№ 1769
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110135107 по описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
07.03.2022 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в
публично съдебно заседание на първи декември две хиляди и двадесет и първа година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОНСТАНТИН КУНЧЕВ
при секретаря Биляна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Кунчев,
гражданско дело № 22247 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е осъдителен иск от „.....“ ЕООД против ЗД „......“ АД с правно основание
чл. 405 КЗ за сумата от 363,30 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение
по застраховка „Автокаско“ и разходи за определяне на щетите, ведно със законната лихва
от датата на завеждането на иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 28.09.2018 г. е настъпило ПТП – удар на паркинг,
при което били причинени щети по лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№ СА3638ХТ, за който
е сключена застраховка „Автокаско“ с ответното дружество. Съгласно опис по щета №
**********/02.10.2018 г., съставен от служител на ответника са констатирани и описани
следните щети – калник заден десен – за боя, задна дясна врата – за боя. С писмо до
ответника от 24.02.2020 г. ищецът декларирал, че не желае ремонт на автомобила, а иска да
му бъде изплатено застрахователно обезщетение по експертна оценка. Поради
бездействието на ответника ищецът е възложил изготвянето на независима експертна
оценка на трето лице, съгласно която стойността на щетите е 333,30 лв., като са извършени
разходи за остойностяване на щетите в размер на 30,00 лв. Предвид изложеното моли съда
да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 363,30 лв., ведно със законната лихва от
1
датата на завеждането на иска – 19.04.2021 г. до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на покрит застрахователен риск,
както и претенцията по размер, като завишена и неотговаряща на действителния размер на
щетите. Оспорва акцесорната претенция за лихва. Претендира разноски.
От фактическа и правна страна съдът намира за установено следното :
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, като
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване следва да бъде отделено
обстоятелството, че по отношение на МПС „Рено Клио“ с рег.№ СА3638ХТ е налице
застраховка „Каско“, сключен с ответника, валидна към дата на ПТП.
На 28.09.2018 г. е настъпило ПТП – удар на паркинг, при което били причинени щети
по лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№ СА3638ХТ, които са описани в опис по щета №
**********/02.10.2018 г., съставен от служител на ответника са констатирани и описани
следните щети – калник заден десен – за боя, задна дясна врата – за боя.
С приета по делото съдебно автоехническа експертиза се установява, че консатираните
вреди могат да настъпят при описания механизъм от ищеца и общия размер на дължимата
сума за обезщетение на вредите 479,46 лв. съдът кредитира заключението на вещото лице,
тъй като същото е обосновано и съответства на остналите писмени доказателства по делото.
Ответника прави възражение, че процесното събитие не е покрит риск по полицата.
Предпоставките за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение са
посочени принципно в общата разпоредба на чл. 408 КЗ и се свеждат по т. 1, до умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; при т. 2, умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго
лице; по т. 3, неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в
закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие; по т. 4, в други случаи, предвидени със закон.
Влезлият в сила застрахователен договор поражда за застрахователя задължение
чл. 386 КЗ, във вр. чл. 394 КЗ, във вр. чл. 405 КЗ при настъпване на застрахователно
събитие да изплати на застрахования обезщетение за претърпените от събитието вреди.
Основанията, при които застрахователят по имуществена застраховка може да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение, са уредени в закона. Общото помежду им е, че
правото на отказ от изплащане на обезщетение е признато във връзка с неизпълнение на
задължения на застрахования, които по силата на закона или по волята на страните са
значителни от гледна точка на интереса на застрахователя, защото имат отношение към
настъпването на застрахователното събитие и/или към вредите от него. Конкретните
проявни форми на основанията за отказ са предмет на уговаряне в застрахователния договор
и в общите условия, в които следва да е установено и дължимото от застрахования
поведение - задълженията, чието неизпълнение освобождава застрахователя от отговорност
за плащане на обезщетение.
Независимо от спецификата на основанията, застрахователят не може да откаже
2
да изпълни задължението си по чл. 405, ал. 1 КЗ, ако поведението на застрахования не е
рефлектирало неблагоприятно върху проявлението на риска, върху възможността за
ограничаване и предотвратяване на вредите или върху техния обем. Правно значимо за
отказа е само това поведение на застрахования, което е последващо спрямо възникването на
застрахователното правоотношение и съставлява неизпълнение на произтичащи от закона,
от договора и/или от общите условия изисквания за действия или бездействия, насочени към
предотвратяване на събитието и на вредите или към ограничаването им.
Ищецът своевременно и добросъвестно е изпълнил задължението си за
уведомяване на ответното дружество за настъпилото събитие. Не се твърди и не се
установява уведомяването на компетентните държавни органи за настъпилото ПТП, както и
представянето от ищеца на протокол за ПТП с материални щети. В случая дори и да бъде
прието за установено, че застрахованият не е изпълнил тези задължения, вменени му с ОУ,
това неизпълнение не е причина нито за настъпването на застрахователното събитие, нито за
установяване на обстоятелствата, при които се е осъществило последното, съответно за
доказване на претърпените от застрахования щети. Неизпълнението на тези задължения не е
предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като няма пречка
произшествието да бъде установено с всички допустими и относими доказателства, като
тежестта за това е на ищеца, доколкото черпи благоприятни за себе си правни последици от
доказването на този факт.
Ответникът не излага конкретни твърдения, с които да обоснове възраженията си
относно настъпването на описаното в исковата молба събитие, както и неговия механизъм, и
не се твърди или установява вредите, да са били налични преди сключване на процесния
застрахователен договор, както и предвид заключението на САТЕ кореспондиращо със
свидетелските показания, съдът намира за доказан факта, че в срока на застрахователно
покритие на процесния договор, е настъпилото описаното от ищеца събитие по приетия в
заключението на САТЕ механизъм.
Същият съответства на заявеното от ищеца при информиране на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие. По делото е безспорно установено и че описаните
в исковата молба щети са в пряка причинна връзка с посочения от ищеца начин на
настъпване на произшествието. Предвид това и с оглед бланкетните и неподкрепени с
доказателства твърдения за липса на съответствие между механизма и щетите по МПС, при
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че ответното
дружество не е проведе пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав за
възникване правото му на отказ, поради което възражението за това е недоказано и
неоснователно.
Застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на
действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната
полица застрахователна сума.
Ето защо се налага изводът, че претенцията за главница следва да се уважи по
основание и размер, а доколкото паричното задължение е дължимо и изискуемо, то като
3
законна последица от това се дължи обезщетение в размер на поисканата законна лихва,
считано от датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът трябва да заплати на ищеца сторените
деловодни разноски за сумата общо 710 лв. за платени държавна такса, възнаграждение на
адвокат, вещо лице.
Въз основа на тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „......“ АД с ЕИК ********* с да заплати на „.....“ ЕООД с
ЕИК202946275 сумата от 363,30 лв., представляваща обезщетение по имуществена
застраховка „ каско +“,, по щета **********/02.10.2018 г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба -01.11.2019 г. до окончателно плащане на вземането, на
основание чл.405 ал.1 КЗ., ведно със законната лихва от 19.04.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „......“ АД с ЕИК ********* да заплати на .....“ ЕООД с ЕИК202946275
сумата от 710 лв., представляваща разноски по делото на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4