№ _________
гр. Варна _____________2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Ангелина
Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 1107 на Административен съд - Варна
по описа
за 2019 год., за да се произнесе,
взе предвид
Производството е по реда на чл.149,
ал.5, вр. чл.168, ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалбата на Т.Н.Д., ЕГН: **********, чрез адв.С.К., против
Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10
„Агроекология и климат“ от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020
с изх.№ 02-030-6500/754/19.05.2016г. на зам.изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, в частта, с която не е одобрена площ от 9,62 хка от
парцел
65543-26-4-1 за участие по направление „поддържане на местообитанията на
зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваемите земи с орнитологично
значение“.
Жалбоподателят твърди, че обжалваният административен акт е нищожен,
поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
противоречие с материалния закон и поради несъответствие с целта на закона.
Конкретно сочи, че административният орган е достигнал до извод, че процесният
парцел не попада в специализирания слой за местообитанията на зимуващите гъски
за 2015г., чрез смесване на условията за допустимост със специализирания слой
за 2016г., което нарушение е толкова съществено, че породените от него
последици са нетърпими от гледна точка на правовия ред. Твърди и че не са
налице материалноправните предпоставки по чл.5, ал.3, т.1 от Наредба
№ 7/24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР
2014-2020 /Наредба № 7, Наредбата/ за издаване на акт с подобно съдържание,
т.к. заявеният за подпомагане парцел попада изцяло в съответния специализиран слой.
В хода на незавършената процедура по одобрение на площите за подпомагане за
кампания 2015г., въз основа на писмо изх.№ 01-0400/69/20.04.2016г. на министъра
на земеделието и храните до ДФЗ, административният орган е изменил
специализирания слой за 2016г., като е изключил от него площи и парцели,
вкл.процесния, които през 2015г. са били включени в слоя. Така при извършване
на проверките за допустимост на заявените парцели за 2015г. е извършвана
преценка не по слоя за 2015г., а по слоя, относим за кампания 2016г. По
изложените съображения твърди, че постановения отказ изключително тежко е
нарушил принципа на последователност и предвидимост, като по този начин го е
поставил в невъзможност да защити правата си. Освен това твърди, че е налице и
превратно упражняване на власт, т.к. парцелът е изключен независимо от
обстоятелството, че към 2015г. е бил включен в специализирания слой. По
изложените съображения иска прогласяване нищожността на уведомителното писмо.
Претендира разноски.
Ответната страна – зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор с вх.№ 9935/21.06.2019г. Сочи, че след приключване на кампанията за заявяване и преди издаване на обжалвания акт, е получено писмо № 01-0400/69/20.04.2016г. на министъра на земеделието и храните, с което на ДФЗ са предоставени посочените в писмото слоеве, които е следвало да бъдат използвани както за проверките по чл.5, ал.3 от Наредба № 7, така и за проверките по чл.4, ал.1 - за да се избегне вменяване на многогодишен ангажимент на кандидатите за площи, които няма да бъдат подпомагани впоследствие. Писмото било издадено въз основа на сигнал, подаден от Българското дружество за защита на птиците /БДЗП/ – за това, че има вероятност да усвоят нецелесъобразно средства. След приключване на всички административни и кръстосани проверки в ИСАК, съобразно предоставяните от МЗХ слоеве, на кандидата е издадено обжалваното уведомително писмо, с което е информиран за причините за неодобрение на парцела. В отговора се сочи още, че ДФЗ действа при условията на обвързана компетентност и няма право да одобрява за плащания площи, които не попадат в определения от МЗХ специализиран слой. Излага подробни съображения и за това, че в производството не са допуснати нарушения, съответно, в акта липсват пороци, които да обосновават неговата нищожност. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, следното:
Жалбоподателят, в качеството си
на земеделски производител с УРН 188793, подал до ДФЗ Заявление за подпомагане
2015 с УИН 03/110615/66431, в т.ч. по мярка 10 „Агроекология и климат“,
направление „Поддържане на
местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи
с орнитологично значение“.
Под № 17 в Таблицата за
използваните парцели е посочен парцел № 65543-26-4-1 с площ 9,62ха, находящ се
в землището на с.Свети Н., дейност код АК 2 – засяване и отглеждане на есенни
зърнено-житни култури в местообитания на зимуващи видове гъски на минимум 50 %
от заявените по дейността площи.
С писмо вх.№ 01-0400/69/20.04.2016г. на министъра на земеделието и
храните на ДФЗ са предоставени нови специализирани слоеве по мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г., сред които и специализиран слой на
местообитанията на зимуващи видове гъски в орнитологично важни места. От същото
се установява, че е издадено въз основа на получен сигнал от Българско
дружество за защита на птиците за нецелесъобразно прилагане на агроекологичните
дейности за зимуващи гъски и за червеногуша гъска по мярка 10 „Агроекология и
климат“ от ПРСР 2014 - 2020г. Въз основа на предоставени от БДЗП данни били
изготвени нови специализирани слоеве на местообитанията на зимуващите видове
гъски и червеногуша гъска, като проверките следвало да се извършват спрямо
физически блокове, попадащи с цялата си площ в съответните слоеве, в допълнение
на проверките по чл.26 от Наредба № 7.
С Уведомително писмо изх.№
02-030-6500/754/19.05.2016г., на основание чл.50, ал.1 от Наредба №
7/24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ зам.изпълнителния
директор на ДФЗ уведомил Т.Н.Д., че е одобрен за участие по направление
„Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в
обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС 4.1)“ от мярка 10 „Агроекология
и климат“ от ПРСР 2014-2020 за дейност с код АК 2 за 167,09 ха и не е одобрен
за 9,62 ха.
Съгласно Таблица 2, неодобрената
площ се равнява на площта на парцел
65543-26-4-1. Като причина за неодобрението е посочено, че парцелът попада
извън териториите, определени в чл.5, ал.3, т.1 от Наредба № 7/24.02.2015г. и
съгласно чл.26, т.6 от същата, не е одобрен за участие.
Уведомителното писмо е получено
лично от Т.Д. на 25.05.2016г. и не е обжалвано в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна и само с твърдения за нищожност на уведомителното писмо в обжалваната
част, поради което на основание чл.149, ал.5, вр. чл.168, ал.3 от АПК е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Доколкото
производството е по реда на чл.149, ал.5 от АПК съдът дължи произнасяне само по
валидността на оспорения акт, в контекста на твърденията в жалбата за наличието
на пороци, влечащи неговата нищожност.
В действащото законодателство
няма легална дефиниция на понятието нищожен административен акт. Нищожността е
форма на незаконосъобразност на административния акт, като в зависимост от
степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или
като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата
нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен,
на някое от основанията, посочени в чл.146 АПК.
Доколкото в АПК не съществуват
изрично формулирани основания за нищожност на административните актове,
теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато
нарушенията им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък,
че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в
правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда
правните последици, към които е насочен.
В тази връзка настоящият съдебен
състав преценява, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен
орган – зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и в рамките на неговите
правомощия, при спазване на изискванията за форма по чл.59, ал.2 от АПК и при
липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на
материалния закон, които да водят до липса на волеизявление или сочат на извод
за превратно упражняване на власт.
Изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие“, който е изпълнителен директор и на разплащателната агенция,
организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява. Съгласно чл.20а,
ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/,
изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или
сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно
териториалната им компетентност.
В случая с т.2 от Заповед № 03-РД/323/11.03.2015г.,
на основание чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1, 2 и 4 от ЗПЗП и чл.10, т.1 и т.2,
чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на ДФЗ, изпълнителният директор на ДФЗ е
делегирал на зам.изпълнителния директор на Фонда, правомощията да издава и
подписва уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие парцели,
животни или пчелни семейства, както и за неизпълнение на ангажименти по мярка
214 „Агроекологични плащания“, мярка „Агроекология и климат“ и мярка
„Биологично земеделие“, поради което оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган.
Спазено е и изискването за форма
и мотивиране на административния акт по чл.59, ал.2 от АПК.
Задължението
за мотивиране, т.е. за посочване на фактическите и правните основания за
издаване на акта по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, представлява съществено изискване
за форма, което трябва да се различава от въпроса за обосноваността на
мотивите, свързан със законността по същество на оспорения акт. Мотивите трябва
да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин
да излагат съображенията на административния орган, който го издава, така, че
да дадат възможност на засегнатите/заинтересованите от акта лица да се
запознаят с основанията за налагане на съответната мярка, а на съда – да
упражни ефективен контрол за законосъобразност.
В случая, в колона 6 от Таблица
2 към обжалваното уведомително писмо, са посочени причините, поради които
парцел 65543-26-4-1 не е одобрен, а именно, че същият попада извън териториите,
определени в чл.5, ал.3, т.1 от Наредба № 7/24.02.2015г. за прилагане на мярка
10 „Агроекология и климат“. Вярно е, че никъде в акта не е посочено по какъв
ред и начин е установено, че парцелът попада извън специализирания слой и едва
в писмения отговор по жалбата ответната страна се позовава на писмо №
01-0400/69/20.04.2016г. на МЗХ, с което на ДФЗ е предоставен нов специализиран
слой, различен от нормативно установения в чл.5, ал.3, т.1 от Наредба №
7/2015г., в редакцията към ДВ, бр.16 от 27.02.2015г., но това обстоятелство е
релевантно към обосноваността на мотивите, т.е. към законосъобразността на
акта, а не към неговата валидност.
Неспазването на установената
форма или неспазването на съществени елементи на формата по принцип води до
унищожаемост на акта. За да бъде акта нищожен на това основание следва
неспазването на формата или на съществените елементи от нея да е от такъв характер,
че да води до липса на волеизявление – вж.
С., П.Административно правосъдие. С., 1936, с.384. В случая такъв порок не
е налице, т.к. в разпоредителната част на уведомителното писмо ясно и
недвусмислено е материализирано волеизявление за отказ, както и посочени
основанията за него.
Относно правилното приложение на
материалния закон съдът намира, че действително отказът за подпомагане за
парцел 65543-26-4-1 е постановен в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Наредба №
7/24.02.2015г.
В чл.3 от Наредба № 7/2015г. е
посочено, че подпомагането по мярка 10 „Агроекология и климат“ се предоставя за
извършване на агроекологични дейности в седем направления, едно от които е и
процесното (чл.3, т.2), заявено от жалбоподателя - поддържане на
местообитанията на зимуващите гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с
орнитологично значение. Като основание за отказа е посочена разпоредбата на
чл.26, т.6 от Наредбата, според която не се одобряват за участие в мярка 10
„Агроекология и климат“ парцели, заявени за дейности по чл.3, т.2, които не
попадат с цялата си площ в съответния специализиран слой за зимуващите видове
гъски.
Констатацията в оспореното писмо, че заявеният парцел попада извън
териториите, определени в чл.5, ал.3, т.1 от Наредба № 7 /2015г. не кореспондира
с посочената норма, според която за прилагането на агроекологичните дейности по
направлението по чл.3, т.2 са допустими за подпомагане земеделски парцели,
които с цялата си площ попадат в специализиран слой на местообитанията на
зимуващите видове гъски, съгласно приложение № 1. Приложение № 1 представлява
списък на землищата, в които има местообитания на зимуващите видове гъски и
именно това е специализираният слой за прилагане на агроекологичните дейности
по направлението по чл.3, т.2 от Наредбата.
При така действащата нормативна
уредба към датата на издаване на оспореното уведомително писмо, площта и
границите на специализирания слой за зимуващите видове гъски са определени с
нормативен акт - Наредба № 7/24.02.2015г., поради което до изменението им по реда
и при условията за изменение на подзаконов нормативен акт, зам.изпълнителния
директор на ДФЗ е следвало да се съобрази с разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от
Наредбата, а не с указанията на МЗХ в писмо с вх. № 01-0400/69/20.04.2016г.
Така установената от съда
материална незаконосъобразност на уведомителното писмо в оспорената му част не
е в такава степен, не е толкова тежък порок, че да доведе до нищожност акта.
Административният орган има право да постанови отказ, когато парцелът попада
извън специализирания слой. Неправилното определяне на специализирания слой, а
от там и на подлежащите на подпомагане парцели по мярка 10 „Агроекология и
климат“, обосновават материална незаконосъобразност, а не невалидност на
административния акт – вж.Решение на ВАС
№ 788/23.01.2015г. по адм.д. № 4284/2014г. на ВАС; Решение на ВАС №
8573/04.07.2017г. по адм.д. № 2506/2017г.
Не е налице и превратно
упражняване на власт от страна на административния орган. Несъответствие с
целта на закона би било основание за нищожност само ако преследваната цел не
може да се постигне по никакъв законен начин, което условие в случая не е
налице. Макар да е постановен в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Наредба №
7/24.02.2015г., обжалваният акт разпорежда правни последици, които не са
противоположни и не се различават съществено от предвидените в Наредба № 7.
Актът няма и цел, различна от законоустановената по чл.5, вр.чл.3 от Наредбата.
Постигането на тази цел при други фактически и правни условия и предпоставки –
както е в случая, обосновава унищожаемост, а не нищожност на акта – вж. Л., К. Недействителност на
административните актове, четвърто издание, 2002, с.78.
По така изложените съображения
съдът приема, че обжалваното уведомително писмо не страда от пороци, влечащи
неговата нищожност и жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора на
основание чл.143, ал.4 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на Държавен фонд „Земеделие“ следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна
сложност на делото и предприетите от представителя на ответника процесуални
действия, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния
размер, установен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а
именно в размер на 100,00 /сто/ лева.
Водим от горното, Варненският
административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Н.Д. с ЕГН: **********, против Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 с изх.№ 02-030-6500/754/19.05.2016г. на зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, в частта, с която не е одобрена площ от 9,62 хка от парцел 65543-26-4-1 за участие по направление „поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваемите земи с орнитологично значение“.
ОСЪЖДА Т.Н.Д. с ЕГН: ********** да заплати на Държавен фонд
„Земеделие“ разноски за производството в размер на 100,00 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Административен
съдия: