МОТИВИ към решение № 391 постановено по АНД № 550/
2019г. по описа на РС- Разград
Постъпило е Постановление от РП Разград, в което
се сочи че производството е водено по чл.313, ал.1 НК срещу Ш.А.Н. ЕГН **********
за това, че
на 18.07.2018г. в гр. Разград е
потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 151, ал. 5 от ЗДвП - „Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица,
които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което
обстоятелство подписват декларация...“, се дава пред орган на властта - Началник сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР-гр. Разград, чрез служителя Й* И* А - системен оператор в сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР-гр. Разград, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване е в Република България.
Депозирано е предложение уличеното лице да бъде
освободено от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание глоба.
В с.з. нарушителят Н., редовно призована не се явява, за него
упълномощен защитник – адв. Р. М., АК – Сливен, който намира обвинението за доказано,
пледира обвияемият да бъде освободен от наказателна отгонворност, като му бъде
наложено административно наказание глоба по реда на чл. 78а от НК в минимален
размер.
За РП Разград в
с.з. участва представител – Прокурор Г.
Тупев, който поддържа предложението, като моли съда да определи размера на
наказанието в рамките посочени в закона.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Ш.А.Н.
и роден на ***г. в гр. Разград,
български и турски гражданин, неосъждан, висше образование,
работи, неженен, ЕГН **********.
До около 1989г.
живеел в с. Е*, общ. Цар Калоян, обл.
Разград, после се изселил със семейството си в Р Турция.
На
неустановена дата през 2015г. обв. Ш.Н. се устроил да живее в гр. Лондон ,
Великобритания. Там живеел и работел. В Р България си идвал много рядко и
съвсем за кратко за няколко дни. Обв. Ш.Н. разполагал
със СУМПС турски образец издадено на
21.08.2006г. и валидно до 2027г. и СУМПС
английски образец издадено на 05.04.2018г. и валидно до 2028г. Последното било
издадено въз основа на предходно българско СУМПС № *********, издадено на
13.07.2010г. от ОДМВР-Разград за категории „В” и „М”. Това българско СУМПС било
обявено за невалидно, поради причина- „Подмяна в чужбина”.
На
18.07.2018г. обв. Ш.Н. се явил в сектор „Пътна полиция”- ОДМВР-Разград. Там
пред св. Й* И* А -
системен оператор, подал заявление с вх. № 3727/18.07.2019г. за издаване на
документ за самоличност на български гражданин, като той искал да му бъде
издадено СУМПС, като твърдял , че живее в Р България и тъй като нямал право да
притежава две СУМПС е трябвало да се издаде едно СУМПС въз основа на двете - турското
и английското. Обв. Н. като обяснил горните обстоятелства на св. А*, предприел
действия по подаване на необходимите документи. На същата дата 18.07.2018г., обв. Н. представил пред св. А - Удостоверение
за здравословното състояние на водача, диплома за завършено виеше образование,
бележка удостоверяваща платена такса за издаване на СУМПС, контролен талон, удостоверение
за идентичност на лице с различни имена. Освен това същият ден подписал
процесната декларация, която била необходима във вр. с чл. 151, ал. 5 от ЗДП. В
тази декларация обв. Н. декларирал, че обичайното му пребиваване е в Р
България, в частност в с. Е, общ. Цар Калоян, обл. Разград, т.е. декларирал, че
това е мястото където обикновено живее повече от 185 дни през последните 12
последователни месеца.
Макар св. А* изрично да
му обяснила, че ако бъдат декларирани неверни данни ще се носи наказателна
отговорност по чл. 313 НК, но обв. Ш.Н. подписал собственоръчно процесната
декларация. Освен това на самата декларация било записано, че при деклариране
на неверни данни се носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК.
После с
писмо с per. № 3286р-35326/31.07.2018г. от
ГДНП - София адресирано до Директора на ОДМВР-Разград било обърнато внимание,
че обв. Н. е подал гореспоменатото заявление с вх. № 3727/18.07.2019г. за
издаване на документ за самоличност на български гражданин за подмяна на
британско свидетелство за управление на МПС с българско.
От съдържанието на гореспоменатото писмо станало ясно, че от извършената
проверка в мрежата за автоматизиран обмен на данни за СУМПС „EUCARIS-RESPER” се
установило, че СУМПС № MARTI801231L99YA
е издадено на 05.04.2018г. от компетентните власти в Кралство
Великобритания на обв. Ш.Н..
Било
поискано от ОДМВР-Разград да се извърши
проверка за да се изясни дали са спазени изискванията на действащата
нормативна работа, в частта касаеща „обичайно пребиваване” на лицето Ш.А.Н. при
подаване на заявление за подмяна на горепосоченото британско СУМПС с българско
такова. При проверката било установено, че обв. Ш.Н. към момента на подаване на
гореспоменатата процесна декларация на 18.07.2018г. не е имал „обичайно
пребиваване” в Р България.
От
заключението на вещото лице по назначената в хода на ДП графологическа
експертиза, се установява, че подписът положен в Декларация от 18.07.2018г. по
чл. 151, ал. 5 от ЗДП, приложена към заявление с вх. № 3727/18.07.2019г. за
издаване на документ за самоличност на български гражданин е изпълнен от обв. Ш.А.Н..
Обв. Ш. Н. е неосъждан.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна
страна съдът намира следното: Деянието на обвиняемия е съставомерно по чл.
313, ал.1 от НК. С така
извършеното деяние Ш. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.313, ал.1 от НК за това, че: на 18.07.2018г. в гр.
Разград е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 151, ал. 5 от ЗДвП - „Свидетелство за управление на моторно превозно средство
се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република
България, за което обстоятелство подписват декларация...“, се дава пред орган
на властта - Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-гр. Разград, чрез
служителя Й* И* А* - системен оператор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-гр.
Разград, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че
обичайното му пребиваване е в Република България.
Съгласно чл. 151, ал. 5 от Закона
за движение по пътищата - „Свидетелство за управление на моторно превозно
средство се издава на лица, които са установили обичайното си
пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация
или представят доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1
от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и
училищното образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6
месеца”.
"Обичайно
пребиваване в Република България" е мястото, където дадено лице обикновено
живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични
или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки,
които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно
пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му
връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в
две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки,
при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не
е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на
задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго
учебно заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване.
Обект на процесното престъпление са обществени отношения, свързани с т.нар.
"лъжливо документиране". Обвиняемият е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението, като е потвърдила неистина - че обичайното му пребиваване е в
Република България.
От субективна страна, деянието е извършено умишлено – обвиняемият е съзнавал
обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване.
В тази връзка съдът намира доводите на защитата за неоснователни. От една
страна процесното престъпление е на просто извършване – с декларирането на
неверните обстоятелства и представянето на Декларацията пред органа на власт,
деянието е осъществено. НК не изисква и специална цел във връзка са неверното
деклариране или съставемерни последици. За субективната страна на деянието –
обвиняемият няма как да не разбирал, че
обичайното му местопребиваване не е в Р България.
В подкрепа изводите на съда са всички събрани и проверени
по реда на НПК доказателства по делото, находящи се в ДП № 330 ЗМ - 60/2019г.
по описа на ОДМВР – Разград и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК,
както и Справка за съдимост, Характеристична
справка за обвиняемия, Декларация.
С оглед предвиденото в този текст наказание, и
необремененото съдебно минало на обв. Ш. Н. и
възможностите за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът намира, че са налице условията по чл.78а от НК и Ш.А.Н. ЕГН **********, следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като бъде
реализирана административно-наказателната му такава, а именно - глоба.
Отчитайки превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - чисто съдебно
минало и самопризнания, съдът определи глобата към минималния й размер - 1000,00лв.
Съдът на основание чл. 189, ал.3 от НПК, осъди
обвиняемият да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Разград за разноски
по досъдебното производство сумата от 114,78 лв.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: