Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер…………… 2019 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД-НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито заседание на 16.05.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:УЛЯНА
САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
Секретар Даниела
Тодорова
и прокурор Нина
Величкова
разгледа докладваното от съдия САВАКОВА
ВНАХД N 411/19г. по описа на ВОС за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Въззивното производство е
образувано по жалба на служебния защитник-адв.Н. К.С.-ВАК- на въззивника С.К.Ч.
срещу решение по АНД №5534/2018 година
на ВРС-32-ри състав ,постановено на 13.02.2019 година, с която Ч. е признат ЗА
ВИНОВЕН по обвинението
по чл. 131 ал.1 т.12 от НК и на основание чл.78 а ал.1от НК е бил освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание-глоба в размер на 2000 лева .С решението
са му възложени разноските по делото.
В жалбата си защитникът на
въззивника навежда твърдения относно явна несправедливост на така наложеното
наказание в посока на неговата завишеност и несъобразеност с материалните
възможностите на жалбоподателя.Моли да се намали размера на глобата в
минималния размер , или съдът да приложи чл. 55 от НК .
В допълнение към въззивната жалба
,навежда съображения ,че съдът е надценил някои обстоятелства, премайки ги за
отегчаващи ,а други които са смекчаващи – не е отчел правилно.Като такива е
посочил признание на вина , съжаление за извършеното ,съдействие за разкриване
на обективната истина , както и че, не е оценена обществената опасност на дееца
– че същия работи ,има добри трудови и характеристични данни.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция по съществото на делото страните заемат следните становища :
Представителят на ВОП - моли да се остави
жалбата без уважение и въззивния съд да потвърди първоинстанционния съдебен акт,като правилен и законосъобразен. Намира размера на
наложената имуществена санкция за правилен. В санкционнта му част
,намира че е съобразена с
имущественото състояние на лицето, за което съдът е
изложил мотиви. Действително имущественото наказание внася дискомфорт в сферата
на лицето, но така или иначе то не е нито прекомерно, нито неизпълнимо по своя
характер. Очевидно е от справката за съдимост, която приема като
характеристични данни на лицето, че хулиганските подбуди присъстват в неговия
живот. Поради това и моли да се потвърди
решението, което е правилно и законосъобразно и справедливо.
Адв. С.: Моли за постановяване на съдебен
акт, с който въззивния съд да уважи подадената жалба ведно с
допълненията към нея. Поддържа изложеното в жалбата, както и в допълнението.
Моли
съдът да постанови съдебен акт, с който да намали
размера на наложената глоба, предвид всички доказателства по делото.
В последната си дума подсъдимия Ч.: Съжалява за постъпката си и сочи ,че не е съобразил последиците от
извършеното .Заявява ,че ще му бъде малко трудно, защото работи на минимална заплата. Твърди ,че живее с майка си ,която е вече 80-годишна и вече не е
добре. Сгрешил е , извинява се и съжалява за постъпката си.
Въззивният съд в
пределите на служебната проверка установи ,че между страните не е налице спор
по фактическата обстановка и правната квалификация на извършеното.Събраните
доказателства са достатъчни за да обосноват и фактите и правната квалификация
на извършеното от въззивника.
Накратко
фактите са следните :
Е.К. и
съпругът и Н.К. били земеделски производители. За да продават своята продукция,
те сключили договор с „Пазари" АД - Варна и
стопанисвали под наем три сергии на Кооперативен пазар в гр.Варна, в близост до
които се намирало питейно заведение. Около 17.00 ч.-17.30 ч. на 08.09.2017 г. К., К. и тяхна позната Г.Т.,
се намирали пред сергиите на Кооперативния пазар. Докато Е.К. обслужвала
клиентите пред масите за продажба на плодове и зеленчуци, към нея се насочил въззивника
С.Ч., който бил клиент на близкото питейното заведение и повлиян от употребения
в заведението алкохол. Ч. се доближил до Е.К. и поискал от същата найлонова
торбичка. К. отказала да му предостави такава под предлог, че не продава
наличните й торбички. Отказът на К. предизвикал раздразнение у Ч. и под влияние
на консумирано от него количество алкохол, той проявил вербална агресия по
отношение на същата, като употребил спрямо нея нецензурни думи и изрази, а
същевременно както стоял срещу К. й нанесъл с дясната си ръка един удар с юмрук
в лявата част на челюстта. В инцидента се намесил Н.К., който повалил въззивника
на земята, за да предотврати последващо физическо посегателство срещу съпругата
си. Местопроизшествието било посетено от полицейски служители и екип на Спешна
медицинска помощ. На Е.К. била оказана медицинска помощ, а Ч. и свидетелите били отведени в Първо
РУ-ОД-МВР-Варна за изясняване на случая.
След
инцидента, няколко поредни дни К. изпитвала болки в челюстта в резултат на
удара. Същата не посетила отделение «Съдебна медицина» при МБАЛ «Св. Анна» - Варна за освидетелстване.
От
заключителната част на изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява,
че Е.К. е получила удар с юмрук в лявата лицева половина, а следващите дни е
имала болки в тази област, като не са описани оток или кръвонасядания в тази
зона и от съдебномедицинска гледна точка е достоверно това травматично
увреждане да е получено по механизъм и начин съобщен от пострадалата и
свидетелите /К. и Тенева/, като същото е обусловило болки в продължение на
няколко дни, но не е довело до разстройство на здравето, а само до чувство на
болка. В този смисъл този удар, който вероятно не е оставил външни видими следи
от насилие, е обусловил болка.
По
делото е била приобщена и изготвената съдебно-психиатрична експертиза ,от която
е установено че, освидетелстваният С.К.Ч. не страда от психично разстройство.
Няма данни и за зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Към момента на
извършване на деянието на
08.09.2017
г. е бил в състояние на ОБИКНОВЕНО АЛКОХОЛНО ОПИВАНЕ-СРЕДНА СТЕПЕН и е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Изложените обстоятелства са установени въз
основа на цялостния доказателствен материал по делото - всички гласни и писмени доказателства
събрани в хода на досъдебното и съдебното производство, приобщени по реда на
чл. 283 от НПК, които са непротиворечиви
и взаимнодопълващи се и обосновават правилни правни изводи,а именно че :
С
гореописаното деяние поде. С.К.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 от НК, за това,
на 08.09.2017 г. в
гр.Варна, по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на
долната челюст - в ляво,
причинил на Е.Ж. К. лека телесна повреда - изразяваща се
в причиняване на болка в продължение на няколко дни, без разстройство на
здравето,като по делото е безспорна и обективната страна на деянието , осъществено чрез действие - нанасяне на удари в областта на
тялото и главата на пострадалия, в причинна връзка с което е и настъпилия
противоправен резултат, а именно лека телесна повреда, изразяваща се в
причинени на пострадалото лице болка и страдание.От субективна страна деянието
е осъществено при форма на вината пряк умисъл.
От субективна страна, съдът правилно е
оценил деянието като квалифицирано такова
-като извършено по хулигански подбуди, доколкото при осъществяването му е
липсвал личен мотив, същото е извършено на публично място, пред свидетели,
които изпитали страх, съответно силно
възмущение от случилото се и с оглед начина на извършване и резултата от
деянието, с агресивното си поведение, Ч. е изразил явно неуважение към
обществото, като е нарушил грубо обществения ред.
Като смекчаващо наказателната отговорност на въззивника обстоятелство
съдът приема чистото му съдебно минало на лицето,наличие на
трудова заетост и добра трудова характеристика.
Като отегчаващи
отговорността на въззивника съдът е отчел лошите характеристични данни на лицето –извън
трудовите , към които съдът правилно е отнесъл фактът на осъждането му за две деяния,
квалифицирани по чл. 325 от НК,
извършени с идентични по своя характер подбуди като процесното такова, а именно - хулигански такива. Макар по отношение
на същите да е настъпила реабилитация, съгласно трайната съдебна практика
фактът на осъждането за сходни прояви
е правилно съобразен при определянето на
конкретната обществена опасност на дееца, като в случая посоченият факт сочи
по-висока обществена опасност на въззивника , доколкото същият не зачита
установения правен ред и има склонност да осъществява деяния, с които се
засягат обществените отношения гарантиращи обществения ред и личността на
гражданите, като въпреки вече достатъчно
зрялата си възраст и въпреки наложените на същия санкции -не са постигнати
целите на наказанието.
С оглед на изложеното и правилно и
мотивирано , съдът е намерил и изразеното от страна на въззивника съжаление за
стореното, като декларативно и формално изразено, реализирано единствено с цел
смекчаване на наказателната му отговорност.
Доколкото
административната санкция, посочена в разпоредбата на чл. 78а ал.1 от НК не
предвижда диференциация на наказанието според обществените отношения, които се
засягат с престъпните деяния, съдът правилно и обосновано е счел , че
значимостта на конкретните обществени отношения също следва да се съобразят при
индивидуализацията на санкцията. В тази връзка като отегчаващо отговорността
обстоятелство, съдът е съобразил фактът,
че с деянието пряко се засягат обществените отношения, гарантиращи телесната неприкосновеност
и физиологичното здраве на човека, както и механизма на извършване на деянието,
който разкрива наличие на пряка опасност от настъпване на по-тежки травматични
увреждания, включително поставя в опасност живота на пострадалата.
При наличието
на очевидните материално правни предпоставки за приложение на чл. 78 а от НК и
с оглед предвидената в разпоредбата на чл. 78а от НК санкция, съдът е наложил
на въззивника наказание "Глоба". При
индивидуализацията на наказанието, съдът констатира, че следва да се отчете
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, с оглед на което и предвид
имотното състояние на лицето, е определил същото между минималния и средния
размер, а именно в размер на
2000
/две хиляди/ лева.
В жалбата се
твърди явна несправедливост на наказанието ,което се явявало прекомерно тежко
за въззивника с оглед имущественото му състояние.
Въззивният съд
счете жалбата за неоснователна ,а наказанието като справедливо определено
защото :
Наказанието е
определено в пределите на НК ,предвидено за този вид наказания.Като размер
същото е под средния размер на предвидената в НК глоба и е съответно на
извършеното.Вярно е ,че от същото въззивникът ще търпи известни неблагоприятни
имуществени последици,но целта на наказанието е да го превъзпита и поправи и то
веднъж чрез конкретната диференцирана процедура ,каквато е приложена в случая,и
чрез съответен размер на наказание ,който е в неговите възможности.И тъй като
очевидно в случая не се касае за приложението на чл.55 от НК ,а за баланс на
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства ,то и размерът на глобата и справедливо
определен.
Поради това и съдът прие жалбата срещу присъдата за неоснователна ,тъй като
практически в нея са приповторени всички възражения ,на които правилно е
отговорил първоинстанционния съд.
При служебната проверка ,въззивния съд не установи нарушения на закона
,поради което прие ,че така постановеното
решение е правилно и законосъобразно и следва изцяло да се потвърди.
Водим от горното и на осн. чл. 338
от НПК , съставът Варненския окръжен съд
,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС
,постановено на 13.02.2019год. по НАХД N 5534/ 2018год.по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Съобщение да се изпрати на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.