№ 10807
гр. София, 06.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110171872 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от Н. Ж. А. срещу *
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК с искане да се
признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от
3565 лв., както и сумата от 1812,06 лв. законна лихва, които вземания
произтичат от присъда по н.ч.х.д. № 19235/2012г. по описа на СРС, НО, 12
състав, поради погасяването им по давност.
С разпореждане № 121761 от 03.10.2023 г. исковата молба е оставена
без движение, като на ищеца му е указано да уточни исковата си претенция,
като обоснове правния си интерес от предявяване на исковата претенция
срещу този *.
В изпълнение на указанията на съда е постъпила молба с вх. № 302545
от 26.10.2023 г., в която се посочва, че искът се предявявал срещу *, тъй като
след извършена справка в Централния кредитен регистър установили, че *
претендирал процецната сума.
По делото е приложена присъда по н.ч.х.д. № 19235/2012г. по описа на
СРС, НО, 12 състав, с която Н. Ж. А. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 130, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 НК и на основание чл.
78а НК е освободен от отговорност и му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1500 лв., изменена с Решение №
641/12.06.2018г. по в.н.ч.х.д. № 941/2018г. по описа на СГС, като
административното наказание е увеличено на 3500 лв. С присъдата Н. Ж. А. е
осъден да заплати държавна такса от общо 65 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 4 НПК когато с присъдата е
1
наложена глоба или са присъдени в полза на държавата обезщетения, съдебни
разноски и такси, съдът издава изпълнителен лист и го изпраща на съответния
орган за изпълнение. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 6 ДОПК публични са
държавните и общински вземания по влезли в сила присъди, решения и
определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или
общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на
неправомерно предоставена държавна помощ, включително за дължимите по
тях обезщетения, глоби и имуществени санкции, както и лихвите към тях. В
настоящото производство предмет на иска е именно такава сума, доколкото
произтича от присъда по н.ч.х.д. № 19235/2012г. по описа на СРС, НО, 12
състав, изменена с Решение № 641/12.06.2018г. по в.н.ч.х.д. № 941/2018г. по
описа на СГС. Съгласно чл. 163, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК тези вземания се
събират по реда на ДОПК от публичните изпълнители при Националната
агенция за приходите.
Настоящият състав намира, че при предявен отрицателния
установителен иск по чл. 439 ГПК, какъвто е настоящият случай в тежест на
ищеца е да установи съществуването на правен интерес от иска. Съдът следи
служебно за същия през цялото развитие на производството, като в хипотеза, в
която твърденията на ищците за правен интерес от иска не се установят по
делото, то производството по тези искове е недопустимо и същото следва да се
прекрати. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв
не се установят, то съдът следва да прекрати производството без да се
произнася по основателността на иска. В случая предвид наведените в
исковата молба твърдения, не следва да се приеме, че ответникът е надлежно
процесуално легитимиран да отговаря по предявения иск. Следва да бъде
посочено, че ответникът не е кредитор на процесното вземане, което по своя
характер се явява публично държавното вземане по влязлата в сила присъда, а
всъщност по силата на законова делегация на него му е възложено единствено
осъществяването на дейността по събирането му, съгласно цитираната о-горе
разпоредба. Доколкото същият не е носител на вземането се обуславя липсата
на правен интерес от предявяване на иска срещу него, поради което
производството се явява недопустимо.
С оглед на гореизложеното, предявения иск е недопустим и на
основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.
2
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 214437 от
28.07.2023 г., предявена от Н. Ж. А. срещу *.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3