим на СИО , недвижим имот, находящ се  в сецо Ц.,Пловдивска област,  по  който договор заплатил капаро в размер на 6 000 лв.Остатъка от продажната цена от 60 498,00 лева купувачът З.С. е следвало  за заплати  на продавачите с отпуснат от банка паричен кредит и  след  представяне   на вписани нотариални актове за продажба и молба за законна ипотека или чрез уредена договорна ипотека в полза на банката, ведно с удостоверения за вписана продажба и съотв. ипотека. Съгласно т.3 от предварителния договор  продавачите поели задължение да снабдят купувача с необходимите документа за прехвърляне на недвижимия имот, като му предоставят актуална скица на имота, данъчна оценка, акт за брак, удостоверение от Агенцията по вписванията, че към датата на покупко-продажбата липсват тежести за недвижимия имот, удостоверение за гражданско и семейно положение.Ищецът твърди,че купувачите не изпълнили така поетото в т.3 от договора задължение и не предали на купувача актуална скица на имота, данъчна оценка, удостоверение от Агенцията по вписванията, което тяхно неизпълнение възпрепятствало  отпускането на паричен заем  на купувача от банката  и до невъзможност за изповядване на окончателната сделка в уговорения в.4 от договора срок-30.04.2017г.С нотариална покана, връчена на продавачите на 27.06.2017г. , ищецът  ги поканил да му върнат платения по договора задатък в двоен размер и съгласно уговореното между страните в т.7 от договора, на която последните не се отзовали. За вземането си срещу ответниците ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по  ч.гр.д.№13710/2017г. по описа на РС-Пловдив. В срока по чл.414,ал.2 от ГПК  длъжниците  подали възражение срещу заповедта, поради което ищецът предявява настоящия иск и моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,че му дължат  сумата от 12 000 лв., представляваща двойния размер на задатъка, даден при сключване на предварителен договор   от 08.02.2017г. за покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

В писмения си  отговор ответниците,чрез процесуалния си представител адв.А. А. , оспорват предявения  иск и молят съда да го отхвърли като неоснователен. Сочат, че купувачът  е неизправна страна по договора , който не е изпълнил поетото задължение за заплащане  на капаро на купувачите  в размер на 6000  лева    по банков път , като не се явил и в нотариалната кантора на уговорената дата-30.04.2017г. за сключване на окончателен договор.Ответниците твърдят, че са изпълнили задължението си по договора  и  предоставили всички необходими документи за отпускане на кредит на купувача, който няколко дни преди  падежната дата ги уведомил  , че не може да заплати   цената на имота, тъй като  банката му отказала отпускане на паричен заем.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

По приложеното  ч.гр.д.№13710/2017г. по описа на РС-Пловдив, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено  длъжниците С.Р. и Ц.Р.  при условията на солидарност да му заплатят сумата от  12 000 лв. представляващи двойния размер на задатъка, даден при сключване на предварителен договор   от 08.02.2017г. за покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението-30.08.2017г. до окончателното й изплащане. Срещу заповедта са били подадени  възражения от длъжниците  по чл.414 ГПК, в резултат на което и в срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил настоящия иск по чл.422 ГПК. Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.

От фактическа страна e безспорно между страните и документално установено по делото,  че на 08.02.2017 г. са сключили предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, по силата на който съпрузите С.Р. и Ц.Р. са поели задължение да продадат на  купувача З.С.,  собственият си, придобит при режим на СИО , недвижим имот, находящ се  в сецо Цалапица , за сумата от 34 000 евро  или 66 498 лева, платима по следния начин –6 000 лева при подписване на предварителния договор, за която сума изрично е уговорено, че представлява капаро /задатък/ по сделката, а оставащата част от 60498 лева  ще бъде платена от купувача  на продавачите по банков път  по равно  по банковите сметки на двамата , чрез кредит отпуснат  в полза на купувача, след представяне пред банката на вписани нотариални актове за продажба и молба за законна ипотека или учредена договорна ипотека в полза на банката, ведно с удостоверения за вписана продажба и съотв. ипотека. Съгласно уговореното в т.3, снабдяването с необходимите документи за прехвърлянето на недвижимия имот е задължение на продавачите, които освен представения   при сключването на предварителния договор нотариален акт  , следва да представят актуална скица на имота, данъчна оценка, акт за брак, удостоверение от АВп, че към датата на покупко-продажбата липсват вещни тежести за недвижимия имот , удостоверение за гражданско и семейно положение на продавачите. Страните са уговорили окончателният договор да бъде сключен на 30.04.2017 г. пред нотариус Мариана Пиперкова- Атанасова, рег.№483 на НК, а ако задължението не бъде изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора, може да иска задатъка в двоен размер , съгласно волята на страните обективирана в т.7 от споразумението.

С връчена на 27.06.2017г. нотариална покана,  продавачите са уведомени от купувача, че прекратява сключения между тях предварителен договор, поради неизпълнение   на задълженията по т.3   от същия , което е възпрепятствало  изповядването на сделката  в уговорения срок-30.04.2017г.Поради прекратяване на договора по вина на продавачите, купувачът ги е поканил  да му заплатят сумата от 12 000 лева- дадения по договора задатък в двоен размер.

 В отговор на така връчената им нотариална покана , продавачите, чрез пълномощника си адв.С. А., са изпратили до купувача  адвокатска покана от 22.05.2017г. и становище по нотариална покана  от 11.07.2017г.С първата уведомяват купувача , че развалят сключения предварителен договор поради виновно неизпълнение на поетото от него задължение за сключване на окончателен такъв и не явяване в уговорения ден и час  пред нотариус Пиперкова-Атанасова, за което купувачите са се снабдили с всички необходими документи.Тъй като неизпълнението на договора е изцяло по вина на купувача, продавачите са заявили , че не следва да му бъде върнат  предадения задатък  по сключения предварителен договор. В  становище по нотариална покана  от 11.07.2017г. продавачите са изложили  твърдения,че  причина   за неуспешното финализиране на договорните им отношения  е неизпълнението от страна на купувача на задължението да набави уговорената парична сума  в срока по т.4  от предварителния договор , дължима при изповядване на сделката, представляваща продажната цена на недвижимия имот.Посочили са ,че  са изпълнили поетото задължение и са  се снабдили с всички необходими документи  за прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот  още  към дата 07.04.2017г. , но купувачът не е имал готовност  да заплати уговорената продажна цена , поради отказ за отпускане на банков кредит, за което продавачите са били уведомени от купувача непосредствено преди  падежната дата за сключване на окончателния договор.

Съгласно постъпилата по делото   на 29.11.2018г. справка  от „Банка ДСК“ЕАД, във финансовата институция не е постъпвало искане за кредит от З.С.  за периода м.02.2017г.-м.04.2017г. 

В Справка от 29.11.2018 г. , изготвена от нотариус Мариана Пиперкова Атанасова, е посочено че към датата на подписване на предварителния договор са представени  нотариалните актове легитимиращи  продавачите като собственици на недвижимия имот и скица за имота.

Разпитана като свидетел в първоинстанционното производство нотариус Пиперкова е заявила,че  при сключване на предварителния договор купувачът е носел уговореното капаро и парите  били на масата, но свидетелката не знае дали са били платени и по какъв начин-на ръка или по банков път.

 Според  показанията на свидетеля Г. Д. П., присъствал на сключването на предварителен договор, парите за капарото били изброени и платени от купувача в негово присъствие и в присъствието на самия нотариус.Остатъка от продажната цена следвало да бъде платена  от купувача  с отпуснат банков кредит от „Банка ДСК“ЕАД. Ищецът не подал заявление за отпускане на кредит, тъй като ответниците не му представили нужните документи.

От показанията на свидетеля С. С. А., дъщеря на ответниците, се установява, че  при сключването на предварителния договор купувачът им казал , че няма пари за заплащане на продажната цена за имота и трябва да тегли кредит.Родителите  й подготвили всички необходими документи- данъчна оценка , скица за имота , които били предадени на ищеца. Той им заявил, че   банката  отказала отпускане на кредит, тъй като къщата била паянтова. Според свидетелката уговорената по договора сума, като капаро, не е била платена от купувача на продавачите по банков път.

При така установеното по делото от фактическа страна съда намира предявения иск за неоснователен.

В конкретния случай, между страните по делото е бил сключен, на основание чл. 19, ал. 2 от ЗЗД валиден предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съдържащ уговорки относно съществените условия на окончателния, поради което съдът намира, че е налице договорна връзка между страните, по силата на която продавачите е следвало да прехвърлят собствеността на описания недвижим имот на купувача.Решаващият състав на съда,  след съвкупна преценка на доказателствения материал по делото и при приложение на нормата на чл. 175 ГПК, приема,че уговореното по договора капаро в размер на 6000 лева  е било предадено от купувача на продавачите при сключването на предварителния договор. Макар разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК да повелява недопустимост на свидетелски показания  за доказване погасяването на установени с писмен акт парични задължения, то  е налице извънсъдебно признание от страна на продавачите за полученото капаро по договора и отказът им да го върнат на купувача , като неизправна страна по договора.Така направеното от продавачите, чрез упълномощения от тях представител- адв. С. А.,  извънсъдебно признание в изпратената до купувача адвокатска покана от 22.05.2017г., има материална доказателствена сила, тъй като удостоверява неизгодни за тях обстоятелства. Неоснователно е позоваването от страна на жалбоподателите на разпоредбите на Закона за ограничаване на плащанията в брой /чл. 3, ал. 1, т. 2/, тъй като нарушенията на разпоредбите на този закон обуславят ангажирането на административно-наказателната отговорност на съответния извършител, но не рефлектират върху доказаността на извършеното плащане. Изложеното налага извод, че купувачът е изпълнил задължението си и е предал на продавачите капарото по предварителния договор на датата да неговото сключване.

Срокът за нотариалното изповядване на окончателния договор е определен от страните на 30.04.2017г. , а задължението за сключване на обещания договор е общо и за двете страни, като изпълнението му се изразява в явяване на уречената дата и час при нотариуса, изразяване на съгласие за прехвърляне, респ.придобиване на собствеността върху имота и плащане на цената по договора. Ищецът не е изпълнил задължението си по предварителния договор и не се е явил пред нотариус на 30.04.2017г. за сключване на окончателния договор и плащане на уговорената продажна цена. Същият твърди обаче,че продавачите са неизправна страна по предварителния договор, тъй като не са изпълнили задължението си поетото в т.3 и не са му предали  актуална скица на имота, данъчна оценка, удостоверение от Агенцията по вписванията, което тяхно неизпълнение възпрепятствало  отпускането на паричен заем  от банката  и до невъзможност от страна на купувача за заплащане на продажната цена и изповядване на окончателната сделка  на 30.04.2017г.

Във връзка с твърдението на ищеца  следва да се посочи, че  в договора не съществува клауза, която да вменява задължение на  продавачите да осигуряват документи, необходими за отпускане на банков кредит на купувача. Вярно е, че е предвидено в т.1 от договора, че продажната цена ще бъде заплатена от купувача чрез банков кредит , но липсва поето от продавачите задължение  да съдействат на купувача и да го снабдят с всички документи, необходими на банката за отпускане на кредит. При граматическото тълкуване на цитираната норма на т.3 се налага извода, че продавачите са поели единствено задължение за осигуряване на такива документи, които са необходими за подготовката и изповядването на окончателната сделка. Наред с това по делото няма данни купувачът да се е обърнал  за съдействие към продавачите и да е поискал от тях набавяне на конкретни документи , като и  във връчената им  нотариална покана  въобще не е посочено  от ищеца какви точно документи е следвало да представят, което те не са сторили.По делото липсват и доказателства ищецът да е отправял искане към банкова финансова институция за отпускане на кредит  и такъв да не му е бил отказан, поради непредставяне на документи, находящи се  в държане на   продавачите.

При така установеното по делото, настоящият състав на съда намира,че ищецът е неизправна страна по сключения на 08.02.2017г. предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот. Същият не е изпълнил договорните си задължения  по предварителния договор, като  не се е явил пред нотариус на 30.04.2017г. за сключване на окончателния договор и плащане на уговорената продажна цена, и не отрича че не е разполагал с нея, като не се установи по делото това негово неизпълнение да е обусловено от неизпълнение на насрещно задължение от страна на продавачите.Като неизправен длъжник, ищецът не разполага с правото да развали договора и съответно да се ползва от последиците на това разваляне - да иска връщане на дадения по договора/задатък/ капаро,който съгласно чл.93 от ЗЗД обезпечава изпълнението на договора и служи за обезщетяване на изправната страна за  вредите от неизпълнението му. Ето защо предявеният иск от  З.С. се явява неоснователен и следва  да бъде отхвърлен от съда, а решението на РС-Пловдив в атакуваната част-отменено.

При този изход на правния спор въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателите сумата от 600 лева , представляваща разноски за първата инстанция, както и тези направените пред въззивната инстанция, които се констатираха в размер на сумата от 1130 лева-адвокатско възнаграждение.

          Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ОТМЕНЯ решение № 263/21.01.2019г. на Районен съд-Пловдив , ХІІІ-ти с-в, постановено по гр.д. № 20667/2017г., в частта, с която е признато за установено, че  З.А.С., ЕГН **********, има вземане спрямо С.Г.Р., ЕГН ********** и Ц.К.Р. , в размер на сумата от 12 000 лева - главница,  представляваща двоен размер на капаро /задатьк/ по т.7 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от дата 08.02.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №13710/2017 г. на ПРС - 30.08.2017 г.,  до окончателното издължаване и С.Г.Р., ЕГН ********** и Ц.К.Р. са осъдени да заплатят на З.А.С., ЕГН ********** сторените по делото разноски в размер от 1740 леваКАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

             ОТХВЪРЛЯ предявения иск от З.А.С., ЕГН **********, за признаване за установено , че С.Г.Р., ЕГН ********** и Ц.К.Р. , му дължат сумата от 12 000 лева, представляваща двойния размер на задатъка, даден при сключване на предварителен договор   от 08.02.2017г. за покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законна лихва върху сумата, начиная от датата на подаване на заявлението в съда- 30.08.2017 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №13710/2017 г. по описа на ПРС.

 ОСЪЖДА З.А.С., ЕГН **********, да заплати на  С.Г.Р., ЕГН ********** и Ц.К.Р.,  сумата от 600 лева , представляваща разноски за първата инстанция, както и сумата от 1130 лева- разноски по делото пред въззивната инстанция

 Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                          2.