№ 731
гр. София, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20211001000593 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Ник Фууд БГ” ЕООД, с
която обжалва решение № 260 891 от 18.02.2021 г., постановено по т.д. № 1 567/18 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 11 състав, с което съдът е осъдил на
основание чл. 266 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД „Ник Фуд БГ“ ЕООД да заплати на „Клас Б.” ЕООД
сумата от 30 211.06 лева с ДДС - цена на извършени СМР по договор от 12.10.2015 за обект:
Преустройство по време на строителството на птицеферма за отглеждане на пуйки с битово-
административна сграда в УПИ 093360, местност „***“, землище на с. ***, община *** по
фактура № **********/20.03.2018 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на
иска 24.07.2018 г. и до окончателното изплащане на главницата , както и мораторна лихва за
забава от 23.04.2018 г. до 24.07.2018 г. в размер на 772.07 лева на осн.чл.86 от ЗЗД, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му заплати сумата от 3 869.72 лева, представялваща
направени по делото разноски.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради
неправилно прпиложение на материалния и процесуалния закон и при условията на
необоснованост. Твърди, че е налице неправилно приложение на материалния закон поради
неправилно интерпретиране на приемането на работата. В тази връзка твърди, че липсва
издадена фактура, двустранно подписан протокол, с които се приема работата. Твърди, че
съдът неправилно е приел, че е е безспорно установено приемането и извършването на
работата. Твърди, че задължението на възложителя възниква след приемането на работата,
което може да се установи чрез различни доказателства – писмени, съдебно-техническа
експертиза, гласни доказателства. Твърди, че възражението за неприемане на работата е
направено в срока по чл.301 от ТЗ, т.е. веднага след узнаване на изготвянето на протокол акт
обр.19, тъй като е установено, че подписа под протокола не е на управляващия дружеството.
Твърди, че протоколът е изпратен с писмо от 21.03.2018 г., като след получаването на
1
писмото своевременно е възразил срещу приемането на описаните в протокола работи. В
тази връзка оспорва изводите на съда по отношение на приемането, като твърди, че от
разпита на свидетеля се установява, че същият не знае кой е управител на дружеството, кои
собственик, както и какви са взаимоотношенията между двете дружества. Твърди, че
съгласно чл.5 от договора, изпълнения обем работи, подлежащи на заплащане ще се отчитат
и заплащат съгласно протокол обр.19, а в процеса не е установено, че всички работи,
отразени в протокола са изпълнение, поради което смята, че не е налице валидно приемане
на работата.
В жалбата се твърди, че са налице съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е извършил съвкупна преценка на
доказателствения материал по делото., неправилно е възпроизвел релевантната фактическа
обстановка по отношение на приемането на работата и качеството на служителя подписал
протокола. Инвокира доводи свързани с преценката на свидетелските показания. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени атакуваното като неправилно и незаконосъобразно
и вмчесто него постанови ново, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни
и недоказани, като претендира разноски и за двете инстанции.
Ответникът по жалбата „Клас Б.“ ЕООД оспорва същата. Твърди, че същата е
неоснователна. Твърди, че изводите на съда относно приемането на работата са
законосъобразни и почиват на събраните по делото доказателства, както и на установените
трайни отношения между двете фирми по извършвмането на СМР и приемането на такива.
Твърди, че от изготвената съдсебно-счетоводна експертиза се установява по безспорен
начин реално направени разходи за извършването на СМР на процесния обект.
Изпълнението на описаните в протокола дейности е установено и от заключението на СТЕ.
Моли съда да постанови решение, с което да се потвърди атакуваното като правилно и
законосъобразно, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на
претендираните от въззивника такива.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение №
260 891 от 18.02.2021 г., постановено по т.д. № 1 567/18 г. по описа на Софийски градски
съд, Търговско отделение, 11 състав, с което съдът е осъдил на основание чл. 266 ЗЗД, вр.
чл. 79 ЗЗД „Ник Фуд БГ“ ЕООД да заплати на „Клас Б.” ЕООД сумата от 30 211.06 лева с
ДДС - цена на извършени СМР по договор от 12.10.2015 за обект: „Преустройство по време
на строителството на птицеферма за отглеждане на пуйки с битово- административна сграда
в УПИ 093360, местност „***“, землище на с. ***, община ***“ по фактура №
**********/20.03.2018 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на иска
24.07.2018 г. и до окончателното изплащане на главницата , както и мораторна лихва за
забава от 23.04.2018 г. до 24.07.2018 г. в размер на 772.07 лева на осн.чл.86 от ЗЗД, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му заплати сумата от 3 869.72 лева, представялваща
направени по делото разноски и е отхвърлил претенцията за мораторна лихва за разликата
до пълния предявен размер и срок като неоснователна.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
между същите е сключен на 12.10.2015 г. договор за строителство с предмет извършването
на СМР - изграждане на захранване с пропан бутан на обект „Преустройство по време на
2
строителството на птицеферма за отглеждане на пуйки с битово - административна сграда в
птицеферма за отглеждане на патици е битово административна сграда в УПИ 093360,
местност ***, землище на с. ***, общ. ***“. Не се спори, а се установява и от чл. 2 от
договора, че стойността на договорените СМР е 30 939.20 лева без ДДС, която е определена
на база договорени единични цени и приложена количествено-стойностна сметка. Видно от
разпоредбата на чл.4 и следв. от договора страните са постигнали съгласие относно реда за
приемането на изпълнената работа - след завършване на съответните СМР, изпълнителят
уведомява възложителя за приемане и разплащане, като прилага към същото необходимите
документи, доказващи изпълнението на СМР и приемането им по надлежния ред, определен
със ЗУТ. Съгласно чл. 5 изпълнения обем СМР, подлежащи на заплащане се отчита и
заплаща съгласно протокол обр. 19 за изпълнените СМР, а актуването и заплащането на
СМР става поетапно съгласно уговорен начин на плащане. Приемането на извършените
СМР да се удостоверява чрез съставяне на двустранно подписан от страните по договора
протокол (чл.6, ал.3) като в срок от 2 работни дни след съставянето на двустранно
подписания протокол, изпълнителят издава и представя фактура за плащане на приетите
работи (чл. 7, ал. 2). Заплащането на договорените СМР се извършва, както следва: аванс-
30% от общата цена на договора, платими до 5 работни дни от внасянето на проектите в
ДАМТН, а останалата дължима сума се заплаща поетапно- 60% от общата цена на договора-
след представяне и подписване на протокол обр. 19 и 10% от общата цена на договора при
пуск (чл.9). Не се спори, а се установява и от чл. 12, че страните са уговорили срок за
извършване на договорените СМР и предаване на обекта (01.05.2016 г.), след представяне на
цялостен фронт за изпълнение на СМР съгласно приложение №1, като обектът се счита
окончателно предаден на възложителя със съставяне на акт обр. 19 за последния етап
(чл.27). Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото (Приложение №1), че е
съставена и подписана количествено-стойностна сметка на обща стойност 30 939.20 лева.
Не се спори между страните, а се установява и от приложеното писмо от
ДАМТН, ГД „Инспекция за държавен технически надзор“, per. №22 от 09.03.2016 г.,
изпратено до „Ник Фуд БГ“ ЕООД, че е заверен инвестиционен проект във фаза технически
проект, в част газоснабдяване на обект „Преустройство по време на строителство на
птицеферма за отглеждане на пуйки в птицеферма за отглеждане на птици, с битово-
административна сграда в УПИ 093360“.
От представения по делото протокол обр. 19 от 19.03.2018 г., се установява, че
са изпълнени и подлежат на изплащане работи на стойност 30 939.20 лева без ДДС. В
протокола е отразена забележка по позиция 1,2,3,4 и 5, а под подписа на възложител е
представен параф „съгл. к-ва“. В о.с.з проведено на 25.11.2019 година, съдът е извършил
констатация от представен в оригинал протокол-образец 19 от 19.03.2018 г., като е
установил, че представеният с исковата молба протокол-образец 19 в заверено копие е
идентичен с представения в о.с.з. оригинал, като изрично се отбелязва, че под подписа на
възложител съществува текст и друг подпис, като текстът е нанесен с червен химикал и е
посочена дата 11.08.2016 г., а текстът е съкратен „съгл к-ва“, който текст се приема като
„съгласно количества“.
Не се спори, а се установява и от представената фактура №********** от
20.03.2018 г., с издател на фактурата „Клас Б.“ ЕООД и получател „Ник Фуд“ ЕООД, че
ищецът е фактурирал описаните в протокола СМР на обща стойност 30 211.06 лева,
представляващи плащане до 90% съгласно чл. 9, ал. 1 договор от 12.10.2015 г.
Не се спори, а се установява и от представеното писмо с изх. №106/20.03.2018
г. до „Ник Фуд Бг“ ЕООД, че ищецът е изпратил акт 19/19.03.2018 г. и данъчна фактура №20
692/20.03.2018 г., като в писмото е посочено, че в стойността на фактурата не са включени
позиции 2,3,4,5 и „НСН, въвеждане в експлоатация“ на обща стойност 2 966 лева.
Не се спори между страните, а се установява и от писмо от „Ник Фууд БГ“
3
ЕООД, че ответникът е получил на 21.03.2018 г. писмото с приложени протокол
19/19.03.2018 г. и данъчна фактура №20 692/20.03.2018 г. Със същото е направено
възражение за приемане на работата по протокола и нейното заплащане, както и е посочено,
че договорът е прекратен на 01.05.2016 г., с изтичане на неговия срок. Посочено е, че
уговорената работа е изпълнена частично, с близо 2 години закъснение. Оспорено е
подписът положен в протокола под името на П. Г. да е положен от същия. Оспорено е
работата да е приета от лице с представителна власт. Посочено е, че предвид прекратяването
на договора, както и че извършената работа не е в интерес на дружеството, то протокол
19/19.03.2018 г. и данъчна фактура №20692/20.03.2018 г. се връщат на „Клас Б.“ ЕООД.
В показанията си свидетеля Р. С. твърди, че не познава никого от фирма „Ник
Фуд Бг“ ЕООД, не знае кой е управител на фирмата, нито кой е собственик. Твърди, че от
фирмата „Клас Б.“, познава М. Б., както и другия свидетел К. Г.. Свидетелят твърди, че е
работил в „Интелиджент фуд систем“ като технически инвеститорски контрол и във връзка
с работата му се е запознал с М. Б. и К. Г.. Твърди, че в „Интелиджент фуд систем“ е
изпълнявал разпорежданията на управителя, като фирмата е изпълнявала строителни и
монтажни и инсталационни работи на определени системи, на ел. инсталации, ел. табла, има
работилница, в която се извършвали ремонт на техника, като цяло фирмата изграждала
модули в хранително вкусовата промишленост. Твърди, че от там ги познава, тъй като е бил
главен инженер на месопреработвателно предприятие „Браво“ и са имали търговски делови
отношения е тях. Не знае какви са били отношенията между „Интелиджент фуд систем“ и
„Клас-Б.“. Твърди, че К. Г. и управителя на „Клас-Б.“ - М. Б. ги познава от управителя на
„Интелиджент фуд систем“, който ги е запознал с тях. Същите ги познава като изпълнители
на определен вид дейност, на определени СМР. Твърди, че единствено ги познава, като
изпълнители. Спомня си за обект на „Ник фуд“ в ***. Не знае какви са взаимоотношенията
между „Ник фуд“, „Интелиджент фуд систем“ и „Клас - Б.“. Свидетелят заявява, че
изписаното в долния ляв ъгъл с червен химикал на представения по делото протокол -
образец 19 силно прилича на неговия подпис, а текстът с червен химикал също е неговия
почерк. Твърди, че подписът си го сложил на 11.08.2016 г. тогава, когато е написал датата.
Спомня си, че към 19.03.2018 г., вече не е работил в „Интелиджент фуд систем“. Твърди, че
няма практика да слага подписа си на празен лист. Не знае защо датата е 19.03.2018 г., като
към тази дата вече не е работил в „Интелиджент фуд“. Спомня си, че към 31.07.2017 г., вече
е бил с прекратени взаимоотношения с „Интелиджент фуд“. Не си спомня, когато е поставял
с червен химикал текста да е имало над него подпис и печат. Сочи, че няма логика след като
вече има един подпис той да полага подпис за съгласуване на количества. Спомня си, че К.
Г., му се е обадил и му е казал, че се е договорил г-н К., управителят на „Интелиджент фуд
систем“, и същият е дал съгласие, като е трябвало да се установи физическото съответствие
между количествата вписани по протокола и това, което е изпълнено на място. Спомня си,
че към момента, в който е констатирал физически какво е изпълнено на място е нямало
изготвен проект, нямало е доклад, нямало е разрешение за строителство. Спомня си, че това,
което е отразено в протокола го е видял на място и за това е положил подписа си. Няма
точни спомени от този период, тъй като са минали повече от 3 години, като е възможно към
момента някои от нещата да са заличени. Спомня си, че е ходил на място и е видял какво е
изпълнено и съответно е положил подписа за съгласуване на количествата. Твърди, че това,
което е написано като забележки е посочено като частично завършено. Дава пример, че е
констатирал, че цистерната е доставена, но не е монтирана и затова е отбелязано, какво
точно е констатирано по съответните позиции към момента на който е направен огледа и
това е дата 11.08.2016 г. В показанията си твърди, че той изрично е поставил дата, на която е
извършили оглед и е констатирал съответните дейности, като твърди, че там е нямало
подпис и печат на управител. Не си спомня на този обект да е подписвал други протоколи,
като не изключва тази възможност. Твърди, че за *** е извършвал и ремонт на хранителни
линии.
4
В показанията си твърди, че по спомени в обекта на *** е имало три халета,
които са били вече в експлоатация с разрешение за ползване. Не ги е виждал да са работили,
но само предполага да са работили. Не знае какво точно „Клас- Б.“ е трябвало да направи в
тези халета, бил е изпратен да констатира, какво е изпълнено във връзка с изпълняване на
СМР - полагане на газова инсталация за отопление в тези халета. Твърди, че е констатирал
на място фактически какво е изпълнено, като за тези газови инсталации не му е представен
проект и за това не може да кажа че е приел инсталациите, а само е направил фактическо
заснемане. Не си спомня да е приемал работа от други фирми извършени на този обект.
Твърди, че не е виждал договора на „Клас- Б.“ с „Ник фуд“. Констатираните в забележките
частични изпълнения и неизпълнения не може да каже, защо не са изпълнени, не знае
обемите, които са договорени, нито какво точно е трябвало да бъде изпълнено. Счита, че в
трите сгради е трябвало да има изградена газова инсталация, дали сградата е могла да се
ползва без газова инсталация не може да отговори. Не знае дали „Интелиджен фуд систем“
са изпълнявали някакви СМР на този обект. Твърди по спомени, че той е бил там по задачи
на управителя единствено е ремонтирал конкретни системи и машини. Не си спомня и не е
виждал собственик, който да идва и да приема тези ремонти там. Твърди, че, когато е
извършвал възложените му от управителя на фирмата, в която е работил ремонти не ги е
предавал на никого. Не познава П. Г., чувал е името му, само веднъж го е виждал, като не е
имал взаимоотношения с него. Твърди, че на този обект не е виждал г-н П. Г., а го е виждал
само на ул.“ Малашевска“. Сочи, че, когато се е срещнал с г-н Г. се е намирал на ул.
„Малашевска“, където е имало голям плац и там на плаца го е видял и разговарял с него,
където е имало 7-8 човека. Спомня си, че с него е разговарял във връзка трафопост, който е
ситуиран на ул. „Малашевска“. Твърди е категоричност, че същият не му е задавал никакви
конкретни задачи за обекта на ***. Твърди, че нито от „Ник фуд“, нито от друго лице от
името на „Ник фуд“ задачи не са му били възлагани. Твърди, че задачи са му били възлагани
единствено от управителя на „Интелиджент фуд“ или най-малко съгласувани с него и
предадени му под някаква форма.
В показанията си свидетеля К. Г. твърди, че от 2011 г. и до момента работи,
като технически ръководител във фирма „Клас-Б.“, чиито управител е г-н Б.. Твърди, че
познава управителя Б. лично. Предмета на дейност на фирма „Клас-Б.“ е строителство на
отоплителни и газови системи, както и промишлено строителство. Спомня си, че са
изпълнявали обекти на „Ник фуд БГ“ в община *** с. *** през 2015 г. - 2016 г., като няма
спомен да са работили на други обекти на „Ник фуд“. Твърди, че по спомени с. *** е имало
четири почти еднакви обекта аналогични, като са изпълнявали изграждането на металните
халета, изграждането на отоплителните и вентилационните системи, част газификация и
част електричество. Не си спомня „Ник фуд“ да им е възложило всички дейности, предвид
това, че не се е занимавал със самите договори. Твърди, че по спомени, че на този обект са
работили от 7 до 15 човека в зависимост от задачите, които е трябвало да се изпълнят в
различените периоди от време, като са започнали в началото на септември 2015 г. да работят
по самите халета, по машините, които произвеждаха халетата, а самите халета са започнали
да строят началото на октомври. Твърди, че строителството на част газификация е започната
февруари месец 2016 г., предполага първата десетдневка на 2016 година. Твърди, че
газовата инсталация се състои от две части: едната е вътрешна, а другата е външна.
Вътрешната част включва газови излъчватели - това са отоплителните уреди, газови линии
със съответната арматура, които се изпълняват от медни тръби и тази част завършва с един
регулатор втора степен, който се монтира на самата сграда, това е вътрешната част на всяко
5
едно хале. В *** е бил единия от тези четири обекта и там е имало три халета, които е
трябвало да се газифицират. Твърди, че във всяко едно от тези халета е трябвало да се
изпълни такава вътрешна инсталация. Сочи, че външната инсталация представлява един
подземен резервоар за газ, на който има съответната регулаторна и предпазна арматура и
подземен газопровод до всяко едно от тези халета. Това е по част газификация. Спомня си,
че за всяка една част включително и за газификацията е имало одобрени проекти. Твърди, че
са успели да изпълнят вътрешната инсталация на халетата и са доставили оборудването и
инсталациите за външните газопроводи и резервоари. Твърди, че не са успели да монтират и
да положат газопроводите поради това, че строителят-изпълнител на изкопните работи не ги
е бил извършил и затова не са пристъпили към тяхното полагане. Твърди по спомени, че
през лятото на 2016 година е било взето решение, поради забавянето на строителя, който е
трябвало да извърши външните изкопи за да се довърши целия обект, да се актуват
завършените до момента работи към лятото на 2016 г. и да се посочи като забележка това,
което не е завършено. Твърди, че е негов подписът под протокола, който е под „изпълнител“
и пред него има „запетайка“, като запетайката той я е положил, тъй като не е М. Б.. Твърди,
че е подписал от името на изпълнителя. В протокол - образец 19 е посочено какво е
изпълнено на място. Твърди, че посочените в протокола дейности са действително
извършените работи така, както са отбелязани. Твърди, че забележки 1, 2, 3, 4 касаят
неизпълнените работи за външната част от инсталацията, а именно това е по причината, че
този който е следвало да направи изкопите и фундаментите не ги е бил изпълнил. Твърди, че
не си спомня, но се доверява на това, което е написано е червен химикал на протокола, така
както му е представено в оригинал и това трябва да бъде 11.08.2016 година. Датата
19.03.2018 г. не знае точно, кой я е положил и защо точно тогава, но предполага, че е
положена тогава когато и е във връзка е преподписването на протокола от управителите на
двете дружества, е което евентуално е престъпено и към фактуриране на тези стойности.
Твърди, че Р. П. е бил първият грамотен човек, е който е трябвало да обсъждат строително
монтажните работи, както и че той му е бил даден от офиса или от офиса на „Ник фуд“, но
ням конкретен спомен. Твърди, че на този обект е приемал част отопление заедно с Р. П. и са
проверявали част отопление, като същият му е бил представен и го приемал, като
представител на инвеститора. Твърди, че не знае дали П. е работил в „Ник фуд“ или на
друго място, както и че няма представа за договорните му взаимоотношения. Твърди по
спомени, че Р. П. е идвал да приема изпълненото от обектите в местностите „Картала“,
„Ташол“ и „Каратупрак“, както и, че фирмата, която е трябвало да изпълни изкопните
работи и фундаментите е фирма „Билд“ с управител Т.. Не знае подписа за възложител от
кой е положен. Твърди, че протоколите - образец 19 ги съставяла фирмата „Клас Б.“ в два
еднакви екземпляра - един за Р. П. и един за него. Спомня си, че неговия екземпляр го е
предал в офиса и от там комуникацията е между офисите на фирмите. Не знае как точно се е
осъществила комуникацията, осъществява се по различни начини, не знае кой е положил
подпис на възложител. Спомня си, че Р. П. е положил подписа си пред него и е негов
подписа с червен химикал. Твърди, че там текстът е „съгласувал количества“ - изписан с
червен химикал, но там пише П. Г., не знае подписът от горе дали е негов или не.
6
В показанията твърди, че Р. П. е идвал да приема извършеното, както и че
същият е имал сериозни проблеми с „Билд“ за изпълнение на подземните резервоари за
канализация, тъй като се е било наложило дори „Клас Б.“ ЕООД да помага за изпълнение на
едни подземни резервоари, които Билд не са успели да направят. Не си спомня за друга
фирма П. да е приемал работата. Твърди, че решението за актуване се взима на ниво
управители, като него го уведомяват и му казват какво точно да направи - това може да е
лично г-н Б. или секретарката в офиса или някой друг, поради което му е било казано
изрично човека, с който трябва да се свърже и датата, на която да се направи огледа и
констатациите. Твърди, че с конкретно лице от „Ник фуд“, което да му се представило като
такова не е комуникирал. Твърди, че К., много пъти му се е обаждал, както и че Д. К. го
свързва с доставките по основното оборудване за обектите и са работили заедно, но каква
длъжност той е работил не знае. Спомня си, че са се виждали няколко пъти на обекта и са
коментирали технически въпроси. Твърди, че К. е имал неговия телефонен номер. Не си
спомня как точно е станала връзката с Р. П.. Твърди, че никога не е правел разграничение
между „Ник фуд“ и К.. Не е правил разграничение и между „Ник фуд“ и „Интелиджент фуд
систем“, както и че Р. П. е човекът, с който е трябвало да се свърже и да се приеме работата,
поради което се е свързал с него. Твърди, че няма как да стане човек да дойде и да приеме
работа на този обект без това да му е възложено. Сочи, че за да се свърже с Р. П., е
изпълнявал разпорежданията на офиса си.
От заключението на приетата по делото съдебно-почеркова експертиза, се
установява, че подписът положен от името на П. Г., за „Възложител“, в „Протокол, обр. 19, с
дата 19.03.2018 г., подписан и от името на инж. М. Б. за „Изпълнител“, не е положен от П.
М. Г., като е положен печат на ответната фирма.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно- техническа и
счетоводна експертиза се установява, че в приложената количествено- стойностна сметка за
процесния обект са отразени 12 позиции на стойност 29 189.20 лева без ДДС и отделно
други на стойност 1 750 лева без ДДС. В приложения по делото акт обр. 19/19.03.2018 г.
подписан със 4 бр. забележки е отразено, че не са изпълнени: позиция 1 - не е монтиран
„Резервоар ПБ, подземен, 10 куб.м. с анодна защита“, като резервоарът е доставен и се
намира в двора, в близост до една от сградите; за позиция 2 е отбелязано е, че е доставен и
монтиран регулатор само за втора степен; в позиция 3 е отбелязано, че не е изпълнен
външен газопровод, като материалите за него се намират в склад на изпълнителя, както и
позиции 4 и 5 - не са изпълнени (касаят изпитване на якост, плътност и мълниезащита). В
експертизата е отразено, че от „други“ е изпълнено проектиране, което е съгласувано е
главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“, регионален отдел Западна
Централна България, рег.№22/19.03.2016 година. Вещото лице приема, че описаните в
приложение 1 към договора наименования на СМР и тези, описани в протокол обр.
19/19.03.2018 г. са едни същи по брой, цена и стойност. Вещото лице сочи, че стойността по
договора е конкретизирана в приложение № 1 към същия: 30 939.20 лева без ДДС, в която
сума са включени доставка и монтаж на резервоар за ПБ подземен 10 мЗ с анодна зашита;
7
регулатор I и II степен; външен газопровод РЕ HD; изпитва якост, плътност; мълниезащита,
а за 3 броя халета се включват вътрешен газопровод DN25; вътрешен газопровод DN20;
тройници; преходи, спирателни вентили, гъвкави връзки и укрепване, като вещото лице
твърди, че същите стойности и работи са посочени в протокол обр. 19/19.03.2018 г., но с 4
бр. забележки за неизпълнени видове СМР. Вещото лице твърди, че не може да отговори на
въпроса дали „Ник Фууд БГ“ЕООД се ползва от извършените от „Клас Б.“ ЕООД
строително- монтажни работи, тъй като към момента на огледа строежът се охранява от
фирма по възлагане на банка-кредитор. Вещото лице твърди, че „Клас Б.“ ЕООД издава на
„Ник Фууд БГ“ ЕООД данъчна фактура №**********/20.03.2018 г., извършени СМР,
съгласно протокол обр. 19 от 19.03.2018 г., в която са включени плащане до 90 %, съгласно
чл. 9, (1) от договор от 12.10.2015 г., или СМР от 25 175.88 лева, 5 035.18 лв. ДДС, като
общата сума за плащане е 30 211.06 лв. Вещото лице твърди, че издадената данъчна фактура
е включена в дневника за продажби на „Клас Б.“ ЕООД за данъчен период месец март 2018
г. под пореден номер 27 и е намерила отражение в Справка-декларация за ДДС за данъчен
период месец март 2018 г. Дружеството се е задължило към бюджета с начисления ДДС по
фактурата в размер на 5 035.18 лв. В заключението си вещото лице твърди, че извършените
СМР и констатирани при огледа на място са: 1. доставка на "Резервоар ПБ, подземен, 10
куб.м. с анодна защита" - 1 бр., като предвид незавършеността на монтажа, експертизата
определя стойност на доставеното съоръжение в размер на 9 200 лв. без ДДС; 2. Регулатор
втора степен - изпълнен, 1 бр., стойност 654 лв. без ДДС; 3. Вътрешен газопровод DN25 за
три броя халета, 240 м. за 6 792 лева без ДДС; 4. Вътрешен газопровод DN20 за три броя
халета, 240 м. за 5 856 лева без ДДС; 5. Тройници за три броя халета, по 26 бр. на хале, общо
72 бр. - 734 лв. без ДДС; 6. Преходи за три броя халета, 72 бр. – 950.40 лв.; 7. Спирателни
вентили за три броя халета, 72 бр. - 828 лв. без ДДС; 8. Гъвкави връзки, 72 бр. – 590.40 лв.
без ДДС; 9. Укрепване на инсталациите в трите халета, общо - 400 лв. без ДДС; 10
Проектиране - 1000 лв. С оглед на това вещото лице твърди, че общата стойност е 27 004.80
лв. без ДДС, като закупуването на материалите, вложени в СМР по процесния строеж е
извършено в периода 29.01.2016 г. до 09.08.2016 година. В заключението си твърди, че не
установява определена стойност на търговската печалба на „Клас Б.“ ЕООД по договор за
строителство от 12.10.2015 г. В представената калкулация печалбата е определена в размер
на 12,20 % върху извършените СМР и е равна на 2 742.33 лева.
От допълнителното заключение на извършената съдебно-техническа и
счетоводна експертиза, със задача само в счетоводната част се установява, че фактура
№**********/20.03.2018 г. не е включена в дневниците за покупки на ответника „Ник Фуд
БГ“ ЕООД и същото дружество не е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит с
начисления ДДС по фактурата.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
С атакуваното решение № 260 891 от 18.02.2021 г., постановено по т.д. № 1
8
567/18 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 11 състав, с което съдът е
осъдил на основание чл. 266 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД „Ник Фуд БГ“ ЕООД да заплати на „Клас
Б.” ЕООД сумата от 30 211.06 лева с ДДС - цена на извършени СМР по договор от
12.10.2015 за обект: „Преустройство по време на строителството на птицеферма за
отглеждане на пуйки с битово- административна сграда в УПИ 093360, местност „***“,
землище на с. ***, община ***“ по фактура № **********/20.03.2018 г., ведно със законната
лихва считано от предявяване на иска 24.07.2018 г. и до окончателното изплащане на
главницата , както и мораторна лихва за забава от 23.04.2018 г. до 24.07.2018 г. в размер на
772.07 лева на осн.чл.86 от ЗЗД, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му заплати сумата
от 3 869.72 лева, представялваща направени по делото разноски и е отхвърлил претенцията
за мораторна лихва за разликата до пълния предявен размер и срок като неоснователна.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на подадената жалба съдът намира, че същата е процесуално
допустима, като подадена в установените срокове и от лице с представителна власт.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните в жалбата доводи за незаконосъобразност на решението са
свързани с твърденията, че съдът неправилно е възприел и интерпретирал фактическата
обстановка по отношение на приемането на работата, както и че не е възприел, че
ответникът е възразил срещу приемането на работата, в момента на установяване. Така
релевираните доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, съдът в настоящия си
състав намира за неоснователни, по следните съображения:
За да бъде успешно проведен иска с правно основание чл.266, ал.1, вр.чл.79
от,ал.1 от ЗЗД ищецът следва да установи по безспорен начин, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор за изработка, че е изработил (изпълнил)
възложеното му с договора точно и в уговорените срокове, че извършената работа е приета
от ответника. В тежест на ответника е да ангажира доказателства от които се установява, че
е изпълнил задълженията си за заплащане на уговореното възнаграждение, както и да
докаже всички правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Спорни пред настоящата инстанция са изводите на първоинстанционния съд по
отношение на приемането на извършената работа. Договорът за изработка по чл. 258 ЗЗД е
неформален договор, с който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо,
съгласно поръчката на другата страна, а тя - да заплати възнаграждение. Ако при
извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената
работа има недостатъци, поръчващият може да иска на основание чл. 265, ал. 1
ЗЗД поправяне на работата в даден от него подходящ срок, заплащане на разходите,
необходими за поправката или съответно намаление на възнаграждението. Според
задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК - решение № 157/08.11.2010 г. по т.д. №
1135/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. недостатъците на престирания резултат - предмет на
изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане на уговореното
възнаграждение, а пораждат право да иска намаляване на неговия размер, както и разваляне
на договора когато недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за
договореното или обикновеното й предназначение. Правата по чл. 265, ал. 1 ЗЗД могат да
9
предявят и чрез възражение за прихващане със спорни вземания в хода на висящ процес. В
конкретния случай страните не спорят по отношение съществуването на договор за
изработка по силата, на който ищецът е възложил, а ответникът е приел да изработи
(извърши СМР), подробно описани по количества и стойност в приложение №1 към
договора.
Съгласно трайно формираната практика на ВКС, обективирана в решение №
157 от 08.11.2010 г., по т.д. № 1 135/10 г. на 2ТО и № 186 от 30.10.2013 г., по т.д. № 820/2 г.
на 2ТО на ВКС, както и в служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 231
от 13.07.2011 г., по т.д. № 1 056/09 г. на ІІ т.о., решение № 23 от 04.08.2014 г., по т.д. № 1
938/13 г. на І т.о. и мн. др., която настоящият съдебен състав изцяло споделя, релевантно за
приемането по см. на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя,
придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен
с договора, или конклудентните действия, придружаващи фактическото получаване на
изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от
последния за такова одобрение. Самото разместване на фактическата власт върху работата,
без съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че
възприема същата за съобразена с договора, не съставлява приемане по смисъла на чл. 264,
ал. 1 ЗЗД, както не съставлява приемане в разглежданата хипотеза и възражението, че
същата е неточно изпълнена в количествено или в качествено отношение. Когато
възложената работа е извършена с недостатъци, за възложителя се поражда потестативното
право да избере една от алтернативно предвидените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД възможности, като
отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от характера на
недостатъците и отражението им върху годността на изработеното. По отношение на
формата в която следва да се упражнят правата на възложителя по чл. 265, ал. 1 ЗЗД не
съществува ограничение. Следователно това може да стане както чрез възражение за
прихващане със спорни вземания в хода на висящ исков процес по предявен иск по чл. 266,
ал. 1 ЗЗД, така и при възражение за неточно изпълнение, предявено в производството по иск
с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
С оглед на така цитираната константна практика на Върховния касационен съд
настояьщият състав споделя изводите на първоинстанционния съд по отношение на
установяване на приемане на работата от страна на възложителя. Приемателно-
предавателният протокол за извършени СМР е частен свидетелстващ документ и като такъв
не се ползва с материална доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства.
Сам по себе си този протокол не доказва, че отразените в него количества и видове СМР са
реално изпълнени. Затова при спор между възложител и изпълнител доказателствената сила
на приемателно- предавателните протоколи, включително и на двустранно подписаните,
следва да се преценява с оглед всички относими доказателства по делото, установяващи
вида и количеството на действително извършените строително-монтажни работи. Тази
преценка е особено наложителна в случаите, когато в приемателно- предавателните
протоколи и количествено- стойностните сметки се съдържат противоречия, които поставят
10
под съмнение истинността на отразените в тях обстоятелства. Практиката на Върховния
касационен съд, обективирана в решение № 138 от 17.10.2011 г. по т.д. № 728/10 г. на ВКС,
ІІ т.о., е изразено разбирането, че при липса на двустранно подписан протокол между
страните фактът на приемане на извършените СМР може да се установява с други
допустими по ГПК доказателствени средства. В решение № 638 от 24.10.2008 г. по т.д. №
302/08 г. на ВКС, ІІ т.о. (постановено при действието на ГПК- отм.) е прието, че липсва
обусловеност между подписването на актове и протоколи за извършени СМР и
задължението за плащане на приети СМР. С оглед на събраните по делото доказателства
(комплексна експертиза и разпит на свидетели), настоящият състав намира, че работата е
приета от възложителя. Като неоснователни следва да се възприемат наведените доводи, че
първоинстанционния съд неправилно е преценил събраните по делото доказателства, като не
е взел предвид показанията на разпитания по делото свидетел Р. С., подписал протокола от
името на инвеститора. По въпросите относно преценката на събраните по делото
свидетелски показания е формирана трайна и непротиворечива съдебна практика, намерила
израз в решение № 189/14.07.2005 г., решение № 176/28.05.2011 г. по гр. д. № 759/10 г. на II
г. о. на ВКС, решение № 700/28.10.2010 г. по гр. д. № 91/10 г. на IV г.о. на ВКС; решение №
140/23.03.2010 г. по гр. д. № 4 755/08 г. на II г.о. на ВКС, решение № 131/12.04.2013 г. по гр.
д. № 1/13 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 176/28.05.2011 г. по гр. д. № 759/10 г. на II г. о. на
ВКС, решение № 297/22.12.2014 г. по гр. д. № 4 004/14 г. на I г.о. на ВКС, решение №
700/28.10.2010 г. по гр. д. № 91/10 г. на IV г.о. на ВКС; решение № 176/28.05.2011 г. по гр. д.
№ 759/10 г. на II г. о. на ВКС, решение № 700/28.10.2010 г. по гр. д. № 91/10 г. на IV г.о. на
ВКС., решение № 65/16.07.2010 г. по гр. дело № 4 216/08 г. на IV г.о. на ВКС.
Обобщено, в цитираните съдебни решения е разяснено, че съдът прави
фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда поотделно и в съвкупност,
по вътрешно убеждение, всички събрани доказателства, които са относими към казуса и
допустими за установяване на съответния факт или обстоятелство според разпореденото в
закона. Казаното се отнася и до гласните доказателства, които щом са относими и
допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната
заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 ГПК и
съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички
обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката (ден, нощ,
виелица, дъжд и пр.), психическото състояние на свидетеля, възрастта му към него момент,
физиологични особености - зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-интелектуални
способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането - възможност за
възпроизвеждане (притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във
времето) и волята на свидетеля да каже истината. При противоречие в показанията на
свидетелите, съдът трябва да прецени посочените обстоятелства при възприемането и
възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са възприемали
осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време, дали
впечатленията им са спорадични или системи, доколко показанията са подкрепени или
отречени от останалите събрани по делото доказателства.
11
Законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата на
чл. 172 ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото. Съдът, поради
това, е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на
свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е повлияла на
достоверността на показанията му. Съдът не е длъжен да възприеме показанията на
свидетелите, но следва да изложи аргументи защо ги изключва от доказателствения
материал (недопустими са или ирелевантни), защо не ги кредитира или дори и да ги
кредитира, какво възприема или не за установено. Съдът не може да преиначава свидетелски
показания или да обсъжда избирателно само части от тях, като игнорира друга част относно
релевантни за спора факти, щом установяването им е допустимо чрез гласни доказателства.
В конкретния случай, при извършването на съвкупната преценка на доказателствата по
делото, както и предвид укончливите отговори, дадени от този сведетел, който
преимуществено се позовава на „лоши спомени“, настоящият състав намира, че
установяването на приемането на извършените СМР е успешно проведено от ищеца. В този
см., настоящият състав на основание чл.272 от ГПК споделя и препраща към мотивите на
първоинстанционния съд по отношение на извършената преценка на свидетелските
показания.
Като неоснователно следва да се възпрпиеме и второто наведено твърдение за
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение, свързано с изводите на
съда по отношение на приложението на разпоредбата на чл.301 от ТЗ. Разпоредбата на чл.
301 ТЗ е предназначена да гарантира сигурността и стабилитета на търговския оборот в
случаите на извършени без представителна власт действия от името на търговец. С чл. 301
ТЗ е въведена законова презумпция, че ненадлежно представляваният търговец е потвърдил
предприетите от негово име действия, ако веднага след тяхното узнаване не се е
противопоставил на извършването им. Независимо дали липсата на представителна власт
засяга сключването на сделка от името на търговец или изпълнението на сключена от
търговеца сделка, и в двете хипотези извършените без представителна власт действия
пораждат правни последици за търговеца, ако той не извести своевременно насрещната
страна, че те не го обвързват. Приложението на презумпцията на чл. 301 ТЗ предполага
изследване на конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът
е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт
действия. За да се приложи чл. 301 ТЗ, достатъчно е да се докаже, че търговецът е
манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или
намерение да се ползва от целения с тях правен резултат. Приложението на чл. 301 от ТЗ е
свързано с конкретна преценка на релевантните факти и доказателствата по делото. С оглед
на това и предвид събраните по делото писмчоне и глрасни доказателства, неоспорени от
страните настоящият състав, извършвайки преценката намира, че не ответникът не се е
противопоставил веднага след узнаването. Безспорно законодателят не е определил
конкретен срок, в който следва да се извърши противопоставянето, но с оглед събраните по
делото доказателства, за да се обори презумпцията на чл.301 от ТЗ ответникът е следвало да
12
се противопостави в разумен срок. Липсва спор, че изпратеният протокол и фактура са
получени от ответника на 21.03.2018 г., а от представената обратна разписка се установява,
че ответникът е възразил в десетдневен срок по отношение на приемането на работата, т.е.
същото не е извършено в разумен срок, съобразно търговския оборот и трайните отношения
между страните.
По изложените съображения съдът, в настоящия си състав намира, че
атакуваното решение е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По отношение на направените изявления за разноски, съдът намира, че такива се дължат на
въззиваемата страна, поради което и предвид направеното възражение за прекомерност
въззивника следва да бъде осъден да заплати сумата от 1460 лв., представляваща разноски за
един адвокат пред настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 891 от 18.02.2021 г., постановено по т.д. № 1 567/18 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 11 състав, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „Ник Фуд БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Бръбница“, ж. к. „Обеля“, бл. 272, вх. Б, ет. 2, ап. 38 да заплати
на „Клас Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора,
бул. „Патриарх Евтимий“ №116, офис 10 сумата от 1 460(хиляда четиристотин и шестдесет)
лв., представляваща разноски за един адвокат пред настоящата инстанция, на основание
чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните, пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13