РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. София, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20211800900117 по описа за 2021 година
Национална агенция за приходите е подала молба с правно основание чл.625 от ТЗ за
откриване на производство по несъстоятелност за „Б” ЕООД, ЕИК
В молбата се сочи, че държавата има изискуеми публични държавни вземания към
длъжника за неплатени данъци в размер на 88 656.23 лева, от които главници – 77 009.78
лева и лихви – 11 646.45 лева. Сочат се следните основания за произхода на задълженията –
влезли в сила ревизионни актове :
1. ревизионен акт № *********/31.01.2012 год., издаден от ТД на НАП С., с който са
установени задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.03.2010 год. до
30.06.2011 год., мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-
осигурителна практика“ С.. Сочи се, че срещу мълчаливото потвърждение на акта е
депозирана жалба от длъжника, която е отхвърлена с решение № 4347/27.06.2014 год. на
АССГ, потвърдено с решение № 10006/29.09.2015 год. по адм. дело № 12085/2014 год. на
ВАС;
2. ревизионен акт № *********/29.05.2013 год., издаден от ТД на НАП С., с който са
установени задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2012 год. до
31.10.2012 год., обжалван от длъжника, жалбата срещу който е оставена без разглеждане и
актът е частично потвърден с решение № 1491/27.08.2013 год. на директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ С.. Сочи се, че решението на директора на
дирекция „ОДОП“ е обжалвано от длъжника, като жалбата е отхвърлена с решение №
3631/30.05.2014 год. по дело № 9580/2013 год. на АССГ; решението на АССГ е обжалвано,
1
жалбата срещу което е оставена без разглеждане с решение № 632/20.01.2016 год. по адм.
дело № 10539/2014 год. на ВАС.
Твърди се, че длъжникът „Б.” ЕООД е неплатежоспособен по смисъла на чл.608, ал.1
от ТЗ, тъй като не е в състояние да изпълни изискуеми публичноправни задължения към
държавата.
Сочи се, че длъжникът, видно от партидата му в ТРРЮЛНЦ, не е заявил за обявяване
годишните си финансови отчети за периода от 2016 год. до настоящия момент, каквото
задължение е регламентирано за всеки търговец в срок до 30 септември на следващата
година съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, поради което е налице въведената
в чл.608, ал.2 от ТЗ презумпция за неплатежоспособността му. От друга страна, в
противоречие на изложеното горе, се сочи, че длъжникът е заявил за обявяване в регистъра
декларации по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч за 2017 год., за 2018 год. и за 2019 год., поради което
няма задължение да публикува годишен финансов отчет за посочените периоди.
НАП моли съда на осн. чл.632, ал.1 от ТЗ да постанови решение, с което да обяви
неплатежоспособността на „Б.” ЕООД и определи началната й дата; да открие производство
по несъстоятелност по отношение на длъжника, като едновременно с това обяви същия в
несъстоятелност и постанови прекратяване на дейността му; да постанови обща възбрана и
запор върху имуществото му и спре производството по делото – без да постановява
заличаване на търговеца от ТРРЮЛНЦ.
Длъжникът чрез процесуалния си представител адв. Я. Т.от АК – В.Т. оспорва
молбата и моли съда да я отхвърли. Твърди, че е налице преюдициалност между спора,
предмет на висящо понастоящем т.д. № 10/2018 год. на СОС и настоящото дело, като
предмет на първото е иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 и т.6 от ДОПК –
установителен иск за обявяване за недействителен по отношение на държавата на договор за
покупко-продажба на недвижим имот с продавач длъжникът. Сочи се, че с решението по т.д.
№ 10/2018 год. на СОС, невлязло в сила към настоящия момент, е прогласена относителната
недействителност по сделката на стойност 466 200 лева, докато вземането на НАП, сочено в
молбата за откриване на производство по несъстоятелност, е в размер на 88 656.23 лева,
поради което – ако имотът се върне в патримониума на длъжника, имуществото му ще е в
достатъчно големи размери, за да удовлетвори кредитора НАП и евентуални други негови
кредитори.
Длъжникът не е претендирал заплащане на направени разноски по делото.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представените с молбата за откриване на производство по несъстоятелност
влезли в сила ревизионен акт № *********/31.01.2012 год. и ревизионен акт №
*********/29.05.2013 год., и двата издадени от ТД на НАП С., същите удостоверяват
твърденията в молбата на кредитора за изискуеми публични държавни вземания на
2
държавата към длъжника за неплатени данъци в размер на 88 656.23 лева, от които главници
– 77 009.78 лева и лихви – 11 646.45 лева.
От служебно извършена на осн. чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ справка по партидата на
„Б.” ЕООД, ЕИК. в ТРРЮЛНЦ се установи, че длъжникът не е заявил за обявяване
годишните си финансови отчети за периода след 2016 год. до настоящия момент. Установи
се, че за същия период е заявил за обявяване в регистъра декларации по чл.38, ал.9, т.2 от
ЗСч за 2017 год., за 2018 год. и за 2019 год.
Съдът с определението си от 21.06.2021 за насрочването на делото за разглеждане в
с.з. по искане на кредитора е назначил съдебно-икономическа експертиза с оглед
установяване на твърдените от него обстоятелства по чл.608, ал.1 от ТЗ, респ. установяване
на липсата на тези по чл.631 от ТЗ. Експертизата, след запознаване с материалите по делото,
счетоводните документи на длъжника, оглед на активите му и при необходимост – след
проверка в съответните данъчни и осигурителни служби, е следвало да изготви заключение
по следните задачи :
1. Какъв е размерът на вземанията на кредитора Национална агенция за приходите
към длъжника „Б.” ЕООД по отделните сочени в молбата по чл.625 от ТЗ ревизионни актове,
кога е настъпил техният падеж, има ли плащания по тях и кога е извършено последното
плащане;
2. Каква е стойността на наличното имущество на длъжника по баланса към датата на
подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и налице ли е то към
датата на извършване на проверката от експертизата;
3. Какъв е анализът на ликвидността, финансовата автономност и рентабилност на
длъжника;
4. Длъжникът извършва ли търговска дейност към момента, какви са месечните
приходи от тази дейност, достатъчни ли са те за покриване на задълженията му; ако не
извършва дейност – от кога;
5. Да се установи справедливата пазарна стойност на активите и пасивите на
длъжника към момента на искането за откриване на производство по несъстоятелност;
6. Да се установи надвишават ли пасивите на длъжника неговите активи; разполага
ли длъжникът с имущество, достатъчно за покриване на паричните му задължения; може ли
длъжникът да покрие текущите си задължения с наличните краткотрайни активи – с оглед
показателите за ликвидност;
7. Да се посочи датата, към която цялото имущество на длъжника е станало
недостатъчно за покриване на паричните му задължения и да се определи начална дата на
неплатежоспособност на длъжника;
8. Да се установи дали затрудненията на длъжника са временни и разполага ли той с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на
кредиторите – към датата на подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност и към датата на извършване на експертизата;
3
9. В случай на откриване на производство по несъстоятелност – разполага ли
длъжникът с налично имущество, достатъчно за покриване на началните разноски по
несъстоятелността.
С молба от 30.06.2021 год. кредиторът е сочил, че назначената СИЕ не е необходима
с оглед въведената с чл.608, ал.2 от ТЗ презумпция за неплатежоспособността на длъжника,
като не е внесъл определения от съда депозит в срок, поради което в о.с.з. на 23.11.2021 год.
съдът е отменил определението си, с което е допуснал горната експертиза.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно чл.607а, ал.1 от ТЗ производство по несъстоятелност се открива за
търговец, който е неплатежоспособен.
Неплатежоспособен – според легалната дефиниция на чл.608, ал.1 от ТЗ, е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо :
1. парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването и, или
2. публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската
му дейност, или
3. задължение по частно държавно вземане, или
4. задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от
работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.
Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът e спрял плащанията –
чл.608, ал.3 от ТЗ, както и когато търговецът преди подаване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в ТРРЮЛНЦ годишните си
финансови отчети за последните три години – чл.608, ал.3 от ТЗ.
Презумпцията за неплатежоспособност по чл.608, ал.2 от ТЗ в настоящия случай е
неприложима с оглед обстоятелството, че „Б.” ЕООД е заявил за обявяване в ТРРЮЛНЦ
декларации по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч за 2017 год., за 2018 год. и за 2019 год.; в този случай
съгласно разпоредбата на чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч дружеството не е имало нормативно
задължение за обявяване в регистъра на ГФО, поради което не е обявявало такива.
Съгласно разпоредбата на чл.631 от ТЗ съдът следва да отхвърли молбата за
откриване на производство по несъстоятелност, ако се установи, че затрудненията на
длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
От събраните по делото доказателства не се установи наличието на предпоставките
на чл.607а, ал.1 във вр. с чл.608, ал.1, т.1 или 2 от ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „Б.” ЕООД. Действително, установени бяха изискуеми
4
публични държавни вземания към длъжника за неплатени данъци в размер, сочен в молбата
за откриване на производство по несъстоятелност, но в настоящото производство не бяха
ангажирани никакви доказателства за стойността на притежаваните от длъжника активи,
респ. на общия размер на задълженията му. Отговор на горните въпроси е следвало да бъде
даден от назначената от съда съдебно-икономическа експертиза, но същата не е могла да
бъде изготвена поради невнесен депозит от кредитора, а няма основание възнаграждението
на вещото лице по т.д.н. да бъде заплащано от бюджета на съда. Поради горното, при така
удостоверените изискуеми задължения на длъжника към държавата, но не и като стойност
негово имущество, съдът следва да приеме, че дружеството разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията си без опасност за интересите на кредиторите, т.е.
презумпцията на чл.608, ал.3 от ТЗ е преодоляна.
С оглед на изложеното съдът приема, че доколкото НАП не установи наличието на
предпоставките на чл.607а, ал.1 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност за
дружеството – поради неплатежоспособност по чл.608, ал.1, т.2 от ТЗ на длъжника, молбата
по чл.625 от ТЗ е неоснователна и следва да се отхвърли.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл.625 от ТЗ на Национална агенция за приходите – за
откриване на производство по несъстоятелност за „Б” ЕООД, ЕИК . поради
неплатежоспособност на дружеството.
Решението на осн. чл.633, ал.2 от ТЗ подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
5