№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
с
участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Димитров
в. гр. д. № 5324 по описа на съда за
2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 303943/02.01.2018г.,
постановено по гр. д. № 11847/2016г., Софийски районен съд (СРС) е уважил
предявения от К.С.З. срещу З. „Б.И.” АД осъдителен иск с правно основание чл. 226,
ал. 1 КЗ /отм./ до размер на сумата от
10 000лв., представляваща претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на 14.07.2015г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата
от 14.07.2015г. до окончателното плащане, като
е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 10 000лв. до пълния
предявен от 20 000лв.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца, с която
се обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната част. Поддържа се, че
определеният от районния съд размер на обезщетението не съответства на критерия
за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Твърди се, че през възстановителния период
ищецът е имал нужда от чужда помощ при ежедневните си дейности, тъй като не е разполагал
с възможността да се обслужва самостоятелно. Сочи се, че вследствие на
инцидента е изпитвал страх и уплаха да управлява МПС и да пресича пътен
участък, имал е смущения в съня и е изпитвал дискомфорт при натоварване на
увредения крайник, като и към момента на подаване на въззивната жалба употребява
обезболяващи медикаменти. Оспорва се поведението на пострадалия да е допринесло
за настъпване на вредоносния резултат. Съобразно изложеното се моли за отмяна
на решението в обжалваната част и присъждане на пълния размер на претендираното
обезщетение.
Ответната страна не е депозирала отговор на
въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК и
задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело №
1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във
въззивната жалба на ищцата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните
правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите
материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Предявен е за разглеждане иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ - претендира се обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, при което ищецът като пешеходец е
получил травамтични увреждания, вследствие неправомерното поведение на водач,
чийто автомобил е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”.
Първоинстанционното решение в
частта, с която искът е уважен до сумата от 10 000лв. като необжалвано е влязло
в сила, което задължава въззивният съд, на основание чл. 297 ГПК да приеме, че
са се осъществили предпоставките по чл. 226 КЗ /отм./, но приложим в случая
съгласно §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., а именно: настъпване на
покрит застрахователен риск - ПТП на 14.07.2015г. на посоченото в исковата
молба място, противоправно поведение на водача на МПС, сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ между водача на участвалото в ПТП МПС и ответното дружество,
причинени травми на ищеца като пешеходец от това ПТП, изпитвани от ищеца болки
и страдания от травмите и в процеса на възстановяване.
Предметът на въззивна проверка за
правилност относно фактите е очертан от заявеното оспорване с въззивната жалба
на приетия за установен от първоинстанционния съд размер на вредите и относно
справедливия размер на обезщетението за тях по критериите на чл. 52 ЗЗД и
според събраните по делото доказателства.
При определяне размера на
обезщетението е необходимо да се отчете начинът на извършването на
противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на
причинените му травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване,
неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти,
социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие, както и високият нормативно определен лимит на
обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано
лице по застраховка „Гражданска отговорност” - до 2 млн. лв., при едно
пострадало лице, какъвто е настоящият случай (арг. 266, ал. 1, т. 1, б. „а” КЗ,
/отм./).
При прилагането на критерия по чл.
52 ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени
вреди, лимитите на застраховане, както и размера на минималната работна
заплата, нямат самостоятелно значение. Те могат да бъдат взети предвид само при
отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на
критерия за справедливост. В конкретния случай, преценката на събраните по делото
доказателства сочи, че в резултат на събитието, ищецът е получил следните
травматични увреждания: счупване на лявата ключица, сътресение на мозъка,
контузия и подкожен хематом /кръвонасядане/ в дясна теменна област на главата.
Съгласно заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза счупването на
лявата ключица е причинило на ищеца трайно затруднение на движението на ляв
горен крайник за срок по дълъг от 30 дни с временна неработоспособност 2-3
месеца; мозъчното сътресение, проявило се като кратковременна промяна на
съзнанието /зашеметеност/, е причинило временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, а контузията на главата с подкожен хематом е довело до изпитване на
болка и страдание от ищеца. Съдът напълно възприема заключението на експерта,
което не е оспорено от страните и е отговорило обективно и компетентно на
поставените задачи.
В хода на въззивното произвдство е
разпитан свидетелят Д.З.– съпруг на пострадалата, от показанията на който се
установява, че продължително време ищецът е изпитвал страх да управлявала МПС,
че инцидентът се е отразил на съня му, както и че е проведен рехабилитационнен
курс за възстановяване на увредения крайник. Свидетелят посочва, че и до
момента ищецът си маже ръката с гелове, а при промяна на времето не може да я
вдига изцяло. В тази част съдът кредитира показанията на свидетеля, въпреки
наличието на евентуална заинтересованост с оглед семейната му връзка с ищеца, тъй
като същите са резултат от непосредствени възприятия, логични и последователни
са и не се опровергават от останалия доказателствен материал. В частта, в която
свидетелят посочва, че ищецът е отключил страхова невроза и заболяване на
щитовидната жлеза вследствие на инцидента, съдът не кредитира показанията му по
причина, че медицински диагнози могат да бъдат поставяни само от лекари –
специалисти в съответната област, като няма данни свидетелят да има такива
познания и квалификация. По делото няма писмени доказателства или прието
заключение на лекар – експерт, от които да се направи извод за наличие на
посочените заболявания у ищеца и които да се намират в причинно-следствена
връзка с произшествието. Не могат да бъде възприети показанията и в частта, в
която се сочи, че ищецът не можел да се придвижва самостоятелно до лечебните
заведения за провеждане на периодични прегледи, доколкото претърпяната травма е
на горен крайник /ръка/, а не на долен крайник /крак/, който е необходим за
ходене.
При определяне размера на
справедливото обезщетение, въззивният съд, като съобрази гореизложеното, отчита
и факта, че счупването на лявата ключица е травма, която причинява обективно
затруднение движението на крайника повече от 30 дни, като в случая няма
доказателства да е проведено оператично лечение или да е имало необходимост от
такова за пълното възстановяване функциите на крайника. Съобразявайки тези
обстоятелства, както и възрастта на пострадалия към момента на инцидента –
43г., мозъчното сътресение, което е протекло без загуба на съзнание,
обездвижването на ръката за период над 30 дни и обичайните затруднения в
ежедневието на лицето вследствие на това, последващите ограничения от още около
2 месеца до пълното възстановяване функциите на крайника, както и епизодичните
и към настоящия момент болки при натоварване на ръката и промяна на времето,
настъпилите контузия и подкожен хематом /кръвонасядане/ в теменната област на
главата, съдът приема, че по справедливост паричното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди следва да се определи на сумата от 13 000лв.
За определяне на размера съдът съобрази и обществено-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие и
обичайните негативни емоционални изживявания при подобни увреждания.
Съдът намира, че не следва да бъде
обсъждано оплакването на въззивника досежно наличието на съпричиняване, тъй
като първоинстацнионният съд не е обосновал своите крайни изводи относно
размера на дължимото обезщетение с поведение от страна на ищеца, което е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат. В същото време не е постъпила
въззивна жалба от ответника, в която да се изложат твърдения за неправилност на
решението в тази част и в която да се поддържа направеното възражение за
съпричиняване, поради което и въззивната инстанция не дължи произнасяне по този
въпрос.
Поради частично несъвпадане
изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над
10 000лв. до 13 000лв. В останалата обжалвана част решението на СРС е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, право на
разноски имат и двете страни.
За първоинстанционното производство
на ищеца следва да се присъди сумата от още 169,50лв. пропорционално на
уважената част от иска, а ответникът следва да бъде осъден да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС още 150лв.
За въззивното производство се
претендира заплащането на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. в полза на процесуалния представител на въззивника. Съгласно чл. 7, ал.
2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, при обжалваем интерес от 10 000лв. минималното
възнаграждение възлиза на 830лв. Пропорционално на уважената част от въззивната
жалба, на адв. С.С. следва да се присъди сумата от 249лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
въззиваемият ответник следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата
от 60лв., представляваща държавната такса, от която е бил освободен
жалбоподателят за въззивното производство, пропорционално на уважената част от
въззивната жалба.
Въззиваемата страна не е сторила
разноски пред въззивната инстанция, поради което не следва да й се присъждат.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 303943/02.01.2018г., постановено по
гр. д. № 11847/2016г. по описа на СРС, I ГО, 47 състав, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 226, ал.
1 КЗ /отм./ над сумата от 10 000лв. до размера от 13 000лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на
К.С.З., ЕГН: **********, по иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
сумата от още 3000лв. /три хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания, вследствие настъпило ПТП на 14.07.2015г. в гр. София, причинено от
виновното поведение на водача на л. а. „Пежо 206”, с рег. № ******– С.К.П.,
чиято деликнта отговорност е била обезпечена чрез договор за застраховка „Гражданска
отговорност” със З. „Б.И.” АД, ведно със законната лихва върху сумата от
14.07.2015г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 303943/02.01.2018г., постановено
по гр. д. № 11847/2016г. по описа на СРС, I ГО, 47 състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, в която е отхвърлен искът с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над 13 000лв. до пълния
предявен размер от 20 000лв.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло
в сила.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на К.С.З., ЕГН: **********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от още
169,50лв. /сто шестдесет и девет лева и петдесет стотинки/ - разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на адв. С.В.С. от САК, с адрес: ***, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 249лв.
/двеста четиридесет и девет лева/ за оказана безплатна правна помощ във въззивното
производство.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на
бюджета на Софийски районен съд сумата от още
150лв. /сто и петдесет лева/ - държавна такса и възнаграждение за вещо лице,
а в полза на бюджета на Софийски градски съд сумата от 60лв. /шестдесет лева/ – държавна такса за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.