№ 2077
гр. Пловдив, 08.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20225300502160 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 54098/01.07.2022 г., наименувана
молба, от заявителят М.М.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. З.,
обл.С., ул. „Б.“ № 56, чрез адвокат З.Г., против Заповед № 3776/ 25.05.2022 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 7387 по
описа за 2022 г. на Районен съд - Пловдив, IX гр.с., в частта за разноските, с
искане за допълване на заповедта по чл.410 ГПК с присъждането на разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение от 50 лева. Приложен е заверен
препис от ДПЗС № 13245/23.05.2022 г.
Постъпил е отговор на частната жалба от длъжника Г. М. Б., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „П.“ № 2, ет. 12, ап. 81, с който взема
становище за недължимост на претендираните разноски и моли за отхвърляне
на искането на заявителя.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и
приложените по делото доказателства, намира за установено следното:
Заповедното производство по ч. гр. д. № 7387 по описа за 2022 г. на
Районен съд гр. Пловдив е образувано по заявление на М.М.Г., ЕГН
********** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Г.
М. Б., ЕГН ********** за парично задължение в размер на 350 лева,
представляваща незаплатено възнаграждение по договор за покупко-
продажба на шевна машина „Жуки“ ДДЛ 5550 от 14.04.2020 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното й изплащане. Със заявлението е
поискано и присъждането на направените по делото разноски, за които са
представени договор за правна защита и съдействие между М.М.Г. и адв.З.Г.
с договорено и заплатено адв.възнаграждение от 50 лева, както и вносна
1
бележка за платена ДТ в размер на 25 лева.
Въз основа на заявлението е издадена Заповед № 3776/ 25.05.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на заявителя претендираната главница от 350 лева,
ведно със законна лихва върху същата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 23.05.2022 г., до окончателното й изплащане, както и
разноски в размер от 25 лв. – представляващи заплатена държавна такса.
Заповед № 3776/ 25.05.2022 г. е връчена на длъжника на 30.05.2022 г.,
който на 09.06.2022 г. е подал възражение по чл.414 ГПК за недължимост на
вземането по издадената заповед.
С Разпореждане № 13305 от 10.06.2022 г. заповедният съд е указал на
заявителя във връзка с постъпилото възражение, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Съобщението за това е връчено на заявителя на 14.06.2022 г.
Въз основа на указанията на заповедния съд, заявителят е представил
доказателства за предявяването на установителен иск по реда на чл.422 ГПК
за установяване на вземането по Заповед № 3776/ 25.05.2022 г. с искова молба
с вх.№ 54053 от 01.07.2022 г. в регистратурата на ПдРС.
С вх.№ 54098 от 01.07.2022 г. в регистратурата на ПдРС, заявителят е
депозирал частната жалба, наименувана молба, за допълване на заповедта по
чл.410 ГПК с присъждането на сторените от разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение от 50 лева.
При така установеното от фактическа страна Пловдивският окръжен съд
достига до следните правни изводи:
Съгласно задължителното разрешение в т. 7 от ТР № 4/18.06.2013 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато произнасянето на заповедния съд
по разноските е погрешно, тоест несъобразено с правилата на чл. 78 ГПК,
включително, когато не са присъдени всички направени разноски в полза на
страната, която има право на такива, заинтересуваната страна разполага с
изрично уредената в чл. 413, ал. 1 ГПК възможност да подаде частна жалба
срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.
Възприетото разрешение в т.7 от ТР № 4/18.06.2013 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, приложено в настоящия казус обосновава извод, че
искането на заявителя за допълването на Заповед № 3776/ 25.05.2022 г. в
частта за разноските, доколкото и заповедния съд не е присъдил всички
претендирани от заявителя разноски, съставлява частна жалба по чл.413, ал.1
ГПК.
Настоящият съдебен състав на ПдОС намира частната жалба за
преждевременно администрирана. Според задължителното тълкуване, дадено
в т. 12 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако пред
съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413
от ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта относно разноските, същата
2
не се администрира до изтичане на срока на възраженията по чл. 414, ал. 2 от
ГПК. При подадено възражение и образувано исково производство по реда на
чл. 415, ал. 1 респ. по чл. 422 от ГПК администрирането и разглеждането на
частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. С
решението по установителния иск съдът следва да се произнесе и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. Именно в исковото
производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за
неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство,
искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното
производство и възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
адвокатските възнаграждения.
С оглед на изложеното и предвид данните за образувано исково
производство по реда на чл. 422 от ГПК за установяване вземането на
заявителя, съдът намира, че изпращането на частната жалба по чл. 413 от ГПК
против заповедта за изпълнение в частта за разноските е преждевременно.
Същата ще подлежи на разглеждане от въззивния съд в хипотезата на
приключване на производството по установителния иск с определение за
прекратяване на производството като заповедта за изпълнение влиза в сила,
съобразно задължителните разяснения в т. 12 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.
д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Ето защо съдът намира, че настоящето производство следва да се
прекрати като преждевременно образувано. Частната жалба следва да се
администрира и изпрати за разглеждане след приключване на производството
по реда на чл. 422 от ГПК и то при постановено определение за
прекратяването му в хипотеза на стабилизиране на заповедта за изпълнение.
За надлежното администриране на частната жалба, районният съд следва
да предприемане действията по чл. 262 от ГПК вр.с чл.261,ал.1,т.2 от ГПК,
тъй като се констатира, че частната жалба с вх.№ 54098/01.07.2022 г. е
подписана и подадена от адвокат Г. без да са представени доказателства за
представителната й власт за извършването на посочените процесуални
действия пред въззивната инстанция.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 2160 по описа за 2022 г. на
Окръжен съд - Пловдив, VІ гр.с., образувано по частна жалба с вх.№
54098/01.07.2022 г., наименувана молба, от заявителят М.М.Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. З., област С., ул. „Б.“ № 56, чрез адвокат
З.Г., против Заповед № 3776/ 25.05.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 7387 по описа за 2022 г. на Районен
съд - Пловдив, IX гр.с., в частта за разноските, като преждевременно
образувано.
3
ВРЪЩА на Районен съд - Пловдив частна жалба с вх.№ 54098/01.07.2022
г., наименувана молба, от заявителят М.М.Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. З., област С., ул. „Б.“ № 56, чрез адвокат З.Г., против Заповед №
3776/ 25.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 7387 по описа за 2022 г. на Районен съд - Пловдив, IX гр.с., в частта
за разноските, за администрирането й, съобразено с отделните хипотези на
т.12 от ТР № 4/2014 г., т.д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, в зависимост от изхода
на производството, образувано пред Районен съд - Пловдив по искова молба с
вх.№ 54053/01.07.2022 г. и след приемане на действията по чл. 262 от ГПК
вр.с чл.261,ал.1,т.2 от ГПК, съобразно мотивната част на настоящото
определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4