Решение по дело №66741/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10433
Дата: 17 юни 2023 г.
Съдия: Димитър Куртев Демирев
Дело: 20221110166741
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 10433
гр. София, 17.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110166741 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
С искова молба ищецът И. С. А. е предявил отрицателен установителен иск срещу
****** за признаване за установено, че не дължи на ответника сумата от 3510.93 лв.,
представляваща цена за предоставени водоснабдителни и канализационни услуги за
периода от 07.05.2017г. до 09.09.2022г. за недвижим имот, находящ се в ********, с
клиентски № *********, съгласно издадена фактура № **********/28.09.2022г.
Ищецът твърди, че ответното дружество издало на негово име фактура №
**********/28.09.2022г. с посочена дължима сума в общ размер 3510.93 лв., начислена
за период от 07.05.2017г. до 09.09.2022г. С писмо изх. № М-3607/27.10.2022 г.
ответното дружество уведомило ищеца, че същата представлява допълнително
начислена цена за В и К услуги извън вземанията, за които ответникът се е снабдил с
изпълнителен лист и за събиране на които били образувани изпълнителни
производства, както и не били предмет на образувано заповедно производство.
Поддържа, че процесната сума от 3510,93 лв. по фактура № **********/28.09.2022 г. се
претендира от ответника при липса на правно основание, респективно при липса на
реална доставка на В и К услуги в посоченото в същата допълнително количество от
1106 куб.м., както и е възможно част от същата да касае вземания за период, за който
от ответното дружество са издадени изпълнителни листове, въз основа на които са
образувани изпълнителни производства за събиране на вземания. Твърди, че във връзка
с извършена на 14.09.2022 г. проверка от представител на ответника, за което е
съставен контролен лист № ***** от 14.09.2022 г. и въпреки липсата на установени
отклонения, в писмо от 24.10.2022 г. ответното дружество посочило, че освен
1
задълженията по висящите изпълнителни дела и по заповедно производство,
претендира от ищеца и сумата от 3637.15 лв., като в същото е отказано уважаване на
молбата на ищеца сумата да бъде намалена с погасените по давност задължения по
посочената партида. Счита, че не дължи заплащането й поради липса на доставени
услуги в претендирания размер. При условията на евентуалност навежда възражение за
изтекла погасителна давност за вземанията, за които е издадена процесната фактура.
Моли съда да уважи предявения иск, като признае за установено, че ищецът не дължи
на ответника сума в размер на 3510.93 лв., представляваща цена за предоставени В и К
услуги за периода 07.05.2017г. до 09.09.2022г., начислени по фактура №
**********/28.09.2022г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск с твърденията, че страните са обвързани с трайно установени
облигационни отношения, поради което спрямо ищеца намират приложение общите
условия на ВиК услуги на потребителите от ******. Твърди, че процесната фактура е
издадена след извършен на 14.09.2022г. реален отчет на водомера, отчитащ
потреблението на вода в имота на ищеца, за което е съставен контролен лист № *****
от 14.09.2022г., подписан от потребителя. В същия били посочени показания на
водомера в момента на проверката от 03530куб.м. Оспорената фактура била издадена
според констатираното показание на водомера от 3530 куб.м на 14.09.2022г., а
фактурираното количество от 1106 куб.м. било съобразно последния реален отчет, за
който потребителят е осигурил достъп на 07.05.2017г. Поддържа, че процесната
фактура била издадена за предоставени В и К услуги на стойност 2915.09лв, като в нея
били включени и 595.84лв. за просрочени задължения. Посочва, че сумата 3510,93лв.
представлявала обща стойност на задължения, отразени като „старо салдо“, включващо
стойност на услуги по следните фактури №№: *********/15.04.2022г. на стойност
96.86лв., *********/17.05.2022г. на стойност 120.35лв., *********/15.06.2022г. на
стойност 79.25лв., *********/15.07.2022г. на стойност 96.86лв., *********/15.08.2022г.
на стойност 99.79лв., *********/16.09.2022г. на стойност 102.73лв. и
*********/28.09.2022г. на стойност 2915.09лв. Моли за отхвърляне на предявения иск
и присъждане на разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна следното:

С доклада по делото съдът е обявил за служебно известни Общите условия на
ВиК услуги на потребителите от ******, така и са отделени и безспорни
обстоятелствата между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ
2
се в ********, за който при ответното дружество е открита партида с клиентски №
*********, както и че за процесната сума от 3510.93 лв. ответното дружество е издало
фактура № **********/28.09.2022г. за период на фактуриране от 07.05.2017г. до
09.09.2022г., включваща сума по фактура от 2915.09лв. и общ размер на „старо салдо“
от 595.84лв.
От заключението на вещото лице в съдебно-техническата част, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесният имот
се намира в ********, по който имало изградени ВиК комуникации и се ползвали три
вида ВиК услуги – доставка на питейна вода, отвеждане на използваната вода и
нейното пречистване. В имота на 10.09.2016г. имало монтиран приходен водомер с
фабр.№ ******* (с метрологична годност до 2022), от което следвало, че имотът е
водоснабден и в него се доставят ВиК услуги. На 07.05.2017г. имало реален отчет с
показания на водомера от 265 м3, а следващият такъв бил на 14.09.2022г., когато бил
съставен КЛ № *****, подписан от ищеца с отчет от 3530м3, т.е. в периода между
07.05.2017г. до 14.09.2022г. консумацията за имота на база реален отчет била 3265м3.
Поради неосигурен достъп за отчет в периода от 07.05.2017г. до 09.09.2022г. по
партидата била начислявана усреднена консумация от предходни периоди по чл.35,
ал.2 Наредба 4/2004 в размер на 2159м3, която била предмет на пет от шестте съдебни
производства, в които попадал исковият период. В процесната фактура №
**********/28.09.2022г. била начислена консумация от 1106м3, представляваща
разликата между количеството от 2159м3 (начислявана по усреднена консумация
поради неосигурен достъп, предмет на съдебните производства) и 3265м3 (след
реалният отчет от 14.09.2022г., когато бил съставен КЛ № *****, подписан от ищеца).
Вещото лице дава заключение, че общата стойност на услугите от 3265м3 в периода от
07.05.2017г. до 09.09.2022г. е в размер на 8587.48лв., от които 2159м3 предварително
начислени на основание чл.35, ал.2 от Наредба 4/2004г. на стойност 5672.39лв., която
била предмет на пет изпълнителни дела и останалите 1106м3 начислени след реален
отчет и изравняване на стойност 2915.09лв., която сума била определена коректно в
съответствие с установените количества и с утвърдените от КЕВР цени. По изп.д. №
4105/2016г. по описа на ЧСИ ******, изп.д. № 2477/2018г. по описа на ЧСИ ******,
изп.д. № 3259/2018г. по описа на ЧСИ ******, изп.д. № 7105/2019г. по описа на ЧСИ
******,, изп.д. № 1835/2022г. по описа на ЧСИ ******, и изп.д. № 44215/2022г. по
описа на СРС, ГО, 79 състав, имали за предмет задължения за ВиК услуги с обем
2159м3 на стойност 5672.39лв., в които вземанията по процесната фактура не са
включени.
От заключението на вещото лице в съдебно-счетоводната част, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че по партида с кл.
№ ********* за имот в ********0, за периода 17.05.2017г. до 28.09.2022г. имало
начислени и непогасени задължения като имало издадени 66бр. фактури, като по
3
партидата редовно били издавани счетоводни документи, в които бил отразяван
начинът на таксуване за съответния период на потребление и сумите за плащане.
Процесната фактура с № **********/28.09.2022г била издадена след извършен на
14.09.2022г. реален отчет на водомера, отчитащ потреблението в имота. За този отчет
бил съставен Контролен лист № *****/14.09.2022г. в който било посочено показанието
на водомера в момента на проверката. Фактурираното количество от 1106м3 бил
съобразно последния реален отчет, като процесната фактура била издадена за
предоставени ВиК услуги на стойност 2195.09лв. като в нея били посочени и 595.84лв.
просрочени задължения, отразени като „старо салдо“, като във фактурата не били
включени сумите, които били предмет на съдебни производства. Фактурите
формиращи сумата от 3510.93лв. за фактурирани услуги били, както следва: фактура №
*********/15.04.2022г. на стойност 96.86лв., фактура № *********/17.05.2022г. на
стойност 120.35лв., фактура № *********/15.06.2022г. на стойност 79.25лв., фактура №
*********/15.07.2022г. на стойност 96.86лв., фактура № *********/15.08.2022г. на
стойност 99.79лв., фактура № *********/16.09.2022г. на стойност 102.73лв. и фактура
№ *********/28.09.2022г. на стойност 2915.09лв. или общо на стойност 3510.93лв.

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК.
Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на
ответника е разпределено да докаже, че разполага с вземане във визирания размер, т.е.
следва да докаже, че е доставено остойностено количество водоснабдителни и
канализационни услуги в процесния период, както и че ищецът има качеството
потребител за процесния имот, а по възражението за давност - извършване на действия
по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по
смисъла на ЗЗД (т.е. основанието по чл.32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи вр. чл.1, ал.2 ЗРВКУ и чл.86 ЗЗД).
По смисъла на §1, т.2, б."а" и б."б" от ДР на ЗРВКУ потребители по смисъла на
закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; респективно юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост (така и
чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи –
4
Наредба № 4). По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в ********,
за който при ответното дружество е открита партида с клиентски № *********, поради
което съдът приема за доказано наличието на облигационно отношение между
страните по предоставяне на ВиК услуги за имота.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само
един оператор може да извършва тази дейност - арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В
настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр.
София е ответното дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4,
получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия,
обявени с доклада по делото за служебно известни.
По отношение на доставените в процесния имот В и К услуги:
Съгласно Наредба № 4 Услугите В и К се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено
чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Съгласно чл.8 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, Получаването на
услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган, с които общите условия се определят правата и задълженията на
оператора и на потребителите, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при
неизпълнение на задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води, така и редът
за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите,
както и за прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти.
Съгласно чл.11, ал.5 от Наредба № 4 - Доставката, монтажът, проверката,
поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на
потребителите. Съгласно чл.32, ал.1 Наредба 4 Услугите В и К се заплащат въз основа
на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
Съгласно чл.22 от ОУ – изразходваните количества питейна вода се отчитат по
водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в имотите
на потребителите. Съгласно чл.23 показанията се отчитат за период не по-дълъг от 3м.
за потребители за питейно-битови нужди. Съгласно чл.23, ал.3 – в междинните
периоди между два отчета ВиК операторът ежемесечно начислява количество
5
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните
два отчета. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се
изравнява в съответствие с реалното потребление.
От заключенията на вещите лица се установява, че измервателните уреди са
годни, че на 07.05.2017г. имало реален отчет на показанията на водомера, като
следващият реален отчет бил на 14.09.2022г. като в двата периода били потребени
услуги за 3265м3, от които поради неосигурен достъп за отчет в периода от
07.05.2017г. до 09.09.2022г. по партидата била начислявана усреднена консумация от
предходни периоди по чл.35, ал.2 Наредба 4/2004 в размер на 2159м3 (които суми били
предмет на висящи изпълнителни и съдебни производства, без да са предмет на
настоящото дело), като след реалният отчет от 14.09.2022г. била начислена консумация
от 1106м3, за която била издадена процесната фактура, в която били включени и
задължения по фактури за периода от 15.04.2022г до 16.09.2022г. на стойност
595.94лв. Съдът кредитира комплексното заключение, с оглед на което намира, че
ответникът успя да докаже наличие на облигационно правоотношение между страните,
както и че в процесния период е доставял ВиК услуги в размер на отричаните от ищеца
количества в посочения обект, без да е налице дублиране на претенциите в други
производства между страните.
По възражението за погасяване на сумите по давност:
Първо, по отношение на сумата от 595.84лв. - видно от заключението на вещото
лице по ССчЕ включената сума „старо салдо“ в размер на 595.84лв. касае вземане по
фактури № *********/15.04.2022г. на стойност 96.86лв., фактура №
*********/17.05.2022г. на стойност 120.35лв., фактура № *********/15.06.2022г. на
стойност 79.25лв., фактура № *********/15.07.2022г. на стойност 96.86лв., фактура №
*********/15.08.2022г. на стойност 99.79лв., фактура № *********/16.09.2022г. на
стойност 102.73лв., т.е. за „стари задължения“, за които не е изтекла необходимата
давност по чл.111, б. „в“, предл.3 ЗЗД.
Второ, по отношение на останалата сума от 2915.09лв. за начислена консумация
от 1106м3 след реалният отчет от 14.09.2022г., представляващ разликата между
служебно начислената стойност от 2159м3 и реално потребената от 3265м3 за периода
от 07.05.2017г. до 09.09.2022г., съдът приема, че с оглед приетото в Решение №
50017/27.03.2023 г. по гр.д. № 720/2022г. по описа на ВКС, Четвърто г.о., че
погасителната давност не тече, докато трае процесът по иска за оспорване на
вземането от длъжника, съответно исковата молба е подадена на 06.12.2022г.,
вземанията за ВиК услуги са периодични по см. на чл.111, б. „в“ предл.3 ЗЗД,
съответно и с оглед спиране течението на давностните срокове при действие на
ЗМДВИП, то по принцип следва да се приеме, че биха били погасени по давност
вземанията за периода до 28.09.2019г. вкл. Изравняването обхваща период от
6
07.05.2017г. до 09.09.2022г., в който с оглед Общите условия на ответника е следвало
да се извършва реален отчет на 3м. Обстоятелството, че изравняването е след реален
отчет от 14.09.2022г. не променя момента на ползване, съответно изискуемостта на
задълженията за заплащане на потребени ВиК услуги. За процесния период от
07.05.2017г. до 09.09.2022г. (общо 1951 дни) е изравнено доставено количество ВиК
услуги на обща стойност 2915.09лв. или 1,49415171706817лв. на ден. Съдът определя
по чл.162 ГПК, че за периода от 07.05.2017г. до 28.09.2019г. (общо 875дни) е погасено
по давност вземане в общ размер на 1307,38лв. Следователно предявеният иск е
основателен до сумата от 1307.38лв. поради погасяване по давност, а за разликата до
пълния претендиран размер от 3510.93лв. (т.е. за сумата от 2203,55лв.) е
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора с право на разноски разполагат двете страни.
С определение № 6/02.01.2023г. съдът е освободил на основание чл.83, ал.2 ГПК
ищецът от заплащане на д.т. до размер на 90.44лв. (от общия размер от 140.44лв.), като
ищецът е доказал сторени разноски в размер на 50лв. Същият е бил представляван от
адвокат по чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв., поради което в полза на адв. В. В. Т., л.н.*********,
офис – партер, следва да се присъди адв. възнаграждение, което съдът определи по
чл.38, ал.2 вр. чл.36, ал.2 вр. чл.7, ал.2 НМАРВ в размер на 650лв. С оглед частичната
основателност на исковете, ищецът има право на разноски за д.т. в размер на 18.62лв.,
а в полза на адв. Т. следва да се присъди адв. възнаграждение в размер на 242лв.
Ответникът е доказал сторени разноски в размер на 600лв. за експертиза и е
претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед ниската
фактическа и правна сложност на делото съдът определи в размер на 100лв. или общо
700лв., като с оглед частичната неоснователност на исковете има право на разноски в
общ размер на 439,34лв. Ответникът следа да бъде осъден на основание чл.78, ал.6
ГПК да заплати 33,68лв. д.т. по сметка на СРС.
По изложените мотиви, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ГПК, че И. С. А., ЕГН:
**********, ********0, не дължи на ******, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление: ************, сумата от 1307.38лв., представляваща цена за
предоставени водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 07.05.2017г. до
28.09.2019г. за недвижим имот, находящ се в ********, с клиентски № *********,
съгласно издадена фактура № **********/28.09.2022г. поради погасяване на сумите по
давност, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 2203,55лв., представляваща разликата над
7
уважената част до пълния размер от 3510,93лв. за периода от 07.05.2017г. до
09.09.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ******, ЕИК ********, седалище и
адрес на управление: ************, да заплати на И. С. А., ЕГН: **********,
********0, разноски по делото в размер на 18.62лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАДв. **********, ЕИК
********, седалище и адрес на управление: ************, да заплати на адв. В. В. Т.,
л.н.*********, офис – партер, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
242лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК И. С. А., ЕГН: **********, ********0,
да заплати на **********, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:
************, разноски по делото в размер на 439,34лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК **********, ЕИК ********, седалище и
адрес на управление: ************, да заплати по сметка на Софийския районен съд
разноски за държавна такса в размер на 33,68лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8