№ 4010
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20211110161305 по описа за 2021 година
и взе предвид следното:
Производството е по предявени по реда на чл. 415, ал.1 ГПК от „Т**********” ЕАД
срещу ET “А*******.“ установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59,
ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за сумата от 156,29 лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия през периода от 01.05.2018 г. до 31.08.2019 г., с която ответникът неоснователно се
е обогатил, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 23.06.2021г. до окончателното изплащане; за сумата от 23,55
лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
01.07.2018 г. до 09.06.2021 г.; за сумата от 7,10 лв., представляваща цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.09.2018г., с която ответникът неоснователно
се е обогатил, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 23.06.2021г. до окончателното изплащане; за сумата от 1 лв. -
мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до
09.06.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
36375/2021 г. по описа на СРС, 71 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на посочения топлоснабден имот, за
който са предоставени услуги по топлоснабдяване и дялово разпределение. Предвид това
претендира горепосочените суми, както и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Оспорва исковете като
неоснователни. Сочи, че няма сключен договор с ищеца, както и че топлоснабденият имот,
находящ се в гр. София, бул. „******“, бл. 14 е изнесен на публична продан, като
1
постановлението за възлагане е влязло в сила на 24.10.2017г. Уточнява, че на 04.07.2018г. в
Агенция по вписванията е вписан новият собственик на имота, като на 15.10.2018г. е
реализиран въвод във владение. Счита, че предвид това не той дължи процесните суми.
Моли съда да отхвърли исковете. Разноски не се претендират.
„Т*******“ ЕООД, конституирано в производството като трето лице помагач на
страната на ищеца, взема становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като взе предвид изразените от страните становища и обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Относно иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД включва
следните елементи: наличие на обедняване на ищеца, изразяващо се в намаляване на
имуществото му или в невъзможност същото да бъде увеличено/, конкретния размер на
посоченото намаляване; наличие на обогатяване в патримониума на ответника, изразяващо
се в реално увеличаване на имуществото му или в спестени средства от страна на
последния/, конкретен размер на обогатяването; посоченото имуществено разместване да
произтича от един и същи факт или група от факти и липса на правно основание за
имущественото разместване.
В конкретния случай твърдяното от ищеца имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца при пълно и главно доказване на обедняването му до
размера и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия,
обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за
нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването-
че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за
това имуществено разместване в отношенията между двете страни.
Ищецът твърди, че ответникът си е спестил разходи за доставената и ползвана
топлинна енергия за процесния имот, чиито собственик е бил през периода м.05.2018 г. –
м.08.2019 г.
Разпоредбата на чл. 149, ал.1, т.3 ЗЕ /в действащата редакция – изм. ДВ, бр.54 от 2012
г. в сила от 17.07.2012 г./ предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Предвидената писмена
форма е такава за действителност на правоотношението. Безспорно по делото е, че
ответникът е "небитов клиент" по смисъла на §1, т.33а /изм. ДВ, бр.66/26.07.2013 г./ от ДР
на ЗЕ, според който "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация горещо
2
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Това
обстоятелство се извежда не само от качеството му на търговец, а и по аргумент от
противното на нормата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ /нова ДВ, бр.54 от 2012 г./. Няма спор и
относно факта, че между страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна
енергия и именно поради това, процесните суми се претендират на извъндоговорно
основание. Ето защо, релевантното обстоятелство за това кой се е обогатил с ползването на
топлинна енергия, е чия е собствеността върху недвижимия имот, до който е доставяна тази
енергия. В конкретния случай от приетите по делото доказателства, безспорно се
установява, че през процесния период собственик на недвижимия имот е лицето, на което
имота е възложен с постановление за възлагане на недвижимо имущество от 24.07.2017 г.
след проведена публична продан, а именно „Цито къмпани“ ООД. Видно от
постановлението за възлагане на ЧСИ Миладин Петров Миладинов, рег. № 786 КЧСИ,
последното е влязло в законна сила на 24.10.2017 г., а съгласно чл. 496, ал.2 ГПК /в
редакцията му след изм. ДВ, бр.49/2012 г./ именно от деня на влизане в сила на
постановлението за възлагане, купувачът придобива всички права, които длъжника е имал
върху имота. При това положение за периода от м.05.2018 г. – м.08.2019 г. легитимиран да
отговаря по исковете за неоснователно обогатяване би бил купувачът на имота, а не
ответника, т.к. не е бил собственик на имота. Правото на собственост върху имота на
основание постановлението за възлагане е придобито от купувача от влизане в сила на
постановлението. Ето защо след 24.10.2017 г. като собственик на имота вече не се
легитимира ответника и доколкото по делото не е установено същия да е ползвал реално
имота до извършения въвод във владение на 15.10.2018г., настоящият състав приема, че при
правилно разпределена доказателствена тежсет, ищеца не успя да установи при условията на
пълно и главно доказване ответника да се е обогатил, като си е спестил разходи за доставена
и ползвана топлинна енергия през процесния период. Оттук недоказана се явява и
взаимовръзката между обстоятелствата по обедняването на ищеца от една страна и
обогатяването на ответника в резултат на общия факт на доставяне на топлинна енергия до
процесния недвижим имот. Искът за главница следва да се отхвърли.
Претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за извършваната услуга за
дялово разпределение също е неоснователна, тъй като същата се дължи при наличие на
договор /чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т**********” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение/, какъвто в случая не е налице.
Относно иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Доколкото съдът не достигна до извод за наличие на главен дълг, то акцесорната
претенция за установяване дължимост на лихви по чл. 86 ЗЗД се явява също неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските
При този изход на делото ищецът няма право на разноски и сторените такива следва
да останат за негова сметка.
3
Ответникът има право на разноски по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК, но поради липса на
заявено искане в този смисъл, разноски не му се присъждат.
При тези мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415, ал.1 ГПК от „Т**********” ЕАД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Я***” № 23Б срещу ET
“А*******.“ с ЕИК **** и адрес гр. София ул. „**“ № 30, установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за сумата от 156,29 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до
31.08.2019 г., с която ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.06.2021г. до
окончателното изплащане; за сумата от 23,55 лв. - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 01.07.2018г. до 09.06.2021г.; за сумата от
7,10 лв., представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до
30.09.2018г., с която ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.06.2021г. до
окончателното изплащане; за сумата от 1 лв. - мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018г. до 09.06.2021г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 36375/2021 г. по описа на СРС, 71 състав.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Т**********” ЕАД, ЕИК ***** за присъждане на
разноски за настоящото производство и за производството по ч.гр.д. № 36375/2021 г. по
описа на СРС, 71 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т*******” ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „****** № 3 като трето лице помагач на страната на
ищеца „Т**********” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от датата на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4