Решение по дело №1131/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 807
Дата: 28 юли 2022 г. (в сила от 28 юли 2022 г.)
Съдия: Росен Димитров Парашкевов
Дело: 20222100501131
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 807
гр. Бургас, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска

Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20222100501131 по описа за 2022 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод жалба от М. Б. В., ЕГН **********, чрез адв. Христо
Петков със служебен адрес гр. Враца, ул. „Иванка Ботева“ №7, ет. 2. против
действията на ЧСИ изразяващи се в приемане на постановление от
25.05.2022г. за отказ да се намали приетия адвокатски хонорар по делото,
постановено по изпълнително дело №79/2022г. по описа на ЧСИ Трифон
Димитров с рег. №801 и район на действие Окръжен съд – Бургас.
Жалбоподателят моли съда да отмени действията на ЧСИ изразяващи
се в приемане на разноски по делото - адвокатски хонорар от 1300лв., като
претендира от съда и определи адвокатско възнаграждение съгласно правила
предвидени в разпоредбата на т.10 от наредба №1 /2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения. Излага съображения.
В срока предвиден в чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило становище от
адв. Росен Диев, процесуален представител на взискателя В. К. В., в с който
моли съда да остави без уважение жалбата на М.В.. Счита, че при определяне
на адвокатския хонорар от 1300лв. съдът е спазил изискванията на т.10 от
наредбата. Твърди, че определения адвокатски хонорар е по-нисък от
1
минимума по наредбата.
Постъпило е становище от ЧСИ Трифон Димитров, че жалбата е
неоснователна.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Изпълнителното дело №79/2022г. е образувано по молба от В.В. срещу
М.В. въз основа на изпълнителен лист №260032/12.01.2022г. по гр.д.
№4370/2020г. по описа на БРС, като М.В. е осъдена да предаде на В.В.
движими вещи-монети, описани в приложение №1, 2 и 3, неразделна част от
решението по делото, както и да му заплати сумата от 2669лв.- разноски по
делото. Видно от приложеното изпълнително дело заплатеният от взискателя
хонорар по изпълнителното дело е в размер на 1300лв. Що се отнася до
дължимата сума от 2669лв., между сраните няма спор, че дължимото
възнаграждение е в размер на 408лв., съобразно чл.10, ал.1, т.2 от наредбата
за минималния адвокатски хонорар.
По отношение на претенцията за предаване на движимите вещи –
монети, настоящият съд констатира, че действително тяхната стойност не е
точно определена по делото. Определената от първоинстанционния съд
дължима държавна такса от 1000лв., като съдът се е съобразил с факта, че се
касае за движими вещи-монети, които не са в обращение като платежно
средство и имат изцяло базирана на пазара оценка на цената на размяната.
Назначената по делото експертиза десежно стойността им е посочило, че не
би могла да бъде дадена определена пазарна цена, поради което
първоинстанционният съд е приел, че вещите, предмет на настоящото
производство, са движими вещи, неоценяеми към момента , но представляват
качества на номизматични вещи. Взето е предвид и обстоятелството, че
поради липса на специална регистрация по Закона за културното наследство,
същите не могат да бъдат предмет на разпореждане, което води до намаляне
на цената им. В този смисъл първоинстанционният съд е приел, че стойността
на вещите отговаря на държавна такса от 1000лв. , което само по себе си сочи
на извършена оценка в размер на 25 000лв., а не както е посочено
становището, че стойността на движимите вещи е в размер на 40 000лв.
Извършените изчисления в становището въз основа на разпоредбата на чл.10,
ал.1, т.1 и 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г за минималните размери на
2
адвокатските възнаграждения, сочи на дължимо възнаграждение в размер на
1065лв., което обаче не отговаря на стойност в размер на 25 000лв. съобразно
посочена от настоящата съдебна инстанция стойност от 25 000лв. дължимото
адвокатско възнаграждение възлиза на 640лв. и в този случай общо
адвокатско възнаграждение възлиза на 1048лв.
С оглед, обаче на обстоятелството, че стойността на движимите вещи е
приблизително изчислена и предвид забавяне на изпълнението (предаването
на движимите вещи е осъществено след подаване на жалбата на 27.06.2022г.,
видно от представения протокол), настоящата съдебна инстанция намира, че
приетият от ЧСИ хонорар от 1300лв. не е прекомерен ,поради което
подадената жалба се явява не основателна и следва да бъде оставена без
уважение.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. Б. В., ЕГН **********, чрез
адв. Христо Петков със служебен адрес гр. Враца, ул. „Иванка Ботева“ №7,
ет. 2. против действията на ЧСИ изразяващи се в приемане на постановление
от 25.05.2022г. за отказ да се намали приетия адвокатски хонорар от 1300лв.
по изпълнително дело №79/2022г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров с рег.
№801 и район на действие Окръжен съд – Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3