№ 2
гр. Бургас, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Г. Т. Канакиева
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Елена П. Г.
в присъствието на прокурора И. Анг. К.
като разгледа докладваното от Г. Т. Канакиева Наказателно дело за
възобновяване № 20222000600244 по описа за 2022 година
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по
искане на осъдено лице П. И. З., подадено лично, за престъпление от общ
характер за възобновяване на наказателно дело.
От съдържанието на подадената въззивна жалба се установява, че
същата представлява искане подадено от осъденото лице П. И. З. на
основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на НОХД № 244/22 г. по
описа на РС – Сливен. С искането се претендира връщане на делото за ново
разглеждане за установяване на обективната истина.
В хода на съдебното производство по възобновяване АС - Бургас
назначи на осъдения служебен защитник на осн. чл.94, ал.1, т.6 от НПК, тъй
като същият не си е ангажирал свой защитник поради финансови
затруднения, изтърпява наказание лишаване от свобода, поради което се
счита задържано лице и защитата му е задължителна.
Служебният защитник представя в съдебно заседание допълнение към
искането за възобновяване, с което уточнява основанието за възобновяване
по чл.422, ал.1, т. 5, вр. чл. 348, ал.1, т.1- т.3 от НПК.
В съдебно заседание служебният защитник на осъдения З. - адв. П. от
1
БАК заявява, че поддържа изложеното в писменото допълнение към искането
на осъденото лице. Навежда довод за допуснато нарушение на чл.276, ал.2 и
ал.3 от НПК – прокурорът не е прочел обвинителния акт независимо от това,
че подсъдимият е признал фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт. Твърди наличие на съществено нарушение свързано с
анализа на доказателствата, което е довело до неправилно установени факти
по делото, досежно авторството на деянието и неговия механизъм. Твърди
неизясняване на обстоятелството, дали подсъдимият се е намирал в състояние
на физиологичен афект. Алтернативно навежда довод за приложение на чл.58,
ал.4, вр. чл.55 от НК и налагане на наказание пробация. Претендира
възобновяване на наказателното дело, отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от фазата на досъдебното производство за
събиране на нови доказателства и назначаване на експертизи за установяване
на обективната истина, алтернативно признаване на подсъдимия за невинен и
оправдаването му, като втора алтернатива - изменение на присъдата и
прилагане на чл.55 от НК с налагане на наказание „Пробация“.
В личната си защита осъденият З. се присъединява към становището на
своя защитник, претендира връщане на делото за ново разглеждане с цел да
сключи споразумение с прокурора.
Представителят на Апелативна прокуратура - Бургас дава становище,
че искането на осъдения З. за възобновяване на наказателното дело е
процесуално допустимо, тъй като е подадено от активно легитимирано лице в
изискуемия по чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок и е насочено срещу
съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Наред с това заявява,
че искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно, още
повече, че в него не са посочени ясно никакви касационни основания,
съдържа общи твърдения, че осъждането не отговаря на истината, но не
съдържа аргументи за нарушение на процесуалния и материалния закон, нито
за явна несправедливост на наложеното наказание. Намира, че самото искане
по своето съдържание не може да предизвика касационна проверка, поради
което не следва да бъде разглеждано, а представянето в съдебно заседание на
допълнителни аргументи е недопустимо в тази фаза на процеса.
Алтернативно пледира, че ако съдът допусне разглеждането на
допълнителното искане, то същото се явява неоснователно. Навежда довод,
2
че в производството по глава 33 не могат да се релевират обстоятелства, с
които се оспорва признатата фактическа обстановка и да се установяват нови
факти и обстоятелства, тъй като са недопустими доводите за необоснованост
на съдебния акт, още повече, че съдебното произвдство се е развило по реда
на съкратеното съдебно следствие, като допустимата защита в това
производство е в рамките на установените вече фактически положения. Сочи,
че не е налице нарушение по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, тъй като материалният
закон е приложен правилно в рамките на установените по делото факти, още
повече, че правната квалификация е променена изцяло в полза на
подсъдимия, в по- леко наказуемо престъпление, което по никакъв начин не
нарушава неговите права. На последно място твърди, че наложеното
наказание не е явно несправедливо, а снизходително, предвид
характеристиката на деянието, предходните осъждания на лицето, които
показват липсата на каквото и да е поправяне и превъзпитание в резултат на
наложените му по - леки предходни наказания. Намира, че наказанието
неправилно е определено при превес на смекчаващите обстоятелства, които
по делото липсват, още по малко са налице основанията за приложение на
чл.55 от НК. Моли съда да остави искането за възобновяване без уважение.
В последната си дума осъденото лице З. моли делото да бъде
възобновено и наказанието му намалено, тъй като има болно дете и болен
баща, майка му е починала, а жена му няма подкрепа от никъде.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
осъдения З., съобрази устно изразените в съдебно заседание становища на
представителя на апелативна прокуратура, на защитника на осъденото лице и
провери материалите по делото, установи следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй
като е направено от осъдено лице за престъпление от общ характер и в
изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на
влизане в сила на въззивното решение - 16.09.2022 год. Липсвала е законова
възможност за касационно обжалване на въззивното решение. От
съдържанието на изготвеното лично от осъдения и допълнено писмено от
назначения му служебен защитник искане се установява, че същото има за
предмет на претендираната проверка, съдебен акт от категорията на
визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК - присъда, непроверена по
3
касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира
отмяната и визира основания за възобновяване във вр. чл.348, ал.1, т.1- т.3 от
НПК.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
дело е неоснователно.
С присъда № 89/04.07.2022 год. постановена по НОХД № 244/2022 год.
Районен съд - Сливен е признал подсъдимия П. И. З. за виновен в извършване
на престъпление по чл.129, ал.2, ал.1 от НК, поради което на осн. чл.54, ал.1
от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години,
което на осн. чл.58а, ал.1 от НК е намалил с 1/3 на една година и четири
месеца лишаване от свобода с определен първоначален строг режим на
изтърпяване.
С решение №76/16.09.2022г. по ВНОХД№ 366/2022г. на ОС - Сливен е
потвърдена изцяло присъдата по НОХД№ 244/2022г. на РС – Сливен.
Постановеното по ВНОХД№366/22г. по описа на Окръжен съд –
Сливен решение, като неподлежащ на касационна проверка съдебен акт, е
влязло в сила с постановяването му, като на същата дата е влязла в сила и
потвърдената с него присъда.
С подаденото искане осъденият З. твърди, че обективната истина не е
установена и претендира връщане на делото за ново разглеждане, като прави
искане за възобновяване на производството по делото, по реда на Глава
тридесет и трета от НПК на осн. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Наведените от осъдения и допълнително от назначения му служебен
защитник основания за възобновяване на наказателното производство по
чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т. 1 - т.3 от НПК не се подкрепят от данните
по делото, поради което искането е неоснователно.
Решаващите съдебни инстанции не са допуснали нарушения на
процесуалните правила при формиране на вътрешното си убеждение по
основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираното
деяние, авторството на същото и неговата правна квалификация. Двете
инстанции подробно и детайлно са обсъдили събраните по делото гласни и
писмени доказателства, обективирани в гласните и писмени доказателствени
средства. Въззивният съд е споделил фактическите и правни изводи на
първата инстанция, като е изложил собствени съображения и е дал отговор на
4
възраженията изложени във въззивната жалба.
Неоснователно е искането на служебния защитник за установяване на
нови фактически обстоятелства. В производството по Глава 33 от НПК не
могат да се релевират обстоятелства, с които се оспорва признатата
фактическа обстановка и да се установяват нови факти и обстоятелства. В
конкретния казус освен недопустимост на доводите за необоснованост на
съдебния акт, следва да се посочи, че съдебното производство се е развило по
реда на съкратеното съдебно следствие. На подсъдимия изрично са разяснени
правата в това производство. Същият се е съгласил делото да бъде разгледано
по този ред, признал е фактите установени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират допълнителни
доказателства за тези факти. Съдът е изпълнил задължениетто си, като
изрично е разяснил последиците от това самопризнание в процедурата, като
същевременно е проверил, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
доказателствата по делото. Следователно допустимата защита в това
производство е в рамките на установените вече фактически положения и е
недопустимо установяване на нови факти и обстоятелства, в каквато насока е
претенцията на защитата.
Въззивният съд е проверил цялостно присъдата, констатирал е
допуснати нарушения, но обосновано и правилно е приел, че тези нарушения
не са от категорията на съществените, които могат да предизвикат
възобновяване на производството. Въззивният съд правилно е посочил, че са
налице нарушения на чл.276 и чл.277 от НПК, тъй като решаващият съд не е
дал възможност на прокурора да изложи обстоятелствата от
обстоятелствената част на обвинителния акт, както и в разрез с т.3 от
ТР№1/2009г. на ОСНК, след като е дал ход на съдебното следствие по общия
ред, е преминал към съкратено съдебно следствие по искане на защитата и на
подсъдимия. Правилна е преценката на въззивната инстанция, че посочените
нарушения не са от категорията на съществените, тъй като след даване ход на
съдебното следствие по общия ред съдът не е започнал събиране на
доказателства за фактическите обстоятелства описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт, поради което не може да се счита, че подсъдимият
е бил повлиян от хода на събиране на доказателствата и е решил да направи
изявление по чл.371, т.2 от НПК, съответно да се ползва от благоприятните
последици при тази форма на съдебното следствие. Преминавайки към
5
диференцираната процедура по глава 27 от НПК съдът е санирал и
допуснатото нарушение на чл.276 и чл.277 от НПК, тъй като е дал
възможност на прокурора да изложи обстоятелствата съдържащи се в
обвинителния акт. Подсъдимият изрично е заявил, че разбира обвинението и
отново е признал обстоятелствената част на обвинителния акт. Съобразно
становището на прокурора с присъдата е изменена правната квалификация от
такава по чл.131а от НК в такава по чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК, т.е. приложен
е закон за по - леко наказуемо престъпление, поради което допуснатото
нарушение на процесуалните правила не е довело до накърняване правото на
защита на подсъдимия. Предвид изложеното решението на въззивния съд
отговаря на изискванията на чл.339 от НПК.
Мотивите на решаващия съд са възприети и от въззивната инстанция,
която е направила свой подробен анализ на доказателствата по делото.
Въззивната инстанция е изложила подробни и задълбочени мотиви досежно
авторството на деянието и механизма на получаване на увреждането.
Съдилищата по фактите, в пределите на своята компетентност, по реда
и със средствата предвидени в НПК, са разкрили обективната истина, като са
постановили своите съдебни актове по вътрешно убеждение основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото
при спазване на чл.305, ал.2 от НПК, като е даден отговор на всички
възражения на защитата.
При събирането, проверката и оценката на доказателствата не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, включително и
на принципите по чл.6, т.2 от ЕКЗПЧ, които да са довели до неправилно
приложение на материалния закон. Наведените доводи за необсонованост на
фактическите констатации не съставляват основание за възобновяване на
наказателното производство. Ето защо е неоснователно искането за
възобновяване на наказателното дело на това основание и връщане на делото
за ново разглеждане.
Неоснователно е направеното искане за възобновяване на
наказателното дело и поради неправилно приложение на материалния закон с
претенция за оправдаване на осъденото лице.
Двете инстанции са спазили принципите за обективно, всестранно и
пълно изследване на доказателствения материал, необходимо за правилното
6
решаване на делото и формиране на вътрешното си убеждение въз основа на
обективно и всестранно установени в пълнота факти по делото. На базата на
задълбочената преценка на събраните по делото доказателства решаващите
съдилища са изяснили правилно фактите по делото и са възприели правилна
правна квалификация на престъпната деятелност на осъдения З.. Решаващите
съдилища са изпълнили задълженията си по чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК за
обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.
Изяснени са били всички относими към предмета на доказване обстоятелства,
като са използвани всички възможни и необходими доказателствени способи.
Не са допуснати нарушения по установяване на фактите, а приетата за
установена фактическа обстановка е изложена подробно в съдебните актове,
при дължимия доказателствен и правен анализ. Ето защо мотивите както на
първата, така и на въззивната инстанции позволяват да бъде установена
действителната воля и вътрешното убеждение на съда. В този смисъл не е
допуснато нарушение на чл.305, ал.3 от НПК. Предвид отрицателния извод за
нарушени процесуални правила, настоящата инстанция не може да подменя
вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите от предмета на
доказване по чл.102 от НПК. Изводът за отсъствие на съществени
процесуални нарушения на процесуалните правила дава основание да се
приеме, че твърдението за нарушение на материалния закон е неоснователно.
На базата на задълбочен и прецизен анализ на доказателствената съвкупност
решаващите съдилища са направили обоснован и законосъобразен извод, че
подс.З. е осъществила от обективна и субективна страна престъпление по
чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК. Фактическите положения по делото са били
установени правилно и обективно, като същите обосновават както
обективната, така и субективната съставомерност на престъплението по
чл.129 от НК. Правилна е преценката на решаващите съдилища, че
фактическите обстоятелства и събраните по делото доказателства за тях се
подкрепят от направеното самопризнание на подс. З.. Същите са проверени
от въззивния съд, който е дал обоснован и законосъобразен отговор на всички
поставени възражения.
Решаващите съдилища са изложили задълбочени правни съображения
и досежно субективната страна на деянието на подс.З.. Правилна е
преценката, че от субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия
при пряк умисъл.
7
Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на
наложеното наказание, тъй като съдилищата са проявили достатъчна
снизходителност предвид характеристиката на самото деяние, проявената
отмъстителност и продължаване на саморазправата, бягството след деянието,
лошите характеристични данни и предходните осъждания на искателя, чиито
по - леки предходни наказания не са довели до неговото поправяне и
превъзпитание. Правилно въззивният съд е констатирал, че първата
инстанция неправилно е приела наличие на превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, но поради липса на протест на прокурора не е
могъл да измени присъдата поради забраната за влошаване положението на
подсъдимия. Предвид изложеното неоснователно е искането за намаляване
размера на наложеното наказание, нито за приложение на чл.55 от НК.
Мотивиран от изложените съображения, апелативният съд прие, че
искането за възобновяване на наказателното производство по делото е
неоснователно и следва да се остави без уважение.
Ето защо и на основание чл.426, ал.1, вр. чл.354, ал.1, т.1 от НПК
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. И. З., за
възобновяване на наказателното производство по НОХД №244/2022 г. по
описана РС - Сливен и ВНОХД № 366/2022 год. по описа на ОС - Сливен.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8