Решение по дело №106/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба от А. Д. Б., който към момента на предявяване на иска е изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в [населено място]. Искът е против ГД „Изпълнение на наказанията“, [населено място]. В допълнителна искова молба от 13.03.2024г., подадена в изпълнение на разпореждане на съда за оставяне на първоначалната такава без движение, ищецът сочи, че искът е предявен против ГД „ИН“ и е за присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди, резултат от незаконосъобразни действия на служители на ответника, в размер на 50 000 лева, които /според молбата на особения процесуален представител/ се изразяват във възмущение, тревожност, унижение, невъзможност да спи по цяла вечер, загуба на вяра в институциите, стрес от постоянни ухапвания от инсектиди, стрес от нуждата да спи постоянно в претъпкано спално помещение в ЗООТ Стара Загора, неудобство да се къпе постоянно със студена вода, да ползва миризливи тоалетни, за времето от 01.05.2020г. до 05.02.2024г. при престоя в посочените поделения на ответника.

Както ищецът, така и назначения му особен представител, твърдят, че спалното помещение, в което е бил настанен Б., било пълно с хлебарки и претъпкано с други лишени от свобода, без спазване на минималния размер от 4 кв. м. свободна площ. По време на хранене в столовата, която се намирала на приземния етаж, поради не уплътняване на отводни тръби, при ползване на тоалетна от настанени на горните етажи, миришело неприятно. Общата баня в затвора не отговаряла на броя лишени от свобода, които да я ползват, тъй като на едни душ се къпели 2-3 л. св. Липсвало отделно помещение за игри на шах, карти и др. За периода на престоя на Б. в ЗООТ Стара Загора се твърди, че е бил настанен в спално помещение с близо 18 - 20 други лишени от свобода, което помещение също не е било освежено, а е било с хлебарки и дървеници. Липсвала обособена самостоятелна столова. Храната се давала на открито и се хранели по пейките в двора, тъй като съществуваща столова е било пригодена на спално помещение. Таванът на помещението бил изграден от гипсокартон и през зимния период не се задържала топлина в помещението. Сочи, че общата умивалня също е била в лошо хигиенно състояние /хлебарки и дървеници/. Препарати за хигиенизиране на спалните помещения не се давали от затворническата администрация. В банята имало винаги неработещи кранове, а те били и недостатъчни за многото лишени от свобода там. Постоянно се е къпел със студена вода, а тя била докарвана от сонда, поради това и е била с лоши характеристики, с лош мирис, не ставала за пиене. Зимата замръзвали чешмите и поради това се налагало да пият вода от тази сонда. Липсвала зала за спортуване, поради което се спортувало навън, независими от времето. Зимния сезон не давали достатъчно и качествени дърва, необходими за отоплителния уред, използван за затопляне на помещението. Поддържа се твърдението за двукратно натравяне в предприятието, където Б. е полагал труд и липсата на съдействие от служител на затвора да му се предостави медицинска помощ и да му се извърши лекарски преглед, като в следствие на това се хранел само с кисело мляко и пиел айран, тъй като повръщал другата храна. За времето след 02.02.2023г. до 05.02.2024г., ищецът Б. твърди, че отново е бил настанен в корпуса на затвора, като поддържа твърденията си от по-горе за настаняването му в същите лоши условия на пребиваване. Претендира, че така описаните лоши условия, в които е бил поставян по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ са в нарушение на чл.3 от ЕКСПЧ. Считано от 02.05.2024г. ищецът Б. е освободен от затвора.

В представен по делото писмен отговор на ответника по исковата молба ответникът прави възражение за частична недопустимост на иска за периода от 01.05. – 08.06.2020г., а за периода 09.06.2020г. – 05.02.2024г. го счита за допустим, тъй като Б. по това време е пребивавал в Затвора в Стара Загора. Относно основателността на исковата претенция ответникът излага подробни фактически и правни доводи в насока пълна неоснователност на същата по основание и размер.

Ищецът, редовно и своевременно призован в с.з., се представлява от особен процесуален представител, който поддържа исковата претенция и моли Съдът да я уважи изцяло.

Ответникът, редовно и своевременно призован в с.з., се представлява от процесуален представител, който поддържа отговора на исковата молба и направеното с нея възражение за частична недопустимост на иска, съотв. за пълна неоснователност на останалата част от исковата претенция.

Представителят на ОП- Стара Загора също пледира за частична недопустимост на исковата претенция и за неоснователност и недоказаност на останалата част от иска по основание и по размер, предвид на което следва същият да се отхвърли изцяло.

Съдът, като съобрази събрания по делото доказателствен материал, намира за безспорно установено от фактическа страна следното :

Съгласно справка /л.149/ ищецът Б. е с взета мярка за неотклонение задържане под стража за 72 часа в Ареста към Затвора в Стара Загора на 06.04.2020г. с прокурорско постановление. На 08.04.2020 е настанен в спално помещение №13 с площ от 15,12 кв. м. още с две лица. Помещението е с прозорец с размери 200 на 160 см., отваряем, разполагащ със санитарен възел, мивка и течаща вода, оборудвано с 3 легла, маса, четири стола, шкаф и с изградена аспирация. На 28.04.2020г. Б. е преместен в спално помещение №12 с площ от 15,60 кв. м. и пребивава там с още две лица. Това помещение също има прозорец с посочените по-горе размери, разполагащо със санитарен възел, мивка и течаща вода, оборудвано с 3 легла, маса, четири стола, шкаф и с изградена аспирация. На 09.06.2020г. с постановление на прокурор е приведен в корпуса на Затвора в Стара Загора, като след кратък престой в приемно отделение /първа група/ на затвора, считано от 17.06.2020г. е разпределен в осма група /обвиняеми и подсъдими/. След влизане в сила на присъдата му, от 04.11.2020г. е настанен във втора група в корпуса на затвора, а след замяна на режима на изтърпяване на наказанието, считано от 21.02.2022г. е преместен в ЗООТ Стара Загора, в което пребивава до 02.02.2023г. След извършено дисциплинарно нарушение режимът на Б. е заменен от общ в строг и ищецът отново е преместен и настанен в условия на закрит тип в корпуса на затвора, като е настанен в първа група и от 17.02.23г. е преразпределен във втора група, където пребивава до момента на даване на сведенията.

Б. за периода 09.06.2020 – 17.06.2020г. при престоя му в коридора на първа група е настанен в спално помещение №2 с обща ЗП 21,12 кв.м., с отделно санитарно помещение от 2.2 кв.м., разполагащо с 3 прозорци на обща площ от 3,24 кв.м., с капацитет на настаняване от 4 л.св., а в посочения период са настанявани 2 л.св. В коридора на осма група /корпус на затвора/ за периода 17.06-2020г. – 04.11.2020г. Б. е настаняван в спално помещение №2 с обща ЗП 21,12 кв.м., с отделно санитарно помещение от 2,26 кв.м., разполагащо с 3 прозорци на обща площ от 3,24 кв.м., с капацитет на настаняване от 4 л.св., а в посочения период са настанявани между 3-4 л.св. В коридора на втора група /корпус на затвора/ за периода 04.11.2020-21.02.2022г. Б. е настанен в осмо спално помещение с ЗП от 25 кв.м., площ на санитарно помещение 2,10 кв.м. и с капацитет на настаняване от 5 л.св., като броят през посочения период е варирал между 4-5 л.св. За периода 02.02.2023г. – 17.02.2023г. /корпус на затвора/ в коридора на първа група Б. е настанен в спални помещения № 8 и №6, като първото е със ЗП 12,16 [жк],20 [жк],16 [жк], който е спазван в периода. Спално помощение №6 е с капацитет от 28,48 кв.м., с санитарно помещение от 1,95 кв.м. с 4 броя прозорци с площ общо от 4,32 кв.м. с максимален капацитет от 6 л.св., като в периода са настанявани 5 л.св. За периода 17.02.2023г. – 05.02.2024г. в коридора на втора група /корпус на затвора/ Б. е настанен в спални помещения № 9 и №5. Първото е със ЗП от 25 кв.м., санитарен възел от 2,496 кв.м., 3 бр. прозорци с обща площ от 3,24 [жк], като за периода са настанени 3-5 л.св. Спално помещенеи №5 е със ЗП 25, кв.м., с площ на санитарния възем от 2,496 кв.м., 3 бр. прозорци с обща площ от 3,24 [жк], като за периода са настанени 3-5 л.св.

Съгласно справката, оборудването във всички помещения в корпуса на затвора включва единични/двуетажни легла, според капацитет на помещение и брой настанени, една маса, столове, шкафчета, закачалки, тоалетно кошче, 1 бр. кофа, една стирка с дръжка, една четка за тоалетна, една кофа и една метла, с налични чаршафи, завивки, възглавници, дюшеци. Санитаните помещения са отделни, след извършен основен ремонт на корпуса през 2016 г., като спалните помещения разполагат с течаща вода и достъпът до тоалетна е денонощен. Прозорците са отваряеми и осигуряващи достъп на естествена светлина, вентилация и поветрение по всяко време на денонощието. Изкуственото осветление е луминисценно, отоплението е от локално парно с разположени чугунени радиатори. Спалните помещения за времето от 06,00 часа до 20,00 часа не се заключват и е разрешено свободното движение на л. св. до други помещения от общия коридор на съответната група. Санитарните помещения са оборудвани в умивалници, огледала, душове с постоянно наличие на вода, като топлата вода е подавана по график и се ползва два пъти седмично от л.св., като на същите да поддържане на лична хигиена се дава веднъж месечно сапун, като на л.св. е разрешено и ползване на големи бързовари за бързо затопляне на вода. Прането на спалното бельо на л. св. е по график ежеседмично в пералното помещение на затвора, а веднъж годишно се изпират и одеалата. Почистването на спалните помещения е задължение на л. св. и е ежедневно, а общия коридор на групата и санитарните такива се почистват ежедневно под ръководство на отговорника на секция „Хигиенно-битова“ към самодейни затворнически органи на съответната група. Почистващите препарати се осигуряват ежемесечно по групи, вкл. и средствата за почистване – метли, кофи и пр. В Затвора на всички групи е предоставено ползване на шах, табла, карти за игра, пособия за рисуване, а л. св. предвид възможността да се движат свободно имат възможността да участват в игри помежду си. Ответникът сочи, че в затвора се организират и провеждат културно-информационни мероприятия и спортни мероприятия, има изграден православен храм, където ежеседмично се повеждат църковни служби или беседи с л. св., като участието на последните е на доброволен принцип.

В допълнителна справка /л.64-65/ се сочи, че на всеки три години се извършва текущ ремонт на спалните помещения и инвентара в тях, а възникване на аварии по легла, шкафчета, кранове, тоалетни чинии и др. се отстраняват ежедневно. Кухнята към корпуса на затвора е регистрирана като обект по Закона за храните и отговаря на всички законови изисквания за хигиена. Достъпът до топла вода в корпуса е два пъти седмично по утвърден график, а на работещите на външен обект е ежедневно. В ЗООТ Стара Загора л. св. имат ежедневен достъп до топла вода, а къпането е в общи бани и се осигурява достатъчно време за това на л. св., като дрехите им се изпират в корпуса на затвора в перално помещение, което става по график. В ЗООТ няма обособено перално помещение. На Б., поради лиса на средства по личната му партида са осигурявани и е получавал хигиенни материали по списък, от м. 02/2022г. същият е изведен в ЗООТ Стара Загора и устроен на работа на външен обект, за което получава възнаграждение.

Относно проблема с вредители, се извършва дезинсекция и дератизация на сградите на ГДИН и териториалните служби по действащи за периода два договора, които са сключени централно от ГДИН. Тези дейности са по график, а от началото на 2024 самата ГДИН е регистрирана като лице, което има правото да извършва такава дейност и за това са обучени служители на затвора в Стара Загора. Б. е назначаван на работа на външен обект от 22.03.2022г. и работи в различни фирми, като от 18.07.2022г. е изпратен да работи в обект на „Градус“ А., като е спрян от работа на 16.09.2022г., заради нарушаване на трудовата дисциплина и сигнал от страна на фирмата, в която работи. В последствие е устроен да работи в „Земеделски институт“ от 28.09.2022г., а на 01.02.2023г. при проверка от надзорния състав на работния обект е установено, че ищецът не е на работното си място, като за това отклонение на същия е променен режимът на изтърпяване на наказанието и е върнат отново в корпуса на затвора, като е спрян от работа.

Съгласно справка /л. 116-117/ Б. за периода 01.02.2022- 02.02.2023г. е настанен в ЗООТ Стара Загора, като през цялото това време е във втора група, спално помещение №7, с ЗП от 60,84 кв. м. и пребивава в това помещение през този период с между 12 - 15 л. св. Във всяко помещение на ЗООТ има изграден и функционира санитарен възел с достъп до течаща вода, които се намират в коридора на спалното помещение и л. св. имат постоянен достъп до него. На постъпващите в ЗООТ л. св. са давани спални принадлежности. За дрехи на л.св. са осигурени шкафчета и гардероби, разположени в коридора, за да не заемат от пространството на спалното помещение. Последното е осветено, като изкуственото осветление е с луминисцентни лампи, а естественото се осигурява от три големи прозореца с ПВЦ дограма с двойни стъклопакети и към мястото за престой на открито със северно изложение. Проветряването става от тези прозорци. През отоплителния период отоплението е чрез печки тип „чудо“, а дървата се осигуряват от институцията и се разпределят ежедневно от лишените от свобода, полагащи доброволен труд. За превенция в ЗООТ се извършват дезинскеции през определен период от време от външен изпълнител по договор. В ЗООТ съществува възможност за ежедневно къпане на л. св., които са настанени там, като им са осигурени 6 душа, а затоплянето на водата става от два бойлера. Осигурен е график за това, а ежемесечно на л.св. се осигуряват и 2 бр. сапун за пране и за 2 бр. за къпане. Почистването се извършва от самите л. св., а санитарните помещения са почистват от група от л. св. с доброволен труд. Всеки месец са изписвани хагиенни материали, които се раздават по списък на отговорниците на помещенията. Храненето става в самите спални помещения, където има маси и столове, както и при предпочитание може и навън. В ЗООТ л. св. има възможност сами да си приготвят храна. Водоподаването на питейна вода е чрез ВиК Стара Загора, а Б. има възможност да закупува тава от лавката. Няма подавана информация от „Градус“ А. за инцидент с л. св. Б. и в частност за обгазяването му.

Приложени по делото са: удостоверение за регистрация /л.66/; график за изпиране на бельо и дрехи /л.67-69/; заповеди за подаване на топла вода /л. 70-72/; фактури за закупуване на санитарни материали и оборудване /л.73- 81/; списък за получени хигиенни материали /л.82-85/; протокол от 05.07.2021г. /л. 86-88/; молба – декларация на л. св Б. от 21.06.2021г. /л. 89/; протокол от 04.10.2021г. /л. 90-92/; протокол от 20.12.2021г. / л. 94-96/; списък на раздадени консумативи за лична хигиена / л. 97/; приемо-предавателен протокол за извършена дейност по дезинсекция и дератизация /л. 98-105/; протокол за ДДД обработка /л.106-108/; медицинска справка /л. 118/; справка изх. № 5305/10.10.2024г. /л.149/; договор № 7875/03.08.2021г. /л.152-154/; борсов договор № 007/05.08.2020г. и приложения към нето /л. 155-159/; приемо- предавателен протокол №2 от 02.11.22 г. /л.161/; превозен билет /л. 162-163/; приемо-предавателен протокол № 3/ 07.11.2022г. /л.164/; превозен билет и стокова разписка /л. 165-166/; приемо- предавателен протокол №16/07.09.2021г. /л.167/; превозен билет и стокова разписка /л. 168-169/; приемо-предавателен протокол № 15/23.08.2021г. /л. 170/; превозен билет /л. 171/; писмо рег. № 3321 /л.172/; превозен билет и стокова разписка /л. 174-175/; превозен билет и стокова разписка /л.177-178/; приемо-предавателен протокол №6/14.09.2020г. /л. 179/;

По делото Съдът допусна събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Ж. и св. Н. К..

В показанията си св. Ж. сочи, че познава А. Б. от Затвора, където били в един отряд, в една килия лежали около една година, цялата 2023г., а за периода 2020г.-2023г. се виждали в затвора с него, но тогава не били в една килия. За периода, в който бил заедно с ищеца в една обща килия, Б. понякога се оплаквал, че не му обръщали внимание от администрацията. Б. правел искания към администрацията, но свидетелят не знаел какви. Ищецът бил известен с това, че правел искания до администрацията, а те не му ги уважавали. Свидетелят сочи, че знаел, че Б. бил нещо болен, но не знаел от какво, но вземал някакви лекарства. В спалното помещение, в което бил настанен с Б., максимално били за 4 човека, леглата били единични в цялото помещение. Имало период, в който били повече от 4 човека, но това било в период, в който ищецът вече бил напуснал затвора. Имали отговорник по чистотата в помещенията, който също бил затворник и той раздавал на другите затворници препарати за почистване, а те се ангажирали да почистват. Бил виждал в помещенията буболечки - хлебарки и дървеници, които били в дюшеците, но бил свидетел, че имало химическо третиране, т.е. пръскане. На 3-4 месеца средно ставало това третиране. В общата баня имало 5 душа, където се къпели, влизали по 20 човека. Б. влизал със свидетеля, когато вече нямало никого, винаги последни влизали заедно, за да се къпят спокойно. Администрацията не им казвала по какъв ред и кога. Пускали водата и те сами решавали кога да влизат за хигиена. Б. се оплакал 2-3 пъти от храната и свидетелят е виждал, че ищецът изхвърлял храна в кошовете, но не бил на специален хранителен режим.

Свидетелят отново сочи, че 2023г. бил с Б. в затвора и че заедно били в Затворническо общежитие Градина, което било към затвора. Това обаче била отделна сграда от тази на затвора, като през 2023г. имало периоди, в които двамата били и в затворническото общежитие, т.е. помещавали две отделни сгради и през цялото време били в едно спално помещение. Не можел да си спомни точно кои месеци били в затвора и кои в общежитието. Бил в седмо спално помещение в затворническото общежитие и бил с Б., заедно с още 20 човека. Това помещение било голямо. С Б. били в него настанени и били на двойна вишка, но имало и единични легла. В затворническото общежитие се хранели в спалните помещения, нямало столова. Храната давали в купички и ядели върху шкафовете в спалните помещения. Свидетелят си спомня, че в помещенията в общежитието имало комари и дървеници навсякъде, но не пръскали, а началникът няколко пъти го викал лично, като му казал, че било по-хубаво да си купуват те препарати.

В спалното помещение имало печки /печки за дърва/, една кофа дърва, една кофа въглища и с това се отоплявали за цяло денонощие. Кофа дърва и кофа въглища стигали за един час и после цървули горели, дрехи. Лятно време, като било горещо, стояли вънка, а лятото отваряли прозорците за охлаждане. В корпуса на затвора били във втора група с Б., килия № 5, където били 4 човека. Свидетелят дава показания, че той внасял дърва допълнително за отопление, както и че А. Б. също. Всеки от помещението имал задължение да носи дърва, за да се топлят, като ги криели по малко, това, защото е една кофа дърва не можели да издържат цял ден на студа. Криели ги по леглата, по шкафовете. През студеното време А. Б. съм го бил виждал основно да стои завит в леглото. Излизал за храна и после в леглото. В Затворническото общежитие ползвали една тоалетна от вън за всички за цялото общежитие. В общежитието по това време общо били около 100 човека, може и повече да били. Допълва, че от вън имало 4 тоалетни. На всяко спално в затворническото общежитие имало по една вътрешна тоалетна, както и имало още 4 външни тоалетни, извън сградата на затворническото общежитие. В общежитието умивалното било вътре, но нямало редовно вода за дневен тоалет. Топлели си водата с туби на бързовари. Питейната вода в чешмите миришела и от вън си носели вода.

Свидетелят също сочи, че в затворническото общежитие всеки си имал осигурено легло. А. Б. бил работещ, но го спрели. Б. работел на външен обект през 2023г.

На работящите ежедневно им се давало да ползват банята в общежитието, като един бойлер топлел вода всеки ден, но не стигала водата. Когато ходели на работа, ги транспортирали с бус, шофьорът бил служител на затвора, ама цивилен и когато видели по пътя купчина дърва, го молили да спре, за да съберат дървесина, шофьорът изчаквал да ги натоварят в буса и така ги вкарвали в общежитието. На буса му правели проверка, като влизал в общежитието, но от администрацията не им изземвали нищо. В спалните помещения на затворническото общежитие имало малки масички, които ти си правили от кашон, от дървесина, от плоскости. Хранили се повечето на шкафчета. На двора имало 2-3 масички циментирани и там сядали, но били много хора - 100 човека. В корпуса на затвора имали вече специална столова. В Затворническото общежитие всеки месец им давали сапуни, на всяко 5-то число по два сапуна за месеца. Имали възможност да си купуват вода, когато се прибирали от работа. В петък правели списък, за тези, които не можело да излязат на външен обект, като двама л.св. със старшината отивали и купували онези от списъка вода за пиене. В корпуса обаче ползваме тази, която била от чешма. На лавката имало всичко.

На въпроси, зададени от представителят на ОП Стара Загора, свидетелят отговори, че не може да кажа точно кой месец били в затворническото общежитие заедно с Б.. Б. вече бил там, а свидетелят отишъл месец май 2022г., не помнел точно, но заварил Б. първо в затвора, а след това в общежитието. Нямал спомен Б. да страдал от някакво отравяне, лежал в леглото често, но не казвал нищо. Топлата вода от бойлера, който бил 200 литра, не стигала за всички и особено за тези, които влизали последни, а те влизали последни, за да не са в голямата навалица с другите затворници, макар и да знаели, че водата не била достатъчно топла, когато ходели последни. Б. се разболявал постоянно от това, че се къпел със студена вода. Било им разрешено от затворническата администрация да внасят бързовари.

От показанията на св. К. се установи, че работи в Затвора [населено място], като в момента е в ЗООТ към Затвора Стара Загора. Бил в надзорно-охранителния състав и там виждал А. Б.. И като ИСДВР и като надзирател, когато бил, работил с ищеца. Когато бил ИСДВР, имам наблюдение, че често ищецът се оплаквал от различни неща - към медицински център, за някакви здравословни проблеми, които имал, когато би в общежитието. Споменавал за храната, количество или качество, имал оплаквания към работодателите, при които бил изпращан да работи по време на престоя в ЗООТ. Размествали го, защото все имали проблеми с него. След като му бил променен режима на изтърпяване на наказанието, от първоначално строг в по-лек режим, тогава ищецът бил настанен в ЗООТ към Затвора Стара Загора, където бил разпределен във втора група, за която свидетелят отговарял и бил настанен в спално помещение № 7, като капацитетът на това помещение бил за максимално 15 лишени от свобода. Капацитетът за помещението бил определен съобразно на строителната документация на сградата. В това помещение тогава имали15 легла, единични и двойни, като най-вероятно били 7 двойните /вишки/. Освен леглата всеки лишен от свобода си имал метално шкафче за лични вещи, т.е. имало 15 шкафчета в помещението, имало маси и столове, 2 по-големи маси с по 4 стола и една по-малка маса, като със сигурност били поне 12 стола. Големите маси били за четирима човека, а малката маса била наполовина по размери, около 40х40см. Имало /по спомен/ два или три гардероба за дрехите, които гардероби били двукрили. Размерът им бил някъде около 1.90 х 1.20 м.

Утвърденият ред за поддържане на хигиена в спалните помещения бил следния- всяко едно спално помещение имало отговорник, който бил лишен от свобода. Хигиената се поддържала от самите лишени от свобода, като по график - всеки ден от седмицата, всеки един лишен от свобода чистел по този график за съответния ден от седмицата. Това се контролирало от служители. В корпуса на затвора всеки един лишен от свобода от всяка група, по график два пъти седмично можел да ползва банята. Съответната група си имала конкретен ден от седмицата и час за баня и тогава се подавала топла вода. Банята била отделно помещение в самия коридор, имало си обявен списък на таблото и л.св. си знаели кога било топлоподаването. Извън този график водата била само студена, но било позволена на лишените от свобода да имат големи бързовари в корпуса. За ЗООТ Стара Загора – достъпът до банята също бил по график, но там бил всеки един ден, като преди обяд се къпели лишени от свобода, които не излизали да работят по външни обекти. След това бойлерът се затоплял пак и от 17-19 часа се ползвала банята от тези, които работели на външни обекти. В събота и неделя също имало график за ползване на банята, като тогава можело да се перат дрехите. В общежитието, нямало момент, в който в спалното помещение, в което бил настанен Б., броят на настанените да бил по-голям от максималния капацитет от 15 л.св. Броят на настанените в годините варирал между 12-15 човека, но не бил спадали по-малко от 12 човека за периода, когато пребивавал Б.. В ЗООТ храненето било по график сутрин, обед, вечер. Храната, която раздавали, се готвела в корпуса, с автомобил пристигала, имало столовар и служител, които приемали храната. Раздава се по график в купи или чинии и лишеният от свобода се хранели в спалните помещения на съответните маси, а по тяхно желание и на двора на самото общежитието, където имало пейки и малки масички. В сградата на ЗООТ нямало обособено помещение за хранене, нямало обособена столова. Вече в корпуса на Затвора Стара Загора функционирала столова, където се хранели лишените от свобода. Имало сервитьор на групата, който зареждал храната за дадената група под контрол на дежурен служител. Принципът бил - сваляла се групата в столовата, нахранвали се лишените от свобода от нея, около 20 мин им се осигурявало време за хранене. След това групата се качвала, зареждало се за следваща група, която идвало, за да не се срещат двете групи.

Отоплението в ЗООТ се осъществявало през периода: месец ноември до края на месец март-април с печки на твърдо гориво, тип „Чудо“. Имало 10 функциониращи спални помещения и на всяко спално помещение се раздавали ежедневно дърва под контрол на служители. Дървата се цепели предварително доброволно от настанени в общежитието. Всеки ден след 15-15.30 часа тези лишени от свобода отивали с метални колички да получат дърва от склада на общежитието. Количествата били определени между 18-20 кубика дърва за месец за всички помещения. Имало по-малки помещения има и едно по-голямо. На по-голямото помещение имало две печки за отопление и там се полагала цяла количка дърва. Помещението, в което бил ищецът било от по-малките и там имало една печка, т.е. полагала е половин количка дърва за огрев. Не били имали оплаквания от ищеца, че предоставяното твърдо гориво – дърва, не стигало за отопляване. През деня лишените от свобода ходели на работа и рядко някой оставал в помещението и само, ако имало останал, помещението се отоплявало. Давали се допълнително дърва. По служебно задължение свидетелят сутрин винаги бил там, когато лишените от свобода отивали на работа. Всяка сряда оставал да приема молби на лишените от свобода и ако има някакъв проблем, той да бъдел разрешен, за това, ако ищецът имал молба, тя щяла да постъпи през свидетеля. Дори и на дежурен служител ищецът е можел да каже за проблеми, ако е имал. Свидетелят поясни, че пред самото спално помещение имало коридор, в който също имало поставени гардероби за лишените от свобода, които били извън спалното помещение. Масите, които свидетелят сочел в показанията си и се намирали в спалното помещение били осигурени от затворническата администрация, а шкафчетата в помещение № 7 били метални. Храната за настанените м общежитието се готвела в корпуса на Затвора Стара Загора. Имало служител на длъжността готвач, всеки ден се пращала храна за изследвания в РЗИ. Консервна храна се давала на всеки, който отивал на работа за обяд. Извън това, нямало случай, в който лишените от свобода да били получавали консервна храна. Всеки л. св. имал право да си купи и пакетирана, и консервирана храна от лавката към затвора.

Препаратите за почистване се осигурявали ежемесечно от администрацията. Раздавали се под контрол. Метли, стирки, кофи, лопати, препарат за инокс, препарат за под „Медикс“, таблетки хлор за дезинфекция. Всеки лишен от свобода получавал по два сапуна на месец за пране и за къпане, от администрацията по списък срещу подпис. Давали се и препарати за стъкла. Душовете в общежитието били 6 на брой. От 17 часа започвало къпането. Всеки влизал при свободен душ, къпел се и излизал. Нямало спречквания или инциденти във връзка с ползването на банята, като свидетелят нямал спомен за възникнали проблеми от страна на ищеца при ползването на банята. Имало си дежурен лишен от свобода, който отговарял за хигиената в банята след нейното ползване и ако бъдел констатиран проблем по душове или нещо друго, той следвало да уведоми за отстраняване на проблема. Не било разрешено на л. св. да внасят питейна вода отвън навътре. Такава можело да се закупи от лавката. Л. св. имали достъп до питейна вода 24 часа и ако искали минерална вода, можело да си я купят от лавката на общежитието. Водата, която се ползвала в помещенията се подавала от ВиК Стара Загора. Горивото за печките било само дърва, въглища никога не се давали. За разпалването се давали стърготини и малки разцепени парченца дървен материал. Свидетелят нямал спомен да било установено лишени от свобода да внасяли дървен материал за отопление, а това било категорично забранено от началника на общежитието от гледна точка на сигурността. Също така било позволено на лишените от свобода, работещи на външен обект да ползват столовите към този обект за хранене на обособеното за тях място.

При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:

Преди произнасяне по същество на спора, следва да извърши преценка на допустимостта на исковата молба: конкретният иск е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предявен от лице, което твърди, че в периода 01.05.2020 г. - 05.02.2024г. е претърпяло неимуществени вреди, явяващи се резултат на незаконосъобразна административна дейност, изразена чрез бездействията и действията на длъжностни лица от администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в поделенията към нея – в следствения арест към Затвора в Стара Загора, в Затвора в [населено място] /основен корпус/ и в ЗООТ Стара Загора, които са извършени в нарушение на чл.3от ЗИНЗС.

В отговора си на исковата молба ответникът прави възражение за частична недопустимост на иска, като твърди, че за периода 01.05.2020г. до 08.06.2020г. ищецът не е пребивавал в затвора в Стара Загора. Това възражение е неоснователно. Данните по делото еднопосочно сочат /вж. справката на л. 149/, че в този период Б. е бил първоначално с мярка за неотклонение „задържане за 72 часа“, а в последствие и с взета от РС Стара Загора мярка „задържане под стража“ по ДП № 1063/2019г. и същите са приведени в действие, като ищецът е настанен в ареста към Затвора в Стара Загора, като по силата на ЗИНЗС /чл.16, ал.1/ арестите са към ГД“ИН“ и съответно разпоредбите на ЗИНЗС са относими и към тези поделения. Ето защо, възражението за недопустимост на иска за тази част от исковия период, с довода, че Б. не е настанен тогава в поделение на ответника и няма качеството на „задържан под стража“ или изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ е неоснователно.

Исковата молба за присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени на ищеца, следствие на незаконосъобразна дейност на затворническата администрация за целия предявен с молбата период от 01.05.2020г. до 05.02.2024г. Съдът, при съобразяване на данните по делото, намира за процесуално допустима, като подадена в [възраст] срок, от лице, имащо качеството на лишен от свобода /задържан под стража/ и против пасивно легитимираната страна – ГДИН.

Същият обаче е изцяло неоснователен, при съобразяване на следното:

Ищецът Б. навежда твърдения, че в исковия период е поставян в неблагоприятни условия на изтърпяване на наложената му мярка „задържане под стража“, съотв. при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в посочените поделения на ответника, защото е настаняван в спални /арестански/ помещения в условия на пренаселеност, при лошо хигиенно състояние на тези помещения, поради наличие постоянно на дървеници и хлебарки в него, по време на хранене в столовата има неприятна миризма от фекални води. Общата баня в затвора не отговаря като капацитет на броя лишени от свобода, които я ползват, на едни душ се къпели 2-3 л. св. Липсва отделно помещение за игри на шах, карти и др. В ЗООТ Стара Загора Б. е настанен в спално помещение с близо 18 - 20 други лишени от свобода, което помещение не е освежено, а е с хлебарки и дървеници и в това поделение няма обособена самостоятелна столова. Храната е давана на открито и л. св. се хранят по пейките в двора. Таванът на помещението е изграден от гипсокартон и през зимния период не се задържа топлина в помещението. Общата умивалня също е в лошо хигиенно състояние /хлебарки и дървеници/. Препарати за хигиенизиране на спалните помещения не са давани от затворническата администрация. В банята има винаги неработещи кранове и те са недостатъчни за многото лишени от свобода там. Постоянно се къпят със студена вода, която е с лоши характеристики - лош мирис, не ставаща за пиене, а зимата замръзват чешмите и това налага да пият вода от тази сонда. Липсва зала за спортуване, поради което се спортува навън. Зимния сезон не се дават достатъчно и качествени дърва, необходими за отоплителния уред, използван за затопляне на помещението. Поддържа се твърдение за двукратно натравяне на Б. в предприятието, където е работел и липса на съдействие от служител на затвора да му се предостави медицинска помощ и да му се извърши лекарски преглед, въпреки здравословни проблеми, които възникват от тези отравяния с газ от работата му на външен обект.

От страна на ответника са предоставени множество писмени доказателства /които не се оспориха/. Пред съда дадоха показания двама свидетели, един лишен от свобода, за който се удостовери, че за определен период от време съвместно пребивава с ищеца в поделенията на ответника и един служител на затворническата администрация, запознат с реда в затвора в Стара Загора и ЗООТ. При съобразяване на същите и преценени в тяхната съвкупност, Съдът приема извод, че изцяло се опровергават фактическите твърдения на ищеца, на които той основава своята искова претенция за обезвреда.

Изцяло опровергано Съдът приема твърдението на Б., че е поставян в условия на пренаселеност и това е така, както за периода на изтърпяване на мярката за неотклонение „задържане под стража“ в ареста към затвора, така в затвора /корпуса/, така и в ЗООТ. Видно от приложените справки, както арестанските помещение, така в ЗООТ Черна гора, така и в корпуса на Затвора ищецът е настаняван е пребивава в спални помещения с квадратура изцяло съобразена с минималните законови изисквания от минимум 4 кв. м. жилищна площ. Това е без изключение, като дори за част от периода на пребиваването му в тези помещения не е достиган максимално допустимия капацитет на помещението. Всяко спално /арестантско помещение за процесния период е снабдено със самостоятелно обособен санитарен възел от над 2 кв.м., т.е. това е отделна квадратура от жилищната площ на самото спално помещение. Въпросните помещения са с достатъчни по квадратура размери за настанените в тях л. кв. /арестанти/, имат съотв. на този капацитет брой прозорци, които са отваряеми, т.е. даващи възможност за проветрение и за пряк достъп на естествена светлина.

От справките на ответника, вкл. приложени фактури за закупени материали и средства за поддържане на хигиената на помещения съдът приема за удостоверен и фактът, че ответникът изпълнява задълженията си да поддържа спалните помещения. Известно е на съда, че извършването на дейност по хигиенизация на тези помещения се възлага на отговорник, който е лишен от свобода, но същественото е, че въпросната дейност е подсигурена от страна на затворническата администрация, чрез редовно/регулярно осигуряване на хигиенизиращи препарати и средства, за да може тя да се осъществи. Също за удостоверен Съдът приема и фактът на регулярни /месечни/ дезинсекции и дератизация на помещенията на поделенията на ответника, с цел унищожение на инсектиди /вж. фактури за закупуване на санитарни материали и оборудване, л.73- 81 и списък за получени хигиенни материали, л.82-85/.

От представените и приети по делото график за изпиране на бельо и дрехи /л.67-69/; заповеди за подаване на топла вода /л. 70-72/ също еднопосочно ответникът удостовери, че от затворническата администрация са предприети действия по осигуряване на топла вода на лишените от свобода за хигиенни и битови нужди. Нещо повече, за разлика от престоя в корпуса на затвора /където къпането е два пъти седмично/, то в ЗООТ Б. е можел да ползва банята ежедневно, като свидетелят на ищцовата страна изрично наблегна на факта, че Б. е предпочитал да ползва банята в края на времето за това, за да няма други лишени от свобода там. Показанията, че топлата вода не стига, които даде св. Ж., Съдът не кредитира като обективно дадени, първо защото не кореспондират на данните от писмените доказателства, а на второ място, защото се приемат за дадени про кауза. Същественото за спора, че ответникът доказа, че всеки лишен от свобода, вкл. и ищецът е имал реална възможност да ползва помещенията за лична хигиена във всяко едно от поделенията, където е настаняван и няма данни тази възможност да е ограничавана от служителите на ЗООТ или Затвора по какъвто й да е начин. Липсват писмени данни, които да подкрепят твърдението на Б., че постоянно в баните душовете не са работели, че подаваната вода е студена. Напротив, приобщени към доказателства са такива, които опровергават тези твърдения.

Относно оплакването на ищеца, че в ЗООТ няма столова и поради това той е принуждаван да се храни в самото спално помещение или навън, следва да се подчертае, че по аргумент на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС е налице поставяне в неблагоприятни условия на изтърпяване на наложено наказание /задържане под стража/, ако арестантът или лишеният от свобода е лишен от храна. В случая няма нито едно доказателство, че за част или за целия исков период Б. е лишаван от храна. Няма данни същият да е на специален хранителен режим, а данните от показанията на св. Ж. сочат, че на всеки л. св. е давана регулярно ежедневно храна, вкл. и в ЗООТ, където няма обособена столова, но храната е доставяна регулярно през деня /три пъти дневно, вж. показанията на св. К./, която храна е приготвяна в самия ден в кухнята на затвора и е раздавана по съответен ред на всеки лишен от свобода. В случая с Б., дори за периода, когато е работел на външен обект, за него е съществувала възможността и да се храни в столовата към този външен обект.

По идентичен начин следва да се разреши и въпроса с оплакванията на ищеца относно доставяната питейна вода. Ноторно е, че доставчик на вода в региона на града е ВиК Стара Загора ЕООД, т.е. такава се доставя и се ползва не само от настанените в поделенията на ответника, а и от всички свободни граждани и за нейните качества отговорността е на едно трето лице, не и на ответника. Освен това, ответникът не е ограничил правото на лишения от свобода да закупи вода за пиене от подходящо място в затвора, ако такова е желанието на съответния лишен от свобода.

Отново за оборено съдът приема твърдението на ищеца, че през земен период е настаняван в студени помещения. Писмените данни опровергават същото, вкл. и чрез показанията на св. Ж. се удостовери, че в помещенията има печки, които топлят с дърва, като показанието му, че никога не стигат определените за деня количество дърва за да е топло помещението, съдът приема отново за дадено про кауза. И тук липсват писмени данни за подавани оплаквания от Б. в насока не добро или липсващо отопление на помещението, в което е настаняван.

Не подкрепено с доказателства е твърдението на Б., че е лишен от възможността да спортува, тъй като липсва спортна зала. Нито св. Ж., нито е налично писмено доказателство, което да подкрепи твърдението на ищеца, че е имал желание да спортува определен спорт, а е ограничен неправомерно от това. В приложена справка по делото изрично се визира, че на лишените от свобода ответникът осигурява възможност да играят игри – шах, карти, табла, за които Б. не предявява твърдение, че не е можел да играе.

Последното ишцово твърдение, свързано с двукратно му обгазяване при работата на външния обект и последвал отказ да му се осигури медицински преглед и помощ остава също напълно неподкрепено с доказателства от делото Няма писмени данни за настъпване на такъв инцидент във външния обект, където твърди ищеца, че е работел, нито има данни за подадено искане за оказване на спешна медицинска помощ от страна на Б., а св. Ж. също не дава показания в насока настъпване на такъв инцидент или за отказ на затворническата администрация да осигури медицинска помощ на ищеца поради страдания, резултат от газова интоксикация или каквито й да е други здравословни проблеми.

Ето защо и в заключение, Съдът приема з фактически извод, че липсват каквито й да е доказателства по делото за проява на умишлени и незаконосъобразни действия от служителите при администрацията на ответника в насока поставянето на ищеца в неблагоприятни условия при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ и/или при задържането му под арест, от което за същия да е породено чувство на унижение, страх, възмущение, тревожност, здравословен проблем /липса на сън, продължителна диария/. Още по-малко са налице данни, които да сочат, че периодът на търпене на тези вреди е именно в исковия, както е очертан от ищеца. За техния интензитет също няма събрани доказателства, а тук тежестта за доказването се носи от ищцовата страна. Ето защо, твърдението на А. Б., че е поставен в конкретно визираните от него неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода и при задържането му под стража, нито са се случили, нито са причинили на ищеца неудобства, които да надхвърлят прага на суровост, присъщ на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения и в този смисъл да съставляват нарушение на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС. Липсват доказателства, които да подкрепят твърденията на ищеца за сериозни отклонения в жилищните /битови/, санитарно-хигиенните и други аспекти от обичайните правила за условия на живот при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и при мярката за отклонение „ задържане под стража“, както и същите в своята съвкупност да не съответстват на изискванията за хуманно отношение и да не са водещи до накърняване на човешкото достойнство. Следователно, презумпцията установена в чл.284, ал.5 от ЗИНЗС не намира приложение, защото само в случай на установено нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Ищецът нито доказа по несъмнен настъпването на вредата, нейния характер, времетраене и интензитетът, както и връзката й с незаконосъобразни действия и/или бездействия на администрацията при ответника. При липсата на доказаност на извършена незаконосъобразна административна дейност от страна на служителите на ответника, в резултата на което Б. да е поставен в неблагоприятни условия на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, съотв. задържане под стража за така визирания процесен период от време, то не е налице една от кумулативно установените предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на осн. чл.284 от ЗИНЗС, което е достатъчно основание да се постанови съдебен акт за отхвърляне изцяло на исковата претенция на А. Б. против ГДИН за присъждане на обезщетение в размер на 50 000лева. за нанесени неимуществени вреди за периода 01.05.2020г. – 05.02.2024г. като неоснователна и недоказана.

Водим от горните мотиви и на основание чл.285 от ЗИНСЗ, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен и недоказан иска, предявен от А. Д. Б., [ЕГН], против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лева за причинени на ищеца неимуществени вреди от незаконосъобразна дейност на затворническата администрация по време на изтърпяване на мярката „задържане под стража“ в ареста към затвора в Стара Загора и по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в ЗООТ към Затвора в Стара Загора и в Затвора Стара Загора за периода 01.05.2020г. – 05.02.2024г., като следствие на не осигуряване на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия, довело до поставянето му в условията на жестоко, нечовешко и унизително отношение, в нарушение на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС, изразяващи се в не осигуряване на минимална жилищна площ на лишения от свобода в затворническата/арестантската килия, липса на хигиенни препарати за хигиенизиране на спалното помещение, наличие на инсектиди, не осигуряване на медицинско обслужване при възникнала нужда от такова, липса на столова, където да се храни, липса на топла вода за къпане и на достатъчен брой душове, липса на качествена вода за пиене, липса на добро отопление на спалните помещения през зимен сезон.

Решението в тази му част подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд Стара Загора.