Решение по дело №1790/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 04.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на шестнадесети март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                         Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Алина Тодорова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 1 790 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.” да заплати следните суми на Д.В.П.:

а. 17 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 20.08.2016 г., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ плюс законната лихва от 20.01.2017 г. до окончателното изплащане;

б. 2 687,31 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Д.П. е със съдебен адрес *** Н.-К.,*** - а З. „Б.В.И.Г.“ е с адрес ***, пл. „********.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на Д.П. срещу З. „Б.В.И.Г.” за разликата над 17 000,00 лева до пълния предявен размер от 26 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Д.П. да заплати на З. „Б.В.И.Г.” 79,62 лева разноски по делото и 69,23 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако някоя от страните обжалва решението, тя следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

[6] Д.П. заявява в искова молба от 10.02.2017 г., че на 20.08.2016 г. е пострадал от ПТП, причинено от В.Н., чиято гражданска отговорност (ГО) е била застрахована при ответника З. „Б.В.И.Г.“ (Б.). От ПТП ищецът е получил: контузия на главата със сътресение на мозъка; травма на нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък. От травмите Д.П. е претърпял боли и страдания, които оценява на 26 000,00 лева.

 

[7] Ответникът Б. не е изплатил обезщетение на ищеца. Затова Д.П. моли съда да осъди Б. да му заплати 26 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Той търси и законната лихва върху обезщетението от 20.08.2016 г. - деня на настъпване на уврежданията - до окончателното плащане (исковата молба, л. 3-4).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[8] Б. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. В.Н. не е причинил ПТП;

2. ищецът не е претърпял твърдените вреди;

3. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

4. ищецът е допринесъл за настъпването на уврежданията, защото е бил без поставен обезопасителен колан (писмения отговор, л. 27-29).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[9] Не се спори, че Д.П. е бил роден на *** г. Той е работил. Ищецът е живеел на съпружески начала със свидетелката Н. (показанията на свидетелката Н., л. 72).

 

[10] На 20.08.2016 г. около 13:30 часа В.Н. е управлявал лек автомобил «Опел Астра» с 20 км/ч по ул. «Пиърс Омахони» с посока от бул. «Академик Иван Гешов» към ул. «Мъглен». На кръстовището с ул. «Троянски проход» той не е пропуснал лек автомобил «Опел Зафира», който се е движил вдясно на него и е бил управляван от Д.П. (наказателното постановление, л. 35; заключението на вещите лица А.М. и д-р Ш., л. 87-91; показанията на свидетеля Н., л. 95-96). За случилото се на В.Н. е било наложено административно наказание с влязло в сила наказателно постановление (наказателното постановление, л. 35).

 

[11] Липсват доказателства Д.П. да е бил без поставен обезопасителен колан. Затова съдът приема, че Д.П. е бил с поставен обезопасителен колан. Дори той да е бил без колан, отново би получил същите увреждания (заключението на вещите лица А.М. и д-р Ш.).

 

[12] От удара Д.П. е получил: 1. контузия на главата париетално със сътресение на мозъка; 2. контузия на шията. Мозъчното сътресение е протекло с лекостепенни промени на съзнанието – зашеметяване и вестибуло-вегетативна симптоматика. При първичния преглед и последващото проследяване Д. П. е бил в пълно съзнание, Глазкоу скала 15 точки, без възбудна и/или отпадна неврологична симптоматика.

 

[13] На ищеца е било препоръчано да носи шийна яка за две седмици. Изписана му е била и терапия от медикаменти – парацетамол, деган и мидокалм. От третия до шестия ден лечението му е продължило с аналгетици и интравенозни инфузии на водно-солеви разтвори. Д.П. е имал оплаквания и след първия месец и му е било препоръчано лечението да продължи с кавинтон, пирацетам, вестибо, геритамин. Приемът на пирацетам/ноотропил е продължил шест месеца.

 

[14] Непосредствено след инцидента Д.П. е бил зашеметен, имал е: гадене без повръщане; дифузно стягащо главоболие; замаяност; звънене в ушите; нестабилност в походката. Хемодинамиката му е била стабилна (нормално кръвно налягане, сърдечна честота и кръвни показатели). За подобно увреждане нормалният период на възстановяване е 30 дни, като при Д.П. то е продължило по-дълго поради негови други неустановени общи заболявания. Сега той е по-раздразнителен при критични ситуации; понякога се стряска и говори насън (заключението на д-р С., л. 83-86; показанията на свидетелката Н., л. 72).

 

[15] На 20.10.2016 г. Д.П. е поискал от Б. да му заплати обезщетение за вредите от процесното ПТП (претенцията, л. 23). Не се спори, че Б. не е заплащал обезщетение на Д.П.. Ищецът е заплатил: 1 040,00 лева държавна такса (л. 2); 470,00 лева депозит за вещи лица (л. 56-57); 2 600,00 лева адвокатско възнаграждение (л. 4а). Б. е заплатил: 200,00 лева за вещи лица (л. 55); 30,00 лева депозит за свидетел (л. 77).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[16] Д.П. е предявил иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие.

 

1.             По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[17] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[18] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

        

[19] Съдът установи, че:

1. на 20.08.2016 г. В.Н. е причинил ПТП;

2. от това ПТП е бил увреден Д.П., който е претърпял болки, страдания и неудобства от уврежданията;

3. ГО на В.Н. е била застрахована при Б. ;

4. Б. не е изплащал обезщетение на Д.П..

 

[20] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Ето защо съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.

 

[21] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът  следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТ – 20.08.2016 г.  

 

[22] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[23] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.[2] Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[24] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)[3]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[25] Съдът установи, че към 20.08.2016 г. Д.П. е бил на 42 години, работил е и е живеел на съпружески начала със свидетелката Н.. Вследствие на ПТП той е получил: 1. контузия на главата париетално със *****; 2. контузия на **** Мозъчното сътресение е протекло с лекостепенни промени на съзнанието – зашеметяване и вестибуло-вегетативна симптоматика. При първичния преглед и последващото проследяване Д.П. е бил в пълно съзнание, Глазкоу скала 15 точки, без възбудна и/или отпадна неврологична симптоматика.

[26] На ищеца е било препоръчано да носи шийна яка за две седмици. Изписана му е била и терапия от медикаменти – парацетамол, деган и мидокалм. От третия до шестия ден лечението му е продължило с аналгетици и интравенозни инфузии на водно-солеви разтвори. Д.П. е имал оплаквания и след първия месец и му е било препоръчано лечението да продължи с кавинтон, пирацетам, вестибо, геритамин. Приемът на пирацетам/ноотропил е продължил шест месеца.

 

[27] Непосредствено след инцидента Д.П. е бил зашеметен. Той е имал: гадене без повръщане; дифузно стягащо главоболие; замаяност; звънене в ушите; нестабилност в походката. Хемодинамиката му е била стабилна (нормално кръвно налягане, сърдечна честота и кръвни показатели). От подобно увреждане нормалният период на възстановяване е 30 дни, като при Д.П. то е продължило по-дълго поради негови други неустановени общи заболявания. Сега той е по-раздразнителен при критични ситуации; понякога се стряска и говори насън (заключението на д-р С., л. 83-86; показанията на свидетелката Н., л. 72).

 

[28] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева ( § 27 от ПЗР на КЗ), а след 20.11.2011 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ). Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 310,00 лева от 01.01.2013 г.[4] до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г.[5] до 31.12.2014 г.; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015      г. [6]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.[7]; 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.[8].

[29] В информационната програма Сиела, сайта на ВКС и сайта на САС съдът откри две решения, чиито предмет е бил присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от сходно увреждане, вследствие на ПТП. С тях САС е определил следните обезщетения:

- 15 000,00 лева за увреждане от 2016 г.[9];

- 18 000,00 лева за увреждане от 12.01.2015 г.[10].

 

[30] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че е по-сериозно увреждането по решение на САС 2495-2017-1-ви с-в по гр. д. 2876/2017 г., но то е било за случай от 2015 г., когато минималната работна заплата е била със 16,67% по-ниска от тази през 2016 г. Така съдът приема, че 17 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Д.П.. Затова съдът осъжда Б. да заплати на Д.П. 17 000,00 лева обезщетение, а отхвърля иска за разликата над 17 000,00 лева до 26 000,00 лева.

 

[31] Б. е възразил, че Д.П. е допринесъл за настъпването на ПТП. Съдът не установи това. Ето защо възражението е неоснователно.

 

2. По разноските

 

[32] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 4 110,00 лева.

 

[33] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на Д.П. за 17 000,00 при предявен размер от 26 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда Б. да заплати на Д.П. 2 687,31 лева разноски по делото (4 110,00х17 000,00/26 000,00).

 

[34] Б. също търси разноски. Той е направил такива за 230,00 лева, като е бил представляван от юрисконсулт.

        

[35] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 9 000,00 лева при предявен размер от 26 000,00 лева. Затова съдът осъжда Д.П. да заплати на Б. 79,62 лева разноски по делото (230,00х9 000,00/26 000,00) и 69,23 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х9 000,00/26 000,00).

 

Съдия: