№ 148
гр. Нова Загора , 19.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на деветнадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Частно
наказателно дело № 20212220200353 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 65 ал. 1 от НПК.
До съда е отправено искане от адв.В.М. защитник на обв.Д. Г.Д. да бъде изменена взетата
мярка за неотклонение "Задържане под стража" по отношение на обвиняемия Д. Г. Д., с ЕГН
********** в по-лека-„Домашен арест“ или „Парична гаранция“.
Искането се поддържа в съдебно заседание, като се излага, че не са налице условията на чл.
63, ал. 3 от НПК. С оглед на цялостната характеристика на обвиняемия Д. молят да се
измени взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека мярка, а именно
„Домашен арест“ или „Парична гаранция от 1000 лева“.
Считат, че съгласно кумулативните изисквания на чл. 63 ал. 1 от НПК, мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ се взема, когато е налице обосновано предположение,
че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго
по-тежко наказание и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност
същият да се укрие или да извърши друго престъпление.
Адв. М., счита, че категорично и по безспорен начин е подробната практика на Върховния
съд и тази на съдилищата по отношение на тълкуването и прилагането на чл. 63 и чл. 64 от
НПК, както и съпътстващите норми, с които императивно са определени условията, при
които се налага най-тежката мярка за неотклонение задържане под страна. Счита, че не са
налице законовите основания за така наложената най-тежка мярка за неотклонение
„Задържане под стража“. В конкретния случай, с оглед на събраните доказателства твърди,
че не са налице тези кумулативни изисквания на НПК. От всички събрани до настоящия
момент доказателства твърди, че няма доказателства, че съществува реална опасност
обвиняемия да се укрие, тъй като има постоянен адрес в с. Богданово, ул. „Тракия“ № 10
или да извърши друго престъпление. Първо, обвиняемият не е осъждан, с чисто съдебно
минало и е с постоянен адрес в с. Богданово от 2004 година. От друга страна, от
доказателствата по делото и неговите личностни качества сочели, че не може да се укрие.
1
Той живеел в с.Богданово и до задържането си се грижил за трите си непълнолетни деца, за
които ежедневно е полагал грижи. Къщата е негова собствена и той няма къде другаде да
отиде да живее, освен там. Осигурявал на децата си храна, дом, училище. По време на
задържането му, същият е упражнявал трудова дейност, като е работил в кооперацията на
селото. Всички тези данни по категоричен начин говорели, че няма основание, че той ще
извърши друго престъпление или че ще се укрие. Обвиняемият не се признавал за виновен,
но това, че не се признава за виновен не било основание, положението му в наказателния
процес да бъде влошавано.
Обвинението, в лицето на прокурор И. моли съда да не уважава молбата за изменение
мярката за неотклонение в друга, по лека такава. Противопоставя се на искането на
обвиняемия за промяна мярката за неотклонение. Към момента било актуално твърдението,
че е налице обосновано предположение, че е извършил престъплението, за което е обвинен,
както и че има опасност да се укрие и извърши друго престъпление. Малко повече от месец
и половина след началото на разследването, нямало никакво изменение на обстоятелствата,
които да налагат изменение на мярката в по- лека. Престъплението, за което е обвинен
обвиняемия било със степен на обществена опасност по висока, в сравнение на други случаи
от този вид. Освен към непълнолетно дете, негова сродница, обвиняемият използвал и сила
и заплаха, да я принуди да извърши тези действия. Ако обвиняемият бъде на свобода,
независимо с каква друга мярка, прокурорът смята, че със сигурност, същият не толкова би
се укрил, колкото да извърши друго престъпление. Същият щял да започне веднага да търси
контакт с децата си, с опит да ги убеди да променят показанията си и най вече поради тази
причина, било в обществен интерес и предлага, съдът да постанови определение, с което да
отхвърли молбата на обиняемия.
От представените по делото писмени и гласни доказателства, представляващи ДП № 306
ЗМ-318/2021 година по описа на РУ-Нова Загора, пр.преписка № 2534/2021 г. поописа на
РП- Сливен, съдът прие за установено следното:
С Определение № 106/31.05.2021 г., постановено по ЧНД № 242/2021 г. по описа на РС-
Нова Загора, е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража" по отношение на
обвиняемия Д. Г. Д., с ЕГН **********.
В мотивите си съдът е приел, че са налице основанията за вземане мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, тъй като от данните по делото може да се направи обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъплението по повдигнатото му обвинение,
то е наказуемо с „лишаване от свобода“ или друго, по-тежко наказание и доказателствата по
делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или извърши ново
престъпление. От материалите и данните от ДП, с които съдът се е запознал, намира, че
може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият Д. Г. Д. е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинението, а именно: по чл. 150 ал. 1 от НК,
като имайки предвид, че Д. е извършил деянието против неговото собствено непълнолетно
2
дете – Силвия, което живее в неговия дом, съдът е счел, че съществува реална опасност
обвиняемия Д. да извърши друго престъпление против пострадалото лице и другите си деца,
с които живее.
От така установеното съдът направи следните правни изводи:
Събраните по делото доказателства в своята съвкупност и корелативна връзка са
достатъчни, за да бъде направен възможно единствения извод в рамките на обоснованото
предположение относно авторството на деянието, за което Д. Г. Д. е бил привлечен в
качеството му на обвиняем.
Реалната опасност обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление, в
конкретния случай за обвиняемия Д. Г. Д. се обоснова от предположението, че е извършил
деянието, за което е привлечен в качеството на обвиняем.
От друга страна наличието на реална опасност се презумира от закона – чл.63, ал.2, т.1,
предл.2 НПК, тъй като обвиняемия е привлечен за извършено от него тежко престъпление.
По делото не са налице, данни които до оборват установената от закона презумпция и
конкретно да се попречи на обвиняемия да извърши друго престъпление или да да се укрие
от наказателно преследване.
Изтеклия срок на задържане е в разумните граници на законово установения такъв по чл.63,
ал.4 НПК.
Предвид изложеното, съдът счете, че законосъобразно, в съответствие с разпоредбите на
чл.56, ал.3 и чл.57 НПК на обв. Д. Г. Д. е наложена най-тежката мярка за неотклонение
„Задържане под стража”. Към настоящия момент не са налице основанията на чл.63, ал.3
НПК, обуславящи изменение на взетата по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение
„Задържане под стража” в по-лека такава, в която насока са изложените от обвиняемия и
неговия защитник доводи.
Пред съда не са ангажирани доказателства, които да обосновават извод, че опасността
обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление е отпаднала.
Настоящият съд напълно споделя прокурорското становище,че при промяна на МН в по-
лека,без значение на нейния вид обвиняемият ще потърси контакт със децата си,в това число
и с пострадалата с намерение да влияе на техните показания.Съдът запознавайки се с
материалите по делото изгради в себе си мнение за някои черти на характера на
обвиняемия,както и за отношенията му с децата през годините и особено след смъртта на
тяхната майка.Съдът е убеден с оглед на това,че обвиняемия ще направи опит да осъществи
контакт с децата си в опит да им повлияе при даването на показания от тяхна страна и то
при положение,че не признава/поне все още/вината си.
3
По изложените съображения, съдът следва да потвърди взетата по отношение на обвиняемия
Д. Г. Д. мярка за неотклонение „Задържане под стража” като законосъобразна,в който
смисъл искането за промяна на МН се явява неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 65 ал.4 от НПК, съдът
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО на адв. В.С. М. при АК Стара Загора, като
защитник на обвиняемия Д. Г. Д. роден на 17.07.1979 година в град Стара Загора, живущ в
село Богданово, община Нова Загора, български гражданин, неосъждан, с ЕГН **********
за изменение на мярката за неотклонение “Задържане под стража”, взета с Определение №
106/31.05.2021 г., постановено по ЧНД № 242/2021 г. по описа на РС-Нова Загора по ДП №
306 ЗМ-318/2021 година по описа на РУ-Нова Загора, пр.преписка № 2534/2021 г. поописа
на РП- Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНО и тъй като все още съществува основателната
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление и ПОТВЪРЖДАВА
взетата с горното определение мярка за неотклонение „Задържане под стража“ относно
обвиняемия Д. Г. Д..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в 3 дневен срок от днес пред СлОС, като
насрочва заседание пред Окръжен съд град Сливен на 23.07.2021 година от 14.00 часа.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
4