Р Е Ш Е Н И Е № 260050
18.12.2020г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 307 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от пълномощника юрисконсулт П. Б., против Г.Д. К. – Х., ЕГН
**********, с адрес: ***.
Ищецът твърди, че на 11.09.2018г. било
подписано Приложение № 1, представляващо допълнително споразумение към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата 11.11.2016г.,
сключен между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочените
задължения“ ООД, ЕИК ********* /понастоящем „Агенция за контрол на просрочените
задължения“ ЕООД/, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за кредит
„Бяла карта“ № 500699 от дата 04.04.2017г. сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и
Г.Д. К. – Х. било
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения, принадлежности, включително и всички
лихви. От своя страна „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ЕООД
прехвърлило процесното вземане в полза на „Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от дата 03.05.2019г., като договорът за потребителски кредит съдържал изрична
клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането и в полза на
трети лица. Сочи, че Приложение № 1 представлявало списък в електронен вариант,
подписан с квалифициран електронен подпис, съобразно т.1.8 от § 1 от Договора
за продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019г. Излага, че били изпращани
уведомителни писма за извършената цесия, съобразно чл.99, ал.3 от ЗЗД, като за
извършеното действие дружеството ищец било упълномощено от „Агенция за контрол
на просрочените задължения“ ЕООД. Въпросните уведомления не били връчени на
ответницата, тъй като останали непотърсени от нея. Към исковата молба прилага
уведомления за извършената цесия, за да бъдат връчени на Г.Д. К. – Х., като
релевира подробни съображения, със съобщаването за извършената цесия по този
начин, следва ответницата да се счита за редовно уведомена. Ищецът твърди, че
04.04.2017г. между „Аксес Файнанс“ ООД като кредитор и Г.Д. К. – Х. като
кредитополучател бил сключен договор за кредит „Бяла карта“ с № 500699, при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Релевира, че с
подписването на договора за кредит кредитополучателят удостоверявал
получаването и че е запознат предварително с всички условия на индивидуалния
договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил от
кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл.5 от ЗПК със съдържание,
съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.
Съобразно сключения договор за кредит, кредиторът се задължил да предостави на
кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 300,00 лева под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна
кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, а
кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор. Договорено било от страните, че при извършване на транзакция
от страна на кредитополучателя, надвишаваща размера на разполагаемия остатък от
кредита, сумите на тази транзакция увеличавали максималния размер на кредитния
лимит. С подписване на кредита, кредитодателят предоставил на кредитополучателя
платежен инструмент – кредитна карта с № 500699, издадена от „Интеркарт
Файнанс“ АД /картоиздател/, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за
ползване на картата, като кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния
размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на
договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на
кредитодателя да предостави заемната сума. Кредитът бил предоставен при
следните условия: вид на предоставения заем – револвиращ потребителски кредит,
срок на договора – неопределен, фиксиран годишен лихвен процент по заема –
43,20 %, върху усвоения размер на кредитополучателят дължал дневен лихвен
процент в размер на 0,12%, като лихвата се изчислявала се изчислявала всеки ден
върху усвоената и непогасена главница, като за изчисляването ѝ се
приемало, че календарният месец бил с продължителност 30 дни, годишният процент
на разходите на заема бил в размер на 45,90%, като общата сума, дължима от
кредитополучателя съобразно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК бил сборът от усвоената и
непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена главница,
такси за ползване на картата съгласно Тарифата. Сочи, че кредитополучателят бил
усвоил заемните суми по дати както следва: 100 лева на 07.04.2017г., 100 лева
на 11.05.2017г., 100 лева на 02.06.2017г., 100 лева на 11.07.2017г., 105,11
лева на 04.08.2017г., 200 лева на 08.08.2017г. или общо сума в размер на 705,11
лева, като страните били договорили, че кредитополучателят дължал договорна
лихва в размер, посочен в договора, която се начислявала ежедневно. Поради
забава в плащането на текущото задължение на кредитополучателя била начислена
договорна лихва в размер на 35,06 лева за периода от 08.04.2017г. до
06.10.2017г., както и лихва за забава в размер на 69,04 лева за периода от
06.10.2017г. до датата на входиране на задължението в съда. Твърди се, че
длъжникът не бил извършвал плащане по дължимия паричен заем към дружеството,
като предвид това бил възникнал правен интерес за претендиране от ответницата
като кредитополучател по Договор за кредит „Бяла карта“ № 500699, сключен на
04.04.2017г. да заплати сумата в общ размер на 371,24 лева, от които 300,00
лева главница, 21,72 лева договорна лихва и 49,52 лева – законна лихва за
забава, както и законна лихва от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми. Ищецът отправя искане да се
постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи следните суми: 300,00 лева главница по договор за кредит,
21,72 лева договорна лихва за периода от 05.08.2017г. до 06.10.2017г. и 49,52
лева –обезщетение за забава за периода от 08.06.2018г. до датата на подаване на
заявлението в районен съд, както и законна лихва от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира сторените
разноски в рамките на заповедното и исковото производство.
В хода на производството ищецът поддържа
исковата молба, като релевира подробни съображения по същество на спора и
отправя искане за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника Г.Д. К. – Х., с който
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани, поради което
отправя искане да бъдат отхвърлени изцяло. Счита, че в доказателствена тежест
на ищеца е да докаже по безспорен начин паричното задължение на ответника,
както и че същото е станало изискуемо и че ответникът е изпаднал в забава, в
който смисъл не били ангажирани доказателства от негова страна. Ответницата
релевира, че ищецът не се легитимирал като кредитор, тъй като от приложените
към исковата молба доказателства било видно, че не била уведомена за
извършената цесия. В тази връзка излага подробни съображения, че извършената
цесия не е породила действие спрямо нея. Счита, че процесният договор е сключен
при действието на ЗПК, като съдържащите се в него норми били от императивен
порядък и следвало служебно да бъдат съобразявани от съда. Излага, че
предявеният иск за заплащане на главница в размер на 300 лева бил неоснователен
както по основание, така и по размер, като ищецът не бил посочил подробно как е
формирал претендираната като главница сума, без да се посочва точната методика
и без да са взети предвид направените от ответницата плащания. Оспорва
твърдението, че „Аксес Файнанс“ ООД е предоставило, а ответницата е получила
сумата от 300 лева, претендирана от ищеца като предоставен заем, подлежащ на
връщане. Релевира, че не е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията по
кредита, тъй като същият не ѝ бил обявен за предсрочно изискуем по
надлежния ред. Претенцията за заплащане на договорна лихва в размер на 21,72
лева също се явявал неоснователен, както по основание, така и по размер, тъй
като то било акцесорно спрямо задължението за главница. Счита клаузите от
договора, с които бил предвиден фиксиран годишен лихвен процент от 43,2% върху
усвоения размер на кредита за нищожни на основание чл.143 от ЗЗП като
неравноправна, а в условията на евентуалност за нищожна на основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД като противоречаща на добрите нрави. Оспорва като неоснователен по
основание и размер и иска за признаване за установено, че дължи заплащането на
сумата от 49,52 лева – обезщетение за забава, изчислено за периода от датата,
на която се твърди, че вземането е станало предсрочно изискуемо 08.06.2018г. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
счита, че не била настъпила предсрочната изискуемост на твърдяната от ищеца
дата. Релевира, доводи, че възможностите за разрешаване на спора между страните
по взаимно съгласие не били изчерпани. Твърди, че от представените от ищеца
доказателства не било видно, че по възникналото между цедента и длъжника
облигационно правоотношение по сключения договор за кредит „Бяла карта“,
уговорената в същия парична сума да е предоставена за ползване. Счита, че
липсвали доказателства, че е преустановила плащането на вноските по договора,
както и относно размера на дължимото вземане. Отправя искане да бъдат взети
предвид представените документи в рамките на заповедното производство за
извършените плащания и направеното оспорване на размера на задължението. Релевира
възражение за погасителна давност на задълженията. Оспорва претендираното от
ищеца възнаграждение за извършено процесуално представителство. Отправя искане
исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
В проведените открити съдебни заседания
по делото ответницата Г.Д. К. – Х. се явява лично, като заявява, че поддържа отговора на исковата молба и оспорва исковата
претенция. Прави възражение за претендираното юрисконсултско възражение от
дружеството ищец. Твърди, че не дължи никакви суми на бяла карта и била изплатила
двойно сумата, която била взела.
Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Договор за кредит „Бяла
карта“ № 500699 от 04.04.2017г. се установява, че „Аксес Файнанс“ ООД се е
задължило да предостави на Г.Д. К. – Х. револвиращ кредит в максимален
размер на 100 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал с международна
кредитна карта Бяла карта. Съобразно договора фиксираният годишен лихвен
процент по заема бил в размер на 43,2%, дневен лихвен процент е в размер от
0,12% върху усвоения размер на кредита,
а годишния процент на разходите е 45,9 %. В чл.22 от договора е постигнато
съгласие между страните, че ако кредитополучателят изпадне в забава за плащане,
на което и да е задължение по договора с повече от 10 дни или не е заплатил
минимум 15% от одобрения си кредитен лимит в рамките на два последователни месеца,
като в поне един месец да бъдат внесени общо15% от сумата по одобрения кредитен
лимит, кредитодателят имал право да обяви цялото му задължение по договора за
предсрочно изискуемо, като обявяването на предсрочната изискуемост се
извършвала по някой от начините по чл.28 от договора. Във въпросната разпоредба
– чл.28, се предвижда, че всички писма, покани, съобщения или други документи
между страните се считали за узнати ако бъдат доставени на адресите за
кореспонденция, изпратени чрез смс за кореспонденция, имейл на
кредитополучателя и на личния му акаунт. На основание Приложение № 1 към
Договора за кредит „Бяла карта“ „Интеркарт файнанс“ АД е предоставило на
ответницата кобрандирана платежна карта Бяла карта, като са представени и общи
условия към него, с които К. се е съгласила, видно от положения
от нея подпис. Между „Аксес Файненс“ ООД и К. е сключен на 04.08.2017г. Анекс към
Договор за кредит „Бяла карта“ от 04.04.2017г., по силата на който
кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит
в максимален размер от 300 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който
се усвоява чрез международна карта Access Finance.
От приобщения в доказателствената съвкупност Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016г., сключен между
„Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ООД,
Приложение № 1 от 11.09.2018г. към рамковия договор, както и от Анекс към това
приложение, става ясно, че кредитодателят е прехвърлил своето вземане към ответницата
в размер на 300 лева главница, 21,72 лева договорна лихва и 34,70 лева лихва за
забава на „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ООД. Така
прехвърленото вземане съответно е прехвърлено от „Агенция за контрол на
просрочените задължения“ ООД на „Агенция за събиране на вземанията“ по силата
на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019г., ведно с
Приложение № 1/03.05.2019г., като въпросното прехвърляне е потвърдено от
„Агенция за контрол на просрочените задължения“ ООД с Потвърждение за сключената цесия от
03.05.2019г. Видно от представените пълномощни по делото както първоначалният
кредитор „Аксес Файнанс“ ООД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочените
задължения“ ООД да уведоми длъжника за
извършената цесия, така и последното дружество от своя страна е упълномощило
„Агенция за събиране на вземанията“ ООД да уведоми длъжника за извършената
цесия. Представени са уведомителни писма, с които ответницата се известява за
извършената цесия, но видно от приложената обратна разписка на писмото, с която
се изпратени на адреса ѝ, същите не са потърсени от нея.
В настоящото производство е допусната Съдебно –
счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че усвоената главница
по Договора за кредит „Бяла карта“ № 500699 от 04.04.2017г. е в размер на
705,11 лева, начислената договорна лихва е в размер на 35,06 лева, от която е
платена сумата от 13,34 лева. Съответно е посочено, че дължимата главница е в
размер на 300 лева, а дължимата договорна лихва е в размер на 21,72 лева.
Размерът на лихвата за забава от 11.09.2018г. до 19.11.2020г. е в размер на
66,76 лева, а размера на дължимата лихвата за забава от 06.10.2017г. до
11.09.2018г. е 7,68 лева. В заключението в таблица е посочено, че са усвоени
следните суми по процесния договор: на 07.04.2017г. е изтеглена сумата от 100
лева, на 02.06.2017г. е изтеглена сумата от 100 лева, на 11.07.2017г. е
изтеглена сумата от 100 лева, на 04.08.2017г. е изтеглена сумата от 105,11
лева, на 08.08.2017г. е изтеглена сумата от 200 лев – общо 705,11 лева. Вноски
по кредита са превени както следва: на 04.05.2017г. е внесена сумата от 15
лева, на 10.05.2017г. е внесена сумата от 98 лева, на 01.06.2017г. е внесена
сумата от 103 лева, на 05.07.2017г. е внесена сумата от 15 лева, на
10.07.2017г. е внесена сумата от 100 лева, на 03.08.2017г. е внесена сумата от
105 лева, на 03.11.2017г. е внесена сумата от 50 лева, на 29.01.2018г. е
внесена сумата от 50 лева, на 23.02.2018г. е внесена сумата от 50 лева, на 24.04.2018г.
е внесена сумата от 50 лева, на 07.06.2018г. е внесена сумата от 50 лева или
общо погасената сума по кредита е в размер на 686,00 лева. Съответно в тази
таблица са отразени като непогасени задължения сумата от 77,55 лева – неустойка и 197,50 лева –
разходи за събиране.
Ответницата представя следните платежни бележки за
заплащане на дължимите суми по кредита, които са представени и в рамките на
заповедното производство и са сведени до знанието на ищеца, а именно: вносна
бележка от 07.06.2018г. за сумата от 50 лева, вносна бележка от 04.05.2017г. за
сумата от 15 лева, вносна бележка от 10.05.2017г. за сумата от 98 лева, вносна
бележка от 01.06.2017г. за сумата от 103 лева, вносна бележка от 10.07.2017г.
за сумата от 100 лева, вносна бележка от 03.08.2017г. за сумата от 105 лева,
вносна бележка от 03.11.2017г. за сумата от 50 лева, вносна бележка от
29.01.2018г. за сумата от 50 лева, вносна бележка от 29.01.2018г. за сумата от
50 лева, вносна бележка от 23.02.2018г. за сумата от 50 лева, вносна бележка от
24.04.2018г. за сумата от 50 лева, като общо изплатените суми съобразно
вносните документи са в размер на 671 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК с материално правно основание
чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 85/2020г., по описа на
Районен съд - Средец, се установява, че
по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 51/17.02.2020г. по чл.410 от ГПК срещу
длъжника Г.Д. К. – Х., за вземанията, предмет на
настоящия иск. Тъй като против заповедта е подадено възражение от длъжника в
срок, на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е указано на заявителя да предяви
иск за установяване на претендираната в заповедното производство сума в
едномесечен срок от съобщаването. Искът е предявен в рамките на преклузивния
срок по чл.415, ал.4 от ГПК по отношение на всички вземания, предмет на
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предвид това е
налице правен интерес от предявения в настоящото производство иск по
чл.422 от ГПК, което от своя страна определя неговата допустимост.
Основателността на исковата претенция е обусловена от
установяването при условията на пълно и главно доказване на следните
материалноправни прeдпоставки: 1. наличие на валидно възникване на
твърдяното облигационно правоотношение; 2. изпълнени на задължението за
предоставяне на заемната сума; 3. изискуемост на претендираните вземания; 4. сключването на
договорите за прехвърляне на вземания, с които са прехвърлени претендираните
вземания.
В настоящото производство се установи
наличието на облигационно отношение по Договор за кредит „Бяла карта“ № 500699 от 04.04.2017г. между
ответницата и ищцовото дружество, в качеството му на цедент на прехвърлените му
вземания последователно от „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ЕООД
и „Аксес Файнанс“ ООД. От представените по делото договор за прехвърляне на
вземания, ведно с потвърждение и приложение към него, се установи, че
процесните вземания са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Видно от представените договори за цесия, приложенията към тях и
потвържденията, същите са подписани от лица в качеството на пълномощници и
представляващи дружествата, с оглед на което са налице волеизявления за
пораждане на правните последици на въпросните сделки.
Относно фактът на уведомяването на длъжницата
за извършената цесия, доколкото препис от исковата молба, ведно с приложения
към нея – включително и уведомителните писма за прехвърлянията на вземанията,
са получени лично в настоящото производство при връчване на препис от исковата
молба, ведно с приложенията към нея, обуславя несъмнен извод, че е уведомена за
цесията, съобразно нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Още повече, че уведомяването
на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а има
значение при изследване на противопоставимостта на цесията на дъжника /и на
трети лица/, който може валидно и с погасителен ефект да плати на предишния
кредитор преди уведомяването.
Относно обстоятелството, че К. е усвоила
заемна сума в общ размер от 300 лева, настоящият съдебен състав намира
следното. Установи се, че ответницата е усвоила по процесния договор сумата от
общо 705,11 лева, видно от приетото по делото заключение на Съдебно –
счетоводната експертиза. От заключението също става ясно, че изплатената сума
по кредита от ответницата е в общ размер на 686 лева, като това обстоятелство
не се оспорва от ищеца, тъй като в молба от 13.11.2020г. процесуалният
представител на дружеството, заявява, че заключението е правилно и обосновано,
компетентно изготвено и кореспондиращо с установената фактическа обстановка.
Независимо, че от представените вносни бележки, представени от К. се установява, че изплатената от нея сума по
договора за револвиращ кредит е за сумата от общо 671 лева, при преценка колко
е изплатената от нея сума ще е релевантно установеното в заключението на
експертизата, а именно 686 лева.
Релевиранят
довод от ответницата, че клаузата, с която се претендира договорна лихва е
неравноправна, както и в условия на евентуалност нищожна, тъй като
противоречала на добрите нрави, не се възприемат от съда. Съобразно, чл.9 от ЗЗД страните са свободни да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. Процесната
договорна лихва представлява възнаграждението на кредитодателя за отпусната в
заем сума. Нейният фиксиран размер от
43,2% годишно по никакъв начин не се явява неравноправна клауза, тъй като това
е цената за използване на предоставения паричен ресурс, още повече, че на К. е
бил известен размерът на лихвата към момента на сключване на договора и въпреки
това се е съгласила с параметрите на сделката, с оглед това че е изразила воля
да я сключи. Видно от процесния договор в него е
посочено и размера на ГПР от 45,9%, който е абсолютна стойност и същият е под
посочения предел в разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, предвид което е начислен
законосъобразно. Действителността
на договорната клауза е обусловена също
и от това тя да не противоречи на добрите нрави. В законодателството не се съдържа
дефиниция за понятието „добри нрави“, но е общоприето, че това са критерии за
поведение, установени в обществото и наложили се като норми на държание, с
които хората се съобразяват и ги зачитат, поради вътрешното си убеждение.
Включването в договор на клауза за лихва, която свободно е договорена между
страните по него, по никакъв начин не обуславя извод, че това се явява в
противоречие на добрите нрави. Действително размерът на процесната лихвата
надвишава законната лихва, определена от МС, но доколкото същата е в рамките на
предвиденото в чл.19, ал.4 от ЗПК, не следва, че претенцията ѝ е
незаконосъобразна.
От съдържанието на процесния договор за
потребителски кредит става ясно, че сумите по кредита са с настъпил падеж, с
оглед на което са дължими в настоящото производство, независимо, че
предсрочната изискуемост няма данни по делото да е обявена на ответницата,
съобразно Тълкувателно решение № 8/02.04.2019г., постановено по Тълкувателно
дело № 8/2017г., по описа на ВКС.
Съдът счита за неоснователно и
възражението, че претендираните вземания са погасени по давност, тъй като не са
изтекли петгодишната давност по отношение на главницата, както и тригодишната
давност за лихвите, считано от възникване на тези задължения до датата на
предявяване на претенцията с подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в РС –
Средец на датата 12.02.2020г., по което е образувано заповедното производство.
С оглед акцесорния характер на договорната лихва и
валидното ѝ уговаряне, същата е дължима. Тъй като ответницата е платила
по договора сумата от общо 686 лева, от нея следва да се приспадне дължимото от
нея за начислената договорна лихва, която видно от заключението на експертизата
е 35,06 лева, като съответно с така платеното от нея се явява неоснователна
претенцията за договорна лихва, тъй като с извършеното от нея плащане се
погасява претендираната от ищеца договорна лихва в настоящото производство от
21,72 лева. След приспадане на дължимата договорна лихва, остава сумата от
650,94 лева, която обаче покрива частично усвоените от ответницата суми. Тъй
като изтеглените от нея парични средства с „Бяла карта“ са в размер 705,11
лева, след приспадане сумата от 650,94 лева се получава, че дължимата от нея
сума по главницата е 54,17 лева, която именно сума е дължима и върху нея следва
да се изчисли лихвата за забавата. Съдът след служебно изчисление в calculator.bg, установи, че лихвата за забава върху
сумата от 54,17 лева за претендирания период от 08.06.2018г. до
11.02.2020г./датата преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/ е в размер
на 9,24 лева. Съдът, счита за нужно да посочи, че след като ищецът наименова
претенцията си „главница“, база за преценка на дължимата такава, е усвоената от
ответницата сума от револвиращия кредит, а не и други вземания, които явно
дружеството ищец счита, че му се дължат, но същите не са посочени такива
каквито са, а именно неустойки и разходи за събиране, които пък от своя страна
биха подлежали на преценка дали произтичат от неравноправни клаузи в
потребителския договор, съобразно нормите на ЗПК.
С оглед гореизложените съображения, ответникът дължи
връщане единствено на главницата по договора за кредит в размер от 54,17 лева,
лихва за забава за периода от 08.06.2018г. до 11.02.2020г. в размер на 9,24
лева, както и законна лихва върху главницата считано от подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда на 12.02.2020г. до окончателното ѝ
изплащане.
Предвид това, че с изплатените суми от ответницата по
договора се погасява начислената договорна лихва изцяло, претенцията за същата
в размер на 21,72 лева, начислена за периода от 05.08.2017г. до 06.10.2017г. е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло. Претенцията за главница
следва да бъде отхвърлена за разликата над 54,17 лева до размера от исковата
сума от 300 лева, както и претенцията за лихва за забава начислена за периода от
06.10.2017г. до 11.02.2020г. за разликата на 9,24 лева до размера на исковата
сума 49,52 лева, също е неоснователна и следва да се отхвърли като
неоснователна.
Относно
разноските:
При този изход на спора на разноски
имат право и двете страни. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски пропорционално на уважената част от исковете. Същият е доказал
заплащането на държавна такса в размер на 75,00 лева, депозит за възнаграждение
на вещо лице в размер на 150,00 лева. Претендира на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с НЗПП да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 100,00 лева. Общият размер на разноските за исковото
производство възлизат на 325,00 лева, като по съразмерност следва да му бъдат
присъдени 55,51 лева. За заповедното производство ищецът е доказал сторени
разноски в общ размер на 75,00 лева, от които 25,00 лева за държавна такса и
50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, като следва да му се присъдят по
съразмерност 12,81 лева. На ответницата не следва да се присъждат разноски, тъй
като такива не са направени от нейна страна.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Д. К. – Х., ЕГН
**********, с адрес: ***, че дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от пълномощника юрисконсулт П. Б., сумата от 54,17 лева /петдесет и
четири лева и седемнадесет стотинки/ - главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № 500699 от
04.04.2017г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и Г.Д. К. – Х., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на
12.02.2020г. до окончателното ѝ изплащане и сумата от 9,24 лева /девет лева
и двадесет и четири стотинки/ -
обезщетение за забава върху главницата за периода от 08.06.2018г. до 11.02.2020г. – датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 51/17.02.2020г.
по ч.гр.д.№ 85/2020г., по описа на Районен съд – Средец, I гр.състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
признаване за установено по отношение на Г.Д.
К. – Х., ЕГН
**********, с адрес: ***, че дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от пълномощника юрисконсулт П. Б. следните суми,
претендирани по Договор за
кредит „Бяла карта“ № 500699 от 04.04.2017г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД
и Г.Д.
К. – Х.: исковата претенция за главница за
разликата над 54,17 лева до претендирания размер от 300,00 лева, договорна лихва
в размер на 21,72 лева, начислена за периода от 05.08.2017г. до 06.10.2017г.,
както и исковата претенция за обезщетение за забава за разликата над 9,24 лева
до претендирания размер от 49,52 лева, начислена за периода от 08.06.2018г. до
11.02.2020г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 51/17.02.2020г.
по ч.гр.д.№ 85/2020г., по описа на Районен съд – Средец, I гр.състав.
ОСЪЖДА Г.Д. К.
– Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, № 25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от пълномощника юрисконсулт
П. Б., сумата от 55,51 лева /петдесет и пет лева и
петдесет и една стотинки/, представляваща съдебно деловодни разноски по
съразмерност за исковото производство и сумата от 12.81 лева
/дванадесет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща съдебно
деловодни разноски по съразмерност за заповедното производство, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас.
Препис от
решението да се изпрати на страните по делото.
Районен съдия:……………….....