Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***, 27.05.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
*** РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, седемнадесети състав, в публично
заседание на тридесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря М.Г. разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13029 по описа на *** за 2012 год. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Й.Д.Й. с ЕГН ********** *** срещу Г.Й. *** с ЕГН ********** ***, с която се иска признаване за установено между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. ***, ул. „***” № 44 и представляващ жилищна сграда с площ от 45 кв.м. по документ за собственост, а измерена на място с площ от 57 кв.м., състояща се от две стаи, две антрета, избен коридор и тоалет, ведно с прилежащото й избено помещение с идентификатор по кадастрална карта ***.3, както и на ½ идеална част от дворното място, върху която тази сграда е построена, цялото с площ от 180 кв.м., съставляващо ПИ ***, бивш УПИ XIX-7”А” в кв.344 по плана на 10 микрорайон на гр. ***.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е
собственик на горепосочения недвижим имот. Твърди, че ответницата е негова
бивша съпруга, като двамата са сключили 2 последователни сделки, чрез които се
създала правната привидност, че тя е собственик на неговия личен имот. По
силата на договор за дарение от 21.07.2008г., извършено с нот. акт № ***. на
нотариус ***, ищецът придобил правото на собственост върху посочения имот.
Макар и придобит по време на брак предвид безвъзмездната сделка, ищецът станал
изключителен собственик на целия имот. След това по силата на договор за
покупко-продажба от 29.07.2008г. , сключен с нот.акт № ***. на нотариус *** ищецът
по настояване на съпругата си продал имота си на П.С.П.. Сделката била
привидна, по нея пари не са били броени. За установяване на привидния характер
на договора тримата съставили обратно писмо от 29.07.2008г. Веднага след
вписване на тази сделка привидният купувач предоставил на ответницата
нотариално заверено пълномощно от 31.07.2008г., по силата на което ответницата
е получила правото да се разпореди с имота. С привиден договор за
покупко-продажба от 06.08.2008г., сключен с нот.акт № *** на нотариус ***
ответницата продала на ищеца недвижимия имот по време на брака им. Сделката
била привидна, пари не били броени.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор
на исковата молба.
Конституиран като трето лице – помагач на страната на
ищеца е П.С.П. с ЕГН ********** ***, който с писмена молба заявява, че никога
не се е смятал за собственик на процесния имот, не го е ползвал, не е давал и
не е получавал пари по повод на описаните в исковата молба сделки.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска.
Процесуалният представител на ответницата заявява, че
признава иска. Моли да не бъде осъждана ответницата за разноските по делото,
тъй като не е станала причина за завеждането му.
Процесуалният представител на ищеца с депозирана
писмена молба, представена от ищеца в съдебното заседание, прави искане за
постановяване на решение при признание на иска в случай, че ответницата признае
иска, като настоява за присъждане на разноските по делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявения иск е с правно основание чл.124 от ГПК.
За ищеца е налице правен интерес, предвид създадената
привидност, да предяви иск за установяване правото му на собственост върху
процесния имот, предвид което искът е допустим.
Разгледан по същество, искът е основателен.
В съдебното заседание по делото с оглед на направеното
от ответната страна признание на иска и постъпилото искане от страна на
ищеца в случай на признание да се
приемат фактите, без да е необходимо доказването им, *** е прекратил съдебното
дирене за произнасяне със съдебно решение съобразно направеното признание.
Съгласно
чл.237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието,
като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска. Такава е и настоящата хипотеза. Ищецът е предявил искане
за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик
на недвижим имот, находящ се в гр. ***, ул. „***” № 44 и представляващ жилищна
сграда с площ от 45 кв.м. по документ за собственост, а измерена на място с
площ от 57 кв.м., състояща се от две стаи, две антрета, избен коридор и тоалет,
ведно с прилежащото й избено помещение с идентификатор по кадастрална карта ***.3,
както и на ½ идеална част от дворното място, върху която тази сграда е
построена, цялото с площ от 180 кв.м., съставляващо ПИ ***, бивш УПИ XIX-7”А” в кв.344 по плана на 10 микрорайон на гр. ***.
Ответникът в съдебно заседание категорично заявява, че признава иска, като
признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави.
С оглед направеното признание на исковете следва да
бъде прието за установено между страните, че ищецът е собственик на недвижим
имот, находящ се в гр. ***, ул. „***” № 44 и представляващ жилищна сграда с
площ от 45 кв.м. по документ за собственост, а измерена на място с площ от 57
кв.м., състояща се от две стаи, две антрета, избен коридор и тоалет, ведно с
прилежащото й избено помещение с идентификатор по кадастрална карта ***.3,
както и на ½ идеална част от дворното място, върху която тази сграда е
построена, цялото с площ от 180 кв.м., съставляващо ПИ ***, бивш УПИ XIX-7”А” в кв.344 по плана на 10 микрорайон на гр. ***.
По отношение на разноските съдът намира, че ответникът
е признал иска, като с поведението си е не е дал повод за завеждане на иска,
предвид което и на основание чл.78, ал.2 от ГПК на ищеца не следва да бъдат
присъждани направените по делото разноски. Ответникът от своя страна не е
направил разноски и не е поискал присъждане на такива.
Мотивиран от горното, ***ят районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Й. *** с ЕГН ********** ***, че Й.Д.Й. с ЕГН **********
*** е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. ***, ул. „***” № 44, с
идентификатор ***.3
по кадастрална карта на гр. ***, представляващ жилищна сграда с площ от 45 кв.м. по
документ за собственост, а измерена на място с площ от 57 кв.м., състояща се от
две стаи, две антрета, избен коридор и тоалет, ведно с прилежащото й избено
помещение, както и на ½ идеална част
от дворното място, върху която тази сграда е построена, цялото с площ от 180
кв.м., съставляващо ПИ ***, бивш УПИ XIX-7”А”
в кв.344 по плана на 10 микрорайон на гр. ***, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред *** окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: