Р Е Ш
Е Н И
Е
№
гр. Плевен, 18.06.2014 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски окръжен съд, Втори
въззивен граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи май през
две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
мл.с.ЦВЕТЕЛИНА КОСТОВА
при секретаря И.А., като разгледа докладваното от мл. съдия
Костова в. гр. дело № 351 по описа за 2014 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.от ГПК.
С решение №
276 от 07.03.2014 г., постановено по гр. д. № 121/2013 г., РС – Червен бряг е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявения
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл.
415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 538 ТЗ, че Е.П.Н., с
ЕГН **********,***, дължи на Р.П.Й.,***, ЕГН **********, сумата от 950
/деветстотин и петдесет/ лв. по запис на заповед от 24.02.2011 г., законна
лихва върху тази сума, считано от 02.01.2013 г. до окончателното изплащане на
тази сума , както и направените деловодни разноски по заповедното производство
в размер на 525 /петстотин двадесет и пет/ лв., за което е издадена Заповед за
изпълнение № 25 от 04.01.2013 г. по ч.гр.д. № 2/2013 г. по описа на РС – Червен
бряг.
ОСЪДИЛ е Е.П.Н., с ЕГН **********,***, да заплати на Р.П.Й.,***, ЕГН **********,
направените в хода на исковото производство разноски общо в размер на
600/шестстотин/ лв.
ОСЪДИЛ е Е.П.Н., с ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Районен съд –
Червен бряг сумата от 20 /двадесет/ лв. разноски за вещо лице по назначената
графологична експертиза.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Е.П.Н.. Въззивницата
поддържа, че решението е неправилно, тъй като не е съобразено със събраните по
делото доказателства. Твърди, че не познава ищцата, а единствено е контактувала
с нейния съпруг – свидетеля Т.Й.Й.. Въвежда доводи, че именно от последния е
взимала заеми, като е подписвала документи, на които е изписвала само своето
име, а всичко друго в записа на заповед е написано в нейно отсъствие, като
името на поемателя е изписано на пишеща машина, която не е с шрифта на
компютъра. Поддържа, че районния съд при постановяване на решението си не е
взел предвид представените и приети по делото вносни бележки, от които е видно,
че сумата по процесния запис на заповед е погасена. Въз основа на изложеното,
моли въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с
което да отхвърли предявения иск.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор против въззивната жалба от
въззиваемата страна Р.П.Й.. Последната поддържа, че решението е правилно,
обосновано, мотивирано, законосъобразно и постановено в съответствие с
процесуалните правила. В този смисъл твърди, че жалбата е неоснователна, поради
което моли въззиния съд да го потвърди, ведно с всички законови последици от
това, като остави въззивната жалба без уважение.
В съдебно
заседание на въззивния съд въззивницата, редовно призована, явява се лично и с
адв. Ц.А. /редовно упълномощен/. Процесуалният представител поддържа въззивната
жалба, като акцентира върху обстоятелствата, че въззивницата не познава не
познава лицето Р.П.Й., както и че печатният текст върху записа е изпълнен на
машина, поради което ценната книга е недействителна. В този смисъл моли да бъде
отменено обжалваното решение. Въззивницата от своя страна заявява, че е
контактувала единствено с лицето Т.Й., от който е получавала заемите и
съответно на него е върнала дължимата сума, като заявява още, че на процесния
запис на заповед тя се е подписала, но не е обърнала внимание, че върху
предоставения й документ пише „запис на заповед”.
В съдебно
заседание за въззиваемата страна се явява адв. П.В. от АК – Враца с редовно
пълномощно, който оспорва въззивната жалба като изцяло неоснователна.
Във
въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е
от страна с право на обжалване, в рамките на преклузивния срок, визиран в
закона и срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените доводи и съображения на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да
постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд правилно е анализирал събраните по делото
доказателства и правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради
което настоящият съдебен състав не намира за необходимо да я преповтаря, като
на основание чл. 272 ГПК препраща към нея.
При правилно
установена фактическа обстановка, районният съд правилно е приел, че са налице
предпоставките за уважаване на иска, поради следните съображения:
На първо място, както правилно
е приел и районният съд, процесната ценна книга е редовна от външна страна и
съдържа всички изискуеми от разпоредбата на чл. 535 от ТЗ реквизити, като
безспорно същата е подписана от въззивницата, поради което и е годна да породи
своите правни последици. Следва да се отбележи, че чл. 535 от ТЗ изисква
единствено записът на заповед да съдържа определени реквизити, но не съдържа
изискване за начина, по който трябва да бъдат
попълнени съответните реквизити на ценната книга – на компютър, на машина
или на ръка. В този смисъл възраженията на въззивницата, че печатният текст върху записа е изпълнен на машина, поради което ценната
книга е недействителна, се явяват неоснователни.
На следващо
място и предвид наведените доводи за кауза, то видно от показанията на св. Т.Й.
се установява, че между въззивницата Е.Н. и въззиваемата страна Р.Й. е сключен
договор за заем за сумата от 950 лв., за обезпечаването на който е издаден
процесният запис на заповед. Дори и да се приеме, че въпросният свидетел е
заинтересован от изхода на делото, то същият дава логични, последователни и
кореспондиращи с правилата на нормалната житейска логика показания, поради
което и съдът ги кредитира, още повече, че те се подкрепят и от обясненията на Р.Й.,
дадени по реда на чл. 176 от ГПК. Що се отнася до твърденията на въззивницата,
че не познава лично въззиваемата страна, както и че данните на последната са
попълнени по – късно в записа на заповед, а не когато е подписан, то тези
твърдения остават голословни и недоказани по делото.
На последно
място, въззивницата не е доказала по делото, че е изплатила сумата, дължима по
записа на заповед на въззиваемата и ищца
по делото Р.Й.. Дори и да се приеме, че въззивницата е извършвала плащания към
свидетеля Т.Й., то това обстоятелство е ирелевантно за делото, предвид че
същата, за да погаси задължението си към ищцата, следва да плати именно на нея,
което не е сторено.
Въз
основа на изложеното, всички възражения, въведени с въззивната жалба, се явяват
неоснователни, а първоинстанционното решение – правилно и законосъобразно,
поради което и следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на делото, въззивната страна следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата
сумата в размер на 450 лв., представляваща направени от последната разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Водим от
горното, Плевенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 276 от 07.03.2014 г., постановено по гр. д. № 121/2013 г. по
описа на РС – Червен бряг, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Е.П.Н., с
ЕГН **********,***, да заплати на Р.П.Й.,***,
ЕГН **********, сумата от 450 лв.,
представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС на РБ предвид разпоредбата на
чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.