№ 66
гр. Шумен, 27.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в закрито заседание
на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630201309 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.248 от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по депозирана в ШРС жалба срещу
наказателно постановление №27-0001371/14.07.2021 год. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414,
ал.1 от КТ на „*******” ООД, с ЕИК114629417, със седалище и адрес на управление:
гр.Плевен, област Плевен, ул.”********” №9, ет.2, ап.10, представлявано от Ч.Р.К., с
ЕГН**********, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер
на 2700 лева /две хиляди и седемстотин лева/.
Съдът се е произнесъл с Решение №281/03.12.2021 год., което е било съобщено на
страните. В срока за обжалване от страна дружеството-жалбоподател е депозирана молба, с
която се иска изменение на решението в частта за разноските. Препис от молбата за
изменение на решението е била изпратена на другата страна, като в указания им от съда
срок от тяхна страна не е постъпил отговор.
Съдът, съобразявайки материалите по делото, естеството на молбата и депозирания
отговор в тази насока, намира, че за произнасяне по молбата с оглед разпоредбата на чл.248,
ал.3 от ГПК не е необходимо провеждане на открито съдебно заседание.
Като прецени материалите по делото, настоящият състав намира молбата за
процесуално допустима, а по същество за неоснователна, поради следните правни
съображения:
С решението по делото съдът е изменил обжалваното наказателно постановление,
като е намалил размера на наложената на дружеството „имуществена санкция“ от 2700 /две
хиляди и седемстотин/ лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като на основание
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН е осъдил „*******” ООД, с ЕИК114629417, със
седалище и адрес на управление: гр.Плевен, област Плевен, ул.”********” №9, ет.2, ап.10,
1
представлявано от Ч.Р.К., с ЕГН********** да заплати на Дирекция “Инспекция по труда” -
гр.Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
В депозираната от страна на жалбоподателя молба излагат становище, че доколкото
имуществената санкция е била намалена, то дължимите разноски следва да бъдат преценени
съразмерно, с оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, като считат, че им се дължат такива
съразмерно с изменената част от санкцията.
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН /в сила от 23.12.2021 год./ В
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно нормата на ал.2 от същия законов текст подателят на
жалбата има право на разноски по ал.1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на
оспорения от него административен акт. Липсва правна норма, която да предвижда
изплащане на разноски на жалбоподателя при изменение на обжалвания административен
акт. Действително разпоредбата на чл.144 от АПК предвижда субсидиарно приложение на
разпоредбите на ГПК, но само за неуредените в дял трети случаи. Доколкото нормата на
чл.143 от АПК обаче съдържа изчерпателно уреждане на въпроса за дължимите в
производството разноски, то не може да бъде споделен извода на жалбоподателя, че
въпросът за разноските е неуреден, респективно, че приложение следва да намери нормата
на чл.78 от ГПК.
В тази връзка съдът, съобразявайки посочената разпоредба, както и обстоятелството,
че в настоящото производство оспореното наказателно постановление е било изменено, е
преценил, че на дружеството-жалбоподател разноски не се дължат.
В този смисъл искането за изменение на решението в частта на разноските се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „*******” ООД, с ЕИК114629417, със
седалище и адрес на управление: гр.Плевен, област Плевен, ул.”********” №9, ет.2, ап.10,
представлявано от Ч.Р.К., с ЕГН********** за изменение на Решение №281/03.12.2021 год.
по АНД №1309/2021 год. по описа на ШРС в частта му за разноските
На основание чл.248, ал.3 от ГПК определението подлежи на обжалване пред
2
Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
3