Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кърджали, 06.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело № 274 по описа за 2017 г. на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.215, във връзка с чл. 140 ЗУТ. Образувано е по жалба от С.С.А. от ***, чрез пълномощник, срещу виза за проектиране №***/*** г. за реконструкция на съществуваща жилищна сграда и пристройка за стълбище, за УПИ ***, пл.сн.№***, кв.*** по плана на ***, издадена от главния архитект на община Момчилград. Жалбоподателят твърди нарушение на материалния закон при издаване на оспорения акт, тъй като предвидените строителни работи по преустройство и реконструкция представлявали строеж, за който нямало издадено строително разрешение. Твърди също, че предвиденият строеж ще засегне притежаваните от него сгради. Сочи, че не е давал съгласие за извършването на процесното застрояване, както и че липсва учредено право на пристрояване в съответната форма. По изложените съображения счита, че не следва да се издава разрешение за строеж по внесения от заинтересованото лице-М.Д. идеен проект. Иска отмяна на оспорения акт. В с.з., лично и чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, като излага съображения за ненадлежно съобщаване на оспорената скица-виза, на всички заинтересовани лица. Сочи, че в нарушение на закона, главният архитект е издал оспорения акт преди да бъде отстъпено право на строеж от собственика на поземления имот. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът - Главен архитект на община Момчилград, чрез пълномощника си - адв. Х., намира жалбата за неоснователна. Намира за неоснователни възраженията за нарушения на процедурата по съобщаване на визата на другите съсобственици на сградата. Счита, че заинтересованите лица са били надлежно уведомени, както и че уведомяването на тези лица не засяга правата и законните интереси на жалбоподателя. Твърди, че при издаването на оспорената виза са спазени изискванията на чл.140 от ЗУТ, като намира за неотносими към случая липсата на одобрен инвестиционен проект, разрешение за строеж, както и съгласие от съсобствениците, с нотариална заверка на подписите. Счита, че не са представени необходимите справки за предтендираното адвокатско възнаграждение, поради което такова не следва да бъде присъждано. Алтернативно, прави възражение за прекомерност на исканото адвокатско възнаграждение. Претендира деловодни разноски.
Заинтересованата страна- М.С.Д., не взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:
С Решение №***/*** г. по гр.д.№***/*** г. по описа на РС-Момчилград, постановено в делбено производство-II фаза, съдът е поставил в дял на жалбоподателя С. масивен гараж с лятна кухня, със застроена площ 30 кв.м., находящ се в УПИ ***, пл.сн.№***, кв.*** по плана на ***.
Видно от приложения по делото нотариален акт №***/*** г., заинтересованата страна М.Д. е собственик на западната половина на жилищна сграда, със застроена площ 128 кв.м., представляваща обособено жилище със самостоятелен южен вход, ведно с правото на строеж, находяща се в УПИ ***, пл.сн.№***, кв.*** по плана на ***.
С процесната скица-виза №***/*** г., издадена от главния архитект на община Момчилград, по искане на М.Д. и на основание чл.140 от ЗУТ, е предвидена реконструкция на съществуваща жилищна сграда и пристройка за стълбище, в УПИ ***, пл.сн.№***, кв.*** по плана на ***. В скицата е отбелязано също, че следва да се представи инвестиционен проект в съответните му части, при спазване на градоустройствените показатели: Пл. до 60%; Кинт до 1,2 и озеленяване до 40%.
Впоследствие, с Решение №***/*** г., ЕСУТ при община Момчилград е съгласувал изготвения идеен проект за обект „Реконструкция на жилищна сграда и пристройка за стълбище“ в УПИ ***, пл.сн.№***, кв.*** по плана на *** и предложила на главния архитект на общината да го одобри.
Според приетото по делото заключение по назначената СТЕ, което съдът кредира изцяло като обективно, компетентно и кореспондиращо си с останалите доказателства по делото, за УПИ ***, кв.*** по ПУП-ПРЗ на ***, одобрен със Заповед №***/*** г., е предвидено нискоетажно застрояване. В застроителната част на последния план е третирано само основното застрояване, като допълнителното не е предмет на неговите предвиждания. С процесната виза е предвидено изграждане на пристройка, разположена до част от западната фасада на съществуващата жилищна сграда, като допуснатото с визата застрояване отговаря на предвижданията на ПУП-ПРЗ, по отношение на предназначение, плътност и интензивност на застрояване. Допуснатата застройка не засяга съседни имоти, включително и през улица, не предвижда сключено застрояване и намалени отстояния между имотите, както и не попада в защитени територии, в забранени, охранителни или защитни зони, за които са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване. Според вещото лице няма данни за одобрена кадастрална карта за процесния имот.
Съдът, като взе предвид постановеното с Определение №***/***г. по адм.д.№***/*** г. по описа на ВАС, намира, че жалбата е подадена в срок. Налице е и правен интерес от оспорването, тъй като жалбоподателят е собственик на масивен гараж с лятна кухня, находящ се в УПИ ***, пл.сн.№***, кв.*** по плана на ***, в който имот е допуснато застрояване с оспорената виза за проектиране. От своя страна, оспорената виза е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, вр с чл.214 ЗУТ, подлежащ на оспорване, тъй като определя параметрите на допустимото застрояване в конкретния поземлен имот и е предпоставка за одобряване на инвестиционен проект, според чл. 144, ал. 1, т. 2 ЗУТ.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Предмет на спора е виза за проектиране с изх.№***/*** год., издадена от главния архитект на община Момчилград, за реконструкция и пристройка към основното застрояване, каквато пристройка не е предвидена в действащия подробен устройствен план за УПИ ***, пл.сн.№***, кв.*** по плана на ***, поради което приложими към случая са разпоредбите на чл.140, ал.3, вр. с чл.134, ал.6 от ЗУТ.
Обжалваната заповед е издадена от компетентния орган, указан в чл.140, ал.1 ЗУТ-главния архитект на община Момчилград.
Не се установиха и съществени нарушения на процедурата по издаване на оспорения акт. Визата е издадена в установения в закона срок, по заявление от собственик на самостоятелно жилище, чиято реконструкция и пристрояване се иска.
Спазени са и изискванията на материалния закон.
Съгласно чл. 140, ал.2 от ЗУТ, визата за проектиране представлява копие /извадка/ от действащия подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Съдът намира, че издадената виза има необходимото съдържание – нанесени са наличните сгради и постройки в процесния имот и в съседните имоти, линиите на застрояване, допустимите височини, плътност и интензивност на застрояване, озеленяване и други изисквания. Видно от представеното заключение, допуснатото с визата застрояване отговаря и на предвижданията на действащия ПУП-ПРЗ. Допуснатата застройка не засяга съседни имоти, включително и през улица, не предвижда сключено застрояване и намалени отстояния между имотите, както и не попада в защитени територии, в забранени, охранителни или защитни зони, за които са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване.
Според чл. 140, ал.3 от ЗУТ, издаването на виза за строежи по чл. 134, ал.6 от ЗУТ е задължително, като е предвидено и съобщаване за издадената виза, на заинтересованите лица по чл. 131 от ЗУТ. Оспореният акт е съобщен по предвидения от закона ред на всички заинтересовани лица. Видно от представените доказателства – съобщение, находящо се на стр.76 от делото, на 18.07.2017 г., двама служители на общинска администрация Момчилград посетили известните адреси, заявени от лицата и вписани в регистрите за гражданско състояние /стр.69-70/, на останалите съсобственици на сградата в УПИ ***, пл.сн.№***, кв.*** по плана на ***, за съобщаване на процесния акт, но не ги открили там. В съобщението е отбелязано, че по информация на техни близки, лицата се намират извън страната. Последното се установява и от изявление на жалбоподателя в о.с.з. Горните обстоятелства са удостоверени и с подписите на две длъжностни лица от общинската администрация, поради което съдът намира, че в случая са били налице предпоставките за прилагане на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ. Според последната разпоредба, когато в този закон и в актовете по неговото прилагане не се предвижда изрично, че съобщаването се извършва по реда на АПК, то се извършва чрез отправяне на писмено съобщение до заинтересуваните лица. В случаите, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни лица, съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася, и се поставя на таблото за обявления в сградата на общината, района или кметството или на интернет страницата на съответния орган за времето за подаване на възражения, предложения и искания. Така направеното съобщение, както и датата на поставянето и свалянето му от таблото за обявления или от интернет страницата на органа, се удостоверява с подписите на две длъжностни лица. В настоящата хипотеза, в закона не е предвидено съобщаване по реда на АПК. Адресите на заинтересованите лица са били известни - издирени са от административния орган. Последните лица са били търсени, но не са били открити на заявените от тях адреси. На 21.07.2017 г., предвид указаното в §4, ал.2 ДР на ЗУТ, служителите от общинската администрация залепили съобщение №***/*** г., на процесния имот, както и на таблото за обявления в сградата на община Момчилград, а съобщението, видно от направеното отбелязване, е било свалено на 07.08.2017 г., удостоверено с подписите на две длъжностни лица /стр.75/. В тази връзка, неоснователни са възраженията на жалбоподателя за нередовно съобщаване на оспорения акт на останалите съсобственици. Освен това, нередовното съобщаване не представлява съществено нарушение на процесуални правила, имащо за последица незаконосъобразност на акта, а е пречка, последният да влезе в сила и да породи правните си последици. Случаят обаче не е такъв, тъй като по отношение на горните лица, оспорената виза е влязла в сила на 04.08.2017г., предвид изложеното по-горе.
Неотносими към настоящия спор са възраженията на жалбоподателя за липса на издадено строително разрешение, както и на право на пристрояване в съответната форма, тъй като издаването на последните е предпоставено от наличието на виза за проектиране по чл.140 ЗУТ, по аргумент от указаното в чл.144, ал.1, т.2 и чл.148, ал.4 от ЗУТ.
С оглед изложеното, съдът приема, че подадената жалба е неоснователна, а оспорената виза за проектиране е законосъобразна, като съответна на материалния закон и на процесуалните правила за нейното издаване.
При този изход на делото и във връзка с направеното искане за разноски, на ответника се следват направените по делото разноски в доказания им размер от 200 лв., представляващи внесен депозит за възнаграждение на вещото лице.
Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.А. от ***, срещу виза за проектиране №***/*** г., издадена от главния архитект на община Момчилград.
ОСЪЖДА С.С.А. от ***, ЕГН *********,***, разноски по делото в размер на 200 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: