Определение по дело №323/2020 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 765
Дата: 18 ноември 2021 г. (в сила от 4 април 2022 г.)
Съдия: Йонита Цанкова Цанкова
Дело: 20207130700323
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

     

          гр.Ловеч, 18.11.2021 год.

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА

 

 

при секретаря ……………………………………….... и в присъствието на

прокурора ……………………...………………  като разгледа докладваното от съдията Цанкова адм.д. № 323 по описа за 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

В Ловешкия административен съд е постъпила жалба от Т.Ц.П., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, срещу: „мълчалив отказ на Главния архитект на Община Тетевен да издаде удостоверение за търпимост”.

Към жалбата и административната преписка са липсвали доказателства за допустимост на оспорването, като поради неконкретизиране на обжалвания административен акт в жалбата съдът е приел, че не е ясен предметът на оспорване.

С определение № 709 от 24.07.2020 г. съдът е прекратил висящността на производството по адм.д. № 323/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч, образувано по жалба на Т.Ц.П., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, срещу неконкретизиран административен акт, посочен в жалбата като: „мълчалив отказ на Главния архитект на Община Тетевен да издаде удостоверение за търпимост” и е изпратил делото по компетентност на Административен съд – Пазарджик.

С определение № 11837 от 23.09.2020 г. по адм.д. № 9062/2020 г. на ВАС в производство по чл. 135, ал. 3 от АПК делото е изпратено по компетентност на Административен съд – Ловеч.

С определение от з.с.з. на 19.11.2020 г. съдът е приел, че в жалбата и в административната преписка липсват доказателства за допустимост на оспорването, като поради неконкретизиране на обжалвания административен акт в жалбата, съдът е приел, че не е ясен предметът на оспорване. В жалбата се сочи, че е срещу мълчалив отказ на Главния архитект на Община Тетевен да издаде удостоверение за търпимост, а на л. 33 от делото е приложено писмено становище /отказ/ на Главния архитект на Община Тетевен от 09.07.2020 г., за което липсва информация дали е съобщавано на жалбоподателя и на коя дата. Поради това със същото определение жалбата е оставена без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 5, т. 6, т. 7, чл. чл. 151, т. 3, както и на основание чл. 159, т. 5 от АПК, във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК, чл. 149, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 215 от ЗУТ, като е указано на оспорващия в 7-дн. срок от съобщението: 1. да конкретизира дали е подал жалба срещу изричен или мълчалив отказ на Главния архитект на Община Тетевен, по кое конкретно негово заявление; 2. да конкретизира в какво се състои незаконосъобразността на обжалвания акт; 3. да конкретизира искането до съда; 4. да представи документ за платена д.т. от 10 лв. по сметка на съда; 5. да представи доказателства за спазването на преклузивния срок за оспорване с оглед конкретизирания предмет на делото във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК, чл. 149, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 215 от ЗУТ, като на жалбоподателя е указано, че при неизпълнение на всяко от горните указания жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Със същото определение изрично е указано, че както в административната преписка, така и към жалбата не се съдържат категорични доказателства, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, респ. срока по чл. 149, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 215 от ЗУТ, поради което със същото определение са изискани от  Главния архитект на Община Тетевен: изрично писмено становище от ответника за допустимост на оспорването по см. на чл. 159, т. 5 от АПК, във вр. с чл. 149, ал. 1 или ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 215 от ЗУТ, ведно със съобщения по чл. 61 от АПК, както и списък на страните по чл. 152, ал. 3 от АПК, като е указано, че при липса на изпращане на съобщение до жалбоподателя за писмо „становище относно търпимостта на строежа”/ от 09.07.2020 г. Главният архитект на Община Тетевен следва със справка да посочи това изрично.

Постъпило е писмено становище на Главния архитект на Община Тетевен вх. № 4476/02.12.2020 г., в което се сочи единствено, „че наистина се касае за мълчалив отказ, за който съответно не е уведомен”, сочи се, че: „Исканото удостоверение за търпимост от г-н Т.П. е пореден негов опит да предотврати премахването на въпросната автомивка, за която има няколко преписки за незаконно строителство. Оставям на преценката на уважаемия съд допустимостта на оспорването”.

Постъпила е уточняваща молба от жалбоподателя вх. № 4745/29.12.2020 г., в която отново се поддържа жалба срещу „мълчалив отказ на Главния архитект на Община - Тетевен да издаде удостоверение за търпимост на обект „Автокозметичен салон“...., като производството пред административния орган започва с наше заявление № УТИД 04-20-40/20.05.2020 г.“. В същото изрично се сочи, че „сокът за произнасяне на главния архитект е едномесечен, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 5 от АПК. Следователно административният орган би следвало да се произнесе най-късно до 20.06.2020 г.“, като се сочи, че срокът за обжалване на процесния мълчалив отказ е този по чл. 149, ал. 2 от АПК.

С определение от з.с.з. на 15.01.2021 г. е констатирано, че от Главния архитект на Община Тетевен не е представен и списък на страните по чл. 152, ал. 3 от АПК, изискан още с определението от з.с.з. на 19.11.2020 г.

Постъпила е молба вх. № 4435/27.11.2020 г. от Главен комисар Н.Н. – Директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР, в която се иска конституиране като заинтересована страна. Сочи се, че  Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР „е собственик /титуляр на правото на управление върху идеални части от имот –държавна собственост на принадлежащите по закон и обичай идеални части от терена- от ПИ с идентификатор № 72343.500.764 по КК на гр. Тетевен. В този смисъл ГДПБЗН-МВР и жалбоподателят г-н Т.П. са съсобственици на поземления имот, в който е изграден незаконния строеж „Автокозметичен салон”, обект на административното производство, образувано по заявление № УТИД 04-20-40/20.05.2020 г.”

С определение от з.с.з. на 15.01.2021 г. съдът е оставил без движение молба вх. № 4435/27.11.2020 г. от Главен комисар Н.Н. – Директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР, като е указано на Главен комисар Н.Н. – Директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР в 7-дн. срок от съобщението: изрично да конкретизира кое юридическо лице желае за бъде конституирано като заинтересована страна, да посочи правното основание за конституиране, като посочи разпоредби на ЗУТ, да представи допълнителни доказателства за правен интерес на заинтересованата страна, да представи доказателства за представителна власт на заинтересованата страна.

По повод уточняващата молба на жалбоподателя вх. № 4745/29.12.2020 г., със същото определение от з.с.з. на 15.01.2021 г. съдът е приел, че отново липсват категорични доказателства, че оспорването е в срок по чл. 215 от ЗУТ, във вр. с чл. 149, ал. 2, във с чл. 57, ал. 1 от АПК. Няма спор, а и е видно, че заявление за издаване на удостоверение за търпимост на строеж УТИД 04-20-40/20.05.2020 г. /на л. 19 от делото/ е подадено на 20.05.2020 г. Няма спор, че по същото заявление липсва произнасяне, като спорен е въпросът на коя дата административният орган е следвало да се произнесе, както и дали е спазен преклузивния срок за обжалване.

Поради това със същото определение съдът е изискал от Главен архитект на Община Тетевен повторно изрично писмено становище за допустимост на жалбата, като е изискал и повторно списък на страните по чл. 152, ал. 3 от АПК, изискан още с определението от з.с.з. на 19.11.2020 г.

Със същото определение жалбата е оставена повторно без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 215 от ЗУТ, във вр. с чл. 149, ал. 2, във с чл. 57, ал. 1 от АПК, като е указано на оспорващия в 7-дн. срок от съобщението: да представи доказателства за спазването на преклузивния срок за обжалване във с чл. 57, ал. 1 от АПК, като в противен случай жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Независимо от това, с цел процесуална икономия, със същото определение делото е насрочено.

Постъпило е писмено становище вх. № 303/28.01.2021 г. от ответника Главен архитект на Община Тетевен, в което се сочи, че жалбата е просрочена, поради което е процесуално недопустима.

Постъпила е молба вх. № 397/04.02.2021 г. на жалбоподателя, в която се сочи, че срокът за произнасяне на ответника е 30 дни, считано от направеното искане, като жалбоподателят не представя конкретни доказателства във връзка със спазването на преклузивния срок за обжалване.

Постъпила е уточняваща молба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР вх. № 593/17.02.2021 г. с искане за конституиране като заинтересована страна - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”.

Постъпило е второ писмено становище вх. № 696/24.02.2021 г. от ответника Главен архитект на Община Тетевен, в което отново се сочи, че жалбата е просрочена, поради което е процесуално недопустима.

В съдебно заседание на 23.06.2021 г. процесуалният представител на ответника юрк. Н. отново поддържа становище за недопустимост на жалбата, като твърди, че същата е просрочена, като изрично сочи, че срокът за обжалване е изтекъл на 06.07.2020 г., а жалбата е подадена на 10.07.2020 г., като срокът за обжалване е 14-дневен съгласно чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, който е специален спрямо чл. 149, ал. 2 от АПК. В същото съдебно заседание идентично становище за недопустимост на жалбата, поради просрочие поддържа и юрк. Н. – процесуален представител на конституираната заинтересована страна - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР.

В писмено становище вх. № 2274/05.07.2021 г. на юрк. Н. – процесуален представител на конституираната заинтересована страна - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР отново се поддържа искане за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото с оглед подаването на същата извън преклузивния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, който е специален спрямо чл. 149, ал. 2 от АПК, като се сочи и практика на ВАС. Към същото писмено становище е представен списък на разноски на заинтересованата страна на л. 160 от делото с искане да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

В писмена молба вх. № 2512/29.07.2021 г. на ответника Главен архитект на Община Тетевен, чрез юрк. Н., отново се поддържа, че жалбата е недопустима като просрочена, като отново се поддържа, че 14-дн. срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ е изтекъл на 06.07.2020 г., а жалбата е подадена на 10.07.2020 г., поради което е просрочена, като се сочи практика на ВАС. Към същото писмено становище е представен списък на разноски на ответника на л. 167 от делото с искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 900 лв.

Съдът, като съобрази писмените доказателства по делото, становищата на страните, намира жалбата за просрочена, като подадена на 10.07.2020 г., видно от рег. индекс на жалбата № 63/10.07.2020 г.

Няма спор между страните, че заявление за издаване на удостоверение за търпимост на строеж УТИД 04-20-40/20.05.2020 г. /на л. 19 от делото/ е подадено на 20.05.2020 г.

Няма спор между страните, а и видно от изричните писмени становища на ответника, че по повод същото заявление на жалбоподателя липсва произнасяне, поради което е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК.

Срокът за обжалване на всички административни актове по ЗУТ, вкл. отказите /изрични и мълчаливи/ е определен в чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, който е специален и изключва приложението на общия сок по чл. 149 от АПК.

Съгласно чл. 213 от ЗУТ, съдилищата осъществяват контрол по законосъобразността на административните актове по устройство на територията при условията и по реда на този закон, а по въпроси, които не са уредени в него - по Административнопроцесуалния кодекс. В случая в чл. 215, ал. 4 от ЗУТ е изрично уреден въпросът в какъв срок се подават жалбите и протестите срещу актове, издавани по Закона за устройство на територията, включително и срещу отказите, били те изрични или мълчаливи, а той е 14-дневен. Уреждането на посочения въпрос в Закона за устройство на територията изключва прилагането на Административнопроцесуалния кодекс, в случая на чл. 149, ал. 2 от АПК.

В същия смисъл е константната практика на ВАС, вкл.: определение № 826 от 26.01.2016 г. по адм.д. № 634/2016 г., определение № 14438 от 28.11.2017 г. по адм.д. № 12597/2017 г., определение № 15800 от 20.12.2017 г. по адм.д. № 10844/2017 г., определение № 6252 от 12.05.2014 г. по адм.д. № 5709/2014 г., определение № 9414 от 14.07.2020 г. по адм.д. № 6333/2020 г., определение № 15576 от 15.12.2020 г. по адм.д. № 11715/2020 г. – всички по описа на ВАС, вкл. и мн. др.

Видно от определение № 6252 от 12.05.2014 г. по адм.д. № 5709/2014 г. на ВАС, в същото е прието, че в § 16 от ПР на ЗУТ не е определен срок за произнасяне на компетентния административен орган. Доколкото за това е необходимо извършването на проверка и събиране на доказателства за съществени обстоятелства, удостоверението за търпимост следва да се издаде до един месец от започване на производството с подаването на заявлението – в случая УТИД 04-20-40/20.05.2020 г. /на л. 19 от делото/.

При това положение срокът за произнасяне на компетентния административен орган – Главен архитект на Община Тетевен е изтекъл на 22.06.2020 г. /понеделник/ - присъствен ден, от който момент е започнал да тече 14-дн. преклузивен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ за обжалване на мълчаливия отказ, който е изтекъл на 06.07.2020 г. Настоящата жалба е подадена на 10.07.2020 г., видно от рег. индекс – вх. № 63/10.07.2020 г.

Жалбата е била оставяна неколкократно без движение с указания до жалбоподателя да представи доказателства за спазването на преклузивния срок за обжалване, като не се представят доказателства от страна на жалбоподателя за по-ранна дата на подаване на жалбата – преди 10.07.2020 г., поради което съдът намира оспорването за просрочено, като 14-дн. преклузивен срок е изтекъл на 06.07.2020 г. – присъствен ден.

Поради това и като се съобрази с константната практика на ВАС: определение № 826 от 26.01.2016 г. по адм.д. № 634/2016 г., определение № 14438 от 28.11.2017 г. по адм.д. № 12597/2017 г., определение № 15800 от 20.12.2017 г. по адм.д. № 10844/2017 г., определение № 6252 от 12.05.2014 г. по адм.д. № 5709/2014 г., определение № 9414 от 14.07.2020 г. по адм.д. № 6333/2020 г., определение № 15576 от 15.12.2020 г. по адм.д. № 11715/2020 г. – всички по описа на ВАС, вкл. и мн. др., жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено на основание чл. 159, т. 5 от АПК, във вр. с чл. 215, ал. 4 от ЗУТ.

При този изход на делото основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнагаждение, като ответникът е изразил писмени становища, както и е представляван в съдено заседание от юрк. Н.. Видно от списък на разноски на ответника, на л. 167 от делото, претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 900 лв. Съдът намира, че следва на ответника да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева на основание чл. 144 АПК, във  вр.  с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

При този изход на делото основателна е и претенцията на заинтересованата страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнагаждение, като заинтересованата страна е изразила писмени становища, както и е представлявана в съдено заседание от юрк. Н.. Съдът намира, че следва на заинтересованата страна да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева на основание чл. 144 АПК, във  вр.  с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 5, във вр. с чл. 215, ал. 4 от ЗУТ съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Т.Ц.П., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, срещу: „мълчалив отказ на Главния архитект на Община Тетевен да издаде удостоверение за търпимост” по заявление за издаване на удостоверение за търпимост на строеж УТИД-04-20-40/20.05.2020 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото адм.д. № 323/2020 г. на АдмС - Ловеч.

ОСЪЖДА Т.Ц.П., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, да заплати на Главния архитект на Община Тетевен сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/ разноски по делото.

ОСЪЖДА Т.Ц.П., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/ разноски по делото.

Да се уведомят страните да не се явяват в съдено заседание на 08.12.2021 г. и да не водят свидетели.

Определението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщението до жалбоподателя пред ВАС на Р България.

Да се изпрати препис от същото на страните.

 

 

                                                                     АДМ. СЪДИЯ: