Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Левски, 28.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Илияна Петрова, като разгледа докладваното от съдията Николаева гр.д.№789 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.179,
ал.1 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД от Г.К.Г. *** срещу Областна дирекция на МВР –
гр.Плевен към Министерство на вътрешните работи - гр.София.
Ищецът твърди, че в периода от 01.10.2017г. до 01.11.2019г.
е работил на длъжност старши полицай в РУ-Белене при ОДМВР – Плевен. Трудовата
си дейност осъществявал по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на
нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно
изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Позовава се на разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР, съгласно която нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа
дневно и 40 часа седмично. Посочва, че редът за организацията, разпределянето и
отчитането на работното време, както и за компенсиране на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивки на държавните служители се определяли с наредба на
министъра на вътрешни работи. Твърди, че в процесния период действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016г./ обн. в ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от
02.08.2016г./, като в нея липсвала изрична регламентация за преизчисляване на
нощният труд в дневен, които са били уредени в отменени подзаконови нормативни
актове /Наредба №81213-407 от 11.08.2014г/. Съгласно последната при сумарно
отчитане на отработеното време, общият брой часове положен нощен труд следвало
да се умножи с коефициент 0,143, като полученото число се сумирало с общият
брой отработени часове за отчетения период, т.е. часовете положен нощен труд се
преизчислявало с коефициент 1,143. Твърди, че в периода от 01.01.2018г. до
17.07.2018г. действала разпоредбата на чл.9г от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските, съгласно която отработените часове от
работника/служителя, които в края на периода, за който било установено сумирано
изчисляване на работното време, били повече от часовете, определени съгласно
чл.9б от НРВПО, се отчитали за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ, без
превръщане на нощните часове в дневни. Предвид това, за две от тримесечията –
01.01.2018г. – 31.03.2018г. и 01.04.2018г. – 30.06.2018г., следвало да се
приложи разпоредбата на чл.9г от НРВПО, поради което за този период положеният
нощен труд не следвало да бъде преизчисляван, поради което за тези периоди
ищецът не претендирал заплащане на извънреден труд. Навежда довод, че при
липсата на специално правило, което да определя методологията за превръщане на
отработените нощни часове в дневни, по отношение на държавните служители в МВР
следвало да бъде приложена по аналогия общата законодателна разпоредба относно
наличието и заплащането на извънреден труд. Счита, че следва да бъде приложена
разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/, според която реално отработените от ищеца часове нощен труд,
следвало да бъдат преизчислени с коефициент 1,143, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че
за процесния период от 01.10.2017г. до 31.12.2017г. и от 01.07.2018г. до
01.11.2019г. бил положил общо 1500 часа нощен труд, който следвало да се
преизчисли с коефициент 1.143 и възлизал на 215 часа труд, който трябвало да му
бъде заплатен допълнително. Съобразно заплатата му, часовата ставка била в
размер на 6.87 лв., поради което за 215 часа труд му се дължала сумата от
1477,05лв. Навежда довод, че задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение
за извънреден труд било част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, а за последното бил установен срок. На основание чл.84, ал.1 ЗЗД ответникът изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да
се изплати съответното възнаграждение, поради което за периода от падежа на
всяко изискуемо вземане до датата на подаване на ИМ се дължала законна лихва.
Моли съдът да осъди ответника
Областна дирекция на МВР - Плевен да заплати на ищеца на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР и
чл.86 от ЗЗД сумата от 1585,15 лв. /след
допуснато на основание чл.214, ал.1 ГПК изменение размера на иска в о.с.з. на
28.01.2020г./, представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода от
01.10.2017г. до 31.12.2017г. и от 01.07.2018г. до 01.11.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, съгласно
възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава върху
главницата за периода от падежа на всяко месечно плащане до датата на подаване
на исковата молба в размер на 113,95 лв.
/след допуснато на основание чл.214,
ал.1 ГПК изменение размера на иска в о.с.з. на 28.01.2020г./.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил
отговор на исковата молба от ответника Областна дирекция на МВР - Плевен към
Министерство на вътрешните работи гр.София, чрез юрисконсулт Г.А., с който предявените
искове са оспорени по основание и размер. Твърди, че за процесните периоди
ищецът е работил на длъжност младши полицейски инспектор в група „Охранителна
полиция” към РУ Белене – назначен със Заповед рег.№316з-1230/23.04.2015 г. на
Директора на ОД на МВР Плевен, считано от датата на издаване на заповедта, и на
длъжност старши полицай в група
„Охранителна полиция” към РУ Белене – назначен със Заповед
рег.№316з-3435/23.10.2017 г. на Директора на ОД на МВР Плевен и акт за
встъпване в длъжност рег.№316р-34800/03.11.2017 г. по описа на ОД на МВР
Плевен. Твърди, че като младши полицейски инспектор в група „Охранителна
полиция” към РУ Белене ищецът не е изпълнявал патрулно постова дейност, поради
което и на основание Заповед №316з-2371/29.08.2016 г. на директора на ОД на МВР
Плевен, е работил на ненормиран работен ден, а не на смени по график. Едва след
встъпването му в длъжност на 03.11.2017г. след преназначаването му в старши
полицай в група „Охранителна полиция” към РУ Белене със Заповед рег.№316з-3435/23.10.2017 г. на
Директора на ОД на МВР Плевен, Г.Г. започнал да изпълнява служебните си
задължения на смени по график. Навежда довод, че за периода, през който ищецът
е полагал труд на смени по график, отношенията между страните се уреждали от ЗМВР,
като разпоредбата на чл.187, ал. 3 от ЗМВР регламентирала, че работното време
на държавните служители в МВР се изчислявало в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24- часови смени -сумирано за тримесечен период.
Позовава се на разпоредбата на чл.187, ал.5 от ЗМВР, според която работата
извън редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на
смени, както и че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период
ищецът е полагал труд и през нощта (от 22. 00 ч. до 06. 00 ч.), а отработеното
работно време се изчислявало сумарно. Позовава се на разпоредбата на чл.187,
ал.9 от ЗМВР, според която по отношение на служители на МВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато
била Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 год. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016
год., в сила от 02.08.2016 год.), а не с Наредба приета с постановление на МС,
каквато била Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
предвиждаща преизчисление на положения нощен труд, т.е. ЗМВР бил специален и
други нормативни и подзаконови нормативни актове били неприложими закони по
отношение на статута на служителите на МВР. Твърди, че ищецът не бил съобразил нормата
на чл.187, ал.3, изречение последно ЗМВР, която установявала 8 часова
продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни
служители, чиито служебни правоотношения били уредени от специалния ЗМВР.
Счита, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не
следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в
процесния период е действала друга наредба, в която липсвала изрична норма,
допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен
коефициент. Налице била специална нормативна уредба по отношение отчитането и
заплащането на нощния труд в МВР и следователно не можело да намерят приложение
разпоредбите на НСОРЗ. Счита, че ищецът не обосновавал и не доказвал
претенцията си за заплащане на извънреден труд, тъй като следвало действително
да е работил извън установеното за него работно време по график. По делото
нямало доказателства, от които да следвал изводът, че ищецът е полагал нощен
труд извън рамките на установеното за него работно време. Намира, че дори и да
се приемело, че преизчисляването на положения нощен труд с коефициент 1,143 е
допустимо, то това превръщане на нощните часове положен труд, установено за
служителите работещи по КТ, било с цел увеличаване заплащането за положен нощен
труд. Твърди, че целта била на служителите по КТ, за които била установена
максимални продължителност на нощния труд от седем часа, да се плати толкова,
ако биха работили осем часа; да се плати толкова, ако биха работили през деня и
по този начин да не бъдат ощетени за това, че са работили само седем часа през
нощта. Позовава се на Писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП. Прави
извод, че превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, било
установено е цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на
извънреден труд, какъвто бил и основният извод от писмото. Навежда довод, че за
работещите по трудово правоотношение разпоредбата от НСОРЗ, на която ищецът
основавал иска си - чл. 9, ал. 2, се прилагал едновременно с правилата за
заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщали в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези
нощни часове се заплащало и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
(Решение № 14 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г,, ГК, IV г.о. на ВКС). Сочи,
че видно от приложените като доказателство към писмения отговор платежни
бележки, ОД на МВР-Плевен вече била изпълнила задължението си и била изплатила
изцяло и своевременно положения от служителя нощен труд. Моли съда да вземе
предвид, че в чл. 187, ал.1 и 3, изр.4 от ЗМВР нормалната продължителност на
работното време през нощта (40 часа за 5 дневна работна седмица) на държавните
служители в МВР била по-голяма от тази на работниците и служителите по трудови
правоотношение по КТ, който в чл. 140 предвиждал в 5 дневна работна седмица- 35
часа работно време, което различие било обусловено от основните функции на МВР,
установени в чл. 2, ал.1 от ЗМВР за защита на правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на
обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. Това оправдавало
и обосновавало прилагането на различен метод на правно регулиране на работното
време, трудовото възнаграждение и др. на работниците и служителите по трудови
правоотношения в КТ и в ЗМВР. ( чл. 136-137, чл. 242-244 КТ и чл. 187 и 179 и
изобщо чл. 176-186 от ЗМВР). Допълнително сочи, че за държавните служители в
МВР били предвидени и те получавали определени допълнителни материални блага.
Твърди се в отговора, че при изработването и приемането на действащия ЗМВР,
законодателят имал предвид разбирането за спецификата на служебните
правоотношения на държавните служители в МВР и равенството на гражданите пред
закона и предвидил редица компенсаторни механизми за постигането на равно
отношение пред закона на работниците и служителите по трудови правоотношения от
една страна и държавните служители в МВР, от друга, които подробно изброява.
Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Установява се от представените писмени
доказателства, че през процесния период
ищецът е работил на длъжност младши полицейски инспектор в група „Охранителна
полиция” към РУ Белене – назначен със Заповед рег.№316з-1230/23.04.2015 г. на
Директора на ОД на МВР Плевен, считано от датата на издаване на заповедта, и на
длъжност старши полицай в група
„Охранителна полиция” към РУ Белене – назначен със Заповед
рег.№316з-3435/23.10.2017 г. на Директора на ОД на МВР Плевен и акт за
встъпване в длъжност рег.№316р-34800/03.11.2017 г. по описа на ОД на МВР
Плевен.
Установява се от
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза,
което съдът кредитира като компетентно, обосновано и пълно, че с оглед
характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд
през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно. Установено е, че положеният нощен труд не е бил
преизчислен от ответника с коефициент
1.143 за превръщането му в дневен труд.
Същият е заплащан своевременно по 0.25 лв./час. За целия процесен
период, видно от платежните ведомости на ответника, ищецът е получил
допълнително заплащане по 0.25 лв. на
час за положен нощен труд съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед
№8121з-1429/23.11.2017г., издадени от Министъра
на вътрешните работи, с които е определен размерът на допълнителното възнаграждение. Съобразно
задачата, поставена от ищеца, вещото лице е извършило преизчисляване на нощните часове към
дневни с коефициент 1.143, съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Направено е изчисление,
че за периода 01.10.2017г. – 01.07.2018г. ищецът е положил общо 1500 часа нощен труд. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент
1.143 се равнява на 1714,50 часа,
като за разликата 214,50 часа се изчислява
брутно възнаграждение в общ размер на 1585,15
лева, изчислено със средна ставка 7,39 лв., формирана от основната заплата
на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен
месец. Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача - с увеличение 50%
за извънреден труд. Лихвата за забава върху посочената главница е в размер на 113,95 лв.
В табличен вид са
дадени реално отработените часове нощен труд, преизчислените такива с
коефициент 1,143, както и нормата за всеки тримесечен период, включен в
исковия. От извършената проверка е установено, че след като към общо
отработените часове се прибави разликата от преизчисляване на нощните часове с
коефициент 1,143 и се извади нормата за отчетния период и часовете, за които на
ищеца е изплатено възнаграждение за извънреден труд - часовете, които се явяват
над нормата са именно тези, за които ищецът не е получил възнаграждение - от
преизчисляване на нощни към дневни часове. Всички отработени часове труд, които
са извън нормата и са извънреден труд са заплатени на ищеца. Дадените в
заключението неизплатени часове за нощен труд са само от преизчисляване на
нощни към дневни часове с коефициент 1,143, а не от работа на ищеца извън
графика.
При така установените факти и
липсата на спор между страните относно полагането от страна на ищеца на нощен
труд през процесния период, правният спор е концентриран относно приложимите по
отношение заплащането на нощния труд в процесния случай нормативни актове.
Спорно между страните по делото е налице ли е основание за преизчисляване на
отработените часове нощен труд с коефициент 1,143, респективно дължи ли се
допълнително възнаграждение върху разликата между преизчислените с посочения
коефициент часове и реално отработените такива, както и представляват ли те
извънреден труд.
Доколкото ищецът е държавен
служител на МВР, за него приложима е разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗМВР, съгласно която на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до
6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на
Министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. В чл.178,
ал.1, т.3 ЗМВР е определено, че държавните служители получават допълнителни
възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл.187,
ал.9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи.
През процесния
исков период - 01.10.2016г. – 30.09.2019г., е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
/обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./ уреждаща реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. С посочения
подзаконов нормативен акт е уредена нормална продължителност на работното време
на държавните служители - 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. Предвидена е работа на смени с полагане на труд през нощта между
22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24- часов период. В приложимата
към процесния период наредба липсва изрична разпоредба, предвиждаща
преизчисляване на реално отработените часове нощен труд с коефициент 1,143, а е
разписан само редът за отчитането на часовете нощен труд.
Такава разпоредба е
била предвидена в чл.31, ал.2 от Наредба
№8121з-407/11.08.2014г. – отм., съгласно
която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по
0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. След
отмяната на горепосочената наредба – в последващите Наредба №8121з-592 в сила
от 01.04.2015 г. и процесната Наредба №8121з-779, в сила от 02.08.2016г.
такава разпоредба липсва.
Налице е
празнота в закона, като съдът намира за основателен наведения от ищеца довод,
че при наличието на такава, следва по аналогия да бъде приложена общата законодателна
уредба относно отчитането и заплащането на нощния труд. Увеличеното изчисляване
на нощния труд е предвидено, както в отменената Наредба №8121з-407 за
служителите на МВР, така и в Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, издадена въз основа на КТ. Липсата на изрично предвиждане в
последващите наредби към ЗМВР не следва да се тълкува като забрана за такова
преизчисление, а като празнота в закона, която следва да бъде преодоляна по
правилото на чл.46, ал.2 от ЗНА. Съгласно цитираната разпоредба, когато
нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните
начала на правото на Република България. В процесния случай, ЗМВР, уреждащ
полагането на труд от страна на държавните служители в структурата на МВР, се
явява специален по отношение на КТ – общ, уреждащ трудовите правоотношения
между работник или служител и работодател в страната. По същия начин се отнасят
и Наредбата, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи и общата Наредба за структурата
на работната заплата към КТ.
В
чл.9, ал.2 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (чл.136, ал.3 КТ
и чл.140 КТ), установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място или 8ч.:7ч. = коефициент 1,143. Същият коефициент е бил възприет
и в отменената Наредба № 8121з-407 от 2014г. към ЗМВР, но формулиран по друг
математически начин, който обаче води до същия резултат - при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период, при което се получава същият коефициент
1,143.
Изложеното
води до извод, че в отменената наредба към ЗМВР е бил възприет подход,
идентичен с този установен в Кодекса на труда и в Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Възприемането на
изложения от ответника довод за липсата на основание за преизчисление на нощния
труд, предвид липсата на изрична разпоредба в този смисъл в приложимата наредба,
би довело до поставянето на служителите на МВР, полагащи нощен труд, в
по-неблагоприятно положение спрямо работници по трудови правоотношения, които
са урегулирани от общия закон – КТ. Посоченото не съответства на целта на
нормативния акт и е в разрез с принципите на Конституцията на Република
България, предвиждаща полагането на труд от всички граждани при равни условия и
права.
Целта
на посочената разпоредба, е именно нощното работно време да се заплаща в
увеличен размер спрямо дневното работно време – поради спецификата на нощния
труд, като по-неблагоприятен за работника спрямо дневния, за което са
предвидени и редица други компенсации. Съобразявайки посоченото, лишен от
логика е аргументът, че нощният труд на служителите в МВР не следва да се
преизчислява с посочения коефициент, доколкото максималната продължителност и
на дневния и на нощния труд е 8 часа, съотношението между които е 1, а не
1,143, както при нормална продължителност на нощният труд от 7 часа. Така
изложеното би довело до поставянето на служителите на МВР в по-неблагоприятно
положение, при което могат да полагат повече часове нощен труд, за което няма
да получават възнаграждение в увеличен размер спрямо дневния такъв.
Коефициентът 0,143 в отменената наредба към ЗМВР не е бил обвързан със
съотношение между дневен и нощен труд, а е бил посочен като конкретна цифра,
като по тази начин и в общата и специалната наредба положеният нощен труд е бил
заплащан с увеличена ставка в еднакъв размер.
Настоящият
съдебен състава намира за неоснователен и наведения от ответника довод, че
дължимото се на ищеца възнаграждение за положения от него нощен труд е било
изцяло и своевременно изпълнено, тъй като за отработените от него часове нощен
труд своевременно му било заплащано допълнително възнаграждение в размер на
0,25 лв. за всеки час нощен труд. Съгласно чл.179 от ЗМВР, на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта
от 22,00 до 6,00 ч., като условията и редът за това се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Издадена е
Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017г. от Министъра на вътрешните работи,
съгласно която за всеки отработен час през нощта или за част от него между
22,00 и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение
за нощен труд в размер 0,25 лв. Преизчисляването на нощните часове с визирания
по-горе коефициент 1,143, при което реално отработените часове нощен труд се
заплащат в увеличен размер, не изключва заплащането на допълнително
възнаграждение за всеки час нощен труд в размер на 0,25 лв. Доктрината,
както и съдебната практика възприема, че законодателят е възприел две линии, по
които се реализира увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно отчитане на
работното време – 1) заплащане на часовете положен нощен труд в
увеличен размер и 2) допълнително възнаграждение за всеки час
нощен труд (в този смисъл – Решение №14
от 27.03.2012 на ВКС по гр.д. №405/2011г., IV гр.о., Коментар на Кодекса
на труда, 12 издание, В.Мръчков, К.Средкова, А.Василев, стр.831). Посочените принципи за допълнително заплащане
на нощния труд са уредени в две различни разпоредби на НСОРЗ чл.8 и чл.9, ал.2
и се дължат на различно основание. В цитираното Решение №14 от 27.03.2012 на
ВКС по гр.д. №405/2011г. е посочено, че няма значение, че при сумарно отчитане
на работното време нощните часове се превръщат в дневни. Посочената методология
е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане нормата
фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата
за заплащане на нощния труд, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове
се заплаща и допълнително възнаграждение за нощен труд – 0,25 лв./час.
Доколкото от заключението на вещото лице по неоспорената от страните и приета
от съда съдебно-икономическа експертиза по делото е безспорно установено, че на
ищеца е било заплатено само допълнително възнаграждение за заработените часове
през нощта, но положените реално часове нощен труд не са били увеличени със
съответния коефициент и респективно за така увеличените часове не е било
заплатено възнаграждение, не може да се приеме, че ответникът е изплатил изцяло
и в срок задължението си спрямо ищеца за положения от него нощен труд.
От заключението на вещото
лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че за исковия
период от 01.10.2017г. до 31.12.2017г. и 01.07.2018г. до 01.11.2019г. ищецът е положил реално 1500 часа,
които приравнени с коефициент 1,143 се равняват на 1714,50 часа, съответно разликата между положените часове нощен труд
и приравнените са 214,50 часа. От
експертизата се установява, че за посочените часове на ищеца не е било
заплатено възнаграждение.
Същите се явяват извънреден труд и следва да бъдат
заплатени като такъв. Извънреден труд е налице,
когато е положен труд извън установеното работно време - когато
продължителността на работното време надвишава нормалната такава. При сумарно
изчисляване на положения труд, извънреден труд ще е налице в случай, че
отработеното време за съответния отчетен период /с увеличението на часовете
положен нощен труд/ надхвърля нормата работни часове за отчетния период. От заключението
на вещото лице се установява, че в процесния случай при съпоставка на нормата
работни часове за всеки отчетен период и отработените часове с преизчислението
на нощния труд с коефициент 1,143, часовете вповече, които се получават след преизчисляване
на нощни към дневни часове надхвърлят нормата работни часове за отчетния период и се явяват такива извън установеното работно време, респективно
следва да бъдат заплатени като извънреден труд. За незаплатените 214,50
часа за периода 01.10.2017г. до 31.12.2017г. и 01.07.2018г. до 01.11.2019г. е изчислено брутно възнаграждение за извънреден труд в
общ размер на 1585,15 лева. Размерът
на лихвата за забава е 113,95 лева. За
посочените суми исковете следва да бъдат изцяло уважени, като основателни
доказани.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в
размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на РС – Левски държавна такса върху уважените искове в размер на 113,41 лв.,
както и направените разноски за възнаграждение на вещо лице по изготвената
съдебно-икономическа експертиза в размер на 150,00лв.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр.П., ул.”***”№*,
представлявана от ст.комисар В. В. – впд директор, ДА
ЗАПЛАТИ на Г.К.Г., ЕГН:**********
***, на основание чл.179, ал.1, вр. чл.178, ал.1, т.3
от ЗМВР, сумата от 1585,15 лв.,
представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода 01.10.2017г. до 31.12.2017г. и 01.07.2018г. до 01.11.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, съгласно
възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.11.2019г.
до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.86 от ЗЗД
сумата от 113,95 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на
всяко месечно плащане до датата на подаване на исковата молба – 04.11.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Областна дирекция на МВР –
гр.П., ул.”***”№*,
представлявана от ст.комисар В. В.
– впд директор, ДА ЗАПЛАТИ на Г.К.Г., ЕГН:********** ***, сумата от 600лв., представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Областна дирекция на МВР – гр.П., ул.”***”№*, представлявана от ст.комисар В. В. – впд директор, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Левски, сумата в размер на 113,41 лв., представляваща държавна такса върху уважените искове, както и направените разноски за възнаграждение на вещо лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза в размер на 150,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: