Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 418/23.6.2023г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВА ПЕЛОВА
При секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 537/2022год., по описа на Административен
съд – гр. Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.198, ал.2, вр.ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл. 145 и сл. от Административно-процесуалният кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Н.Н. А., изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в
Затвора - гр. Пазарджик, наложено му по НОХД № 112/2009г., по описа на Окръжен съд – гр. Хасково, срещу Заповед № 541/20.04.2022г., издадена от началника на Затвора – гр. Пазарджик, с която е продължено изтърпяването на наказанието,
в условията на специален режим.
В жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на оспорения акт, допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материално-правните
разпоредби и несъответствие с целта на закона – чл. 146, т. 2 - т. 5 от АПК. Настоява се, че
ответника е лишил жалб. А. от правото на образование. Прави искане оспорената Заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание оспорващият, чрез особения си представител –
адв. К. поддържа жалбата на
заявените в нея основания, допълнителни аргументи навежда в представени писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът по жалбата - началника на Затвора – гр. Пазарджик, чрез
процесуалният си представител – юрк. Р.оспорва жалбата, моли съда да
я отхвърли. Допълнителни доводи навежда в депозирано писмено становище. Прави искане за
присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Прокурора при
Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик намира жалбата за неоснователна, а
оспорената Заповед за издадена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, при спазване на материалния закон, моли същата да бъде потвърдена, като правилна,
обоснована и мотивирана.
Съдът, след като
обсъди релевираните с жалбата и представените писмени становища от ответника и
заинтересованата страна основания, доводите на страните в съдебно заседание,
прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло
законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от
фактическа страна:
Жалб. А. постъпва в Затвора – гр. Пазарджик на 24.01.2007 г. за изпълнение на наложеното му с присъда № 78/12.04.2010г., постановена по
НОХД № 112/2009г., по описа на Окръжен съд – гр. Хасково наказание „доживотен
затвор“, за извършено престъпление по чл.116 от НК, като от 09.04.2011 г. е поставен на специален режим и настанен в зоната за повишена
сигурност.
Във връзка с разглеждане на правното
положение на лишения
от свобода, относно
продължаване действието
на специалния режим на
изтърпяване на наказанието „доживотен затвор“, до началника на Затвора – гр. Пазарджик са депозирани: експертна оценка на
актуалното психично и емоционално състояние от 29.03.2022г. от психолог, становища
от зам.началник РНОД, началника сектор СДВР, инспектор СДВР 05 група.
В становищата си длъжностните лица
анализират поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието,
риска от рецидив, последваща оценка на промените в целия профил на нуждите,
настъпили по време на изпълнение на наказанието и поправителните въздействия и
излагат становище за продължаване на специалния режим.
Въз основа на така представените писмени становища, ответника издал оспорената в настоящящото производство Заповед, с
която на основание
чл.198 от ЗИНЗС продължил изтърпяването на
наказанието, наложено на жалб. А. по
НОХД № 112/2009г., по описа на Окръжен съд – гр. Хасково, в условията на специален режим. Административният
орган се е
мотивирал с това, че
в поведението на осъдения не са настъпили позитивни промени, планираните
дейности и мероприятия не са дали необходимите резултати, трудно се постигали
каквито и да било положителни поведенчески промени, в едногодишен срок лишения
от свобода е наказван двукратно за допуснати дисциплинарни нарушения,
поведенческия риск остава висок.
Видно от представената по делото справка от електронната информационна система на ГДИН, по отношение на жалб. А.
са били издадени четири заповеди за налагане на дисциплинарни наказания за
неспазване на установения в пенитециарното заведение ред.
За изясняване на обстоятелства от съществено
значение за делото, в качеството на свидетел е разпитан Д. Г. и е изслушано
заключенето на СППЕ.
Св. Г. сочи, че желанието на
жалб. А. е да продължи образованието си, поради която причина прави постъпки определения му режим на
изтърпяване на наложеното наказание „доживотен затвор“ да бъде променен от
„специален“ в „строг“. Свидетелства, че
оспорващият помага на други лишени от свобода с правните си познания,
показва добро отношение към тях, четял книги, но е имало случаи, в които чрез
виковете си през нощта ги е притеснявал.
Видно от заключението на СППЕ,
което съдът кредитира изцяло, като обосновано и компетентно, вкл. и от
разясненията на вещите лица, дадени в открито съдебно заседание жалб. А. е с нормален интелект, съответен на възрастта,
социалния му опит и придобитото образование. Той има добре развито мислене, с
възможност за логическо опериране, съобразяване и оценка. Налице е добра
асоциативност и темпо, целенасоченост и продуктивност на съжденията. Липсват
съдържателни или други специфични мисловни нарушения, които да видоизменят
общите познавателни способности. Възприятията и представите изцяло съответстват
на реалността. Той е с нормално за възрастта си индивидуално психо-социално
развитие и интелект. Няма дефицит в познавателната сфера и познавателните
психични процеси. Няма интелектуални нарушения. Той притежава екстровертна
личностна структура, с голяма социална ловкост, насочен е навън към
разнообразен и динамичен начин на живот. Притежава активност, честолюбие, стремеж към обществено
признание и лидерство, отворен е в общуването и установяването на контакти.
Предпочита да действа, да движи нещата и като цяло е активен. Не е необходима
ревизия на изготвената от психолога експертна оценка на емоционалното състояние
на Н.А.. Изводите на психолога в изготвената експертна оценка на актуалното
психично и емоционално състояние не противоречат на резултатите изведени от
проведените от нас психиатрично клинично изследване и психологически методики
за изследване на актуалното психично състояние и разкриване на личностните
особености на под експертния А.. Н. А. страда от комбинирано личностно
разстройство - F 61.0 /по МКБ-10/ Смесени и други личностни
разстройства. Комбинация от Емоционално нестабилна личност, импулсивен тип и
Диссоциална личност с хипертимни нагласи и кверулантни наслойки. Има данни за
проява на същото личностно разстройство още от престоя му в психо болницата към
Затвора в Ловеч. Способностите за общуване на А. в началото на изтърпяване на
наказанието с други субекти и администрацията на Затвора са били съпътствани с
конфликти, обявяване на гладни и жадни стачки и други. Към настоящия момент се
отбелязва известна редукция към явно видима агресия, но за сметка на това
последвало писането на жалби. С чувство на гордост под експертният съобщава, че
е достигнал рекорда - жалба за 1 - 2 дни. Налице е положителна промяна за него,
тъй като е социално ангажиран, тормози по този начин администрацията на Затвора
и данъкоплатеца. В крайна сметка има самочувствието на успял в живота човек.
Няма налични данни и противоречащи си факти, поради които ВЛ да не кредитират
на доверие информацията от затворната администрация за оценката на поведението
на А.. Що се отнася до поведението му в миналото и в настоящия момент, именно
затворната администрация има директно наблюдение върху личността на осъдения,
неговите постъпки, емоции и поведенчески реакции в естествената среда на
пенитенциарното заведение. При Н.А. нервните процеси се отличават с повишена
вьзбудимост и неуравновесеност, слаба сензитивност, висока реактивност и
активност. Бърз психичен темп. Характерна за него е импулсивността и
изразеността на емоциите, отличава се с упоритост, целенасоченост,
раздразнителност и избухливост. Страстно се увлича и изпълнява дейността си с
голям прилив на сили, оптимист е, но се поддава на настроения.
При така установените факти,
Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав, като извърши цялостна
проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК,
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена лице с процесуална
легитимация, срещу неблагоприятен за него административен акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът
извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността
му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на
всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда
от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален
административен акт, представената административна преписка и събраните по
делото доказателства.
При съобразяване приложимата правна уредба
досежно режима на изтърпяване на наказанието доживотен затвор и основанията за
неговата промяна в по-лек, съдът приема, че оспорената заповед като
индивидуален административен акт е издадена от териториално и материално
компетентния орган по чл.198, ал.3 от ЗИНЗС - началника на Затвора – гр. Пазарджик, при спазване на изискуемата от закона
писмена форма, след изпълнение на процесуалните изисквания на закона –
представяне на становища от лимитивно изброените в разпоредбата на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС длъжностни лица, относно основанията
за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения. Заповедта съдържа
ясно изложение на мотивите, обосновали крайния извод и е постановена след
съобразяване на становищата на ръководителя на направлението за социална
дейност и възпитателна работа /СДВР/, на зам. началника по
режимно/надзорно/-охранителна дейност /РНОД/ и на психолога – изискуеми по силата на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, относно основанията за продължаване действието на изпълнение на
наложеното на жалб. А. „доживотен затвор“ при условията на специален режим, като по този начин са спазени императивно определените административнопроизводствени правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС първоначалния режим за изтърпяване на
наказанието се определя от съда, като на осъдените на доживотен затвор и на
доживотен затвор без замяна се определя задължително специален режим.
По силата на чл. 54 от ЗИНЗС лишените
от свобода на специален режим: 1/ изтърпяват наказания в затвори от закрит тип;
2/ се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана;
3/ не могат да участват в колективни мероприятия с други лишени от свобода,
поставени на общ и на строг режим; 4/ могат да работят в отделни помещения при
наличие на подходяща работа при засилен надзор и охрана.
Разпоредбата на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС предвижда възможност на осъдените на
доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна, първоначалния специален
режим да бъде изменен в по-лек, който може да бъде само строг, тъй като
съобразно чл. 199, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените на доживотен затвор и на доживотен
затвор без замяна не се поставят на лек и общ режим. Съгласно чл.198, ал.3 от ЗИНЗС, началникът на затвора се произнася относно
продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим периодично,
но не по-късно от една година от предходното си произнасяне. Произнасянето на
началника на затвора относно продължаване на изтърпяването на наказанието при
специален режим става след вземане на становищата на ръководителя на
направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника
по режимно-охранителна дейност и на психолога.
Съдът намира, че обжалваният акт
е издаден в предписаната от закона писмена форма, при липсата на допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила.
Според чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа
фактически и правни основания за издаване на акта. Фактическите и правни
основания за издаването му се съдържат както в оспорената Заповед, така и в
представените по преписката доказателства. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на
ВС на РБ / което съгласно чл.130 от ЗСВ е задължително за страните и съдът
/, мотивите към административния акт
могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на
административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица
или органи, какъвто е настоящият случай. Оспореният акт е издаден от
компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване на
административно-производствените правила и в съответствие с материално-правните
разпоредби на закона.
По аргумент от разпоредбата на чл. 218 от ППЗИНЗС възможността за изменение на специалния режим в
по-лек е свързана с условието лишените от свобода да имат добро поведение.
Доказателства за поправяне се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, съгласно който оценката се променя в зависимост от
поведението на лишения от свобода и въз основа на оценката се правят
предложения за промяна на режима на изтърпяване на наказанието. В конкретната хипотеза такива
данни не са налице. Такива не се съдържат в представените писмени становища, не
се установяват и от експертното
заключение на вещите лица – психиатър и психолог. В случая подобни данни не
могат да бъдат безспорно установени чрез депозирание по делото гласни
доказателствени средства, доколкото същите са диаметрално противоположни на
изложеното в компетентното еспертно заключение. Следва да се подчертае, че за целите на производството по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, по делото е представено писмено становище
на инспектор-психолог, с необходимата аргументация, която беше изцяло потвърдено и от заключението на СППЕ, следователно не може да се приеме,
че психолога е подходил субекивно към личността на жалб. А.. Също така изготвените становища са съобразени с критериите за оценка и сочат
на мотивиран извод, че не са налице основания за изменение на специалния режим
в по-лек.
По делото не се събраха доказателства,
които да дадат друга представа на съда по отношение коригиране поведението на жалб. А. и да бъдат основание за отмяна на оспорената Заповед.
Административният орган е взел становище от съответните длъжностни лица, така
както изисква закона, и въз основа на отразеното в същите е направил преценка дали са налице основанията за
продължаване на специалния режим по отношение на осъдения или са налице
условията за облекчаване на режима, при който лишеният от свобода да изтърпява присъдата си. Мотивирано и при спазване
процедурата в закона органът е отказал смяна на по-тежкия режим, като се е позовал на събраните
по преписката доказателства, от които се налага несъмнения извод за наличие основанията за продължаване действието на определения по отношение на лишеното от
свобода лице специален режим за изпълнение на наложеното му наказание „доживотен
затвор“, тъй като не са налице обективни
предпоставки за замяната му с по-лек. Съдът намира, че не следва при формиране на вътрешното
си убеждение, да вземе предвид данните, съдържащи се в справката, изходяща от
електронната информационна система на ГДИН, доколкото посочените в нея заповеди
за наложени на жалб. А. дисциплинарни
наказания, са издадени след датата на
постановяване на оспорената в настоящото производство Заповед. Изрично следва
да се подчертае, че при липсата на положителна промяна в поведението на
осъдения, настояването, че чрез оспорената Заповед му се отнема правото да
получи образование не намира опора в основанията, които закона предпоставя за
изменение режима на изтърпяване на наложеното наказание.
На последно място, настоящия
съдебен състав намира, че не са налице процесуалните предпоставки за спиране на
производството, до приемане решение по образуваното тълкувателно дело № 1/2023 год. по описа на ВКС –
гражданска и търговска колегии, за приемане на тълкувателно решение по следните
въпроси, поставени в определение № 50189 от 24.11.2022 г. по г.д. № 1228/2022
г. на Второ гражданско отделение на ВКС от състава по делото: 1. „Участието на
съдия в предходно дело, по което е взето становище по същите доказателства,
представени и по настоящото висящо дело или е налице произнасяне по въпрос,
релевантен за изхода на висящото дело, основание ли е за отвод по чл. 22, ал.
1, т. 6 ГПК ?“ 2. „ Налице ли е порок и какъв на съдебно решение, постановено
от съдебен състав при наличие на обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК ?, тъй като съдията-докадчик не се
е произнасял по предходно
дело, по което е взето становище по същите доказателства, или е налице произнасяне
по въпрос, релевантен за изхода на висящото дело, доколкото цитираното в искането
на защитата адм.дело № 1428/2021г., по описа на съда се е провело по реда на
чл.1 от ЗОДОВ, в което производство не са представяни и събирани идентични с
настоящото доказателства, доколкото от една страна не е имало такова искане от
страните, а от друга те биха излезли извън доказателствения обхват и предмета
на цитираното съдебно производство. Освен това съдът се е произнесъл по искането за отвод, като го е
намерил за неоснователен и доколкото поставения пред ВКС въпрос
под номер две касае произнасянето по същите доказателства, съгласно посоченото
във въпрос номер едно, то и понястоящем не са налице основанията за отвод на
съдията-докладчик. Предвид тези съображения
и като съобрази, че въпросите, по които е образувано тълкувателно дело № 1/2023 год. по описа на ВКС, са ирелевантни за настоящото
дело, съдът намира, че не са налице основанията за спиране на производството по
същото.
По
изложените съображения съдът намира оспорената Заповед за
законосъобразен административен акт – издаден от компетентен административен
орган, в предписаната от закона форма, при отсъствие на допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение
на материалния закон и в съответствие с целта. Този извод обосновава
неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК основателно се
явява своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане
за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ,
вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер
на 100 лв., с оглед фактическата и
правна сложност на делото, които следва да бъдат възложени в тежест на
жалбоподателя. Доколокото жалб. А. е
осовободен единствено от внасянето на държавни такси по делото, следва да му
бъдат възложени разноските, направени за изготвянето на СППЕ, в размер на 1176
лева, които следва да бъдат възстановени по сметка на съда.
Предвид изложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Н. А.,
срещу Заповед № 541/20.04.2022г.,
издадена от началника на
Затвора – гр.
Пазарджик.
ОСЪЖДА Н.Н. А., да заплати на ГДИН сумата от 100 лева, както и сумата от 1176 лева по сметка на Административен
съд – гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване и протестиране, в съответствие с разпоредбата на чл.198, ал.2 от ЗИНЗС.
ПРЕПИСИ да се връчат
на страните.
СЪДИЯ:/п/