Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе,
03.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII – ти граждански състав,
в открито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Д.И., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 278 по описа за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно
основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова - чл.240, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр.София
твърди, че на 16.09.2009 г. сключил с ответницата Г.К.Н. *** договор за
потребителски кредит № PLUS-01406831, по силата на който предоставил в заем на
последната сумата от 4000 лева срещу задължението да я върне заедно с
уговорената възнаградителна лихва на 48 равни месечни вноски, всяка от по 158,
76 лева. Поддържа, че ответницата погасила само 35 месечни вноски, като считано
от 15.06.2012 г. преустановила плащанията. Твърди, че поради просрочието на две
и повече месечни вноски, считано от падежа на втората вноска, остатъкът от
задължението по договора за кредит станал предсрочно изискуем, считано от
13.07.2012 г. Сочи, че неплатената част от главницата възлиза на 1555,03 лева.
Поради забавата в плащането ответницата дължи и мораторна лихва в размер на
83,27 лева за периода от 13.07.2012 г .до 11.11.2016 г. Твърди, че за
посочените вземания се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 6632/ 2016 г. по описа на РРС, срещу която ответницата
възразила в срок. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на последната, че дължи сумите по заповедта за
изпълнение. Претендира направените деловодни разноски в исковото и заповедното
производства.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Г.К.Н. не е
депозирала писмен отговор без да е направила искане делото да се гледа в нейно
или на неин представител отсъствие. В проведеното по делото първо /и
единствено/ съдебно заседание от 26.04.2017 г., за което ответницата била лично
призована на 10.04.2017 г., същата не се явява и не се представлява.
Съдът е изпълнил процесуалното си задължение по
чл.239, ал.1, т.1 от ГПК като с връчения на 24.02.2017 г. лично на ответницата препис
от разпореждането по чл.131 от ГПК е указал на последната неблагоприятните
последици, свързани с неподаването на писмен отговор в срок. С депозираната
молба с вх. № 16263/ 21.04.2017 г. ищецът е поискал срещу ответницата да бъде
постановено неприсъствено решение.
С оглед представените писмени доказателства съдът
намира предявените искове вероятно основателни. От тях се установяват облигационните отношения между страните,
както и обстоятелството, че ищецът е предоставил в заем на ответницата сумата
от 4000 лева, което същата удостоверила с подписа си в поле „удостоверяване на
изпълнението” в договора. Ответницата не е релевирала възражения, които
изключват, погасяват или отлагат правата на ищеца и не е представила
съответните доказателства.
По изложените съображения съдът намира, че са налице
всички изискуеми процесуални предпоставки по чл.238 и чл.239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.
Според указанията по т.12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. При тяхното присъждане
следва да бъде съобразено изменението на чл.78, ал.8 от ГПК (ДВ, бр. 8 от
24.01.2017 г.). С оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото,
както и факта, че то приключва с постановяване на неприсъствено решение, съдът
определя на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева – за
заповедното производство съгласно чл.26 от Наредбата
за заплащането на правната помощ и 100 лева – за исковото производство съгласно чл.25, ал.1 от същата наредба. В полза на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва
да бъдат присъдени и разноските за държавна такса в размер на 129, 43 лева – в
исковото производство и 32,77 лева – в заповедното производство. Така ищецът
има право на деловодни разноски в общ размер на 312,20 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Г.К.Н., с ЕГН **********,***, че дължи на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от изпълнителния
директор Бруно Мишел Никола Льору и от прокуристите Димитър Тодоров Димитров и
Нели Панчева Недялкова, сумата от 1555,03 лева – неплатена главница по
договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01406831/ 16.06.2009 г., сумата от 83,27 лева –
мораторна лихва за периода от 13.07.2012 г. до 11.11.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2016 г. до окончателното й
изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 6632 по описа за 2016 г. на Русенския
районен съд е издадена заповед № 3908/ 25.11.2016 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.К.Н.,
с ЕГН **********, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК
*********, сумата от общо 312,20 лева – деловодни разноски в исковото и
заповедното производства.
Настоящото неприсъствено решение, на осн.чл.239,
ал.4 от ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/