Определение по дело №1503/2022 на Административен съд - Варна

 

                                      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                                          №       /           2022г.            

 

Административен съд-гр.Варна, XXXIV състав, в закрито съдебно заседание на пети юли, през две хиляди  двадесет и втора година, в състав:                                                               

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

    

като разгледа адм.д.№ 1503/2022г. по описа на ВАдС , за да се произнесе взе предвид следното:            

Производството е по реда на чл.128а АПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Н.А.Н. ЕГН ********** срещу Решение №877/30.06.2022г. , постановено по адм.д.№ 914/2022г. по описа на Административен съд – Варна.

Към исковата молба са приложени и молба за освобождаване от заплащането на държавна такса, както и молба за предоставяне на правна помощ.

 

По молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса, съдът приема следното:

Към нея, ищецът е приложил единствено декларация, от която се установява, че декларира, че не е семеен, не притежава недвижимо имущество, през м.май е получил 170.00лв. пенсия и 60.00лв. добавка, както и 62.00лв. финансова подкрепа, няма доходи от наеми, хонорари и свободни професии, не притежава недвижимо имущество, притежава лек автомобил Рено Меган Сценик, на който бил „ формален собственик“.

Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, приложима по силата на препращащата норма на чл.144 АПК, такси и разноски не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Като, при разглеждането на молбата за освобождаване съдът взема предвид  доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, възрастта и трудовата заетост.         В случая от представените от Н.Н. доказателства  не може да се формира цялостна преценка относно неговото материално състояние, въз основа на която да се направи извод, че същият няма достатъчно средства да заплати държавната такса и разноски в производството. За предпоставките, регламентирани в цитираната разпоредба, а именно : доходите на лицето и неговото семейство, семейно положение, здравословно състояние, и др., страната следва да представи съответните доказателства, издадени от компетентните органи. Законът не предвижда възможност тези обстоятелства да се установяват чрез представянето на декларация. Ищецът не е представил доказателства за установяване на тези факти, поради което не може да се приеме, че същият няма достатъчно средства да заплати държавната такса и разноските в производството. Според размера, визиран в закона, тя е формирана в абсолютен минимум от 10 лв. и е съобразена с имущественото състояние на гражданите. Съдът е обвързан от посочените правни основания, предполагащи наличие в кумулация на всички предпоставки, цитирани по-горе    и не разполага с основание да допуска изключение.                     

Извън тези доводи, съдът съобрази, че в представената молба и приложената към нея декларация, Н. не е уточнил какво е здравословното му състояние, съобр. разпоредбата на чл.83 ал.2 т.4 ГПК, доколкото това установяване също е една от предпоставките, които съдът е длъжен да вземе предвид при произнасянето си по този ред. В молбата срещу здравословно състояние е написал: „ активна трудоспособна възраст“, което не съставлява изпълнение на законовото изискване по деклариране на здравословно състояние. Видно е, че възрастта му  е такава и не това деклариране е необходимо.

За да възприеме извод в гореизложения смисъл, този състав е съобразил и не веднъж по делата на същия ищец е цитирал практиката на Върховния касационен съд /Определение № 165/29.04.2021г. на ВКС по ч.гр.д.№1205/2021г., IVг.о. ГК;  Определение № 62 от 10.05.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1190/2021 г., I г. о., ГК; Определение № 119 от 31.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 674/2021 г., III г. о., ГК/, според която по приложението на разпоредбата на  чл. 83, ал. 2 ГПК тя е непротиворечива. Категорично се налага извод, че в случаи, като този, съдът следва да укаже на молителя по  чл. 83, ал. 2 ГПК да представи доказателства, установяващи твърдените от него и релевантни към искането обстоятелства. Съгласно мотивите в посочените актове, ако няма представени доказателства за обстоятелствата по  чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът указва на молителя да стори това, като му предоставя и процесуална възможност да подкрепи молбата си с необходимите доказателства. В изпълнение на задължението на съда, произтичащо от служебното начало /чл. 7, чл. 10 и чл. 101 ГПК/, преди формиране на извод дали страната разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса, и при констатация за неяснота или противоречие между обстоятелствата, попадащи в обхвата на  чл. 83, ал. 2, т. 1 - 7 ГПК, следва тази неяснота да се отстрани със съдействието на съда, вкл. чрез даване на конкретни указания. Съдът не е разследващ орган и служебно не може да проверява истинността на изложените в декларацията обстоятелства, още по-малко, когато тя е попълнена частично.

 

Въпреки наличната, цитирана по множество съдебни актове, константна практика на ВКС, по жалбите, касационните жалби, исковите молби и други молби, възоснова на които са образувани съдебни производства с подател Н.Н., Върховен административен съд възприема, че подаването само на декларация, в която той декларира някакви обстоятелства, е напълно достатъчно, за да извърши съдът преценка досежно предпоставките по чл.83 ГПК. / Напр. Определение №647/25.01.2022г. по адм.д.№11771/2021г. по описа на Върховен административен съд/.

Като съобрази последната практика на ВАС на РБ по жалби и искови молби, подадени от същия жалбоподател, съдът приема, че се констатират законовите предпоставки за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер от 10.00лв.

 

По молбата за предоставяне на правна помощ, съдът приема следното:

Искането за предоставяне на правна помощ е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките за назначаване на процесуален представител по чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ. Настоящото производство не е от рода на производствата по чл. 23, ал. 1 от Закона за правната помощ, в които задължително се предвижда процесуално представителство. Назначаването на процесуален представител в случая е по желание на ищеца. Макар в производството въз основа на представена декларация да е установено, че той не разполага средства за заплащане на адвокат, съдът приема, че с оглед принципа на служебното начало в административния процес и естеството на делото, интересите на правосъдието не налагат назначаване на процесуален представител (чл. 23, ал. 2 от ЗПП) и предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла за ищеца.

Мотивиран от изложените доводи, съдът

                                                                        О П Р Е Д Е Л И :                                                                                ОСВОБОЖДАВА Н.А.Н. от заплащането на държавна такса в размер от 10.00лв., по адм.д.№ 1503/2022г. по описа на Административен съд – Варна до окончателното приключване на делото.

     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.А.Н. за предоставяне на правна помощ по процесуалното представителство по адм.д.№ 1503/2022г.

     КОНСТИТУИРА като ищец в производството по адм.д.№ 1503/2022г. по описа на Административен съд – Варна - Н.А.Н. и като ответник – Районен съд – гр.София.

Препис от исковата молба да се връчи на ответника, който може да подаде писмен отговор в 14 дневен срок от връчването й, като изложи доводи по допустимостта, редовността и основателността й.

Да се изиска за послужване адм.д.№ 914/2022г. по описа на Административен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта, с която е отказано предоставянето на правна помощ, подлежи на обжалване пред Върховен административен съд с частна жалба в седемдневен срок от връчване на съобщението. В останалата част определението не подлежи на обжалване.                             

 

      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: