Решение по дело №159/2021 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 132
Дата: 5 октомври 2021 г. (в сила от 11 май 2022 г.)
Съдия: Маргарита Йорданова Стергиовска
Дело: 20217270700159
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.............

 

град Шумен,05.10.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                          Административен съдия: Маргарита Стергиовска

 при секретаря Св. Атанасова, като разгледа докладваното от от административния съдия административно дело № 159 по описа за 2021 год. на Шуменски административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4 от 24.02.2015 г.).

Постъпила е жалба от  адв. Я.И.Т., АК-В. Търново в качеството си на процесуален представител на „Р.“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,  представлявано от Я.Р.Ш., срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за Кампания 2018г. с изх. № 02-270-2600/2243 от 02.06.2020 г. за  оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. по заявление за подпомагане с УИН 27/190618/02706 и Приложение за кандидатстване за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2018г. в размер на 10 836.89 лв. в частта, с която е отказано субсидиране на сума в размер на 10 434.98 лв. В жалбата се сочи несъгласие с така постановеното Уведомително писмо, като оспорващият счита, че същото е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, на материалния закон и несъобразяване с неговата цел. Жалбоподателят счита, че оспорения акт е немотивиран и това обуславя неговата незаконосъобразност. Липсват фактически и правни основания за издаване на акта, като се излагат съображения в подкрепа на този довод. Не става ясно на база какви факти и обстоятелства ответника приема, че дружеството не е спазило изискванията да не се надвишават минималните периоди на преход за отглежданите ароматни и медицински изделия. Твърди се, че в УП самият орган подчертава, че 2018 г. е третата година от последно поетия ангажимент по направление "Биологично растениевъдство", а след това се отказва финансиране именно за тази трета и последна година на преход към биологично земеделие. Релевират се и доводи, че оспореният административен акт е издаден и в противоречие с материалния закон, като се излагат обстойни съображения в тази насока. И на последно място се твърди, че УП е издадено и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

В подкрепа на тези твърдения са изложени подробни съображения, като оспорващия счита, че освен всичко останало, постановеното  в уведомителното писмо е нищожно, доколкото по отношение на  него  се прилага методика, която има силата на подзаконов нормативен акт с обратно действие, което е абсолютно забранено от ЗНА. Изложени са подробни съображения по съществото на спора. Отправено е искане за прогласяване нищожността на процесния акт, в условията на алтернативност - отмяната му като незаконосъобразен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. По делото са представени и подробни писмени бележки.

Ответната страна по делото – Заместник-изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуален представител - Юрисконсулт А.в хода на делото и по същество излага становище за неоснователност на жалбата. Иска съдът да отхвърли жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юриск. възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази становищата на страните, и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК, намира за установено следното:

По фактите

Не е налице спор по делото, че жалбоподателят е регистриран като земеделски производител в интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 569070 и за Кампания 2018 г. е подал Заявление за плащане до Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция с УИН 27/190618/02706 от 10.05.2018 г. (л. 107).

С посоченото заявление жалбоподателят е заявил искането си за плащане по Мярка 11 "Биологично земеделие" (Мярка 11), Направление "Биологично растениевъдство" за 36 парцела, от които пет парцела с код на дейност БРП 4 – за биологично растениевъдство в преход – маточина и др. ароматни и медицински растения.

2018 г. е трета година от поет от жалбоподателя ангажимент по посочената мярка за подпомагане.

Към заявлението са представени изискуемите документи, в това число и договори за сертификация и анекси към тях.

С оспореното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 "Биологично земеделие" по ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2018 г. с изх. № 02-270-2600/2243 от 02.06.2020 г.  на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" по заявление за подпомагане с УИН 27/190618/02706 и Приложение за кандидатстване за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2018г. в размер на 10 836.89 лв. е отказано субсидиране на сума в размер на 10 434.98 лв.

В уведомителното писмо се посочва, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото от жалбоподателя заявление, като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се в регистрите на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от контролиращите лица във връзка с чл. 49 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 11 "Биологично земеделие" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4/2015 г.).

Конкретните мотиви за определяне на този размер на субсидията, представляващ фактически частичен отказ за подпомагане, са посочени в табличен вид на стр. 2 и стр.5 от Уведомителното писмо, като поясненията към колоните на таблицата съставлява основанието, на което ДФЗ отказва изцяло финансово подпомагане при съответните констатирани несъответствия.

От съдържанието на коментираната таблица на стр. 5 и стр. 6 от уведомителното писмо се установява, че за четири парцела, заявени за подпомагане с код БРП 4 (Биологично растениевъдство в преход – ароматни и медицински растения) за неспазени базови и други изисквания за кампания 2018г. от общата сума в размер на 10 836.89 лв. е отказано субсидиране на сума в размер на 10 434.98 лв. Неспазването на базовите изисквания е било установено чрез извършена административна проверка или проверка на място от Технически инспекторат към Разплащателната агенция.

При констатирано неспазване на базово и друго изискване, същото е описано в колона 11, където с "не" е отговорено на въпроса спазено ли е изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно  чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г. В поясненията под таблица №2 е посочено, че неспазването на базовите изисквания е било установено чрез извършена административна проверка или проверка на място от Технически инспекторат към Разплащателната агенция. Допълнително в поясненията към Таблица "Площи с неспазени базови и други изисквания" е посочено, че проверката за спазване на изискването да не се надвишават минималните периоди на преход се извършва чрез различни административни проверки – съгласно  чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и съгласно Методика за намаляване и отказване на плащания по Мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-453 от 10.05.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, след изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, параграф 1, чл. 37, параграф 1 и чл. 38 от регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008, не се предоставя финансово подпомагане за площите, животните и пчелните семейства, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие (период на преход), като установеният размер се изключва от избираемия за подпомагане.

Въз основа на данните от коментираните таблици /на стр. 2 и на стр. 4 от уведомителното писмо/, в същото се съдържа и таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление "Биологично растениевъдство" – на стр. 6 от уведомителното писмо. В тази таблица за дейност с код БРП 4 е отразена заявена площ 11.69 ха и с код БР 13 – 11.99 ха. В колона 15 е определена санкция за наспазени базови изисквания в размер на 10 434.98 лв. да декларираната площ от 11.69 ха с код БРП4.

По делото не се твърди, а и не се установява да са извършвани проверки на място на земеделския производител относно спазването на базисни изисквания по Наредба № 4/2015 г.

Представена е цялата административна преписка, като в нея се съдържат копия на документи, издадени от сертифициращия орган „Лакон“ ООД, от които се установява, че жалбоподателят отглежда бял равнец, маточина, лавандула перила и др. ароматни и медицински растения.

По делото е представена Заповед № РД09-453 от 10.05.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с която е изменена Заповед № РД 09-233/12.03.2018 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с която е изменена Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г. на същия министър, като е наредено утвърдената с изменяната заповед Методика за намаляване и отказване на плащания по Мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. да се прилага и за Кампания 2018 година. Заповедта за утвърждаване на методиката е издадена на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. (л. 17-24 от делото).

По делото е представено и писмо с изх. № 10-279/11.04.2017 г. на Зам. Министъра на земеделието и храните, изпратено до Изп. директор на ДФЗ, относно прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 и мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. и във връзка с подготовка за извършване на калкулиране и оторизация на подадените заявления за кампания 2016 г. /лист 238/.

Допусната е и изслушана съдебно техническа експертиза, заключението по която е прието от съда като обективно и компетентно дадено и е включено в доказателствения материал по делото.

По правото

Жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Предмет на оспорване е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за Кампания 2018 г., с изх. № 02-270-2600/2243 от 02.06.2020 г. за  оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г., издадено от Заместник- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие".

Писмото е изтеглено от сайта на ДФЗ на 09.04.2021 г., а жалбата е депозирана на 22.04.2021 г. чрез административният орган, поради което и съдът намира, че жалбата е депозирана в срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореното уведомително писмо е издадено от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", съгласно чл. 20а от ЗПЗП, организира и ръководи дейността и на Разплащателната агенция (РА) и я представлява. Изпълнителният директор притежава правомощия по отношение одобряването или отхвърлянето на проекти по схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, които може да делегира, съгласно чл. 20а ал. 3 и 4 от закона. Със Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г., Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал на заместник-изпълнителния директор П.С., права да издава и подписва Уведомителни писма от вида на процесното.

Уведомителното писмо е издадено от материално компетентен орган, в писмена форма, при която са изложени мотиви, позволяващи да бъде извършена преценка относно правилното приложение на материалния закон.

В процесния случай фактическите и правни основания за издаване на акта, относно отказа за финансово подпомагане, съставляващи мотиви на административния орган се съдържат в табличен вид в самия акт, включително и разясненията по колони на самите таблици.

Видно от съдържанието на уведомителното писмо, административният орган е мотивирал крайния си извод да откаже финансово подпомагане, с данните в колона 11 от таблицата на страница 2 "Площи с неспазени базови и други изисквания". В тази таблица като неспазено е посочено единствено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно  чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/2015 г.

Съгласно чл. 13 от Наредба № 4/2015 г., когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно Приложение № 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно Приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите.

На това основание Министърът на земеделието, храните и горите е издал Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., с която е утвърдил Методика за намаляване и отказване на плащания по Мярка 11 "Биологично земеделие" по ПРСР 2014-2020 (Методиката), която по силата на заповедта за утвърждаването й се прилага за заявления, подадени през Кампания 2016 г., а по силата на последващи заповеди от 2018 г. и 2019 г. е определено същата Методика да има приложение, както за Кампания 2017 година, така и за Кампания 2018 година.

В Методиката – Раздел V, б. а. "Направление "Биологично растениевъдство" – А) Базови изисквания, е посочено, че: при неспазване на базови изисквания на конкретен парцел, намалението се прилага към установената площ на парцела. Когато е констатирано неспазване на поне едно базово изискване, установената площ на парцела се счита за неизбираема за подпомагане и се изключва от избираемата площ, без да се счита за наддекларирана. Парцели, за които е установено неспазване на базовите изисквания, посочени в Приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г., се считат за площи, за които земеделският стопанин не е спазил ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат размера на площите. Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция може да намали размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за установената площ на парцела без тя да е наддекларирана, когато биологичната дейност за даден земеделски парцел се различава от заявената дейност от земеделския стопанин за същия парцел – бенефициентът декларира, че даден парцел е в преход, а контролиращото лице предостави информация, че е биологичен или в обратния случай.

Видно е, че приложената от административния орган методика не съдържа определяне на базовите изисквания, на които следва да отговарят заявените за подпомагане по Мярка 11 площи по Направление "Биологично растениевъдство". И това е логично с оглед визираната в нормата на чл. 13 от Наредба № 4/2015 г. делегация, според която министърът утвърждава методика, определяща намаленията, включително тези, които по съществото си са откази изцяло за подпомагане, и начинът на тяхното определяне, когато е констатирано неспазване на базови изисквания, т. е. на министъра не е предоставена възможност да определя тези базови изисквания. Същите са определени нормативно в Приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г. и неспазването им се установява чрез административни проверки или проверки на място.

По отношение на биологичното растениевъдство тези изисквания са диференцирани в три групи с оглед вида на площите, като за всички площи се забранява пряко и непряко отвеждане на вещества от Списък I и Списък ІI в подземните води; земеделските стопани следва да спазват Правилата за добра земеделска практика с цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници на заявения парцел. За обработваеми земи се забранява и изгарянето на стърнищата; за трайни насаждения е задължително да се запазват и поддържат съществуващите полски граници (синори) в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел; съществуващите трайни тераси в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел; за постоянно затревени площи е задължително да се запазват и поддържат съществуващите полски граници (синори) в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел; съществуващите трайни тераси в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел; постоянни пасища, мери и ливади от навлизането на нежелана растителност – орлова папрат (Pteridium aquilinum), чемерика (Veratrum spp.), айлант (Ailanthus altissima) и аморфа (Amorpha fruticosa). За постоянно затревени площи, поддържани в състояние, позволяващо извършване на паша или косене по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква "в", подт. ii) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, трябва да бъде приложена поне една от следните минимални дейности: подрязване на тревата и/или премахване на плевели и храсти.

В настоящия случай, съобразно данните от таблицата на стр. 4 от уведомителното писмо се касае за "Площи с неспазени базови и други изисквания". В тази таблица като неспазено е посочено единствено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно  чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/2015 г.

Какви точно са неспазените изисквания следва да се изведе от съдържанието на таблицата на стр. 4 от уведомителното писмо. Самата таблица, както вече се посочи от наименованието й, включва както базови, така и други изисквания. Видно е, че цитираните по-горе базови изисквания по Приложение № 2 към Наредба № 4/2015 г. са спазени. Като неспазено е посочено изискване за ненадвишаване на минималните периоди на преход съгласно по  чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г. За неспазването на това изискване административният орган се е позовал отново на Методиката. Съдът намира, че такова позоваване е неотносимо. По силата на цитирания вече чл. 13 от Наредба № 4/2015 г., на министъра на земеделието, храните и горите е предоставено правомощие да издаде методика за отказ или намаляване на плащанията за биологичните дейности, но само в случаите на установено неспазване на три групи изисквания – базовите изисквания по Приложение № 2 към наредбата, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 3 и изискванията по управление (по Глава V от наредбата). В нито една от тези три групи обаче не попада посоченото от административния орган като неизпълнено изискване за ненадвишаване на минималните периоди на преход.

Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/07.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (отм.); , но приложима за периода на Кампания 2018 г. (Наредба № 1/2013 г. – отм.), преходният период към биологично производство при отглеждане на растения и растителни продукти при спазване на разпоредбите на чл. 23 е най-малко три години при многогодишни култури. Административният орган е приел, че е налице несъответствие и се е позовал на  чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/2015 г., според която mодпомаганите лица получават плащания по ал. 1 за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18 септември 2008 г.).

Правилата за осъществяване на биологично производство са регламентирани с нормите на Регламент (ЕО) № 843/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91. Регламентът въвежда термина "преход" (чл. 2, б. "з"), според който това е преход от небиологично към биологично земеделие в рамките на определен срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно биологичното производство. Както вече се посочи, съгласно  чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г, плащания по ал. 1 - за преминаване към биологично земеделие (периода на преход), се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.). А съгласно чл. 36, ал. 1 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008, за да се считат растенията и растителните продукти за биологични, разпоредбите за производството, посочени в членове 9, 10, 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 834/2007 и глава 1 от настоящия регламент и, по целесъобразност, изключенията от разпоредбите за производство в глава 6 от настоящия регламент трябва да се прилагат върху земеделските площи в преходен период най-малко две години преди сеитба или, при ливади или площи с многогодишни фуражни култури — поне две години преди употребата им като фураж, произведен по метода на биологичното земеделие, или при многогодишни култури, различни от фуражните, най-малко три години преди първата реколта от биологични продукти. В тази норма е разписано правилото по отношение на растенията и растителните продукти, изискващи преходен период "поне", в смисъл на най-малко посочения в нормата за отделните видове култури, т. е. срокът е минимален, но не фиксиран. Изобщо подходът на европейската комисия е за определяне на минимално изискуемия времеви период на преход (видно от изложените мотиви в съображения 23, 24, 27 от преамбюла на регламента), а не на абсолютен по размер преходен период, включително и чрез абсолютното му фиксиране. Същият е логичен и в съответствие с целта на закона – минималното време на преход е необходимо с оглед спецификата на всяко производство и необходимото време земята или животните да се изчистят от небиологични препарати, с които е възможно да са третирани. Това минимално време гарантира чистота на производството. Увеличаването на периода, в който производството е в преход, може да е в резултат на обективни причини и допълнително гарантира крайния целен резултат – произвеждане на биологична продукция, тъй като преходът към метод на биологично производство изисква определени периоди на адаптация на всички използвани средства. В този смисъл по-краткият период на преход е във вреда на земеделския стопанин, тъй като продукцията му не може да бъде реализирана като биологична и ще противоречи на целта на регламента (закона). Следователно принципно период на преход към биологично производство, по-кратък от определения с дял II, глава 5 от Регламент № 889/2008 на Комисията води до нарушаване на разпоредбата на чл. 36, параграф 1 от същия, докато по-дълъг не е в нарушение, поради което не представлява и основание за отказ за оторизация на подпомаган стопанин по направление Биологично земеделие.

Това е така и тъй като подпомагането по Мярка 11 "Биологично земеделие" съгласно чл. 29 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета, се предоставя на хектар земеделска площ, на земеделски стопани или групи земеделски стопани, които доброволно се ангажират да преминат към биологично земеделие или да поддържат практиките и методите за биологично земеделие, определени в Регламент (ЕО) № 834/2007, и които са активни земеделски стопани по смисъла на член 9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, така както се прилага в съответната държава членка. Според § 3 на чл. 29 ангажиментите по тази мярка се поемат за период от пет до седем години. При предоставяне на помощ за преминаване към биологично земеделие държавите членки могат да определят по-кратък първоначален период, съответстващ на преходния период. Сравнителният анализ на цитираните до тук правни норми сочи, че всяка държава-членка има право да определи в рамките на периода на поетия ангажимент за прилагане на биологично земеделие, период на преход към такова земеделие, който период е по-кратък от периода на поетия ангажимент, но не по-малък от посочените в Регламент (ЕО) № 889/2008 периоди на преход (за многогодишни култури, различни от фуражните – не по-малко от три години).

Съпоставянето на чл. 36, ал. 1 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 г. и нормата на  чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., както и на нормата на чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/ 07.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (отм., ДВ бр. 75 от 11.09.2018 г., в сила от 12.11.2018 г.) сочи, че във вътрешното право срокът е регламентиран като фиксиран. След отмяната на Наредба № 1/07.02.2013 г. при пряко приложение на чл. 36, ал. 1 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008, преходният период към биологично растениевъдство за площи с многогодишни култури, различни от фуражните е не по-малко от три години, и който ред на Регламента следва да се приложи. Съдът намира, че целта на закона - на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008, е чрез по-високия размер на финансирането на земеделските стопанства в преход да се осигури безпрепятствено осигуряване на периода на адаптация към биологично производство и земеделие. Щом това е така, очевидно е, че незавършилият период на преход, който, разбира се, следва да бъде разумен като продължителност, ще е основание за по-високо/по-ниско по размер плащане, а не за отказ за плащане.

Неоснователен е доводът на административния орган, че периодът на преход според същия е 2 г., а не 3 г. /по тълкувание на зам. министър, обективирано в Писмо изх. № 10- 279/11.04.2017Г. /.

В случая не е налице спор дали отглежданите от жалбоподателя култури са многогодишни (извън фуражните) и дали са били в преход за 2018 г., а по - скоро периодът на преход дали се определя от Писмо изх. № 10-279/11.04.2017 г., издадено от заместник- министрите на МЗХГ, касаещо кампания 2016 г. или от чл. 36 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 г.

В случая спорът касае доколко направеното от МЗГХ в Писмо изх. № 10- 279/11.04.2017 г. тълкуване на разпоредбите на  чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г. и чл. 36, параграф 1 за размера на преходния период от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола" е относимо и приложимо към Уведомителното писмо, с което на жалбоподателя е отказана субсидия за третата година на преход и доколко това тълкуване е обвързващо и правоприлагащо.

Според тълкуванието на зам. министър периодът на преход към биологично производство за ароматни и медицински растения е 2 г., а не 3 г., както е заявило дружеството - жалбоподател в заявлението си за субсидиране. Това тълкуване на приложението на европейския регламент, настоящият съдебен състав намира за неправилно и незаконосъобразно и инкорпорирано в указателно/инструктивно писмо на зам. министър до разплащателна агенция няма никакъв нормативен, нито задължителен или обвързващ характер.

Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р. България "Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат"

От своя страна чл. 249, изр. трето от Договор за създаване на Европейска общност, по който Р. България е страна, указва, че "Регламентът има общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и е пряко приложим във всички държави членки. Директивата е задължителна за всяка държава-членка, до която е адресирана, по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, но оставя на националните органи избора на формите и начините. "

В случая чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 11 "биологично земеделие" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. не противоречи на Регламента, а препраща към него. Освен това в писмото изрично е записано, че се отнася за кампания 2016 г., поради което е неясно защо за последващата кампания 2018 г., административният орган отново се позовава на него.

Във връзка с горното националните разпоредби не въвеждат различни и/или по-строги изисквания към земеделските стопани, отколкото съответните Регламенти на ЕС по отношение периодите на прехода към биологично производство/минималните периоди на преход за многогодишни растения са три години, както по  чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/ 24.02.2015г, така и по чл. 36, т. 1 от Регламент № 889/2008 г.

Няма данни приложената към процесното Писмо изх. № 10-279/11.04.2017 г. Номенклатура, съдържаща минимални периоди на преход по отделни култури, да е била обнародвана, или да е достигнала по някакъв начин до знанието на оспорващия или на последният да е дадена възможност да обжалва посочения в нея минимален период на преход от 2 години за отглежданите от него медицински и ароматни култури, включително за съответствието му с разпоредбите на Член 36, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 889/2008.

От горното следва извод, че ДФ "Земеделие" е приложил административни правила, без да има такова право. По този начин е нарушен принципът за последователност и предвидимост в дейността на административния орган, нормативно регламентиран в разпоредбата на чл. 13 АПК. Според тази разпоредба административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му.

В настоящия случай и земеделския производител, и контролиращият орган са заявили пред ДФЗ- РА, че парцелите, които подлежат на финансиране, са засети с многогодишни култури- ароматни и медицински растения, като кампания 2018 г. е трета и последна година на преход към биологично земеделие и сертифициращият орган е потвърдил изрично пред ДФЗ, че земеделският стопанин не е надвишил минималните периоди на преход по Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 г.

В случая, по настоящия казус жалбоподателят действително е заявил за подпомагане за трета година от поетия ангажимент по Мярка 11 Биологично земеделие, Направление "Биологично растениевъдство", посочените парцели с код БРП 4 - биологично растениевъдство в преход - за многогодишни култури, различни от фуражните. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че процесиите парцели са засяти с култура "маточина, лавандула и други многогодишни медициснки и ароматни култури ", за които 2018 г. е трета.

При това положение всъщност не е налице несъответствие между декларираните от земеделския производител данни и данните от контролиращото лице, което е посочило, че за жалбоподателя въведените данни в електронната система по чл. 49 от Наредба 4/2015 г. са за състояние "в преход". Административният орган е приел, че състоянието на парцелите "в преход" за трета година не отговаря на изискванията на Наредба № 4/2015 г., но при постановяване на отказа се е позовал на неизпълнение на базови и други изисквания, каквото установеното несъответствие не е. Както вече се посочи, Методиката, издадена от министъра на земеделието, храните и горите не обхваща подобни несъответствия, тъй като липсва такава законова делегация в разпоредбата на чл. 13 от Наредба № 4/2015 г. Дори и в Методиката, на която се основава оспореният административен акт, се посочва, че намаление или отказ за подпомагане се прави при несъответствие между декларираните от заявителя данни и данните от контролиращото лице по отношение на статуса на заявените за подпомагане площи, а в случая не е налице такова разминаване в данните на заявителя и на контролиращото лице. Налице е неправилно квалифициране от административния орган на установените факти и съответно неправилно приложение на материалноправните норми.

С оглед на изложеното съдът счита, че административният акт, се явява незаконосъобразен като постановен в противоречие с материалноправните норми.

Това налага отмяната на Уведомително писмо изх. изх. № 02-270-2600/2243 от 02.06.2020 г. за  оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. на Зам. -изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", гр. София. Доколкото административното производство е започнало по заявлението за подпомагане, подадено от жалбоподателя, административният орган дължи ново произнасяне по това заявление, поради което преписката следва да му бъде върната. При новото разглеждане на заявлението за подпомагане, органът следва да прецени наличието или липсата на фактическия състав на някое конкретно основание за отказ по Наредба № 4/2015 г. като съобрази изложените в настоящото производство мотиви относно продължителността на периода на преход.

При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Същите според данните по делото възлизат на 900. 00 лева, от които 850. 00 лв. – договорен и заплатен в брой адвокатски хонорар (л. 260 от делото), 50. 00 лв. – заплатена държавна такса за образуване на дело. Неоснователно е възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото не надвишава размера по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предл. трето от АПК, съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Р.“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Я.Р.Ш., чрез адв. Я.И.Т., АК-В. Търново, Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за Кампания 2018г. с изх. № 02-270-2600/2243 от 02.06.2020 г. за оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. по заявление за подпомагане с УИН 27/190618/02706 и Приложение за кандидатстване за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2018г. в размер на 10 836.89 лв. в частта, с която е отказано субсидиране на сума в размер на 10 434.98 лв. изх. № 02-080-2600/974 от 02.06.2020 г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. за Кампания 2018 г.
ВРЪЩА делото като преписка на административния орган – Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН 27/190618/02706, съобразно указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" гр. София – Разплащателна агенция да заплати на „Р.“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Я.Р.Ш., сумата от 900, 00 (деветстотин) лева - разноски под делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.

Административен съдия: