Р Е Ш Е Н И Е
№ 1397/27.7.2020г.
Град Пловдив, 27.07.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІІІ състав, в открито
заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия:
Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1740 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.215, ал.1 ЗУТ.
Образувано е по жалба на С.Г.Т. *** против заповед № ДК-02-ЮЦР-03 от
28.05.2019 г. на началника на РДНСК ЮЦР, в частта, с която е наредено да се
премахнат фасадни зидове с дължина 1,34 м, 3,37 м, 2,13 м и 3,72 м на кота
-0,90 към „Магазин за хранителни стоки и склад към него“, собственост на
жалбоподателката, от строеж: „Жилищна сграда с гаражи, магазин за хранителни
стоки, кафе и магазин за промишлени стоки“, намиращ се в УПИ *****по плана на
„Модър ІІ“, регулация „Христо Смирненски“, град Пловдив, съответстващ на
поземлен имот с идентификатор *****по КККР на град Пловдив, с административен
адрес: град Пловдив, *****.
Според жалбоподателката заповедта е незаконосъобразна поради нарушение на
материалния закон и на административнопроизводствените правила. Не е доказано
наличието на незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и 2 ЗУТ, нарушен
е чл.35 АПК и основните принципи за истинност и служебно начало. Иска се отмяна
на оспорената част от заповедта и присъждане на съдебните разноски.
Допълнителни съображения по съществото на спора са изложени в депозираната на 21.07.2020
г. писмена защита.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да
се отхвърли като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни М. и С. Копанкови чрез процесуалния си представител
молят да се обяви нищожността на оспорената заповед поради грубо противоречие с
материалния закон или алтернативно да бъде отменена като незаконосъобразна
съгласно представените на 23.07.2020 г. писмени бележки.
Останалите заинтересовани страни не вземат становище по основателността на
жалбата.
Жалбата е допустима с оглед определение № 3428 от 05.03.2020 г. по адм.
дело № 1879/2020 г. на ВАС, ІІ о., а разгледана по същество е основателна
поради следните съображения:
От представената
административна преписка и събраните в хода на съдебното производство писмени
доказателства се установява, че производството по издаване на оспорената
заповед е инициирано от жалбоподателката и останалите заинтересовани лица с
жалба от 26.03.2018 г. (л.167-179, л.309-321) до министъра на регионалното
развитие и благоустройството и до началника на ДНСК София за допуснатите
съществени отклонения при строителството на процесната жилищна сграда с искане
за предприемане на мерки за отстраняване на нарушенията, за да може сградата да
бъде въведена в експлоатация и да бъде разрешено нейното ползване. Т.е., макар
административният орган да няма задължение да действа по искане на засегнати
лица, в случая началникът на РДНСК ЮЦР е удовлетворил искането на
жалбоподателите, направено със жалбата им от 26.03.2018 г.
С оспорената
заповед № ДК-02-ЮЦР-03 от 28.05.2019 г. – част, от която е предмет на настоящото
съдебно производство – началникът на РДНСК ЮЦР е наредил да бъдат премахнати изпълнените
в отклонение от издадените строителни книжа СМР за строеж: „Жилищна сграда с
гаражи, магазин за хранителни стоки, кафе и магазин за промишлени стоки“,
намиращ се в УПИ *****по плана на „Модър ІІ“, регулация „Христо Смирненски“,
град Пловдив, съответстващ на поземлен имот с идентификатор *****по КККР на
град Пловдив, с административен адрес: град Пловдив, *****, с извършители:
„Лавис – Умерски“ ЕООД, възложител на строежа, и „Даникат – М“ ЕООД, изпълнител
на грубия строеж, както следва: 1) на кота +19,30 – контурна дъгова греда Гр62
и контурна дъгова греда Гр71 и увеличената плоча към ап.А7, собственост на
„Лавис – Урумски“ ЕООД; 2) на кота +16,50 – контурна дъгова греда Гр56, фасадни
зидове към ап.В6 и стоманобетонова плоча, с което е увеличен балкона на ап.В6,
собственост на С.С. Д.; 3) на кота +13,70 – греда ГР55, ГР53, колони 51а, 54а,
54b, 58d и 58b заедно с новото поле при асансьорната клетка и фасаден
зид към ап.Г5, собственост на М.С.К.; 4) на кота +10,90 – фасаден зид и
помещение върху тераса с размери 3,10/4,20/1,30/2 м към ап.Г4, собственост на
„Лавис – Урумски“ ЕООД; 5) на кота +8,10 – фасадни зидове върху тереса към
ап.Д3 и ап.Ж3 и премахване на част от терасите с размери0,40 м от края на
плочата и парапета към тях, собственост на Б.Й.М. и „Лавис – Урумски“ ЕООД; 6)
на кота -0,90 към „Магазин за хранителни стоки и склад към него“, премахване на
фасадни зидове с дължина 1,34 м, 3,37 м, 2,13 м и 3,72 м собственост на С.Г.Т..
За да разпореди
премахването на СМР, началникът на РДНСК ЮЦР е приел, че е налице незаконен
строеж, извършен в отклонение от издадените строителни книжа, в нарушение на
чл.137, ал.3, вр. чл.154, ал.2, т.1 и5 и ал.5 и чл.148, ал.1 ЗУТ, т.е., незаконен
строеж по смисъла на чл.225, ал.1, т.1, 2 и 3 ЗУТ.Относно обжалваната част от
заповедта за СМР на кота -0,90 е констатирано, че към магазина са приобщени
предвидените по одобрения архитектурен проект външни стълби и са изместени
фасадните зидове, като увеличената площ е с форма на триъгълник с размери
3,40/3,72/2,13 за магазина и с размери
3,37/2,00/3,37 м за склада.
Несъответствието
на строежа с одобрените проекти е установено при проверка на 01.10.2014 г., за
която е съставен констативен протокол № ЮЦР-Пд-59 (л.146-148) и констативен акт
№ 10 от 14.10.2014 г. (л.139-145), въз основа на които е издадена заповед №
ДК-9-Пд-02 от 27.10.2014 г. (л.136-138) за спиране изпълнението на строителни и
монтажни работи и забрана на достъпа до строеж: „Жилищна сграда с гаражи,
магазин за хранителни стоки, кафе и магазин за промишлени стоки“, намиращ се в
УПИ *****по плана на „Модър ІІ“, град Пловдив, с административен адрес: *****,
град Пловдив.
Несъответствието
на строежа с одобрените проекти е констатирано повторно с констативен акт № 01
от 20.09.2018 г. (л.100-109), съгласно който след оглед на строежа, снимки,
съпоставка на одобрените проекти по части „Архитектура“ и „Конструкции“ и
архитектурните и конструктивни заснемания служителите на РДНСК ЮЦР са
установили, че част от строежа в южна и източна посока е изпълнен при
съществени отклонения от одобрените инвестиционни проекти по смисъла на чл.154,
ал.2, т.5 ЗУТ.
В хода на
съдебното производство не са събирани нови доказателства, доколкото с жалбата
си от 05.08.2019 г., въз основа на която е образувано настоящото производство,
жалбоподателката не оспорва така констатираните несъответствия между одобрените
проекти и осъщественото строителство, а изброява и други строително-монтажни
работи (на л.2 от жалбата), които са извършени в отклонение и представляват
според нея незаконно строителство.
В този смисъл и
предвид обилната кореспонденция, разменена между жалбоподателката,
заинтересованите страни и административния орган през годините, и подадените
жалби до МРРБ и ДНСК, с които жалбоподателката и заинтересованите страни сами
са посочили на контролния орган допуснатите съществени отклонения, които пречат
сградата да бъде завършена и въведена в експлоатация, съдът намира, че между
страните няма спор относно наличието на незаконен строеж, извършен в отклонение
от издадените строителни книжа – чл.154, ал.2, т.5 и ал.5 ЗУТ.
Още повече, че от
приложените към делото решение № 960 от 14.05.2016 г. по адм. дело № 1978/2015
г. на АС Пловдив, влязло в сила на 02.08.2016 г., и решение № 1454 от 11.08.2017
г. по адм. дело № 1109/2016 г. на АС Пловдив, влязло в сила на 08.02.2018 г.,
са отменени заповеди № ДК-10-ЮЦР-52 от 08.07.2015 г. и № ДК-10-ЮЦР-16 от
07.04.2016 г. на началника на РДНСК ЮЦР, с които са отхвърлени жалбите на С.Т.
и М.С. против заповед № 12 от 18.02.2015 г. на главния архитект на община
Пловдив за допълване на разрешение за строеж № 61 от 17.03.2006 г., въз основа
на което е изградена процесната жилищна сграда, както това е отбелязано и в
мотивите на двете съдебни решения, безспорно е установено от вещите лица по допуснатите
съдебно-технически експертизи, че на място изпълнените строително-монтажни
работи на коти +8,10 м, +10,90 м, +13,70 м, +16,50 м и +19,30 м, на подземния
етаж зоната около рампата и стълбището са в отклонение на първоначално
одобрения проект от 10.03.2006 г. и изменението от 16.02.2015 г., като се
променят строителната конструкция и натоварванията в нея. Т.е., през 2015 г. и
2016 г. по безспорен начин е установено наличието на съществено отклонение от
одобрения проект в хипотезата на чл.154, ал.2, т.5 ЗУТ.
При тези
доказателства съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради
нарушение на материалния закон.
Съгласно чл.225,
ал.2, т.1, 2 и 3 ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1.
в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2.
без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при
съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.1,
2, 3 и 4.
Основателно е
възражението на жалбоподателката, че оспорената заповед не е мотивирана относно
наличието на основанията по чл.225, ал.2, т.1 и 2 ЗУТ. Липсват каквито и да
било мотиви в тази насока както в констативен акт № 01 от 20.09.2018 г., така и
в самата заповед. Няма подобни констатации и мотиви в никой от предходните констативни
протоколи, издадени в предходните години, както и в заповедта за спиране на
строителството от 27.10.2014 г.
Единственото
аргументирано основание за издаване на оспорената заповед е чл.154, ал.2, т.5 ЗУТ, съгласно който съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект са
отклоненията, които променят строителната конструкция и вида на конструктивните
елементи и/или натоварванията.
Тези съществени
отклонения от одобрения инвестиционен проект обаче не са основание за издаване
на заповед за премахване на незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.3 ЗУТ
строеж, защото според тази правна норма незаконен е само този строеж, който се
извършва при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154,
ал.2, т.1, 2, 3 и 4. Т.е., нормата на чл.154, ал.2, т.5 ЗУТ не е основание за
квалификация на строежа като незаконен, като съдът напълно споделя мотивите на
жалбоподателката в тази насока.
Липсата на
основание за издаване на оспорената заповед я прави незаконосъобразна и налага
нейната отмяна.
Не се споделят
останалите възражения на жалбоподателката.
Адресати на
оспорената заповед са възложителя и извършителя на разпоредените за премахване
строително-монтажни работи. Обстоятелството, че в заповедта като нейни адресати
не са посочени дружествата, извършили строителните работи след 2012 г. според
твърденията на жалбоподателката, и дружеството, осъществило строителния надзор,
не я прави незаконосъобразна на това основание, защото съгласно чл.225, ал.6 и
7 ЗУТ принудителното премахване е за сметка на извършителя и на: 1) лицето,
упражнило строителен надзор; 2) строителя – в случай че строителството е
продължило след издадена заповед за спиране на строежа от ДНСК или заповед на
лицето, упражняващо строителен надзор, вписана в заповедната книга на строежа; 3)
строителя – в случаите на незаконен строеж, извършен без одобрени инвестиционни
проекти и/или без разрешение за строеж, при съществени отклонения от одобрения
инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.1-4; със строителни продукти,
несъответстващи на изискванията или в нарушение на правилата за изпълнение на
строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност
и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в
съответствие с изискванията на този закон; 4) проектанта и лицето, оценило
съответствието на инвестиционните проекти – при несъответствие на одобрения
инвестиционен проект, по който се изпълнява строежът, с изискванията за
безопасност и/или с предназначението на земята; 5. възложителя на строежа; чиято
отговорност е солидарна.
Но това е
отговорност във връзка с изпълнението на заповедта за премахване на незаконен
строеж, като законът е създал надеждна гаранция за изпълнението чрез въвеждане
на задължение за всички лица, отговорни за допуснатото незаконно строителство,
които дори да не са посочени като адресати на заповедта, трябва да осъществяват
самото фактическо премахване или да понесат разноските, ако изпълнението се
осъществи от трето лице.
В този смисъл
неоснователно е искането на заинтересованите страни за обявяване нищожността на
оспорената заповед поради непосочването на всичките адресати. Както се каза
вече, лицата по чл.225, ал.6 ЗУТ не са адресати на заповедта за премахване на
незаконен строеж, а са лицата, за чиято сметка се извършва принудителното
изпълнение. Изпълнението на административния акт е нещо различно от
производството по неговото издаване. В случая съгласно изискването на чл.59,
ал.2, т.3 АПК началникът на РДНСК ЮЦР е посочил адресатите – извършителят и
възложителят, които обичайно са нарушителите, допуснали или извършили незаконно
строителство, т.е., спазено е императивното изискване на закона за задължителните
и необходими реквизити на заповедта, посочени са адресатите на оспорената
заповед и не е налице такова съществено нарушение на материалноправни норми,
което да обоснове нищожност на заповедта.
Не се споделят
възраженията на жалбоподателката за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, доколкото касаят права на други лица.
Самата жалбоподателка е била уведомена за издадения констативен акт № 01 от
20.09.2018 г. е съобщен на жалбоподателката и тя е имала възможност да направи
своите възражения. Освен това, със същите права жалбоподателката и всички
заинтересовани лица разполагат и в съдебното производство, но не са представени
доказателства, оборващи констатациите относно извършеното в нарушение на
одобрените проекти строителство. Дори напротив, както се каза по-горе, жалбоподателката
и още трима собственици на обекти в сградата са подали жалба (л.167-179) до
министъра на регионалното развитие и благоустройството и до началника на ДНСК
София за допуснатите съществени отклонения при строителството на процесната
жилищна сграда с искане за предприемане на мерки за отстраняване на
нарушенията, за да може сградата да бъде въведена в експлоатация и да бъде
разрешено нейното ползване. Т.е., макар административният орган да няма
задължение да действа по искане на засегнати лица, в случая началникът на РДНСК
ЮЦР е удовлетворил искането на жалбоподателите, направено със жалбата от
26.03.2018 г.
С оглед всичко
изложено съдът намира, че жалбата е основателна и оспорената заповед като
незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон следва да бъде
отменена в частта относно собствения на жалбоподателката обект. При този изход
на делото искането на жалбоподателката за присъждане на разноски е допустимо и основателно
в размер на 540 лева (10 лева за държавна такса, 30 лева за държавна такса за
частна жалба и 500 лева за адвокатско възнаграждение съгласно чл.8, ал.3 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед
основателността на възражението за прекомерност на договореното адвокатско
възнаграждение) и следва да бъде осъдена ДНСК да заплати на жалбоподателката тази
сума. На останалите заинтересовани страни не се дължат разноски, тъй като не
попадат в никоя от хипотезите на чл.143 АПК.
Затова и на
основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІІІ
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.Г.Т., ЕГН **********,***, заповед № ДК-02-ЮЦР-03 от
28.05.2019 г. на началника на РДНСК ЮЦР, в частта, с която е наредено да се
премахнат фасадни зидове с дължина 1,34 м, 3,37 м, 2,13 м и 3,72 м на кота -0,90
към „Магазин за хранителни стоки и склад към него“, собственост на С.Г.Т., от
строеж: „Жилищна сграда с гаражи, магазин за хранителни стоки, кафе и магазин
за промишлени стоки“, намиращ се в УПИ *****по плана на „Модър ІІ“, регулация
„Христо Смирненски“, град Пловдив, съответстващ на поземлен имот с
идентификатор *****по КККР на град Пловдив, с административен адрес: град
Пловдив, *****.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол, РДНСК Пловдив (правоприемник
на РДНСК ЮЦР) да заплати на С.Г.Т.,
ЕГН **********,*** (петстотин и четиридесет) лева, разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: