№ 107
гр. гр. Добрич, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павлина Н. Паскалева
при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело №
20223200900008 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от П. С. З., ЕГН
********** от с.Б., ул.“Т. К.“ №16, община Берковица, област Монтана,
срещу „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С, р-н
И, ж.к. Д, бул.“Г.М.Д.“ №1 искове за заплащане на следните суми,
представляващи обезщетения за вреди, вследствие претърпяно на 18.06.2021г.
в гр.Добрич ПТП, виновно причинени от водача на лек автомобил марка „Ш.
О." с peг. №**** – Н. Х. И., застрахован по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника, както следва: 80 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания; 2750 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумите, считано от
23.10.2021г. до окончателното изплащане.
Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата
молба обстоятелства:
На 18.06.2021г. около 12.20ч. в град Добрич, лек автомобил „Ш. О." с рег.
№ ****, управляван от Н. Х. И., се е движел по бул. „Р." в посока към
бензиностанция „ОМВ", като на пресечката с ул. „Т" блъска пресичащата на
пешеходна пътека П. С. З..
1
Причината за настъпване на ПТП се корени в субективните действия на
водача на лек автомобил „Ш. О." с рег.№ **** - Н. Х. И., който виновно
допуска нарушение на правилата на движение по пътищата. Във връзка с
настъпилото ПТП е образувано ДП № 404/2021г. по описа на Първо РУ при
ОД на МВР гр. Добрич, в което водачът на лек автомобил „Ш. О." с рег.№
**** - Н. Х. И. е привлечен като обвиняем. Досъдебното производство е
приключило с внесено в съда Споразумение между Районна прокуратура
Добрич и обвиняемия Н. Х. И., с което И. се признава за виновен в това, че на
18.06.2021г. в град Добрич, по бул. „Р.", на кръстовището му с ул. „Т", при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Ш. О." с рег. №
****, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
чл.5, ал.1, т.2 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.116 и чл.119, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил на П. С. З. средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на два израстъка на лява глезенна става, като деянието е
извършено на пешеходна пътека, поради което обвиняемият е съгласен на
основание чл.343, ал.3, предл. 6-то, б. А, предл. 2-ро във вр. с чл.343, ал.1, б.
Б, предл.2 във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК вр. с чл.55, ал.1, т. 1 от НК да
му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 6 месеца,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 да бъде отложено за срок от 3
години. С посоченото споразумение, обвиняемият е съгласен на основание
чл.343г във вр. с чл.343, ал.3, предл. 3-то, ал. 1-ва, б. „а", предл. 2-ро, във вр. с
чл.343, ал.1, б. „б", предл. 2 във вр. с л.342, ал.1, предл.3 във вр. с чл.37 ал.1,
;
т.7 от НК и чл.57, ал.2 във вр. с чл.49, ал.1 НК да му бъде наложено наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила
присъда. Съгласно чл.300 ГПК „Влязлата в сила присъда на наказателния съд
е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца."
В резултат на така възникналото ПТП са причинени телесни увреждания на
П. З.. Непосредствено след ПТП П. З. е откарана в „Спешното отделение" към
„МБАЛ - Добрич" АД с оплаквания от болки в главата и ляв долен крайник.
Във връзка с контузната рана фронтално на главата са направени
допълнителни изследвания, при което е установено сътресение на мозъка.
Във връзка с болките в левия долен крайник е направена консултация с
2
ортопед и рентгенова снимка, при която е установена фрактура на глезена и е
поставена гипсова имобилизация. След това пострадалата е насочена за
домашно лечение. Няколко дни след ПТП, болките в левия долен крайник са
се засилили и на 23.06.2021г. П. З. е приета по спешност в ортопедичното
отделение към „МБАЛ - Добрич" АД. При приемането й в отделението са
направени допълнителни изследвания. На 25.06.2021г. на пострадалата е
извършена оперативна интервенция по време на която е наместена
фрактурата с вътрешна фиксация посредством репозиция и метална
остеовикция със семитубуларна плака и съответни по размер винтове. В
следващите дни пострадалата е вертикализирана и обучена да ходи с
помощни средства. На 30.06.2021г. П. е изписана от болничното заведение, но
й предстои много дълъг период на рехабилитация, раздвижване и
възстановяване.
За престоя в болничното заведение П. З. е заплатила потребителска такса в
размер на 40.60 лева, а за медицински изделия общо 1 776.00 лева. По време
на престоя в болничното заведение З. е имала нужда от придружител 24 часа
в денонощието, който да й помага за ежедневната лична хигиена, вкл. къпане,
преобличане, смяна на постелъчно бельо, хранене, раздвижване, оказване на
помощ при вземане на лекарствата и др. За целта пострадалата е сключила
граждански договор със С. Г. М., ЕГН ********** и за извършената от
Милушева услуга З. е заплатила сумата от 840.00 лева. След изписването от
болничното заведение медикаментозната терапия е продължила, за което З. е
заплатила сумата от 94,30 лева.
В началото на месец септември здравословното състояние на пострадалата
П. З. се е влошило, заради формирана атонична рана в областта на глезена,
където е първата операция на пострадалата. След консултации с ортопед З. е
приета в ортопедичното отделение към „МБАЛ - Добрич" АД за извършване
на нова операция за отстраняване на част от металните импланти, които са
причинили формираната атонична рана. На 14.09.2021г. П. З. е приета в
ортопедичното отделение и на 15.09.2021г. е извършена операцията, при
която са отстранени 2 винта от плаката, фиксираща латералния малеол, които
са изпъквали в полето на атоничната рана. На 17.09.2021г. пострадалата е
изписана от болницата, но възстановителният й период продължава.
След втората операция, на 22.11.2021г., ищцата е направила консултация с
физиотерапевт, който е назначил на П. физикално лечение, включващо
3
лечение с нискочестотно магнитно поле и лечение с НЧТ. Въпреки
проведения курс физикална терапия, П. все още не е възстановила пълния
обем на движение на ляв долен крайник и й предстои още един курс
физикално лечение.
На П. З. й предстои и още една оперативна интервенция за премахване на
поставените импланти, след което отново ще трябва да премине поне още
един курс физикална терапия.
Претърпяната травма е обусловила необходимостта от трайно
обездвижване на долния ляв крайник, а силните болки и невъзможността за
извършване на активни и пасивни движения с левия долен крайник създават
изключителни неудобства свързани с битовото обслужване на П., като за
всички ежедневни нужди тя разчита на грижите и помощта на своите
роднини.
Пътният инцидент се е отразил и на психическото състояние на
пострадалата, която след катастрофата се чувства неспокойна, притеснена,
тревожна. Мисловно тя постоянно си преповтаря момента на сблъсъка.
Появил се е проблем със съня, събужда се рано, чувства се отпаднала, бързо
се изморява. Освен причинените физически болки и психически дискомфорт,
П. се чувства безполезна, защото освен, че тя самата има нужда от помощ за
битовото си обслужване и за всичко останало в нейното ежедневие, същата не
може да се грижи за малкото си дете и да си играе с него. З. е в разцвета на
силите си, но се страхува, че няма да успее да се възстанови напълно от
травмата и ще има сериозни последици за цял живот.
Лек автомобил „Ш. О." с рег.№ ****, управляван от Н. Х. И. е застрахован
по риска Гражданска отговорност на автомобилистите в „****" АД по силата
на полица № ****, валидна от 24.06.2020г. до 24.06.2021г., видно от справка
от интернет сайта на Гаранционен фонд и констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №21-32 от 18.06.2021г.
Съгласно чл.380, ал. 1 от КЗ (нов, в сила от 01.01.2016г.) към „****" АД е
била отправена претенция за изплащане на обезщетение за нанесените на П.
С. З. неимуществени и имуществени вреди в следствие на описаното по-горе
ПТП. Въз основа на заведената претенция застрахователят образува щета
№****, но застрахователното дружество не се е произнесло по претенцията
съобразно срока по чл.496, ал. 1 от КЗ.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор
4
на исковата молба с вх.рег.№1263/08.03.2022г.
Заявява се оспорване на претенциите изцяло по основание и размер.
Ответното застрахователно дружество признава съществуването на
валидно застрахователно правоотношение, касаещо лек автомобил „Ш. О.", с
рег. № ****, по силата на Застрахователна полица № **** - валидна от
24.06.2020 г.
На 18.06.2021 г., в гр. Добрич, по бул. „Р." на кръстовището с ул. „Т", Н. Х.
И., (застраховано лице), като водач на лек автомобил „Ш. О.'', с рег. № ****,
не е нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата
и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното
ПТП, така както е описано в подадена искова молба.
Ищцата П. З., не е получила твърдените в исковата молба увреждания. Ако
се допусне, че такива са настъпили, то те далеч не са с характер и интензитет,
които да обосноват претендирания в исковата молба размер на обезщетение.
Оспорва се изключителната вина на Н. И. за настъпилото на 18.06.2021 г.
ПТП. Процесното ПТП е случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, защото
според установените обстоятелства водачът на МПС марка „Ш. О.", с рег. №
**** не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, че в участъка на процесното
ПТП, в нарушение на правилата за движение, уредени в чл. 113 и чл.114 от
ЗДвП, пешеходката П. З. няма да се съобрази със състоянието на пътната
настилка и видимостта. Нещо повече в доказателствата по делото, а именно в
протокола за разпит има данни, че тя е видяла приближаващия автомобил и
въпреки това е предприела пресичане на пътното. По този начин ищцата е
създала опасност за останалите участници в движението, затруднила е
излишно движението на МПС марка „Ш. О.", с рег. № **** и така е
предизвикала процесното ПТП. Водачът на лекия автомобил „Ш. О.", с рег.
№ **** не е могъл и не е бил длъжен да предвиди общественоопасните
последици, тъй като ПТП е било технически непредотвратимо, поради което
същото се явява случайно деяние.
Оспорва се механизма на ПТП.
Претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди е
необосновано завишено. Съгласно съдебната практика понятието
„справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на
5
обезщетението и обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на
пострадалото лице. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, времето за
възстановяване и др. От значение са и редица други обстоятелства, които би
следвало да се обсъдят и въз основа на тяхната комплексна оценка да се
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да се присъди за
неимуществени вреди.
Оспорват се твърденията за възникнали имуществени вреди. Заплатените
суми не са във връзка с причинените увреждания.
Оспорва се настъпването на твърдените неимуществени вреди в сочения
размер и интензитет, както и наличието на причинно-следствена връзка
между претендираните за възникнали вреди и твърдяното за причинено от
застрахования в **** АД деяние.
Оспорва се твърдението, че в резултат от настъпването на пътно -
транспортно произшествие за ищцата са настъпили описаните в исковата
молба увреждания, като при условие на евентуалност се твърди, че ако са
причинени твърдените увреждания, то настъпването им и/или забавянето на
оздравителния процес са в резултат на неспазване от страна на ищцата на
лекарските предписания и предхождащи ПТП-то заболявания.
Твърди се, че ищцата е съпричинила вредоносният резултат. Оспорва се
твърдението за изключителна вина на водача Н. И.. Същият не е могъл да
предвиди внезапно възникналата опасност на пътя, нито е бил длъжен да
стори това, защото ищцата се е появила в полезрението му внезапно. В този
смисъл се навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, изразило се в движение/внезапно пресичане на
пътното платно, по начин, които не е бил безопасен, поради което ищцата
сама е поставила в опасност живота си. Ищцата е предприела навлизане на
платното за движение по начин, на място и в момент, когато това не е било
безопасно т.е., когато мястото на удара е било дълбоко вътре в опасната зона
на движещия се по платното за движение лек автомобил. Видно от
изложеното, като е предприела пресичане, без да се съобрази с движещите се
превозни средства, с поведението си ищцата е нарушила нормите на чл. 113 и
чл. 114 от ЗДвП, което нарушение е в пряка причинна връзка с настъпването
на вредоносния резултат.
6
Оспорва се искането да бъде присъдена законна лихва от датата на
твърдяното ПТП.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба с вх.рег.№
1671/28.03.2022г.
Поддържат се изложените в исковата молба твърдения и доводи, както и се
оспорват наведените от ответника възражения.
Неоснователно ответникът твърди, че процесното ПТП е случайно деяние.
Към ИМ е приложено копие от Протоколно определение №266 от
23.12.2021г., постановено по НОХД № 1462/2021г. по описа на Районен съд -
Добрич, с което е одобрено споразумение за решаване на делото. Със същото
водачът на лек автомобил „Ш. О." с рег. № **** - Н. Х. И. е признал вината
си, че е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП,
чл.5, ал.1, т.2 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.116 и чл.119, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил на П. С. З. средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на два израстъка на лява глезенна става, като деянието е
извършено на пешеходна пътека.
Оспорва се изцяло възражението на ответника относно наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. На първо място
съпричиняване е възможно да има единствено тогава, когато пострадалият, с
някакви свои действия или бездействия е довел (допринесъл) до настъпването
на съответното ПТП и до невъзможност за предотвратяването на ПТП. При
съпричиняване е необходимо и поведението на пострадалия да е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат. Съпричиняването е обективен факт,
който се определя единствено от наличието на такава причинно-следствена
връзка, а не и от наличието на вина в действието или бездействието на
пострадалия. За да е налице съпричиняване обективно е необходимо за
настъпването на вредите да са допринесли най-малко две лица - деликвентът
и увреденият, като тяхното поведение е част от общия верижен процес на
увреждането.
С исковата молба се претендира законна лихва за забава, считано от
23.10.2021г. (крайната дата за произнасяне по предявената претенция) до
окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на допълнителната
искова молба. Поддържат се наведените с отговора на исковата молба
възражения.
7
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Страните не спорят и по делото се установява, че лек автомобил марка
„Ш. О.“ с рег.№**** е застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество по силата на застрахователна полица № ****, с начална
дата на покритие 24.06.2020г. и крайна дата на покритие до 24.06.2021г.
С одобрено по НОХД №1462/2021г. на ДРС и влязло в сила на 23.12.2021г.
споразумение по чл.384 НПК, Н. Х. И. Д. Стоянов Д. е признат за виновен в
това, че на 18.06.2021г. в град Добрич, по бул. „Р.“, на кръстовището му с ул.
„Т“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Ш.”, модел “О.“ с рег.№ ****, нарушил правилата за движение по пътищата
- чл.5, aл.1, т.1 от Закона за движение по пътищата: „всеки участник е
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени преди", чл.5. ал.2. т.1 от Закона за
движение по пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства,
чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата: „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.”, чл.116 от Закона за движение по пътищата: „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в
частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които
се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.” и чл.119, ал.1 от
Закона за движение по пътищата: „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре.“ и по непредпазливост причинил на П С. З. от
8
град Добрич средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на
движението на долен ляв крайник за период от около три-четири месеца,
резултат от „счупване на два израстъка на лява глезенна става“, като деянието
било извършено на пешеходна пътека, поради което на основание чл.343,
ал.3, предл.6-то, б. „а“, предл.2- ро във вр. с чл.343, ал.1, б. „б“, предл.2, във
вр. с чл.342, ал.1, предл.3 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на което
на основание чл.66, ал.1 да е отложено за срок от 3 години.
По искане на страните по делото е назначена авто-техническа експертиза,
чието заключение не е оспорено от страните и е кредитирано от съда като
обосновано и мотивирано. От заключението се установява, че процесното
ПТП е настъпило на 18.06.2021 г. в гр. Добрич, по бул. „Р.", в района на Т-
образното кръстовище с ул. „Т" и в платното за движение по посока бул. „Д".
Пътната настилка по бул. „Р." в района на произшествието е била асфалтова,
суха, запазена, без неравности, повреди и следи от ремонти по нея, прав
участък от пътя, без надлъжен наклон. Булевардът в района на
произшествието се състои от две платна за движение, с ширини на всяко от
двете по 7,60 м., разделени със затревена ивица с широчина 4,80 м. Всяко от
двете платна за движение се състои от две ленти, без маркировка. На мястото
е имало поставен пътен знак „Д-17 - Пешеходна пътека", като също така е
имало поставен същия пътен знак и от другата страна на булеварда.
Описан е следния механизъм на ПТП: на 18.06.2021г. около 10.50 ч. по бул.
„Р." в посока от градски парк към бул. „Д" се движел лекият автомобил „Ш.
О. 19 ТDI“ с рег. № ****, управляван от Н. Х. И.. Водачът е пътувал със
съпругата си Н. Г. И.а, седяща на предна дясна седалка. Произшествието е
настъпило в светлата част на денонощието, ясно време, с добра
метеорологична видимост, по прав, хоризонтален участък от платното за
движение. В същото време пресичане на бул. „Р." е предприела пешеходката
П С. З.. Наближавайки мястото на произшествието лекият автомобил „Ш. О.
19 ТDI“ с рег. № **** се е движел в лявата лента на булеварда в посока към
бул. „Д", като в дясната лента се е движел друг лек автомобил, водачът на
който е възприел пресичащата платното за движение пешеходка и е спрял.
Непосредствено преди Т-образното кръстовище с ул. „Т" водачът на лекият
автомобил „Ш. О. 19 ТDI“ с рег. № **** Н. И., забелязва пресичащата
пешеходка и предприема екстрено спиране, с отклоняване на волана леко в
9
ляво. Пешеходката З. се е намирала на около 6,20 м. - 6,40 м. след ОР 1 и на
около 2 м. от левия край на платното за движение, когато траекториите на
движение им се пресичат. В резултат на взаимното пресичане на траекториите
на движение на лекия автомобил „Ш. О. 19 ТDI“ с рег. № **** и на
пешеходеца З. е настъпил удар между тях, като първоначалното
съприкосновение е в лявата част на тялото на пешеходката с дясна странична
част на лекия автомобил в областта над калника. В резултат на удара,
пешеходката е с травми и наранявания, подробно описани в медицинската
документация.
Съгласно така установения механизъм на настъпване на пътно
транспортното произшествие, обясненията на водача на лекия автомобил с
рег. № **** Н. Х. И., пешеходката П С. З. и свидетелката Н. Г. И.а,
пострадалата пешеходка е навлязла в платното за движение по бул. „Р." от
платното за движение по ул. "Т", като се е движела от дясно на ляво спрямо
посоката на движение на лекият автомобил, бягайки /спокойно бягане/. В
обясненията си от 18.06.2021 г. пешеходката П З. сочи, че преди да навлезе в
платното за движение по бул. „Р." се е огледала за наближаващи автомобили
и след като лекият автомобил движещ се в дясната лента е спрял, тя е
предприел пресичане на пътното платно.
При анализ на механизма на настъпване на процесното ПТП и
организацията на движение в участъка му следва, че след като лекият
автомобил е преминал през кръстовището с ул. „Д.", той се движел като първи
автомобил в лявата лента за движение на булеварда в посока бул. „Д". В
дясната лента до него се е движел друг лек автомобил. Пред тези два
автомобила към момента на настъпването на произшествието, други
автомобили не са се движели. От това следва, че пешеходката П З., от
мястото където е навлязла в платното за движение по бул. „Р." е имала пряка
геометрична видимост към лекия автомобил с рег. № **** в момента, в който
той е напускал кръстовището с ул. „Д.", т.е. от разстояние около 200 м., но не
по малко от него. Пешеходката П З. е имала техническа възможност да изчака
преминаването на лекия автомобил с рег. № **** и след това да навлезе в
платното за движение по бул. „Р.", като по този начин е могла да предотврати
настъпването на ПТП. Пешеходката П З. преди да навлезе в платното за
движение по бул. „Р." е имала техническа възможност да възприеме лекия
автомобил с рег. № ****, движещ се към мястото където тя е имала
10
намерение да пресече платното за движение и да предприеме мерки с цел да
не навлезе в коридора на движение на лекия автомобил.
Върху платното за движение и десния тротоар по бул. „Р.", в района
непосредствено преди мястото където е станало ПТП, т.е. преди Т-образното
кръстовище с ул.„Т" не е имало предмети, които възпрепятстват
възприемането на пешеходката П З. от водача на лекия автомобил с рег. №
****, като кофи за боклук, автобусна спирка или други подобни.
За установява механизма на ПТП е разпитан в качеството на свидетел
водачът на лекия автомобил „Ш. О.“ – Н. Х. И.. Свидетелят сочи, че
пострадалата от ПТП жена била млада, на около 20-25 години. Нямала
видими наранявания. Оплаквала се, че не може да стъпва на левия си крак. На
мястото на ПТП нямало пешеходна пътека. Пред поставения знак за
пешеходна пътека имало дърво, от което знакът не се виждал. На мястото
нямало светофар. След ПТП дървото било отрязано и знакът се виждал. Също
така била обозначена пешеходна пътека тип зебра и били поставени светлини.
Свидетелят се движел с автомобила си в посока към автогарата, а
пострадалата пешеходка внезапно изкочила на пътя, бягайки и без да се
огледа.
С оглед установяване вида, характера и продължителността на настъпилите
за ищеца травматични увреждания е назначена съдебно-медицинската
експертиза, чието заключение като обосновано и мотивирано и неоспорено от
страните, съдът кредитира. След преглед на представените по делото
медицински документи вещото лице докладва, че при възникналото ПТП на
18.06.2021г. пострадалата П. З. е получила следните травматични
увреждания: бималеоларно счупване на костите на лявата подбедрица;
контузия на главата; сътресение на мозъка.
В исковата молба е посочено, че пострадалата е получила контузна рана
фронтално на главата. Вещото лице сочи, че в медицинската документация
не е установил описание на разкъсно- контузна рана фронтално на главата.
Бималеоларното счупване на двете кости на лявата подбедрица обуславят
трайно затруднение движението на долен ляв крайник за период над един
месец. Обичайно възстановителният период е от порядъка на 3-4 месеца.
Сътресението на мозъка обуславя временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Бималеоларната фрактура се получава обикновено при внезапно движение
11
на скочната кост от стъпалото, навън или навътре при което последователно
се счупват двата израстъка /малеоли/. Травматичното увреждане на долният
ляв крайник е резултат на процесното ПТП. Получените телесни увреждания
и болки и страдания са в резултат на получената травма и към тях нямат
отношение други фактори.
При пострадалата ищца, на 25.06.2021г. е предприето оперативно лечение -
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, при което се извършва
репозиция на фрагментите и метална остеофиксация с метална плака.
Възстановителният период в конкретния случай е продължил доста по- дълго
от обичайния, поради оформяне на атонична рана в мястото на травмата. В
тази връзка на 15.09.2021г. е извършена операция за отстраняване на част от
фиксиращите прибори. Възстановителният период при пострадалата З. е
продължил около 5-6 месеца. Контузията на главата и сътресението на мозъка
обичайно преминават за около 7-10 дни.
Обичайно подобни травматични увреждания се възстановяват напълно.
След извършения преглед на пострадалата се установили два оперативни
цикатрикса /ръбци/ в медиална и латерална повърхност на дисталната трета
на лявата подбедрица. Пострадалата се движи свободно, без затруднение на
долен ляв крайник. В съдебно заседание експертът заявява, че ищцата е
напълно възстановена.
По делото няма медицинска или друга документация, която да сочи за
заболявания преди получаването на травматичните увреждания, имащи
отношение към възприятията на пострадалата.
Ищцата представя по делото писмени доказателства /л.13 - 16/ за закупени
медицински изделия, медикаменти и заплатени потребителски такси на обща
стойност 1910,90 лв. Представен е и граждански договор от 23.06.2021г.,
сключен между ищцата в качеството на възложител и трето лице -
изпълнител. Ищцата е възложила на изпълнителя грижата за нея по време на
болничния й престой: ежедневна лична хигиена, хранене, раздвижване и пр.
за срок от 23.06.2021г. до 30.06.2021г. срещу възнаграждение от 840 лв.
Вещото лице по СМЕ дава заключение, че направените разходи са в причинна
връзка с получените травматични увреждания.
Установява се, че на 23.07.2021г. е входирана в ответното дружество с вх.
№3035 застрахователна претенция на ищцата П.З. за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от нея вследствие на ПТП от
12
18.06.2021г. вреди.
Ищците са ангажирали по делото гласни доказателства с показанията на
свидетелите Х. И. Б. (живущ на семейни начала с ищцата) и А. И. Б. (брат на
св.Х.Б.).
Според показанията на свидетеля Х. Б., ищцата след ПТП била откарана в
болницата. Там била гипсирана и се прибрала у дома. Въпреки препоръките
за необходимост от операция, такава не била направена на ищцата, тъй като
тя се страхувала. След два дни мястото започнало да се подува и ищцата
отишла на лекар. Незабавно била оперирана. По време на престоя на ищцата в
болницата била наета болногледачка. Свидетелят нямал възможност да се
грижи за ищцата, тъй като трябвало да се грижи за детето им. На
болногледачката била заплатена сумата от 840 лв. – за седем дни, по 120 лв.
на ден /100 лв. за 24 часа и 20 лв. за храна/. Ищцата не можела нищо да прави
самостоятелно и се нуждаела от пълно обгрижване. Тя не можела да стъпва
на крака си и да върви. Това продължило 3-4 месеца. В къщи за ищцата се
грижел свидетелят Б., подпомаган от неговите майка, брат и племенник.
Четири месеца ищцата не можела да стъпва и на двата си крака. Наложило се
да бъде направена втора операция, поради инфекция. За изваждане на
поставените винтове била извършена трета операция. След като били
извадени двата поставени винта, още 30-40 дни ищцата не можела да стъпва
на крака си. Към петия месец започнала да се влачи по седалищните си части
и така да се придвижва в дома си, както и с чужда помощ да стъпва на другия
крак. За придвижване използвала и патерици. Ищцата изпитвала неудобство и
срам, когато се налагало свидетелят да я води в тоалетна. Към момента
ищцата куца и ходи на физиотерапия. Кракът й няма гъвкавост и върви „като
патица“. Все още изпитва болки в крака, който понякога се подува.
Вследствие на ПТП ищцата станала нервна, стресирана, депресирана,
агресивна, докато преди това била по-спокойна. При разговори за
произшествието е емоционална и плаче. Свидетелят водил ищцата на
психолог. При излизане ищцата трябва да бъде придружавана от друго лице,
защото се страхува да пресича. Страхува се сама да излиза на по-дълги
разстояния, както и да разхожда детето, защото то бяга и тя не може да се
погрижи за него. Станала е неуверена и ограничила социалните си контакти.
Не може да стои права повече от 1-2 часа, заради което е отказала
предложение за работа.
13
Свидетелят А„ Б. излага, че в деня на ПТП видял ищцата, която била
разстроена и плачела. Била с гипсиран крак, изпитвала болки. След няколко
дни болките се усилили и се наложило да й бъде направена операция. По
време на престоя в болницата била наета жена, която да се грижи за ищцата.
След изписването от болницата ищцата само спяла. Около половин година не
можела да се движи самостоятелно, нуждаела се от чужда помощ за
придвижването. Свидетелят Х.Б. я носел на ръце. След това започнала да се
движи като се влачи по седалищните си части, тъй като се страхувала да
стъпва на увредения крак. През това време за домакинството и детето се
грижел св.Х.Б., подпомаган от майка си. Ищцата била разстроена от факта, че
не може да се грижи за детето си. Преди ищцата излизала сама с детето, но
понастоящем повече си стои в къщи. След ПТП ищцата и св.Б. станали
нервни, ходили на психолог. Ищцата изпитва страх да пресича на пешеходни
пътеки, все още куца и се изморява при ходене. Има желание да започне
работа, но не може дълго време да стои права.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Добричкия
окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от
01.01.2016 г.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.429, ал.1 КЗ със сключването на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението
да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените
имуществени и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл.477,
ал.1 и ал.2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валиден застрахователен договор; настъпило по време на
действие на застрахователния договор застрахователно събитие,
представляващо покрит от застраховката риск; противоправност на
поведението на застрахования водач на МПС, в резултат на което е
14
причинено ПТП; обстоятелството, че вследствие извършеното ПТП ищецът е
претърпял неимуществени вреди, както и размера им; причинно-следствена
връзка между поведението на застрахования и претърпените вреди. В тежест
на ответника е да докаже наведените от него възражения.
Предявените искове са допустими съгласно разпоредбите на чл.432, ал.1 и
чл.498, ал.1 и ал.3 от К3, тъй като към исковата молба са представени
доказателства относно изпълнението на задължението на ищеца по чл.380 от
КЗ. Ищцата е депозирала претенцията си пред ответника, чрез пълномощник
на 23.07.2021г. Срокът по чл.496, ал.1 от КЗ е изтекъл, без да е определено и
изплатено обезщетение на пострадалата или пък да е бил даден от
застрахователя мотивиран отговор на предявената претенция, което
обосновава правния интерес от завеждане на настоящото дело.
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищцецът установява
наличието на всички елементи от фактическия състава на чл.432, ал.1 от КЗ
във вр. чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за
обезвреда на настъпилите за тях в резултат на деликта неимуществени вреди.
Предвид разпоредбата на чл.300 ГПК от постановения по НОХД №1462 по
описа на Районен съд Добрич за 2021 г. съдебен акт се установява несъмнено
извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата
противоправност и вината на водача на МПС. С пълно и пряко доказване
ищецът доказва и наличието на останалите елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане – настъпилите за него болки и страдания от
причинената травма, техния характер, степен и продължителност във
времето, както и пряката им причинна връзка с деянието.
Налице е и хипотезата на чл.432, ал.1 КЗ. Доказва се наличието на валиден
договор за застраховка "ГО" към датата на реализиране на ПТП между
собственика на причинилия увреждането автомобил и ответника като
застраховател по риска.
Предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл.477,
ал.1 от КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл.45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл.477, ал.2 КЗ застраховани лица са собственикът на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както
и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно
основание.
15
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с
Постановление № 4/23.12.1968 г. по гр. д. № 2/1968 г. на Пленума на ВС,
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер
на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на причиняване на вредите. Следва задължително да
бъдат изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства, обосноваващи
размера на дължимото по чл.52 ЗЗД обезщетение. С оглед определяне
справедлив размер на дължимото обезщетение, следва да бъдат съобразени
характера, степента и продължителността на търпените от ищеца болки и
страдания от причинените с ПТП травми, така и наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
В конкретния случай ищцата П. З. е млада жена, в трудоспособна възраст,
към момента на осъществяване на ПТП и настъпване на вредите – физически
здрава. В резултат на процесното ПТП е получила следните травматични
увреждания: бималеоларно счупване на костите на лявата подбедрица;
контузия на главата; сътресение на мозъка. Предприето е оперативно лечение
на травматичното увреждане на лявата подбедрица - открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация. Възстановителният период за ищцата е
продължил около 5-6 месеца, което е по- дълго от обичайното, поради
оформяне на атонична рана в мястото на травмата. Последното е наложило
извършването и на втора оперативна интервенция, при която са отстранени
част от фиксиращите прибори. При това следва извод за наличие на данни за
продължителен оздравителен процес. Не се установява обаче за ищцата да са
настъпили трайни увреди на здравето. Показанията на свидетелите Б. и Б., че
и към настоящия момент ищцата не се движи свободно, кракът й се надува и
изпитва болки се опровергават от заключението по СМЕ. В заключението се
сочи, че при прегледа на ищцата се установява, че същата се движи свободно,
без затруднение на долен ляв крайник. В съдебно заседание експертът
заявява, че ищцата е напълно възстановена.
Претърпяното ПТП внася в живота на ищцата промяна в ежедневните й
16
навици и начин на живот. За период от около шест месеца същата е била
лишена от възможността да се самообслужва, да обгрижва домакинството си,
да се грижи за малолетното си дете. Получената увреда на е наложила
болничен престой за периода 23-30.06.2021г., както и в периода 14-
17.09.2021г. Установява се, че болничния и следболничния период са били
придружени с болки и дисконфорт. Доказва се и наличието на травми на
психиката, доколкото след инцидента ищцата е изпитвала психически
дискомфорт, свързан със затрудненията при изпълняване на ежедневни
дейности. Все още изпитва страх при пресичане на пешеходна пътека.
Установява се психологичен проблем при обработка на събитието.
Свидетелите Б. и Б. излагат, че за преодоляване на последиците от
претърпяното ПТП ищцата е посещавала психолог.
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват висока
по степен и продължителност, понесена от ищцата травма, като свързаните с
нея болки и страдания, с оглед критериите за справедливост, могат да бъдат
репарирани със сумата от 40 000 лева. Предвид необходимостта съдът да
търси максимално точното пресичане на претърпяната вреда и паричната
компенсация за удовлетворяване обществената нагласа за справедливост,
реципрочност и еквивалентност, искът, предявен за сумата от 80 000 лева, се
явява прекомерно завишен. За горницата над 40000 лв. до претендираните
80000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Настъпването на пътнотранспортно произшествие, с причинени
травматични увреждания, е съпътствано с извършване на разходи по лечение
и възстановяване. От представените по делото писмени доказателства и
експертно заключение се установява причинно-следствената връзка между
извършените разходи и настъпилото събитие. При това основателен и доказан
е и предявения осъдителен иск за обезщетяване на имуществените вреди в
претендирания размер от 2750,90 лева.
Доколкото размерът на дължимото обезщетение следва да се определи
окончателно и съобразно възраженията на ответника, съдът дължи преценка
на възражението за съпричиняване на вредоносните последици.
Застрахователят релевира възражение за съпричиняване, обосновано с
твърдения за нарушаване на правилата за поведение на пешеходците – чл.113
и чл.114 от ЗДвП. При разглеждането на възражението съдът следва
да извърши преценка доколко поведението на пострадалата ищца е
17
способствало за настъпване на деликтния резултат. Релевантен
за съпричиняване на вредата е само онзи конкретно установен принос, без
който наред с проявеното от виновния неправомерно поведение, не би се
стигнало до вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на
пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.
В случая съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца.
На основание чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, след влизане в
сила на определението за одобряване на споразумението въпросите относно
извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача
на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на процесното ПТП,
от което са настъпили вреди за ищцата, не могат да бъдат преразглеждани и
следва да се възприемат от съда, разглеждащ гражданскоправните последици
от деянието. Това се отнася до всички елементи на деянието, включени във
фактическия състав на престъплението. В случая, пресичането на пешеходна
пътека от пострадалото лице е квалифициращо обстоятелство по чл.343, ал.3,
предл. последно от НК, прието с одобреното от наказателния съд
споразумение, което има последиците на влязла в сила присъда - чл.383, ал.1
НПК и следва да бъде зачетено в настоящето производство.
Съгласно чл.119, ал.5 от ЗДвП при пътнотранспортно произшествие с
пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато
водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е
нарушил друго правило от ЗДвП, имащо отношение към произшествието,
пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното
произшествие. Допуснатите нарушения на правила от ЗДвП от страна на
водача на увреждащото МПС са изрично изброени в споразумението между
Районна прокуратура – Добрич и подсъдимия Н. Х. И., посочен от ищцата
като автор на процесния деликт, което е одобрено от наказателния съд, в това
число и нарушение на чл.119, ал. 1 от ЗДвП, предвиждащ задължение за
водача при приближаване на пешеходна пътека да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре. Следователно, налице са всички изискуеми предпоставки
18
за приложение на нормата на чл.119, ал.5 от ЗДвП. Ищцата, като пешеходец,
не може да бъде квалифицирана като съпричинител за настъпване на
съответното произшествие на пешеходна пътека, виновно причинено, в
нарушение на правилата за движение по пътищата, от водач на застраховано
при ответника моторно превозно средство.
При това следва извода, че няма основание за приложение на чл.51, ал.2
ЗЗД, респ. за редуциране на определеното по справедливост, обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. и за намаляване на доказаните от
събраните доказателства имуществени вреди поради съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата.
Върху уважената претенция за имуществени и неимуществени вреди
ищецът претендира заплащане на законната лихва от 23.10.2021г. до
окончателното плащане. При произнасянето си съдът съобрази разпоредбите
на чл.429, ал.2 и ал.3 КЗ, предвиждащи, че в застрахователното обезщетение
се включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред
увреденото лице и се заплащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 от Кодекса или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая по делото са налице
данни, че ищeцът е предявил претенция пред ответното дружество на
23.07.2021г. Не са налице данни ответникът да е бил уведомявани от
застрахованото лице за настъпилото произшествие. Доколкото искането е за
присъждане на лихва за забава от по-късен момент, следващ уведомяването
на ответното дружество, същото е основателно и следва да се уважи. В полза
на ищеца следва да се присъди обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главните парични задължения – обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди, считано от 23.10.2021г. до окончателното погасяване
на задължението.
По разноските:
Ищцата е заявила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 от ЗА – за оказана безплатна правна помощ. В случая от
доказателствата по делото не се установява на страната да е била
19
предоставена такава. Представената по делото фактура от 17.10.2022г.
удостоверява заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лв.
Съответно ищцата не е заявила искане за присъждане на сторените по делото
разноски, включително адвокатско възнаграждение, при което такива не й се
присъждат.
На ответната страна също се следват сторени по делото разноски
пропорционално на отхвърлената част от исковете. Ответникът е сторил
разноски в размер на 1000 лв. – депозити по СМЕ и САТЕ и 300 лв. –
адвокатско възнаграждение. От тях съобразно отхвърлената част от исковите
претенции в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер
на 628,39 лв., на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Ищцата е била освободена от внасяне на държавна такса в производството
на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което и на основание чл.78,
ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на
Бюджета на съдебната власт, по сметка на Добрички окръжен съд сумата от
1710,04 лв., представляваща дължимата държавна такса, определена съгласно
чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, върху размера на уважената част от исковете.
Водим от горното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.С, р-н И, ж.к. Д, бул.“Г.М.Д.“ №1 да заплати на П. С. З., ЕГН **********
от с.Б., ул.“Т. К.“ №16, община Берковица, област Монтана следните суми,
представляващи обезщетения за вреди, вследствие претърпяно на 18.06.2021г.
в гр.Добрич ПТП, виновно причинени от водача на лек автомобил марка „Ш.
О." с peг. №**** – Н. Х. И., застрахован по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника, както следва:
40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законна лихва върху
сумата, считано от 23.10.2021г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 40000 лв. до претендирания размер
от 80000 лв.;
2750,90 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
20
вреди, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 23.10.2021г. до
окончателното изплащане.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника по следната
посочена от ищеца банкова сметка: ****, при „Р /България/“ ЕАД.
ОСЪЖДА П. С. З., ЕГН ********** от с.Б., ул.“Т. К.“ №16, община
Берковица, област Монтана да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.С, р-н И, ж.к. Д, бул.“Г.М.Д.“ №1
сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 628,39 лв.,
пропорционално на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.С, р-н И, ж.к. Д, бул.“Г.М.Д.“ №1 да заплати по сметка на Окръжен съд
Добрич, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата от 1710,04 лв. -
дължима държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
21