Р Е Ш
Е Н И Е N
гр. Сливен, 27.03.2019
година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито
заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл. с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на прокурора ………и при секретаря , като разгледа докладваното
от М. Сандулов гр. д. N 161 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК вр. чл. 463 от ГПК
от ГПК.
Образувано е по постъпила на
01.03.2019 г., в кантората на ЧСИ П.Г., жалба от Д.И. *** против отказ за
вдигане на възбрана на ЧСИ П.Г., по изп.
д. № 20138370406924 по описа на кантората му.
В жалбата се твърди, че ЧСИ неправилно прилага ТР от 10.07.2018г по тд №
1/2015г. Жалбоподателката е купувач по проведена продан по изпълнително дело на
ЧСИ Гергана Грозева, при което взискателят по настоящето дело е бил присъединен
взискател. Твърди се, че купувачът е заплатил всички дължими такси и имота й е
възложен. Поради това се иска да бъде отменен отказа на ЧСИ за заличаване на
възбраната.
ЧСИ е представил писмени мотиви, с които описва фактите по изпълнителното
производство и заявява, че отказът напълно съответства на тълкуването на закона
в ТР 1/2015 г. на ВКС.
По допустимостта на жалбата. Съгласно да даденото разрешение в Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК купувачът от публичната продан "встъпва"
едновременно в правното положение, както на длъжника, като придобива неговите
права върху имота, така и в правното положение на кредиторите - в смисъл, че на
него е непротивопоставимо всичко, което не може да бъде противопоставено на
кредиторите.
Така жалбата е подадена от лице, посочено в чл. 435 от ГПК в
законоустановения срок.
Въпреки че вдигането на възбрана не може да бъде квалифицирано точно като
изпълнително действие, то следва да се отчете тясната му връзка с изпълнителния
процес, неговото развитие и прекратяване, поради което жалбата следва да се
приеме за допустима.
Няма спор по фактите и че жалбоподателката е придобила имота след проведена
публична продан.
Съгласно постановеното в ТР 1/2015 г.
възбраната, наложена в
изпълнителното производство по чл. 449, ал.
2 ГПК, има за цел да
препятства длъжника при насочено принудително изпълнение по отношение на негов
недвижим имот, да извърши действия, с които да осуети или затрудни удовлетворяване
вземането на взискателя-кредитор, както и да запази недвижимите имоти на
длъжника в неговия патримониум. С вписване на възбраната, последващите
разпореждания на длъжника с възбранения имот са непротивопоставими на
взискателя.
Наложената обезпечителна възбрана не
се погасява, нито се отменя след извършване на публичната продан на възбранения
недвижим имот, тъй като същата брани интереса и на купувача от публичната
продан. Въз основа на постановлението за възлагане, купувачът придобива всички
права върху закупения имот, които длъжникът е притежавал към момента на
вписването на възбраната и на него не може да се противопоставят никакви права
на трети лица, които са непротивопоставими на взискателя и присъединените
кредитори. Купувачът от публичната продан „встъпва” едновременно в правното
положение, както на длъжника, като придобива неговите права върху имота, така и
в правното положение на кредиторите – в смисъл, че на него е непротивопоставимо
всичко, което не може да бъде противопоставено на кредиторите.
Вписаната възбрана осигурява по –ранна противопоставимост на правото на
собственост на купувача по публичната продан, за времето от датата на вписване
на възбраната спрямо лицата, вписали свои актове относно недвижимия имот след
този момент, до вписване на постановлението за възлагане. От това следва
заключението, че единствените права които пази възбраната са тези на
взискателите и третото лице купувач.
Съгласно чл. 452, ал.
2 ГПК извършените от длъжника разпореждания с възбранен
имот са прогласени от законодателя за недействителни спрямо взискателя, който я
е наложил, а не са нищожни спрямо всички.
Запазването на
възбраната след публичната продан на недвижим имот (в рамките на проведено
принудително изпълнение) цели да обезпечи удовлетворяването на признато
изпълняемо субективно материално право на всяко лице, имащо качеството кредитор
на длъжника, чийто недвижим имот е под възбрана, не и на други лица.
Имат се предвид обаче хипотезите при непаричните притезания - правото по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, чл. 33, ал. 2 ЗС, чл. 87, ал. 3 ЗЗД или по
иска по чл. 108 ЗС и др - когато вписаната обезпечителна
възбрана има за цел да гарантира изпълнението на неудовлетворените кредитори,
чиито потестативни права биха се реализирали в един по-късен момент - с влизане
в сила на съдебно решение и настъпване на неговия конститутивен (вещно-правен)
ефект.
При паричните следва обаче да се
отчете и интересът на купувача, тъй като възбраната както беше изяснено брани и
неговите права. Ако купувачът не желае
да се възползва от защитата, която му е осигурена от възбраната, то тя следва да
се вдигне. Аргумент за това може да бъде изведен и от постановките на
тълкувателното решение, а именно, че след влизане в сила на постановлението за
възлагане от публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки
последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на
вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не
брани права. В конкретния случай следва да се отчете, че жалбоподателят по
настоящото производство, приобретател на
имота, желае да се откаже от защитата, която му дава възбраната. Като се има
предвид, че за да може да бъде изпълнено исканото действие е необходимо да се
изследва дали възбраната е противопоставима на купувача и дали брани нечии
права. От изложеното по-горе, става ясно, че на първо място същата е постигнала
целта си, а именно – задържала е имота в патримониума на длъжника, на второ:
преди или след вписването й не са били вписвани никакви други претенции, които
да уязвят правата на купувача и той иска да се откаже от нейната защита, а
именно тази на по-ранната дата на вписване. Освен това следва да се съобрази,
че след извършването на публичната продан на имота приложение намират
разпоредбите на чл. 175 от ЗЗД.
За да бъде заличена възбраната
съгласно постановките на чл. 31 от ПВ то
следва да има нареждане от длъжностното
лице, което е наложило възбраната, в случая ЧСИ, който е водил изпълнителното
производство.
С оглед изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за
заличаване на вписаната възбрана и
отказът на ЧСИ Г.следва да се отмени.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ отказа от
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: