№ 147
гр. Ловеч, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело
№ 20214310101474 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ”ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк
София, сграда 6, чрез адв. В.Г.-САК против МИМИ ДАНАИЛОВА Р., с адрес: гр. Ловеч,
ул.“Пано Рогозаров“№ 175.
Ищецът излага в ИМ, че между мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД и
ответника Мими Р. са сключени договори за предоставяне на мобилни услуги, по силата на
които ответника е абонат на дружеството. Твърди, че по повод Договор за мобилни услуги
от дата 13.11.2018 г., сключен за мобилен номер +359********* ответницата е абонат на
дружеството – доставчик на мобилни услуги с аб.номер №007.6272541, с избрана
абонаментна програма Тотал 31.99,, с уговорения срок на действие 24 месеца. Въз основа на
посочения договор ответницата е ползвала предоставяните от Дружеството мобилни услуги,
като потреблението е фактурирано под клиентски номер на абоната № *********.
Посочва се, че съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване
на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. Твърди се, че при
сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен
за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура, като неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми.“ Твърди се, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода 15.05.2019г. до
14.10.2019г. Теленор е издал следните фактури: фактура №**********/ 15.06.2019г. за
1
отчетния период на потребление от 15.05.2019-14.06.2019г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 51.89лв./с ДДС/. Дължимата сума е платима в
срок 30.06.2019г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер; фактура №**********/15.07.2019г. за отчетния период на потребление от
15.06.2019-14.07.2019г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 40.24лв./с ДДС/. Дължимата сума е платима в срок 30.07.2019г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер; Фактура
№**********/15.08.2019г. за отчетния период на потребление от 15.07.2019-14.08.2019г. с
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 31.99лв./с ДДС/.
Дължимата сума е платима в срок 30.08.2019г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
Наведени са твърдения, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на
обща стойност 124.12лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец
06/2019г., за месец 07/2019г. и за месец 08/2019г. Към всяка от фактурите има приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. С Кредитно
известие за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на 11.35лв. и е
отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 124.12лв., при което
задължението за плащане възлиза на сума в размер на 112.77лв.
Твърди, че неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 112.77лв., е ангажирало договорната
отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с
чл.196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните
договори на ответника Мими Данаилова Р. за ползваните абонаменти. Излага, че след
прекратяване на отношенията операторът издава крайна фактура №**********/
15.10.2019г., в която са начислени суми в размер, както следва: 79.98/седемдесет и девет
лева и 98ст./лв.- за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни
абонаменти /която сума е процесна в настоящото производство/ и 112.77/сто и дванадесет
лева и 77ст./лв.- за незаплатени далекосъобщителни услуги /която сума е процесна в
настоящото производство/ или общата сума по издадената крайна фактура възлиза в размер
на 192.75лв.
С оглед на изложеното ищецът изтъква, че в настоящото производство интерес за
него представляват начислените суми за незаплатени далекосъобщителни услуги, които
претендира на основание едностранното прекратяване на индивидуалните договори за
мобилни услуги - чл.75, вр.с чл.196, във вр. с чл.12, ал.2 от ОУ. Наред с това, в настоящото
производство интерес за ищеца представлява и начислената неустойка за предсрочно
прекратяване на процесиите договори за мобилни услуги, която претендира на основание
т.11 от договора за мобилни услуги, която е уговорена съобразно постигнатата с КЗП
СПОГОДБА от 11.01.2018г., по която страна е „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД. Сочи, че
датата на деактивация на процесния абонамент е 04.09.2019г., като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
2
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент. Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил
крайния срок за ползване на абонамента Тотал 31.99лв. за мобилен номер +359********* до
13.11.2020г. съгласно Договор за мобилни услуги от дата 13.11.2018г.
Твърди се, че неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза,
съдържаща се и в т.11от индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в
крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент.
Предвид влизане в сила на постигната Спогодба между Теленор и Комисия за защита на
потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка е формирана
съобразно новите правила за изчисление, уговорен в т.11 от индивидуалния договор за
мобилни услуги. Сочи, че уговорената клауза е в унисон с предписанията на Комисия за
защита на потребителите и с уговореното в постигнатата Спогодба. С оглед изложеното,
ищецът претендира неустойка съгласно уговорените правила с комисията за защита на
потребителите и съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11от индивидуалния
договор за мобилни услуги, а именно: Неустойката в размер на 79.98/седемдесет и девет
лева и 98ст./лв., формирана, както следва: За абонаментен план Тотал 31.99лв. за мобилен
номер +359********* се дължи неустойка в размер на 79.98лв., представляваща стойността
на 3 месечни абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС,
или 26.66лв. х 3 = 79.98лв.
Ищецът излага, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД ответницата Мими Данаилова Р. се е
съгласила и е приела Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите
на мобилни телефонни услуги. Изтъква, че съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има
право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното
количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща
определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т.27 от тези
Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата
на издаването й“. Твърди се, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл.75 от
ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Мими Данаилова Р..
Твърди се, че в конкретният случай ответникът Мими Данаилова Р. е подписала
договор за услуги с мобилния оператор, ползвала е процесния мобилен номер и не е
изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги,
като с това си поведение е изпаднала в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е
заплатила.
Ищецът счита, че е изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение
по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си. Представените
3
фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил
договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща
цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план, респ. същият
е в неизпълнение на договора си.
В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с
което да признае за установено по отношение на ответницата, че към нея съществува
изискуемо вземане на ищеца „Теленор България“ЕАД в общ размер на 192.75 лв., от които:
112.77 лв. – представляващи дължими и незаплатени абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, за които са издадени фактури за периода от 15.05.2019 г. до 14.08.2019 г.,
79.98 лв. – неустойка за абонаментен план Тотал 31.99 лв. за мобилен номер +359*********,
представляваща стойност на 3 месечни абонаментни такси, където стойността на месечния
абонамент е взета без ДДС, или 26,66 лв.х3=79.98 лв.
Претендирани са и съдебните разноски по заповедното производство, както и
сторените разноски в настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок по делото е депозиран писмен отговор от
адв. Р.Б. – назначен за особен представител на ответника. Оспорва истинността на
приложените към исковата молба фактури – 3 бр. Счита, че в тежест на ищеца е да доказва
размера на претендираните суми. Подчертава, че общият сбор по трите фактури е 268.24 лв.,
а исковата претенция е за 192.75 лв. Счита, че е неясно от къде идват разликите в самите
фактури .
Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД не изпраща представител в съдебно
заседание. В молба - становище, подадена от упълномощения адвокат В.Г. заявява, че
поддържа исковата молба, като излага подробни съображения.
Ответникът Мими Данаилова Р. не взема лично участие в хода на процеса.
Представлява се от особен представител – адв. Б., която моли съдът да постанови решение, с
което да уважи иска съобразно заключението на ССчЕ.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр. дело № 739/2021 г. по описа Ловешки РС се установява, че по
повод заявление, подадено от „Теленор България”ЕАД е издадена Заповед № 404 от
16.04.2021 г., с която съдът е разпоредил длъжникът МИМИ ДАНАИЛОВА Р. да заплати на
Заявителя ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД ЕИК: ********* гр. София, ЖК МЛАДОСТ 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, общ. Столична, обл. София (столица) сумата 192,00 /сто
деветдесет и два лева/, включваща: Главница в размер на 192,00 BGN /сто деветдесет и два
лева/ от 15.05.2019 г. до 14.10.2019 г. от които: 112.77 лв. (Сто и дванадесет лв. и 77 ст.),
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги ; 79.98 лв. (седемдесет и девет лв. и 98 ст.), неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент; ведно със Законна лихва от 16.04.2021 г. до
4
Изплащане на вземането, както и сумите:25,00 BGN /двадесет и пет лева/ Държавна такса и
180,00 BGN /сто и осемдесет лева/ Адвокатско възнаграждение - разноски по делото.
С Разпореждане №1158 от 30.06.202, г. заповедният съд е приел, че заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск
за установяване на вземането си по отношение длъжника, като довнесе дължимата държавна
такса.
Установява се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на
установителен иск е получено от ищеца на 07.07.2021 г., като ищецът е упражнил правото
си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за
установяване на вземането си със СПН.
По делото не е спорно, че на 13.11.2018 г.ответницата е сключила с мобилния оператор
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД Договор за мобилни услуги за мобилен номер +359*********,с
избрана абонаментен план Тотал 31,99 с неограничени нац.мин. и изх.роуминг в зона ЕС, за
срок от 24 месеца . Договорът е влязъл в сила на 13.11.2018 г.
По силата на сключения Договор за мобилни услуги ответницата е станала абонат на
Дружеството, като ползваните от нея мобилни услуги са фактурирани с абонатен номер №
*********.
Видно от приложеното по делото копие от договора за мобилни услуги, в същия е
включена клауза, според която в случай на прекратяване на договора преди изтичане на
срока посочен по вина или инициатива на потребителя или при нарушение та задълженията
му по договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи
условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Ответницата не оспорва твърдението на ищеца, че ищецът е прекратил едностранно
Договора за мобилни услуги, съгласно т.11 при условията на чл.75, във вр. с чл.19 б от
Общите условия, а именно по вина на абоната да не заплати дължимите месечни плащания.
Установява се, че относно дължимите вземания по двата договора, описани по-горе,
ищцовото дружество е издало на абоната следните фактури:
-фактура №**********/ 15.06.2019г. за отчетния период на потребление от
15.05.2019-14.06.2019г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 51.89лв./с ДДС/. Дължимата сума е платима в срок 30.06.2019г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер;
-фактура №**********/ 15.07.2019г. за отчетния период на потребление от
15.06.2019-14.07.2019г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 40.24лв./с ДДС/. Дължимата сума е платима в срок 30.07.2019г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер;
5
-Фактура №**********/ 15.08.2019г. за отчетния период на потребление от
15.07.2019-14.08.2019г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 31.99лв./с ДДС/. Дължимата сума е платима в срок 30.08.2019г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Потребените и незаплатени от абоната мобилни услуги са на обща стойност 124.12лв.,
фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 06/2019г., за месец 07/2019г. и
за месец 08/2019г.
Установява се, че с Кредитно известие е извършена корекция по дълга, като е
сторнирана сумата в размер на 11.35лв. и е отразен незаплатения баланс от предходния
отчетен период в размер на 124.12лв., при което задължението за плащане възлиза на сума в
размер на 112.77лв.
Поради едностранно прекратяване на договора за мобилни услуги за клиентски номер
*********, на основание чл.75, вр.чл.19б, в от ОУ операторът е издал крайна фактура №
**********/15.10.2019 г. с начислена обща сума за плащане в размер на 192,75 лв.
Начислената сума представлява сбор от незаплатения от абоната - ответник мобилни услуги
в размер на 112,77 г. за посочените по-горе периоди и неустойка за предсрочно
прекратяване в размер на 79,98 лв.
От заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че
Задълженията по издадените фактури са, както следва: ф-ра № **********/15.06.2019 г. –
такса по абонаментен план без ДДС – 26,66 лв., такса за роуминг интернет / без ДДС/ - 15,83
и допълнителна такса за входящ трафик / без ДДС/ - 0,75 лв. или общо 43,24 лв и с начислен
ДДС общо задължението по фактурата възлиза на 51,89 лв; по ф-ра №
**********/15.07.2019 г. – такса по абонаментен план без ДДС – 26,66 лв, такса за временно
възстановяване на изх.трафик – 1,24 лв., такса за роуминг / без ДДС/ - 4,88 лв. и такса за
входящ трафик / без ДДС/ - 0,75 лв. или общо 33,53 лв. и с начислен ДДС общо
задължението по фактурата възлиза на 40,24 лв.; по ф-ра № **********/15.08.2019 г. – такса
абонаментен план без ДДС – 26,66 лв. и с начислен ДДС общо задължението по фактурата
възлиза на 31,99 лв. Вещото лице е установило, че е издадено кредитно известие №
**********/15.09.2019 г., с което е сторнирана сумата от -11,35 лв. Съгласно заключението,
общото задължение по процесните фактури, включително кредитното известие за периода от
15.06.2019 г. до 15.08.2019 г. е 112,77 лв. За периода няма извършени плащания от
задълженото лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е установителен иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД - положителeн установителен иск за установяване със
СПН, че в полза на „Теленор България”ЕАД съществува вземане срещу ответницата
Мими Данаилова Р. в претендирания общ размер от 192,75 лв, от които: 112,77– дължими
неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 79.98 лв. –
6
неустойка за абонаментен план Тотал 31,99 за мобилен номер +359*********.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Уважаването на иска за реално изпълнение
предполага кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване на валидна
облигационна връзка, от която възниква задължение за изпълнение; пълно или частично
неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника и реалното изпълнение да е
възможно.
С оглед на ангажираните по делото доказателства, съдът приема, че приложения по
делото Договор за мобилни услуги, коментиран по-горе, е валидно сключен между страните.
Представеният договор като частен диспозитивен документ не е оспорен от ответницата и
тъй като носи подписите на лицата, посочени в него като издатели, съгласно чл.180 от ГПК
съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в същите са направени от тези
лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за
тези, които са ги сключили, с оглед на което с подписването на процесния договор за
мобилни услуги в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения.
По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил основните си задължения по договорите - да
предоставя на ответницата далекосъобщителни услуги чрез телефонен номер +359*********.
От своя страна ответницата не ангажира доказателства, че заплатила дължимите суми по
издадените фактури в уговорения с клаузата на чл.27 от ОУ 18 – дневен срок, който изрично
е упоменат във всяка от фактурите. Ето защо, съдът приема, че ответницата е неизправна
страна по договора, тъй като не е предложила на кредитора изпълнение в уговорените
срокове. В случая се касае за парично задължение, чието реално изпълнение е възможно и е
в интерес на кредитора. В този смисъл предявеният установителен иск за сумата от 112,77
лв, произтичаща от незаплатени месечни абонаментни такси, като основателен и доказан
следва да бъде уважен.
Чрез обективно съединен установителен иск ищецът е претендирал и заплащане на
сумата от 79,98 лв. – неустойка за абонаментен план Тотал за мобилен номер +359*********,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси при взета стойност на месечния
абонамент без ДДС.
Установява се, че неустойката от 79.98лв. е начислена съгласно т.11 от индивидуалния
договор и представлява сборът на три месечни абонаментни такси без ДДС или
26,66лв.х3=79,98 лв. Видно от начина, по който същата е уговорена от страните, клаузата за
неустойка по процесния договор в частта, в която са обвързани с размера на месечните
абонаменти такси, поставя праг на максималния размер на неустойката за физически лица до
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Именно в този размер е и
предявената искова претенция. В случая не е договорено и не се претендират стойности на
абонаментни такси за целия срок на договорите. Съдът приема, че така формулирани, при
общ срок на договорите от две години, клаузите за дължимост на трикратен абонамент не
създават неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор по
7
смисъла на чл.143 ЗЗП и не излизат извън обезщетителната си функция, поради което в тази
част на иска липсват отрицателните предпоставки, които да обуславят отхвърлянето му. Ето
защо предявеният иск за заплащане на неустойка следва да бъде уважен като доказан по
основание и размер за сумата от 79,98 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване по Договора за мобилна услуга за SIM карта с тел.номер +359*********.
Като съобрази изложеното дотук, съдът намира, че предявеният установителен иск с
основание чл.422 ГПК във вр.с чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.92 от ЗЗД се явява изцяло
основателен и доказан в пълния претендиран размер, като следва да се признае за
установено по отношение на ответницата Мими Данаилова Р., че същата дължи на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД сума в общ размер на 192,75 лв., от които: сумата 112,77 лв. –
представляващи дължими и незаплатени абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги, за които са издадени фактури № **********/15.06.2019 г., № **********/15.07.2019
г., № **********/15.08.2019 г. за периода от 15.05.2019 г. до 14.08.2019 г. и сумата 79.98 лв.
– неустойка за абонаментен план Тотал 31.99 лв. за мобилен номер +359*********,
представляваща стойност на 3 месечни абонаментни такси, където стойността на месечния
абонамент е взета без ДДС, или 26,66 лв.х3=79.98 лв.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът ще следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 505.00лв,от които:
25.00лв.-платена държавна такса, 180.00 лв – адвокатски хонорар, 150.00 лв. – депозит за
назначения на ответника особен представител и 150.лв. – депозит за вещо лице.
Съгласно задължителната практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното
производство, а именно:25.00 лв. – платена държавна такса и 180.00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
На адвокат Р.Б. от ЛАК следва да се изплати сумата от 150.00лв. от внесения
депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
на ответницата.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД, по отношение на МИМИ ДАНАИЛОВА Р., ЕГН: **********, с пост.адрес: гр.
Ловеч, ул.“Пано Рогозаров“№175, че същата дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.”Младост”4,
Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв.В.П. Г.– САК, съдебен адрес: гр.София,
бул.”България” №81, ет.8, ап.22 сумата от 192,75 лв./ сто деветдесет и два лева и 75ст/, от
които:
8
-сумата 112,77 лв. /сто и дванадесет лева и 77ст/ – представляващи дължими и
незаплатени абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени
фактури № **********/15.06.2019 г., № **********/15.07.2019 г., № **********/15.08.2019
г. за периода от 15.05.2019 г. до 14.08.2019 г. и
-сумата 79.98 лв./седемдесет и девет лева и 98ст/ – неустойка за абонаментен план
Тотал 31.99 лв. за мобилен номер +359*********, представляваща стойност на 3 месечни
абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 26,66
лв.х3=79.98 лв, които суми са предмет на Заповед № 404 от 16.04.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 739 /2021 г. по описа на
Ловешки РС
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, МИМИ ДАНАИЛОВА Р., ЕГН:
**********, с пост.адрес: гр. Ловеч, ул.“Пано Рогозаров“№175 ДА ЗАПЛАТИ на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Младост, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв.В.П. Г.–
САК, съдебен адрес: гр.София, бул.”България” №81, ет.8, ап.22 сумата от 505.00лв
/петстотин и и пет лева/ -разноски по настоящото производство, както и разноски в
заповедното производство в общ размер на 205.00 лв. / двеста и пет лева/.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.Р.Б. сумата от 150.00лв. /сто и петдесет лева/ от внесения
депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№739/ 2021
г. по описа на Ловешки РС, IV състав.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9