Решение по КНАХД №111/2023 на Административен съд - Ловеч

Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 89 от 19.05.2023 г., постановено по НАХД № 857/2022 г. Районен съд – Ловеч, осми състав, е отменил Наказателно постановление № BG 20032022/5800/РВ-421/05.09.2022 г. на Директора на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, което на Ю. Ц. Й., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [жк], [адрес], е наложена глоба в размер на 1800 лв. за извършено нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Със същото решение е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на Ю. Ц. Й., [ЕГН], сумата от 480 лв. адвокатско възнаграждение.

Със същото решение е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на РС – Ловеч сумата от 198,53 лв. разноски по делото.

С определение № 308 от 10.07.2023 г., постановено по НАХД № 857/2022 г. Районен съд – Ловеч, осми състав, в производство по чл. 63д от ЗАНН, във вр. с л. 144 от АПК, във вр. с чл. 248 от ГПК е уважил искането на Ю. Ц. Й., [ЕГН], чрез адв. К. А., за допълване на решението в частта за разноските, като е допълнил решението и е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на Ю. Ц. Й., [ЕГН], сумата от 96 лв., представляваща начислено ДДС върху присъденото на жалбоподаеля адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал Директорът на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, който чрез юрк. К., е подал касационна жалба срещу решение № 89 от 19.05.2023 г., постановено по НАХД № 857/2022 г. Районен съд – Ловеч, осми състав.

В касационната жалба са изложени подробни аргументи за неправилност на обжалваното решение, като се твърди, че същото е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, с искане да бъде отменено. Излагат се подробни аргументи за незаконосъобразност на решението на ЛРС, като се иска неговата отмяна и потвърждаване на наказателното постановление. В касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

В съдебно заседание касаторът не се представлява, като е изпратено писмено становище, с което се поддържа касационната жалба, поддържа се искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражението за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника. От страна на касатора е представена и писмена защита, с която се поддържа касационната жалба, както и възражението за прекомерност на разноските на ответника.

Ответникът по касационната жалба Ю. Ц. Й., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, чрез адв. К. А., е представил писмен отговор, в който излага подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението на ЛРС, като сочи и съдебна практика. Ответникът претендира и разноски за адвокат за настоящата инстанция. С допълнителна молба вх. № 2691/29.09.2023 г. на ответника се поддържа писмения отговор и искането за присъждане на разноски за настоящата инстанция, като е представен списък на разноски на л. 37 от делото и доказателства за същите в размер на 720 лв. с ДДС. С молба вх. № 1033/27.03.2025 г. на ответника се подържа писмения отговор, сочи се многобройна съдебна практика на съдилищата, поддържа се искането за присъждане на разноски, като се сочи, че в случай на уважаване възражението за прекомерност на касатора, то да бъдат съобразени незадължителните минимуми по Наредба № 1, които да послужат за „ориентир“ /незадължителен/ при определяне на адвокатското възнаграждение на ответника, като отново се представя списък на разноските на л. 87 от делото, като се претендират освен разноски за настоящата инстанция в размер на 720 лв. с ДДС и разноски в размер на 600 лв. за производството пред Върховен административен съд по ч.адм.д. № 371/2024 г. на ВАС, като се представят и доказателства за същите разноски.

В съдебно заседание ответникът не се представлява, като е постъпила писмена молба вх. № 1473/15.05.2025 г. от процесуален представител на ответника, с която се подържа писмения отговор, сочи се многобройна съдебна практика на съдилищата, поддържа се искането за присъждане на разноски, като се сочи, че в случай на уважаване възражението за прекомерност на касатора, то да бъдат съобразени незадължителните минимуми по Наредба № 1, които да послужат за „ориентир“ /незадължителен/ при определяне на адвокатското възнаграждение на ответника, като отново се представя списък на разноските на л. 129 от делото, като се претендират освен разноски в размер на 720 лв. с ДДС за настоящата инстанция и разноски в размер на 600 лв. за производството пред Върховен административен съд по ч.адм.д. № 371/2024 г. на ВАС, като се представят и доказателства за същите разноски, като се акцентира, че следва да се съобрази § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

Представителят на прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна, като дава заключение, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

За пълнота следва да се посочи, че с определение № 27 от 22.10.2023 г. състав на настоящият съд е спрял производството по настоящото дело до постановяване на решение на Съда на Европейския съюз по дело № С-61/23 г.

С определение № 258 от 10.02.2025 г. състав на настоящият съд е възобновил производството по настоящото дело.

Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

С Наказателно постановление № BG 20032022/5800/РВ-421/05.09.2022 г. на Директора на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, на Ю. Ц. Й., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [жк], [адрес], е наложена глоба в размер на 1800 лв. за извършено нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Приетата от РС фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на обжалваното решение, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от касационния състав на съда.

Районният съд е изложил подробни мотиви за отмяна на наказателното постановление, които се споделят от касационната инстанция, поради което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция следва да препрати към мотивите на РС.

В допълнение следва да се посочи, че обжалваното решение е съобразено и с практиката на СЕС, като и с практиката на съдилищата след решение от 21.11.2024 г. по дело № С-61/2023 г. на СЕС, поради което правилно е прието от РС, че е налице непропорционалност и несъразмерност на наложеното наказание с обжалвания пред РС електронен фиш и същият правило е отменен.

Касационната инстанция споделя и мотивите на РС за отмяна на наказателното постановление, към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Ето защо правилно районният съд е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, като е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция, която следва да препрати към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

От страна на ответника е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 720 лв. с ДДС, както и в размер на 600 лв. за производството по ч.адм.д. № 371/2024 г. на ВАС, като общо се претендират разноски в размер на 1320 лв. Видно от определение № 766 от 23.01.2024 г., постановено по ч.адм.д. № 371/2024 г. на ВАС, с което е оставено в сила определение № 27 от 22.10.2023 г. на Административен съд – Ловеч, в същото се сочи, че „по направеното искане за разноски ще се произнесе АС – Ловеч с акта се по същество на спора.“

По делото са представени доказателства за сторените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция и за адвокатско възнаграждение за производството по ч.адм.д. № 371/2024 г. на ВАС, които разноски са доказани и своевременно заявени.

От страна на касатора е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация.

Следва да се посочи, че от една страна, съдът не е обвързан от разпоредбите на Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, а от друга страна, че процесуален представител на ответника не се е явил в съдебно заседание, а са представени писмен отговор и писмени становища.

При това положение и като съобрази, че делото е протекло в едно съдебно заседание, в което не се е явил процесуален представител на ответника, като са изготвени писмен отговор и писмени становища от процесуалния представител на ответника, като съобрази и фактическата, и правна сложност на делото, което е в съответствие с константната практика на съдилища след соченото решение на СЕС, касационната инстанция намира за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация, като намира, че възражението на касатора следва да бъде уважено и да бъде осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на ответника по касация сумата от 480 лв. адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, или общо 576 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение на настоящата инстанция, както и сумата от 576 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за производството по ч.адм.д. № 371/2024 г. на ВАС, което е съобразено и с разпоредбите на Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, които правилно ответникът по касация в писмени молби, сочи, че не са задължителни за съда.

На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 89 от 19.05.2023 г., постановено по НАХД № 857/2022 г. на Районен съд – Ловеч, осми състав

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на Ю. Ц. Й., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [жк], [адрес], сумата от 576 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на Ю. Ц. Й., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [жк], [адрес], сумата от 576 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за производството пред Върховен административен съд.

Решението е окончателно.