№ 557
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110156814 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по повод на искова молба вх. № 288364/16.10.2023 г. на [ фирма ] АД,
ЕИК *****, срещу М. Г. Б., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 193 ЗВ вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество следните суми: 1./ 871,05 лева – главница, представляваща
стойност на предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни
води и пречистване на отпадъчни води за периода 08.06.2021 г. – 09.06.2022 г. в имот,
находящ се в гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет., ап., и 2./ 484,12 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода 09.07.2021 г. – 09.06.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 14.09.2022 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 49928/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответника съществува валидно
облигационно отношение с предмет доставка на ВиК услуги до имот с адрес: гр. София, ж.
к. , бл. , вх., ет., ап.. По силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответния регулаторен орган. По силата на чл. 3, ал. 1, т.
1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги за
процесния недвижим имот и е обвързан от договор за продажба при Общи условия. За
исковия период по партидата на имота е открита договорна сметка ********** и на база
отчетените показания ищецът е издавал ежемесечни фактури за имота, във връзка с които
ответникът не е извършил дължимите плащания.
1
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о,
ал. 1 от Закона за водите, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1
от Закона за водите се обуславя от осъществяване на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1./ ответникът да има качеството потребител на В и К услуги по
възникнало между страните облигационно правоотношение; 2./ за процесния период ищецът
да е доставил В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза на претендираните суми. Установяването на тези предпоставки съобразно правилото
на чл. 154 ГПК е в доказателствена тежест на ищеца по делото. При тяхното установяване, в
тежест на ответника е да докаже плащане на претендираните суми.
По главния иск
По делото е приложено заповедно дело № 49928/2022 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, от материалите по което се установява следното:
На 14.09.2022 г. [ фирма ] АД е депозирала пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Г. Б., ЕГН **********, за следните суми: 1./
871,05 лева – главница, представляваща стойност на предоставени услуги по доставка на
питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за периода
08.06.2021 г. – 09.06.2022 г. в имот, находящ се в гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет., ап., и 2./
484,12 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 09.07.2021 г. – 09.06.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 14.09.2022 г. до окончателното плащане,
С разпореждане от 17.10.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 49928/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 29 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в
полза на заявителя и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер
на сумата 77,10 лева, от които: 27,10 лева – държавна такса, както и 50,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Препис от заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчен лично на длъжника на
23.10.2022 г.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал писмено възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, в която е изложил конкретни съображения по същество
на спора, оспорвайки наличието на облигационно правоотношение между него и
дружеството – заявител.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
Между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и
вземанията, предмет на установителната претенция, е налице обективен и субективен
идентитет.
Първият спорен между страните въпрос е дали за процесния период те са били
обвързани от валидна облигационна връзка.
Съгласно разпоредбата на чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на
2
този закон.
Според текста на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителни и канализационни (В и К)
услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания),
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните
и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители“ на В и К услуги, това са юридически или физически лица – собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. В разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е
указано, че потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти (в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от приложените Общи условия на
ищцовото дружество). Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни
ОУ, предложени от оператора и одобрени от собственика/собствениците на В и К системи и
от съответния регулаторен орган, които ОУ влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата. Следователно,
за установяване на обстоятелството, че ответникът е имал качеството на потребител на ВиК
услуги през исковия период, от страна на ищцовото дружество следва да бъдат ангажирани
доказателства, въз основа на което да се установи, че М. Г. Б. е бил собственик или вещен
ползвател на обект, находящ се в гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет., ап., или наемател на същия.
В настоящия случай за установяване на обстоятелството, че ответникът е бил
собственик на процесния имот през исковия период ищецът е представил справка по лице от
Агенция по вписванията – Служба по вписванията – гр. София. От нея се установява, че на
21.04.2015 г., 23.07.2015 г., 05.05.2016 г., 09.06.2016 г. и 06.07.2016 г. са били вписани
възбрани върху недвижим имот, представляващ апартамент ., с адрес: гр. София, ж. к. , бл.
, вх., ет., като е отразено, че така извършеното вписване е във връзка със задължения на
М. Г. Б..
Настоящият съдебен състав споделя принципното становище, че справката по лице от
Агенция по вписванията – Служба по вписванията представлява годно доказателствено
средство относно принадлежността на правото на собственост върху недвижимия имот по
следните съображения:
Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на
Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно нормата на чл.
44, ал. 1 от Правилника за вписванията писмените справки се състоят в издаване
удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване
преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по
книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 от Правилника за вписванията
удостоверенията се отнасят до: а/ за определени лица; б/ за определени недвижими имоти; в/
за определено време. Според нормата на чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е
вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по
давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши
вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и
предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или
прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за вписванията и в ЗКИР
характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената справка с дата
16.12.2021 г., която не е била оспорена от ответника, принципно е годна да установи
3
притежанието на вещно право от него и основаната на това договорна обвързаност с
ищцовото дружество. Същевременно обаче, доколкото представената справка отразява
единствено данни за вписана възбрана върху посочения недвижим имот, настоящият състав
намира, че в конкретно разглеждания случай същата не представлява годно доказателство,
удостоверяващо титулярството в правото на собственост върху апартамент .. В тази насока
съдът съобрази приетото в т. 5 на Тълкувателно решение ..14.03.2014 г. по т. д. ..2013 г. по
описа на ОСГТК на ВКС, съгласно което принадлежността на имуществото, предмет на
обезпечението, към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на
обезпечение чрез налагане на възбрана или запор. Съгласно задължителните за съдилищата
разяснения на ВКС, дадени с цитираното Тълкувателно решение, вписаната по персоналната
партида на едно физическо лице обезпечителна мярка „възбрана“ на недвижим имот ще
породи правно действие, ако длъжникът действително е собственик на възбранения имот,
като съгласно чл. 453 ГПК, извършените след вписването разпоредителни сделки с имота ще
бъдат непротивопоставими на ищеца; когато имотът в действителност не е собственост на
ответника по обезпечението, извършените от него разпоредителни сделки с чужд имот ще
бъдат непротивопоставими на действителния собственик независимо дали е вписана
възбрана; когато имотът е собственост на трето лице, възбраната няма да породи действие
спрямо него, тъй като в нотариалните книги по партидата му няма да има никакво вписване.
Като краен извод ОСГТК на ВКС приема, че в обезпечителното производство е
безпредметно да се изследва собствеността на имота, върху който се иска налагане на
възбрана. Съобразявайки така приетото от ВКС и като отчете, че вписването на възбрана
върху процесния имот не е обусловено от предварителна проверка за принадлежността на
имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника по
обезпечението, настоящият състав намира, че представената справка от Агенция по
вписванията – Служба по вписванията не установява при условията на пълно и главно
доказване качеството на ответника на собственик на процесния имот в исковия имот, а
оттук качеството на последния на потребител на В и К услуги.
В подкрепа на твърденията си за притежавано от ответника вещно право върху
процесния имот ищецът по делото е направил доказателствено искане по реда на чл. 186
ГПК за изискване от информация от Столична община – район „Изгрев“, Дирекция
„Общински приходи“ относно това кое лице е данъчнозадължено за процесния имот в
исковия период. Видно от постъпилата справка от Столична община в информационната
система на Дирекция „Общински приходи“ – район „Изгрев“ данъчнозадължено лице за
имот с административен адрес: гр. София, ж. к. , бл. , вх., ап., е М. Г. Б.. Посочено е, че
последният е декларирал недвижимия имот с декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. №
**********/19.03.2019 г. В представената справка за декларирани данни е отразено, че М. Г.
Б. е вписан като собственик на имота със следния документ за собственост: Нотариален акт
№ /03.10.1996 г. По делото не са представени нито Нотариален акт № /03.10.1996 г., нито
декларация по чл. 14 ЗМДТ, подписана от ответника и обективираща негови изявления за
притежавани права върху имота, които да бъдат ценени по реда на чл. 175 ГПК – като
извънсъдебно признание за неизгоден за страната факт, вкл. не са правени доказателствени
искания във връзка с тяхното снабдяване.
При съвкупен анализ на събраните доказателства настоящият съдебен състав
формира извод, че ищецът не доказа по делото при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно възникнало между страните правоотношение за предоставяне на В и
К услуги, като същевременно ответникът изрично е оспорил неговото съществуване във
възражението, депозирано в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От една страна, при изложените по-
горе мотиви съдът приема, че в конкретния случай представената справка от Агенция по
вписванията не установява посоченото обстоятелство, тъй като не отразява извършени
вписвания за реализирано спрямо ответника придобивно основание. От друга страна,
посоченото обстоятелство не се установява по ясен и несъмнен начин от справката от
4
Столична община – район „Изгрев“, Дирекция „Общински приходи“, която принципно сама
по себе си не представлява документ, годен да удостовери притежанието на вещни права.
Нещо повече, в последната се съдържат данни за деклариране на процесния недвижим имот
с декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена през 2019 г., т. е. към момент, значително
предхождащ исковия период, поради което по преценка на настоящия съдебен състав не е
достатъчна за формиране на категоричен извод относно притежавани от ответника вещни
права върху исковия имот в периода 2021 г. – 2022 г., вкл. относно обема на тези права.
При горните мотиви настоящият съдебен състав намира, че не може да бъде изграден
единен извод за проведено пълно доказване на първата материална предпоставка, включена
в предмета на иска по чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите. Предвид изложеното ищецът следва да понесе
неблагоприятните последици от недоказването на правопораждащите претендираното право
факти, като предявеният главен иск следва да се отхвърли като неоснователен.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в разглеждания случай недоказано
по делото е останало и наличието на втората материална предпоставка, включена в предмета
на предявения главен иск – а именно конкретно твърдяното потребление на В и К услуги по
партидата за процесния недвижим имот през исковия период. За установяване на тази
предпоставка по делото е допусната и изслушана комплексна съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза, която преценена по реда на чл. 202 ГПК, съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвена. Според констатациите и изводите на вещите лица
по приетата по делото комплексна експертиза за апартамент ..в процесния период са били
начислявани В и К услуги „на база“ според брой живущи – двама. По делото обаче не се
твърди и не се установява съществуването на основание за прилаганото служебно
начисление на суми за В и К услуги. От страна на ищеца не са ангажирани и доказателства,
от които да се установи правилното и законосъобразното извършване на процедурата по
служебно начисляване на разход за питейна вода. Не са представени и такива, установяващи,
че в имота има двама обитатели. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване обстоятелството, че за исковия период е доставял твърдяното количество В
и К услуги и основанието за начисляването му, което в случая той не е сторил. Така
изложеното обосновава извода, че по делото, от страна на ищеца, не е установено, при
условията на пълно и главно доказване, съобразно правилата на доказателствената тежест в
гражданския процес, наличието на основание за "служебно" начисляване, което е
допълнително основание за отхвърляне на предявения иск.
По акцесорния иск
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната
претенция за обезщетение за забава върху претендираното главно вземане.
Относно разноските:
Предвид този изход на делото право на разноски има ответната страна, която обаче в
случая не е сторила разноски и не претендира такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [ фирма ] АД, ЕИК *****, срещу М. Г. Б., ЕГН
**********, положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 193 ЗВ вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че М. Г. Б., ЕГН
5
**********, дължи на [ фирма ] АД, ЕИК *****, сумата от 871,05 лева – главница,
представляваща стойност на предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане
на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за периода 08.06.2021 г. – 09.06.2022 г.
в имот, находящ се в гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет., ап., и сумата от 484,12 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода 09.07.2021 г. – 09.06.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 14.09.2022 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 49928/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6