№ 3311
гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Виктория Мингова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20231100507049 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Л. В. М., чрез адв. Ц. – особен
представител, срещу решение № 20087571/13.04.2023г., постановено по гр.дело №
54381/2020г. по описа на СРС, 57-и състав, в частта, в която по предявените от ищеца
„Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, е признато за установено, че жалбоподателят дължи на
„Топлофикация София” ЕАД сумата 300.16 лева, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия през периода от м.05.2015г. до м.04.2017г. в топлоснабден
имот – ап. № 19, находящ се в гр. София, ж.к. „******* ведно със законната лихва от
28.03.2019г. до окончателното плащане, сумата 72.64 лева – мораторна лихва за
периода от 14.09.2016г. до 18.03.2019г., сумата 13.77 лева – възнаграждение за
услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2015г. до 31.01.2017г., ведно със
законната лихва от 28.03.2019г. до окончателното изплащане, и сумата 3.96 лева –
обезщетение за забава за периода от 30.03.2016г. до 18.03.2019г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 17897/2019г. по
описа на СРС, 57-и състав.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното от СРС
решение в обжалваната част. По делото не било установено валидно облигационно
правоотношение между страните. Оспорва претенцията и по размер, не се установило и
1
количеството на реално доставената ТЕ. Ответникът оспорил представения от ищеца
по делото частен документ - извлечение от сметка, не били представени фактури в
съответствие с изискванията на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗСч, ищецът не водел редовно
счетоводство. По делото не били представени отчетни картони, носещи подпис на
ответника. Пълното доказване изисквало също ищецът да установи показанията на
общия топломер и общия водомер в абонатната станция, показанията на СТИ и
средствата за дялово разпределение, както по отношение на процесния имот, така и на
останалите жилища в сградата. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на предявените срещу ответника искове в цялост.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД
е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, с който поддържа, че жалбата е
неоснователна. Претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД не заявява становище
по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано в частта, в която предявените установителни искове
са отхвърлени, поради което в същата част е влязло в законна сила.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за правилно на
въведените от въззивника доводи по следните съображения:
Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между
доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна
собственост. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на изричен писмен договор - съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия. Настоящият съдебен
състав при тълкуване на горните норми намира, че втората хипотеза се явява
субсидиарна на първата и е приложима единствено в случаите, когато клиентът
/потребителят/ на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост и
доставчикът не са сключили нарочен писмен договор за продажба на топлинна
енергия.
В представеното по делото писмо от СО, район „Надежда“ изх. № РНД19-ТД26-
2
331/1/, неоспорено от страните, е удостоверено, че ответникът Л. В. М. през процесния
период била обвързана от наемен договор, сключен със Столична община, по
отношение на процесния апартамент № 19, находящ се в гр. София, ж.к. „******* По
делото е представена и настанителна заповед № 74/05.11.2012г., от съдържанието на
която се установява, че жилището било предоставено на двучленното семейство на
ответника М. през 2012г., на основание чл. 19, ал. 1 от Наредбата за реда и условията
за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична
община. Представен е и неоспорен договор за наем от 05.11.2012г., с чл.5.4 от
съдържанието на който ответникът поела задължение да заплаща консумативните
разходи за процесния нает имот. Установява се от представените по делото от
Столична община документи, че наемното правоотношение с ответника било
прекратено поради неплащане на наемната цена и консумативните разноски, в т.ч.
натрупани задължения към ищеца. Жилището било запечатано от служители на
общината на 02.02.2017г. (след исковия период) в изпълнение на заповед от
16.01.2017г. за изземване на общинското жилище от ответника М. и членовете на
домакинството й.
От представеното по делото заявление - декларация от 20.11.2012г. на ответника
Л. В. М. се установява, че след сключването на договора за наем за процесния имот със
Столична община ответникът поискала откриването на партида при ищеца за
топлоснабдяването на процесния имот съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр. София. Същата
декларирала, че домакинството й се състои от 1 бр. членове и че ще заплаща топлата
вода по показанията на регистриран водомер с прогнозна месечна база 2 куб.м.
От представените по делото съобщения към фактури, извлечение от сметка,
изравнителни сметки, подписан от ответника Л. В. М. документи за извършен на
26.04.2015г. отчет, последният неоспорен по делото и др. и заключения на СТЕ и
ССчЕ, се установява, че на името на ответника Л. В. М. за имота на горния адрес
партида била открита под абонатен номер 53631. С депозираното пред ищеца
заявление-декларация за откриване на партида волеизявлението на ответника Л. В. М.
за договорно обвързване с ищеца достигнало до последния. От счетоводното откриване
на партидата на името на ответника Л. В. М. се установява и писменото приемане на
ищеца и изричното сключване на писмен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ
за продажба на топлинна енергия за процесния имот между “Топлофикация София“
ЕАД и ответника Л. В. М..
По делото с исковата молба са представени и приети писмени доказателства -
извлечение от сметка за аб. № 53631, съобщения към фактури, оспорени от
процесуалния представител на ответника с отговора на исковата молба. С молба от
14.02.2023г. на ТЛП „Т.С.“ ЕООД по делото са представени изравнителни сметки и
3
документ за главен отчет от 26.04.2015г., неоспорен по делото, в който ответникът М.
положила подпис за клиент. Същият подписан от ответника М. документ за отчет се
ползва с формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК, че същата направила
изявление, че била съгласна с отразените в отчета показания.
При приложение на чл. 202 ГПК съдът кредитира заключенията по СТЕ и
приема за установено по делото, че начисляваната от ищеца за процесния
топлоснабден имот топлинна енергия била такава за БГВ и енергия, отдадена от
сградната инсталация. Монтираните измервателни уреди в абонатната станция
съответствали на нормативно установените изисквания към същите, подлагани били на
изискуемия контрол и точно отразявали количествата отдадена топлинна енергия. ТЕ
за БГВ била начислявана въз основа на отчетени данни от монтиран в имота водомер за
отчитане на топлата вода. За отоплителния сезон 2015/2016г., поради неосигурен от
абоната достъп за отчет на уредите, служебно бил начислен разход за БГВ на база
един потребител, съобразно чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007г., изм. и доп.
ДВ бр. 94/29.10.2013г., при норма разход от 0.14 куб.м на един потребител за едно
денонощие, като приложен бил и чл. 69, ал. 4, т. 2 от Наредбата. Вещото лице
установило, че извършените от ФДР изчисления съответствали на нормативната
уредба. Отоплителните тела в имота били демонтирани, но в жилището имало две
щранг лири в баня и коридор, за които отоплителни тела нямало възможност да се
монтира топлоразпределител и спирателен вентил. Същите тела топлоотдавали през
целия отоплителен сезон. Видно от изслушаното заключение на СТЕ за целия процесен
период ТЕ, отдадена от сградната инсталация била начислявана в съответствие с
изискванията на Наредба 16-334/2007г. и Методиката към нея.
Видно от заключенията на изготвените по делото СТЕ разпределението на
топлинна енергия на абоната през процесния период било извършено съгласно
данните по уредите за дялово разпределение, изравнителните сметки и при спазване на
действащите към процесния период нормативни актове за топлоснабдяването.
Посочените от вещото лице суми за топлинна енергия са отразени в заключението на
СТЕ без оглед предходни неплатени и просрочени задължения и без начисляване на
лихви по сумите. СРС правилно кредитирал изслушаното неоспорено допълнително
заключение на СТЕ съобразно което цената на разпределената на абоната топлинна
енергия възлиза на обща стойност 300.16 лева за процесния период.
Дължимостта на заявената с исковата молба цена на доставена на ищеца през
процесния период топлинна енергия се установява и от изслушаните по делото ССчЕ.
Действително същите работили по счетоводните записвания на ищеца, но доколкото
същите са редовно водени и съответни на първичните документи по разпределение на
доставяната топлинна енергия на основание чл. 182 ГПК са годно доказателство за
установяване верността на записите по същите и за водилата счетоводството страна.
4
Правилно при кредитиране заключенията на СТЕ и ССчЕ настоящият съдебен
състав намира, че СРС определил дължимата от ответника цена на доставената в
топлоснабдения имот топлинна енергия и цена на услугата дялово разпределение.
Понеже във въззивната жалба липсва конкретно оспорване и не се излагат
никакви съображения по отношение на акцесорните претенции за обезщетения за
забава, съдът не намира основание за промяна изводите на СРС и по този въпрос,
доколкото при въззивната проверка съдът е ограничен до доводите изложени в жалбата
по смисъла на чл. 269 ГПК.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното
решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
Първоинстанционното съдебно решение в частта, в която СРС отхвърлил
предявените установителни искове, като необжалвано, е влязло в законна сила.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
Пред СГС ищецът е заявил претенция за разноски. Сторил е такива в размер на
сумата 200 лева за депозит за особен представител на ответника, като на основание чл.
78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени. Претендира и разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Настоящият състав на съда намира, че такива не следва да му се
присъждат, тъй като ищецът е депозирал бланкетен отговор на въззивната жалба, не е
изпратил представител в проведеното пред настоящата инстанция единствено съдебно
заседание, като единствено е депозирал бланкетна молба с която е оспорил въззивната
жалба като неоснователна. Поради това съдът намира, че защита от юрисконсулт
реално не е осъществена пред настоящата инстанция, поради което липсва основание
да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НМРАВ, поради
което и съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца.
Съобразно разрешението по т. 7 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г.
ОСГТК на ВКС особеният представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК не дължи
държавна такса, тъй като същата се дължи от страната. Съобразно мотивите по същата
точка представляваната от особения представител страна не е освободена от
заплащането на такси и разноски, предвид на което с решението си съдът, съобразно
изхода на делото, следва да възложи дължимата държавна такса по жалбата и
разноските на съответната страна. В случая дължимата за въззивното производство
държавна такса възлиза в размер на сумата 25 лева, които, с оглед изхода на делото
следва да бъдат понесени от ответника Л. В. М..
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20087571/13.04.2023г., постановено по гр.дело №
54381/2020г. по описа на СРС, 57-и състав, в частта, с която е признато за установено
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че Л. В. М., ЕГН **********,
дължи на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, сумата 300.16 лева,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2015г.
до м.04.2017г. в топлоснабден имот – ап. № 19, находящ се в гр. София, ж.к. „*******
ведно със законната лихва от 28.03.2019г. до окончателното плащане, сумата 72.64
лева – мораторна лихва за периода от 14.09.2016г. до 18.03.2019г., сумата 13.77 лева –
възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2015г. до
31.01.2017г., ведно със законната лихва от 28.03.2019г. до окончателното изплащане, и
сумата 3.96 лева – обезщетение за забава за периода от 30.03.2016г. до 18.03.2019г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
17897/2019г. по описа на СРС, 57-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Л. В. М., ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, сумата 200 лева – разноски
във въззивното производство за депозит за особен представител.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, Л. В. М., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийски градски съд, сумата 25 лева – държавна такса за въззивното
производство.
Банкова сметка на Софийски градски съд за държавни такси: ******* 01.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6