РЕШЕНИЕ
№ 1842
гр. Варна , 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. И.
мл.с. Ивалена О. Димитрова
Секретар:Елка Н. И.а
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100503302 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 17 ЗЗДН, вр. чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ц. М. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна,
ж.к. „Младост” № 122, вх. 5, ет. 8, ап. 121, настоящ адрес: с. Цонево, ул. „Христо
Трендафилов” № 84, чрез процесуалния му представител адв. С.Н., срещу Решение №
260354/23.09.2020 г. по гр. дело № 3546/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 12-и
състав, в частта, с която са наложени мерки за защита на К.Г.М., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ул. „7-ма” № 12, ап. 6, от осъщественото спрямо нея домашно насилие от Ц. М. Р.,
като задължава Ц.Р. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К.М., с
което е наложена глоба на Ц. М. Р. в размер на 200,00 лева, платима по сметка на РС -
Варна.
Жалбоподателят счита постановеното решение за недопустимо, неправилно и необосновано,
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с
материалния закон. Настоява за обезсилване на атакувания съдебен акт, респективно
неговата отмяна. Твърди, че видно от сезиращата съда молба, с последната е поискана
защита срещу домашно насилие, осъществено на 16.03.2020 г., като са описани конкретни
обстоятелства за извършеното насилие спрямо молителката. Сочи, че в края на съдебното
заседание, проведено на 19.06.2020 г., процесуалният представител на молителката е
поискал изменение на молбата относно датата на извършване на домашно насилие, а именно
17.03.2020 г., като такова не е било поискано по отношение на подадената декларация по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Подробно излага съображения, че гореописаната конкретизация
относно процесната дата по своето естество представлява подаване на нова молба за
домашно насилие. Сочи още, че производството цели дискредитиране на Ц.Р. като човек и
баща на малолетното дете Д. Подробно описва отношенията между страните на дата
1
17.03.2020 г., като твърди, че на посочената дата въззивникът се прибрал в дома си в гр.
Варна и заварил молителката да употребява алкохол. Вследствие на употребеното
количество алкохол молителката, в присъстствието на детето, започнала да обижда Ц.Р. с
думите „глупак“, „малоумник“, „олигофрен“, „идиот“. След това същата взела вилица и
замерила последния с нея, впоследствие взела стъклена бутилка от масата с думите „Ей сега
ще видиш какво ще стане – ще се нарежа и ще се обадя на полицията“, отворила вратата на
апартамента, излязла на стълбищната площадка и счупила бутилката. Молителката се
качила до съседа на третия етаж и се обадила на телефон 112. Дошъл полицейски екип,
който извел последната от жилището. След около половин час същата се върнала и
започнала да заплашва въззивника, че ако не й прехвърли апартамента, няма да види детето
и тепърва ще види какво ще направи, след което започнала да готви в кухнята. Въззивникът,
притеснен от поведението на К.М., позвънил на телефон 112 в 21:22 часа. Повторно
дошлият полицейски екип заравил същата в кухнята, опитали се да успокоят силно
стресираното дете и предупредили молителката, че при подобни следващи прояви ще
сигнализират отдел за закрила на детето. Излага се, че на следващия ден, предвид обявеното
извънредно положение, К.М. помолила въззивника да заведете детето в с. Цонево, като
последният и детето заминали още същия ден. Сочи се, че след 18.03.2020 г. въззивникът
разбрал, че молителката е изтеглила спестяванията им и е закупила апартамент,
предварителният договор за който е сключен на 29.01.2020 г. Докато въззивникът е бил
заедно с детето в с. Цонево, молителката е изнесла цялата покъщнина от дома им. Разбира
още, че последната поддържа дългогодишна извънбрачна връзка.
Подробно излага съображения относно противоречие в детайлите, които молителката сочи
относно обстоятелствата, при които твърди, че е извършен актът на домашно насилие. В
подкрепа на горното сочи несъответствие между издаденото медицинско удостоверение и
молбата, с която съдът е сезиран, хронологично несъответствие в показанията на св. М.Д.,
както и несъответствие между представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и
медицинско удостоверение № 263/2020 г.
В писмен отговор въззиваемата страна е посочила, че жалбата е неоснователна, а изводите
на РС – Варна, са правилни и законосъобразни, съответстващи на ангажираните по делото
доказателства. Изразява становище, че атакуваното решение не страда от пороците,
посочени в жалбата. Настоява за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът Ц. М. Р., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. С.Н., поддържа въззивната жалба. Претендира разноски за две инстанции.
В съдебно заседание въззиваемата К.Г.М., редовно призована, не се явява, представлява се
от адв. М.Ж., оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по молба от К.Г.М., ЕГН **********, с
искане за постановяване на решение, с което в полза на молителката да бъде наложена
мярка за защита по смисъла на ЗЗДН, поради осъществено спрямо нея домашно насилие на
16.03.2020 г. около 18.15 часа от Ц. М. Р., ЕГН **********, в семейното им жилище с адрес:
гр. Варна, вилна зона, ул. „7-ма“ №12, ап. 6.
2
В молбата е изложено, че молителката и ответникът живеят на семейни начала от около 9
години, като от 2011 г. имат дете – Д.Р.. Посочва се, че на 16.03.2020 г. около 18:15 часа
между тях възникнало напрежение, в резултат на което ответникът, в изблик на ярост и след
употребен алкохол, нанесъл на молителката два удара с юмрук в главата, същата изгубила
равновесие, ударила се в масата и паднала на пода. Молителката излязла от апартамента и
от телефон на съсед се обадила на спешен номер 112; на сигнала се отзовал екип на
полицията, като полицейските служители отправили устно предупреждение към ответника
да се въздържа от насилие спрямо молителката. Последната напуснала апартамента, но след
около половин час се върнала, тъй като се притеснявала за детето, което останало само с
баща си. Ц.Р. не искал да отключва, заплашил я, че ако влезе, ще се разправя физически с
нея, след което сигнализирал на телефон 112 и отново пристигнал екип на полицията.
Служителите на МВР и този път им отправили устни предупреждения да се въздържат от
пререкания. Молителката прекарала нощта в спалнята на апартамента заедно с детето, а на
следващия ден напуснала окончателно семейното жилище, като се установила при брат си.
Отправеното с молбата искане е за налагане на мерки за защита, които да включват
задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката, забрана същият да доближава обитаваното от нея новозакупено жилище с
адрес: гр. Варна, ул. „Евлоги Георгиев“ № 21А, ет. 2, ап. 54, както и местоработата й –
ГКПП към ГПУ Летище Варна, ГД „Гранична полиция“.
В законоустановения срок е постъпил отговор от Ц.Р., чрез адв. С.Н.-ВАК, в който счита
молбата за неоснователна. Отрича се извършването на акт на домашно насилие.
В съдебно заседание, проведено на 19.06.2020 г., процесуалният представител на К.М. прави
изявление, че е допусната техническа грешка в депозираната молба и процесният инцидент
се е осъществил на дата 17.03.2020 г.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не е се спори между страните и се установява от представеното по делото Удостоверение за
раждане на Д.Ц.Р., издадено въз основа на Акт за раждане № 0162/13.03.2012 г., че страните
са родители на Д.Р., роден на 10.03.2012 г.
С решение по гр. д. No 276/2014 г. на Районен съд - Търговище, е утвърдено споразумение
по чл. 127, ал. 1 от СК, по силата на което родителските права са предоставени на майката
К.М., при определен режим на лични контакти на бащата Ц.Р. с детето, който включва всяка
втора и четвърта седмица от месеца, в дните от петък до неделя с преспиване, и 20 дни през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
3
Съобразно дадените във въззивната инстанция указания по чл. 129, ал. 2 от ГПК, е
представена Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от К.Г.М.; същата декларира, че
на 17.03.2020 г. около 18:15 ч., след словесен скандал между нея и Ц.Р., в дома им е
възникнал инцидент, в следствие на който К.Г. е била подложена на физически тормоз –
нанесен побой, и психически тормоз – обиждана и заплашвана за живота й от Ц.Р.. На място
са били повикани органите на реда, служители на V РУ при ОД МВР – Варна.
Видно от Медицинско удостоверение № 263/2020 г., издадено д-р В.Н., лекар в отделение
Съдебна медицина при МБАЛ „Света Анна“ АД - Варна, при преглед на К.М. на 18.03.2020
г. са установени: оток в тилната област на главата с кръгловата форма и диам. около 2 см; по
предната повърхност на лявата предмишница, в средна трета – червеникаво ожулване с
линейна форма и дължина около 1,5 см.; по външната повърхност на дясното бедро, в горна
и средна трета - множество синкаво-морави кръвонасядания с кръгловата и овална форма и
диам. до 3-4 с. Описаните травматични увреждания са резултати на удари и тангенциално
действие (триене) с или върху твърди тъпи предмети, които е възможно да са получени по
време и начин, съобщени от пострадалата и отбелязани в удостоверението, а именно: към
22:00 ч. на 17.03.2020 г. в дома им мъжът, с когото живее, й нанесъл удари с ръце, блъскал я
в околни предмети. Посочените травматични увреждания са обусловили чувство на болка и
страдание.
Издадена е Заповед за незабавна защита № 63/20.03.2020 г. на К.Г.М., с която са наложени
мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН до произнасянето на съда с влязъл в сила
краен съдебен акт чрез задължаване на ответника да се въздържа от извършване на насилие
спрямо молителката, както и забрана същият да приближава молителката, личното жилище
на последната с адрес: гр. Варна, ул. „Евлоги Георгиев“ № 21 А, ет. 2, ап. 54, и
местоработата й – ГКПП към ГПУ „Летище Варна“ към ГД „Гранична полиция“, на по-
малко от 20 м. разстояние.
От служебно изисканата справка е видно, че Ц.Р. не е осъждан.
От справка рег. No 460 000 - 647/26.03.2020г., издадена от V РУ на МВР -Варна, се
установява, че на 17.03.2020 г. са получени два сигнала от тел.112 за домашно насилие – в
19:20 ч. от К.Г.М., за домашно насилие от бащата на детето й, за което е изготвена докладна
записка рег. № 460р-3297/20 г., и в 21:25 ч. от Ц.Р., за това, че К.М. се е върнала на адрес ул.
“7-ма“ № 12 и почупила предмети, за което е изготвена докладна записка рег. № 460р-
3298/20 г.
От Дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЦ на V РУ се
установява, че на дата 17.03.2020 г. в 19:20 ч. К.М. подава сигнал за домашно насилие от
бащата на детето й. Отбелязано е, че сигналът не е потвърден. Отразено е още, че на
горецитираната дата – 17.03.2020 г., в 21:25 ч. К.М. се върнала и чупила предмети, като
сигналът е подаден от приятеля й.
В Докладна записка рег. № 460р-3297/20 г. до началника на V РУ - ОДМВР – Варна, относно
наряд като АП-547/516 на 17.03.2020 г., полицейският служител от „Охранителна полиция“
Б.И. докладва, че около 19:30 ч. на 17.03.2020 г. по време на наряда е получен сигнал от 012-
4
500 за семеен скандал и домашно насилие на адрес ул. „7-ма“ № 12. При пристигането на
патрула на адреса, пред жилищния блок е чакала К.М., която заявила, че мъжът, с когото
живее на семейни начала и от когото има шестгодишен син, я тормозел и заплашвал
постоянно, както се било случило и сега, и по нейни думи е имало физическа саморазправа.
Отбелязано е, че видимо по К.М. е нямало никакви наранявания. На зададен въпрос същата
е отговорила, че няма нужда от медицинска помощ и преглед. Посочила е, че детето е
останало в апартамента при баща си, докато тя изчаква патрула пред блока. При зададени
въпроси от полицейските служители в опит да изяснят ситуацията К.М. се държала доста
арогантно в отговорите си и впоследствие се обърнала към Б. И. с въпрос относно колегата
му Пл. Ц.: „Аве тоз ко не разбра, кво значение има на кого е апартаментът, изгонете го оня
вътре“. Отразено е, че на входната врата на апартамента е установено лицето Ц.Р., който
пояснил, че напрежението между него и К.М. е поради нейна среща с приятели, които току-
що са се завърнали от Италия. Ц.Р. е посочил, че често има скандали с К. М., но физически
не е посягал на последната. Отразено е още, че на входната врата е дошло и детето и е
заявило, че майка му се е държала агресивно, дори е счупила стъклена бутилка с някакъв
алкохол и е заплашила, че ще се нарани и впоследствие ще каже, че го е направил Ц.Р..
Изложено е, че К.М. е изявила желание да си събере част от дрехите и да напусне
апартамента с детето, но когато заявила на последното да тръгва, то категорично отказало да
тръгне с нея, дори се разплакало и се обърнало към полицейските служители и казало, че
иска да остане с баща си. К.М. е заминала без сина си.
В Докладна записка рег. № 460р-3298/20 г. до началника на V РУ - ОДМВР – Варна, относно
наряд като АП-547/516 на 17.03.2020 г., служителят от „Охранителна полиция“ Г. докладва,
че около 21:25 ч. на 17.03.2020 г. е получен сигнал за спор между лица на ул. „7-ма“ № 12.
Излага, че на място са установили Ц.Р. и К.М., които са заявили, че са се разбрали и нямат
нужда от намесата на полицейските служители.
В хода на първоинстанционното производство са изискани и приложени от Районна
прокуратура - гр. Варна, копия от пр. пр. вх. № 6541/2020 г. От приложеното към
преписката постановление от 21.07.2020 г. се установява, че от страна на Районна
прокуратура – гр. Варна, е постановен отказ за образуване на досъдебно производство по
повод сведение от К.М., в което се излагат данни за извършено престъпление по чл. 296 НК,
с оглед на което е била извършена проверка от служители при V РУ - Варна.
Служебно известно на съда е, че по в. гр. д. 2886 по описа за 2020 г. на Окръжен съд –
Варна, са постановени мерки за закрила по отношение на малолетното дете Д.Ц.Р., роден на
10.03.2012 г., като съдът е задължил майката К.Г.М., ЕГН **********, да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо детето, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
В хода на производството пред РС – Варна, са събрани гласни доказателства, посредством
разпит на св. М.Д. – сестра на молителката, чиито показания съдът цени при условията на
чл.172 от ГПК, като взема предвид възможната заинтересованост от изхода на спора. В
показанията си св. Д. излага, че в средата на месец март, около 18 - 19 ч., сестра й се обадила
и й казала, че Цветомир я е набил. Заявява, че Ц. Р. е бил К.М., блъскал я е в главата, ръката
и кракът й били сини. Свидетелката била в карантина и К.М. нямало как да отиде при нея,
затова вечерта след инцидента отишла при брат си в дома му в кв. „Кайсиева градина“ и
останала при него няколко часа, като след това се върнала при детето, тъй като се
притеснявала за него, защото Ц. бил пиян. Излага, че сестра й не е взела първоначално
детето с нея, защото Ц. не го е давал. Заявява, че на следващия ден молителката дошла до
дома й и се видели от разстояние, като свидетелката била горе, а К.М. долу. Сочи, че
последната й показала, че ръката и кракът й са сини. След инцидента К.М. се изнесла от
дома на Ц.Р. и се настанила в закупено от нея жилище.
В показанията си, които съдът намира за последователни, обективни и
5
непротиворечащи на останалия събран доказателстен материал, св. Л.Б., без родство и дела
със страните, заявява, че със същите са съседи като те живеят на етажа под него. Излага, че
на 17.03.2020 г. около 19:00 ч. започнали викове и крясъци от страна на К. Св. Б. известно
време стоял на шпионката на входната си врата, за да види какво се случва, тъй като
крясъците от стана на молителката не спирали и детето плачело. Докато слизал по стъпалата
да провери какво се случва долу, К. отворила вратата с крясъци и държала в ръката си
стъклено шише, крещейки, че сега ще счупи шишето, ще се нареже, ще извика полиция и ще
покаже на Ц. какво ще стане. Тя счупила шишето в земята, св. Б. се стреснал и се върнал в
апартамента си, като решил да не се намесва в конфликта и останал да следи ситуацията зад
вратата на неговия апартамент, през шпионката. Сочи, че събитията се осъществявали и на
стълбището, и в коридора на техния апартамент. Вратата била отворена, детето било в
непосредствена близост до К. Сочи, че К. постоянно повтаряла, че ще извика полиция и ще
каже, че Ц. я е нарязал, при което детето, ревейки, повтаряло: „Мамо, престани да лъжеш,
тати нищо не е направил“. Излага, че през цялото време не е чул гласа на Ц. и крясъците
били изцяло от страна на К. Сочи, че К. поне два пъти е обиколила кооперацията шумно,
тропала, говорила на висок тон, крещяла, сочи още, че поведението й било изключително
агресивно, граничещо с лудост. Заявява, че не е видял кръв и синини, нито видими белези
по К. Уточнява, че през шпионката единствено и само се виждало, когато К. обикаля по
стъпалата, вижда се стълбището и съседният апартамент. Излага, че е наблюдавал малко
повече от час, след което спрял да следи.
В показанията си св. д-р В. С., без родство и дела със страните, потвърждава, че
медицинското удостоверение е издадено от него, но няма спомен за възприетото от него по
време на освидетелстването на молителката.
В показанията си, които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и
обективни, св. П. Ц., полицейски служител – пътна полиция към V РУ, без дела и родство
със страните, сочи, че си спомня случая. Излага, че е заедно с колегата си Б.И. са били
дневна смяна от 08:00 ч. до 20:00 ч. Около 19:30 ч. получили сигнал за семеен скандал.
Отивайки на място, видели, че навън ги чакала жена, която още при влизането им започнала
да разказва превъзбудено и нападателно какво е станало, искала да влязат и да арестуват
мъжа й. Казала, „че мъжът й е счупил бутилка, рязал я е“. Св. Ц. излага, че жената е нямала
прорезни или кървящи рани. Свидетелят поискал К.М. да изясни какво точно се е случило,
но последната ги попитала за какво са дошли и им казала какво трябва да правят. Колегата
му я предупредил, че поведението й е непристойно и, след като се изясни казусът, ще решат
какво да правят. Сочи, че още като слизали към жилището е чул детето да казва: „Мамо, пак
ли с твоите глупости“. По-късно детето споделило, че не желае да бъде с майка си, тъй като
тя навлизала в някакви опияняващи и упойващи състояния. При поставен въпрос на
свидетеля към мъжа дали той е счупил бутилката и дали е искал да нарани жена си, детето
се намесило и казало: „Не, майка ми счупи бутилката“. Сочи, че детето е било на около 8-10
години и не е искало да тръгне с майка си; казало, че майка му постоянно била в такива
състояния. Свидетелят посочва, че не са видели някакво насилие спрямо молителката.
Излага още, че много пъти са направили забележки на К., сочи, че според него тя не е била
уплашена, а агресивна и не е била в нормално състояние. Показала ръцете си, че имала
синини, но свидетелят не видял нищо. Свидетелят сочи, че това, което са заварили като
обстановка, не отговаряло на това, за което са отишли като сигнал. Излага, че е нямало
белези от борба, имало е счупени стъкла от бутилка водка. Не е възприел детето да е
натискано да каже нещо. Сочи, че детето само е искало да остане с баща си; когато майката е
отишла и му казала да тръгва, то отказало и тя тръгнала сама. Свидетелят имал спомен, че
майката е казала, че ще счупи бутилката, ще се нарани и ще каже пред полицията, че Ц.Р. го
е направил, за да може последният да бъде задържан.
В показанията си, които съдът кредитира като обективни и последователни, св. Б.И.,
6
полицейски служител - охранителна полиция към V РУ, без дела и родство със страните,
сочи, че лично е писал докладната записка от 24.03.2020 г. и потвърждава изложеното в
същата. Сочи, че на адреса ги посрещнала молителката, която заявила, че мъжът й я е
заплашил, но видимо нямала никакви наранявания. Отказала медицинска помощ и се
държала доста агресивно към полицейските служители, говорела малко по-непристойно.
Свидетелят разказва, че колегата му задал въпрос на жената, като последната се обърнала
към св. И. и казала: „Тоя какво не разбра?“ На стълбището миришело на алкохол, видели
счупена бутилка от водка. На вратата на апартамента ги посрещнал Ц.Р., видимо спокоен, в
апартамента било и детето. При последвал разговор на висок тон между родителите,
полицейските служители им направили забележка да смекчат тона. Св. сочи, че К.М. е
искала полицията да накара Ц.Р. да напусне апартамента, като служителите указали, че не
могат да разпореждат кой да напуска апартаменти; предложили й съдействие да се настани
някъде другаде, ако се притеснява за сигурността си и за тази на детето, но тя казала, че
няма нужда от техните действия. Сочи, че детето се разплакало и отказало да тръгне с майка
си. Излага, че по думите на детето, майката е счупила бутилката и е заплашила Ц.Р., че ще
се самонарани.
С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Съдът намира, че въззивната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от
обжалването, и в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН.
Възражението във въззивната жалба за недопустимост на атакувания съдебен акт с
аргумент, че направеното в съдебно заседание, проведено на 19.06.2020 г., изменение на
депозираната молба относно датата на извършване на домашно насилие съставлява по
естеството си нова сезираща съда молба, подадена след изтичане на законоустановения
срок, настоящият състав счита за неоснователно. От представените по делото
доказателства: Медицинско удостоверение № 263/2020 г., Справка рег. No 460 000 -
647/26.03.2020 г., Докладна записка рег. № 460р-3297/20 г., Докладна записка рег. № 460р-
3298/20 г., се установява, че като дата на процесния инцидент е посочена 17.03.2020 г.;
видно от молба за защита с вх. № 21888/20.03.2020 г. по рег. на РС - Варна, същата е
подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и е допустима.
Легалното определение на понятието "домашно насилие" е дадено в чл. 2, ал. 1 от
ЗЗДН. Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се произнася с решение за налагане или
отказ да бъдат наложени мерки на защита, с които се цели да се даде ефективна закрила на
пострадалите лица. Касае се за защита срещу една особена категория посегателства,
извършвани от и срещу лица, които се намират в най-близки взаимоотношения помежду си -
съпружески, родствени или във фактическо съжителство. Характерно за деянията от този
тип е и обстоятелството, че те биват извършени най-често в домашна среда, в отсъствието на
свидетели. Именно поради това законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други
доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН има самостоятелна доказателствена сила.
За да бъде годно доказателствено средство, същата трябва да индивидуализира акта на
насилие по начина, по който последният е описан в депозираната молба за защита, т.е
следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на процесния акт на домашно насилие.
Независимо от предвиденото в нормата на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, молителят следва да установи, в
7
условията на пълно и главно доказване, извършените от ответника актове на домашно
насилие с техните обективни признаци - време, място и начин на извършване на деянието.
Обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е задължителна
за съда само ако няма други доказателства, които я да оборват, тъй като по съществото си тя
представлява частен документ. В доказателствената тежест на ответника, при направено
оспорване, че са извършени актове на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно
доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване на
нейната доказателствена сила.
Не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установяват по категоричен
начин конфликтни отношения между молителката и ответника. Спорът в случая е
концентриран върху въпроса дали спрямо молителката К.М. е осъществен акт на домашно
насилие на посочената дата, изразяващ се във физически тормоз - нанесен побой, и
психически тормоз -обиди и заплахи за живота й.
В депозираната от К.М. молба е посочено, че Ц.Р., след употреба на алкохол, в изблик
на ярост станал от масата в кухнята и нанесал на молителката два последователни удара с
юмрук в главата, същата оказала съпротивление и Ц.Р. я блъснал, при което тя загубила
равновесие и се блъснала в кухненската масата, като си ударила тялото силно и паднала на
пода. Изложено е още, че ответникът не спрял да обижда молителката, да я ругае и да я
заплашва, че ако последната влезе в жилището, ще се разпратя физически с нея. Предвид
изложеното в молбата, настоящият състав намира, че в подадената декларация по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН твърдяното физическо и психическо насилие, причинено на К.М. на 17.03.2020 г.,
не е достатъчно индивидуализирано, съответно на депозираната молба. Нещо повече, в
самата декларация липсва фактология и пояснение на извършените действия от страна на
ответника спрямо молителката, липсва конкретизация както на осъщественото психическо
насилие, така и на физическото такова. Именно поради това съдът намира, че не е налице
пълно, точно и ясно описание на процесния акт на домашно насилие.
Изложеното в молбата не се подкрепя от показанията на свидетелите Л.Б., П. Ц.,
Б.И., които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви. Св. П. Ц. и
св. Б.И. излагат, че още при пристигането им на място, молителката обяснила, че ответникът
е счупил бутилка и се е опитал да я нареже. В показанията им няма данни свидетелката да е
разказала или индикирала за нанесени удари с юмрук в областта на главата. В допълнение
св. Ц. и И. са възприели от казаното от детето, което е и единственият пряк очевидец на
инцидента, че молителката е счупила бутилка и е заплашила Ц.Р., че ще се самонарани. Св.
Ц. в показанията си сочи, че са попитали детето дали във времето на твърдения инцидент е
виждало Ц.Р. да употреби някаква сила спрямо К.М. и същото заявило, че именно
последната счупила бутилката, като не излага данни за осъществяване на твърдяното
физическо посегателство над молителката.
Ангажирано от молителката доказателство в подкрепа на молбата й относно
8
осъщественото спрямо нея от ответника физическо насилие се явява Медицинско
удостоверение № 263/2020 г., издадено д-р В.Н., лекар в отделение Съдебна медицина при
МБАЛ „Света Анна“ АД – Варна, на 18.03.2020 г. В същото, по предварителни данни от
молителката, е отразено, че към 22:00 ч. на 17.03.2020 г. в дома им мъжът, с когото живее,
й нанесъл удари с ръце, блъскал я в околни предмети. Настоящият съдебен състав намира,
че посоченият час на осъществяване на физическо насилие в цитираното медицинско
удостоверение, а именно 22:00 ч., противоречи на останалия събран доказателствен
материал.
От данните по делото не се установява в горецитирания час на 17.03.2020 г. от К.М.
да е подаван сигнал до органите на реда за извършено домашно насилие. Видно от Дневник
за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЦ на V РУ, в същия е отразено, че
сигналът, подаден от молителката в 19:20 ч. за домашно насилие от бащата на детето й, не е
потвърден; същото кореспондира с изложеното в свидетелските показания на П. Ц., че това,
което са заварили като обстановка, не отговаря на това, за което са отишли като
сигнал. В подкрепа на данните от горецитираното медицинско удостоверение са
единствено показанията на св. Дочкова. Последните съдът не кредитира, тъй като са в
противоречие с останалия събран доказателствен материал по делото. Свидетелите Б., Ц., И.
последнователно излагат в своите показания, че не са установили наранявания по
молителката. Св. Ц. разказва, че молителката показала ръцете си, твърдейки, че по тях има
синини, но той не видял такива. В Докладна записка рег. № 460р-3297/20 г. до началника на
V РУ - ОДМВР – Варна, полицейският служител от „Охранителна полиция“ Б.И. докладва,
че при пристигането на патрула на адреса около 19:30 ч., видимо по К.М. е нямало никакви
наранявания.
В допълнение, св. И. сочи, че са предложили на молителката, ако същата има
опасения за своята сигурност и тази на детето, да съдействат за настаняването им другаде,
като К.М. заявила, че няма нужда от действията на полицейските служители. В докладна
записка рег. 460р-3297 е посочено, че при посещението на полицейските служители на
подадения сигнал в 19:30 ч., непосредствено след извършване на твърдения акт на насилие в
подадената молба, молителката е отказала медицинска помощ и преглед. Нещо повече, св.
Б., Ц., И., последнователно излагат впечатленията си за агресивното поведение на К.М.; св.
Ц. и св. И. сочат, че неколкократно са отправили забележки към последната.
Демонстративното поведение на молителката обуславя извод за липса на уплаха, стрес,
както и на негативни отражения в емоционалното и психическото й състояние поради
извършен спрямо нея акт на домашно насилие.
В конкретния случай, съвкупната оценка на установеното по делото от фактическа
страна налага извод за неустановеност на наведените твърдения в обстоятелствената част на
молбата за защита. Събраните за целта доказателства /декларация, свидетелски показания и
др./, установяват по категоричен начин конфликт между молителката и ответника, породен
след влошени отношения, но липсват доказателства, които успешно да обосноват извод на
9
решаващия състав за реализиран спрямо молителката акт на домашно насилие, имащо
характеристиките по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че въззивната жалба е основателна и
атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за въззивника. Същият
претендира присъждане на сторените разноски в двете съдебни инстанции, като представя
списък по чл. 80 ГПК. Доказаните разноски са както следва: адвокатско възнаграждение за
първата инстанция в размер на 800,00 лева и за въззивната инстанция в размер на 450,00
лева, съгласно приложените договори за правна защита и съдействие; 20,00 лева внесен
депозит за призоваване на свидетели пред първа инстанция по платежно нареждане.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН вр. с § 1 от
Заключителните разпоредби на ЗЗДН, вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, въззиваемата следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Варна, дължимата държавна такса в размер
на 25,00 лева.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН вр. с § 1 от
Заключителните разпоредби на ЗЗДН, вр. с чл. 16, вр. с чл. 18, ал. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс,
въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд – Варна,
дължимата държавна такса в размер на 12,50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260354/23.09.2020 г. по гр. дело № 3546/2020 г. по описа на
Районен съд – Варна, 12-и състав, в частта, с която са наложени мерки за защита на К.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „7-ма” № 12, ап. 6, от осъщественото спрямо нея
домашно насилие от Ц. М. Р., ЕГН **********, като задължава Ц.Р. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо К.М.; в частта, с която е наложена глоба на Ц. М.
Р., ЕГН **********, в размер на 200,00 лева, платима по сметка на РС - Варна, както и в
частта, с която Ц. М. Р., ЕГН **********, е осъден да заплати по сметка на РС – Варна,
10
държавна такса в размер на 25,00 лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на К.Г.М., ЕГН **********, против Ц. М. Р., ЕГН **********, за
признаване за установено, че на 17.03.2020 г. около 18,15 часа спрямо молителката е
осъществен акт на домашно насилие от Ц.Р. и за предприемане спрямо ответника на мерки
за закрила по реда на ЗЗДН, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОБЕЗСИЛВА издадената на 23.09.2020 г. ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА № 260016, по гр. д. №
3546/2020 г. по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА К.Г.М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „7-ма” № 12, ап. 6, да заплати на
Ц. М. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост” № 122, вх. 5, ет. 8,
ап. 121, настоящ адрес: с. Цонево, ул. „Христо Трендафилов” № 84, на основание чл. 11, ал.
3 от ЗЗДН, сумата от 1270,00 /Хиляда двеста и седемдесет/ лева, представляваща сторените
пред двете инстанции съдебни разноски.
ОСЪЖДА К.Г.М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „7-ма” № 12, ап. 6, да заплати на
основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, в полза на Държавата, по сметка на Окръжен съд-Варна,
сумата от 37,50 лева, дължима държавна такса за две инстанции.
В останалата част решението на първоинстанционния съд е влязло в сила.
Решението е окончателно, на основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12