№ 1958
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100508222 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника Столична община срещу решение № 9141 от 16.05.2024 г., постановено
по гр. дело № 57307/2023 г. по описа на СРС, 36 състав, с което са уважени предявените от
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ,
вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за сумата от 263,69 лв., представляваща регресно
вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 44012132025910 по
автомобилна застраховка „Каско“ за застрахователно събитие, настъпило на 23.09.2020 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
18.10.2023 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 20,44 лв., лихва за забава
върху главницата за периода 05.03.2023 г. – 18.10.2023 г.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и
превратно тълкуване на събраните доказателства, от които не се установявало настъпване на
вредите в причинна връзка с дупка върху пътното платно. Въззивникът счита, че събраните
в тази насока писмени доказателства не се ползват с материална доказателствена сила, като
предвид обстоятелството, че свидетелят не си спомнял конкретното ПТП и за същото не бил
1
съставен протокол за ПТП или снимков материал, то твърденият от ищеца механизъм на
събитието оставал недоказан. Поддържа наличието на съпричиняване от страна на водача на
увредения автомобил. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и
отхвърляне на предявените искове в цялост.
Въззиваемият „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД подава отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и моли да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави
следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по
повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. За възникване на регресното вземане по
иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД в настоящия
случай е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането
и ремонтирането на общинските пътища) да е настъпило застрахователно събитие, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С оглед твърденията на страните по делото не се спори, че към 23.09.2020 г. между ищеца и
водача на увредения автомобил е съществувало валидно правоотношение по договор за
застраховка „Каско”, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 263,69 лв. (с включени ликвидационни разноски)
за щети от ПТП, настъпило на 23.09.2020 г.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че застрахователното
събитие е настъпило в гр. София на 23.09.2020 г. около 16:00 ч., като застрахованият при
ищеца автомобил марка „Шкода Сюпърб“ с рег. № СВ **** АВ се е движил в района на ж.к.
„Люлин“ и срещу бл. 908А е попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, от което са
настъпили щети на автомобила – увредена облицовка на предна броня. Описаният
2
механизъм на ПТП се установява от гласните доказателства и представеното по делото
уведомление за щета на МПС, подписано от водача на увредения автомобил. В същото е
посочено, че движейки се в ж.к. „Люлин 9“ пред бл. 908А автомобилът е преминал през
дупка с дължина един метър и дълбочина около 10-15 сантиметра на пътното платно, при
което са се увредили предна броня и спойлер. Свидетелят П.Н.С., водач на увреденото МПС,
заявява, че притежава посочения автомобил „Шкода Сюпърб“ и при движението си с него е
попадал в доста дупки, като конкретно за случая в ж.к. „Люлин“ не може да си спомни, но
потвърждава, че положеният в уведомлението за щета подпис е негов и че описаното в
документа събитие се е случило. Свидетелят заявява, че не помни къде точно е била
разположена дупката, но е сигурен, че същата е била несигнализирана и необезопасена.
С оглед на изложеното предвид установената фактическа обстановка несъмнено е, че ПТП е
настъпило поради наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно
– свидетелят С. действително няма конкретни спомени от процесното събитие, но
потвърждава изложените от него факти в уведомлението за щета и е категоричен, че
неколкократно е попадал в необезопасени и несигнализирани дупки по пътното платно с
посочения автомобил. Същевременно, според приетото и неоспорено заключение на САТЕ
претендираните щети са в причинна връзка с описания механизъм на ПТП, като макар
вещото лице да заявява, че облицовката на бронята може да се повреди и при други
произшествия (например, при преминаване през бордюр), по делото няма данни с този
автомобил да са се случили други инциденти при различен механизъм. Ето защо при
съвкупна преценка на всички събрани доказателства следва единственият възможен извод,
че ПТП е настъпило при описания в исковата молба механизъм в причинна връзка с
наличието на дупка на пътното платно.
По делото е обявено за безспорно обстоятелството, че процесното събитие е настъпило на
участък от пътя, който е част от общинската пътна мрежа, а съгласно разпоредбата на чл. 31
от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. Лицата, които стопанисват пътя, следва да го поддържат в
изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват
във възможно най-кратък срок, като в рамките на населените места служби за контрол,
определени от кметовете на общините, контролират изправността и състоянието на пътната
настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП.
Следователно, съществуването на описаната дупка се дължи на противоправното и виновно
(съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) бездействие
на служител на ответника, който в нарушение на горепосочените законови разпоредби не е
изпълнил възложеното му задължение да стопанисва надлежно пътното платно и да го
поддържа в изправно състояние, а при наличие на препятствие на него – да го обозначи.
С оглед на изложеното, по делото се доказва пълно и главно, че ПТП е настъпило при
описания в исковата молба механизъм на пътен участък от общинската пътна мрежа на
територията на Столична община, поради което ответникът носи отговорност за
обезщетяване на причинените щети в пълен размер. Във връзка с възраженията във
3
въззивната жалба следва да се отбележи, че съобразно разпоредбите на чл. 123, ал. 1, чл. 125
и чл. 125а от ЗДвП при настъпване на ПТП само с имуществени вреди и един участник не е
налице задължение за участвалото в ПТП лице да уведомява органите на КАТ, както и
последните нямат задължението да посещават мястото на произшествието и да съставят
протокол. Липсата на протокол за ПТП и на снимков материал не опровергава извода за
настъпило събитие при описания механизъм в резултат на попадане на автомобила в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, доколкото същото се установява
несъмнено от всички писмени и гласни доказателства по делото. Обстоятелството, че
ремонтът на увреденото МПС е извършен след изтичане на срока на възлагателното писмо
до сервиза, също не освобождава ответника от отговорност, доколкото посоченият срок има
единствено дисциплиниращ характер и не е законово определен, като неспазването му не е
обвързано със санкция, нито с възможност за застрахователя да откаже плащане и
репариране на вредата, настъпила при действието на валидна застраховка „Каско“ на
автомобила.
Следователно, възраженията във въззивната жалба за липса на противоправно бездействие
на служител на ответника са несъстоятелни, като ответникът носи отговорност за
обезщетяване на причинените щети. Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи
срещу размера на присъденото застрахователно обезщетение, както и във връзка със
забавата на ответника и дължимото мораторно обезщетение, поради което с оглед
ограниченията на въззивната инстанция тези въпроси не следва да се обсъждат по същество,
а предвид установяване на всички елементи от фактическия състав на спорното право
предявените искови претенции се явяват основателни изцяло.
Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната инстанция,
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемият има право на
направените във въззивната инстанция разноски в размер на 50 лв., доплатена държавна
такса, както и в размер на платеното възнаграждение за един адвокат. В хода на устните
състезания пред въззивния съд въззивникът е навел възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което
въззивният съд намира за основателно. Следва да се отбележи, че съобразно Решение на
СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и Определение № 343/15.02.2024 г. по т.д. №
1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на адвокатските възнаграждения,
определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила за съда, като предвид
фактическата и правна сложност на делото и обема на положения труд по процесуално
представително във второинстанционното производство, настоящата въззивна инстанция
намира, че уговореният и платен от ищеца хонорар за подаване на отговор на въззивната
жалба и процесуално представителство пред СГС в размер на 480 лв. е прекомерен и следва
да бъде намален до сумата от 250 лв. с ДДС.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9141 от 16.05.2024 г., постановено по гр. дело № 57307/2023 г.
по описа на СРС, 36 състав.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ *********, адрес гр. София, ул. „Московска”
№ 33, да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 89Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 300 лв., разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5