№ 5842
гр. София, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Петя Попова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20231100501429 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на молителката И. Х. М., чрез надлежно
упълномощения адв. С. Д. Г., срещу съдебно решение № 20184598 от 10.09.2021г.,
постановено по гр. дело № 8641/2021г. по описа на СРС, 89 състав, с което е оставена
без уважение молбата за защита от домашно насилие и е отказано издаването на
заповед за защита, с която по отношение на ответника Е. М. М. да бъдат взети мерките
по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
В жалбата се твърди неправилност на постановеното решение поради
необоснованост. Не са направени доказателствени искания.
В открито съдебно заседание въззивникът И. Х. М., лично и чрез представителя
си по пълномощие поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.
Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН от въззиваемата страна Е. М. М., чрез
пълномощника си адв. И. И. В., е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва
по основателност. Не сочи доказателства.
В открито съдебно заседание въззиваемият лично и чрез представителя си по
1
пълномощие оспорва жалбата, като неоснователна. В хода на устните състезания
пледира за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Обжалваното съдебно решение № 20184598 от 10.09.2021г., постановено по гр.
дело № 8641/2021г. по описа на СРС, 89 състав, е влязло в сила в частта по отношение
на молителите - малолетните деца Б. Е. М. и Г. Е. М., като необжалвано.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, участвал в заседанието, в което е
завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителя в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр.
с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа
по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по
препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо
в обжалваната му част, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл
именно по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, прие
следното:
Според приложимата редакция на легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН
(Изм. с ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
Наведените от въззивника доводи за неправилност на обжалваното решение са
основателни. Първоинстанционният съд неправилно, в нарушение на материалния
закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, е
формирал извод за неоснователност на молбата за защита по ЗЗДН, предявена от И. Х.
М..
Между страните липсва спор, че към процесната дата – 06.02.2021г., за която е
твърдението за осъщественото насилие, молителката е била съпруга на ответника и
въззиваем Е. М. М.. Следва, че молителката е легитимирана да търси защита от
2
домашно насилие съгласно нормата на чл. 3, т. 1, предл. 1 от ЗЗДН, тъй като е съпруга
на ответника (макар към момента на приключване на устните състезания пред
въззивната инстанция бракът на страните да е прекратен с развод).
От съвкупната преценка на доказателствата въззивната инстанция приема, че
въззиваемият е извършил спрямо въззивницата акт на домашно насилие, както следва:
на 06.02.2021 г. около 11 часа в семейното жилище на страните, находящо се в гр.
София, кв. Драгалевци, ул. ****, я е блъскал, удрял по тялото, лицето, главата, извивал
ръцете и краката ѝ.
Опора за този извод е съвкупната преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Преценката на съда не се ограничава само и единствено до
декларацията на молителката, а обхваща и всички писмени и гласни доказателства,
събрани по делото.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН следва да се обсъжда в съвкупност с
неоспорените доказателства – лист за преглед на пациент в КБД/СО № 3244, съставен
на 06.02.2021г. в 12.40 часа, издаден от д-р Т.К.; съдебномедицинско удостоверение
(СМЕ) № 68/2021г., издадено на 08.02.2021г. в 09.05 часа от УМБАЛ „Александровска“
ЕАД, подписана от д-р М.Г., както и с показанията на свидетелите Х.М.З.-баща на
молителката и Т.Х.З.-сестра на молителката, които макар и да не са очевидци на акта
на насилие, лично са възприели състоянието на пострадалата непосредствено след
инцидента на 06.02.2021 г. (лист 92-94 от делото на СРС). И двамата свидетели сочат в
показанията си, че на 06.02.2021 г. молителката е била легнала в безпомощно
състояние, в кръв, със силни болки в главата и едната ръка, пребледняла (св. Зафиров)
и рошава, с кръв от носа, скъсано яке… (св. Зафирова).
Съдът кредитира показанията на св. Зафирови, като дадени под страх от
наказателна отговорност, като съобрази и нормата на чл. 172 от ГПК. При извършената
съвкупна преценка на доказателствата, вкл. и събраните писмени доказателства по
делото, настоящият въззивен състав приема, че показанията на тези свидетели са
обективни и отразяват действителните отношения между страните на процесната дата.
Показанията на свидетелката Г.Е. М. – майка на ответника, се кредитират от
съда само в частта относно състоянието на молителката на процесната дата,
непосредствено след осъществения акт на насилие, тъй като тези показания
кореспондират с показанията на останалите двама свидетели и отразеното в издадените
медицински документи от 06.02.2021г. и от 08.02.2021г. В останалата част съдът не
кредитира показанията ѝ, тъй като преразказва наученото от трети лица, вкл.
защитната теза на ответника, а не възпроизвежда лични възприятия.
Настоящият състав приема, че въззиваемият не отрича, че при извършване на
прегледите, обективирани в лист за преглед на пациент в КБД/СО № 3244, съставен на
06.02.2021г. в 12.40 часа, както и в СМУ № 68/2021г. от 08.02.2021г., съпругата му И.
Х. М. е имала видими следи от физическо насилие в областта на крайниците,
хълбоците и по главата. Действително от медицинските документи не може да се
установи авторството на деянието, но преценено в съвкупност СМУ № 68/2021г. с
издадения лист за преглед на пациент в КБД/СО № 3244 от 06.02.2021г., декларацията
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и кредитираните гласни доказателства, следва да се приеме, че
актът на насилие е доказан с допустимите доказателствени средства в съдебното
производство, посочени в чл. 13 от ЗЗДН. Обективираното състояние при прегледа на
пациента И. Х. М., отразено в анамнезата на листа за преглед на пациент в КБД/СО №
3244 от 06.02.2021г., изцяло кореспондира със заключението на СМУ № 68/2021г. от
08.02.2021г., в което се сочи, че травматичните увреждания са получени в резултат от
„многократни ударни и притискащи въздействия на твърди, тъпи предмети, а
контузията на главата могат да се получат от действието на по-широка контактуваща
3
повърхност“. В заключението на СМУ № 68/2021г. от 08.02.2021г. изрично е отразено,
че „Овалните кръвонасядания с по-светли централни части представляват типични
следи от притискане с върховете на човешки пръсти получени при захват и стискане с
ръка…Установените травматични увреждания могат да бъдат получени при нанесен
побой по време и начин, както съобщава пострадалата.“.
При тази съвкупност от доказателства въззивният състав приема, че фактът на
осъществено физическо насилие, изразяващо се в побой от Е. М. М. над И. Х. М.,
нанесен на 06.02.2021г. в семейното им жилище в гр. София, кв. Драгалевци, ул. ****
около 11 часа, е установен при условията на пълно и главно доказване, което изцяло
оборва защитната теза на въззиваемия, че уврежданията на въззивницата се дължат на
нервна криза и самонараняване, а и в подкрепа на която не са събрани доказателства.
Обратно, страните не спорят, а и от изслушването на сина им Б. Е. М. (лист 92 от
делото на СРС) пред първата инстанция се установява, че на 06.02.2021г. при
влизането в къщата, където е семейното жилище на страните, И. Х. М. не е имала
физически увреждания, а такива са установени след като е останала сама с ответника в
семейното им жилище.
За настоящия спор е ирелевантно какъв е бил повода за агресивното поведение
на Е. М. М. към молителката, тъй като от събраните доказателства се установи
безспорно, че действието на ответника на 06.02.2021 г. около 11 часа в дома на
страните, представлява акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, във
формата на физическо, психическо и емоционално насилие срещу И. Х. М.. Дали
случилото се на 06.02.2021 г. около 11 часа в дома на страните е било провокирано
действие поради влошените лични отношения на страните, респ. дали е преднамерено
или случайно деяние, е без правно значение за настоящия спор. Правните норми,
регулиращите отношенията на лицата, които са във връзка по някоя от хипотезите на
чл. 3 от ЗЗДН, не допускат извършване актове на домашно насилие.
Следва, че деянието на ответника е доказано с доказателствените средства
съгласно приложимите разпоредби на чл. 13, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗДН.
С оглед на изложеното, обжалваното решение е неправилно и следва да се
отмени в обжалваната част, а спрямо въззиваемия – да се приложи мярката по чл. 5, ал.
1, т. 1 от ЗЗДН, чрез която ще се даде защита на пострадалото лице. Същевременно,
неизпълнението на мярката ще доведе до влизането в действие на предвидените в чл.
21, ал. 3 от ЗЗДН негативни правни последици за въззиваемия. Съдът не е обвързан от
искането на молителката и следва да наложи по своя преценка една или повече
защитни мерки (чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН).
Настоящият въззивен състав приема, че с оглед факта, че страните не живеят
съвместно, но носят родителска отговорност за двете си ненавършили пълнолетие
деца, подходяща защитна мярка за молителката е спрямо извършителя на насилите да
бъде приложена тази по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН, а именно да бъде задължен Е. М. М.
да посещава специализирана програма за лица, извършители на домашно насилие,
финансирана от Министерство на правосъдието, предоставена от Министерство на
правосъдието, която се осъществява чрез „Център за индивидуални и фамилни
психологически консултации“ с адрес: гр. София, кв. „Хиподрума“, ул. ****, офис 1,
която мярка следва да бъде за срок от шест месеца, считано от датата на въззивното
решение.
Предвид установеното, че извършеното насилие е с интензитет, който е
поставил в опасност здравето и живота на пострадалото лице, както и болката, страха,
стреса и унижението, които е преживяла молителката, съдът налага на извършителя
глоба по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН в размер от 400 лева, която се дължи в полза на
държавния бюджет.
4
По изложените съображения и поради несъвпадане на приетите от двете
инстанции правни изводи, въззивният съд приема, че обжалваното решение в
обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила следва да се отмени, а
молбата за защита на И. Х. М. по ЗЗДН – да се уважи.
Настоящият съдебен акт е окончателен (арг. от чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН).
По разноските съдът приема следното:
Разноски във въззивното производство са претендирани своевременно от двете
страни, поради което съдът дължи произнасяне.
Като съобрази изхода на делото, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН съдът
осъжда Е. М. М. да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 25 лева за
молбата за защита от домашно насилие, а във вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС и държавна такса за въззивното пр-во от 12.50 лв.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, въззиваемият дължи разноски на
въззивницата за настоящото производство в размер на 600 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
03.04.2023г., съгласно представени списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
реалното им извършване (лист 30-31 от делото). Съдът осъжда въззиваемия да заплати
на молителката и разноските за първоинстанционното производство, които са доказани
в размер от 400 лв. - списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им в
производството пред СРС (лист 88-89 в делото на СРС).
Искането за присъждане разноски на въззиваемия е неоснователно и съдът го
оставя без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 20184598 от 10.09.2021г. по гр. дело №
8641/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 89 състав, в частта, с която е
оставена без уважение молбата на И. Х. М., ЕГН **********, за налагане на
мерки за защита от домашно насилие, както и в частите, с която И. Х. М.,
ЕГН ********** е осъдена да заплати на Софийския районен съд държавна
такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева, а на Е. М. М., ЕГН **********
сумата от 600 (шестстотин) лева – деловодни разноски и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу Е. М.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. ****, като:
ЗАДЪЛЖАВА Е. М. М., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
И. Х. М., ЕГН **********;
ЗАДЪЛЖАВА Е. М. М., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 5
от ЗЗДН, да посещава специализирана програма за лица, извършители на
5
домашно насилие, финансирана от Министерството на правосъдието,
предоставена от Министерството на правосъдието, осъществявана чрез
„Център за индивидуални и фамилни психологически консултации“ с адрес:
гр. София, кв. „Хиподрума“, ул. ****, офис 1, ****, е-mail:
***************@*******.***, за срок от 6 (шест) месеца, считано от
15.11.2023г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Е. М. М., ЕГН **********, че при неизпълнение
на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският
орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на Е. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв.
„Драгалевци“, ул. ****, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, глоба в размер на
400 (четиристотин) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА Е. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
„Драгалевци“, ул. ****, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, да заплати по
сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2,
държавни такси в общ размер на 37.50 (тридесет и седем лева и петдесет
стотинки) лева.
ОСЪЖДА Е. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв.
„Драгалевци“, ул. ****, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, да заплати на И.
Х. М., ЕГН **********, сумата от 600.00 (шестстотин) лева – разноски по
въззивно гр. дело № 1429/2023г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА Е. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв.
„Драгалевци“, ул. ****, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, да заплати на И.
Х. М., ЕГН **********, сумата от 400.00 (четиристотин) лева – разноски по
гр. дело № 8641/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 89 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. М. М., ЕГН **********, за
присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 1429/2023г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
В останалата част съдебно решение № 20184598 от 10.09.2021г.,
постановено по гр. дело № 8641/2021г. по описа на Софийския районен съд,
89 състав, е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните и да се изпрати на
районното управление на МВР по адресите на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7