РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1343
Град Пловдив, 17
август 2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ,
І отделение, ХІV състав, в закрито заседание на четиринадесети
август през две хиляди и двадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 1115 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Постъпила е молба от адв. Н.А.,
пълномощник на жалбоподателката Й.М.Т., в която се посочва, че съдът е
прекратил производството по делото поради отмяна на оспорения административен
акт , но не се е произнесъл по искането на оспорващата страна за разноски.
Посочва се, че това искане е направено още с жалбата и заплащането на
разноските е било надлежно документирано – по делото са представени вносна
бележка за платена държавна такса и договор за правна защита и съдействие,
удостоверяващи заплащането на адвокатско възнаграждение, с които ответникът по
жалбата е могъл да се запознае.
Твърди, че въпреки съдът да е
приел оттеглянето на акта като направено редовно с оглед разпоредбата на чл.91,
ал.1 от АПК, то жалбоподателката е сезирала съда с жалба, съответно било е
образувано дело и са предприети следващите се действия, поради което е направила
и разноски. Посочва, че такива се дължат на основание чл.143, ал.2 от АПК и при
прекратяване на делото поради оттегляне и отмяна на оспорения от него
административен акт.
В този смисъл моли да се допълни
постановеното определение, като се присъдят направените от жалбоподателката
разноски.
Дадена е възможност на ответника да
вземе становище по направеното от искане по чл.248, ал.1 ГПК вр.с чл.144 АПК.
В постъпилото от ответника
становище се посочва, че следва молбата да бъде оставена без разглеждане,
позовавайки се на чл.80 ГПК и т.2 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г.
на ВКС по тълк.д.№ 6 по описа за 2012 г. и
обстоятелството, че не е представен списък с разноските по делото от страна на
жалбоподателката. При условията на евентуалност на основание чл.78, ал.5 от ГПК
прави възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В случай, че съдът реши да присъди съдебни
разноски, моли същите да са съобразени с минималните адвокатски възнаграждения
и последните измемения на Наредба № 1 от 09.07.2004
г. във връзка с постановеното решение № 5419 от 08.05.2020 г. на ВАС,
обнародвано в ДВ, бр.45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г. Моли съдът да
съобрази и обстоятелството, че против същата заповед има подадена идентична
жалба от адв.А. като пълномощник на Р.Г.,
за което е било образувано адм.д.№ 1020/2020г. по
описа на Административен съд – Пловдив. Моли съдът да извърши преценка за
съотношението между цената на адвокатската защита и фактическата и правна
сложност на делото и да намали размера на договорения адвокатски хонорар.
Във връзка с
отправеното до съда искане за разноски от страна на жалбоподателката, съдът
намира за установено следното.
По принцип текстът
на чл. 91 АПК дава възможност на административния орган, издател на акта, да
коригира решението си чрез собствен самоконтрол. В резултат на преразглеждането
може да оттегли оспорения акт, да отмени, измени или да издаде съответния акт
или документ. Самата формулировка на законовата норма е "оспорения
акт". Това сочи на изискването пред административния орган да е подадена
редовна жалба или протест, които пораждат своя деволутивен и суспензивен ефект.
В седемдневен срок от подаването на редовна, сезираща по-горестоящия
административен орган или съда жалба, авторът на административния акт може да
преразгледа невлезлия в сила акт в седемдневен срок от подаване на жалбата. Ако
не намери основание за преразглеждане, е длъжен да изпрати жалбата или протеста
на компетентния по-горестоящия административен орган или съда. Има се предвид
жалба, в случая, отправена до съда, която може да бъде разгледана от
административния орган като издател на акта.
В случая е била
налице редовна жалба срещу постановения административен акт, годна да
предизвика преразглеждането му - с деволутивен ефект, т.е. годна да сезира
съда.
Поради това
приложима е нормата на чл. 143, ал. 2 АПК, съгласно която подателят на жалбата
има право на разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения
от него административен акт. Дължимостта на разноските се извежда и от факта,
че със своите действия - постановяване на неблагоприятен АА, впоследствие
отменен или оттеглен (от самия издател), административният орган е станал
причина за иницииране на съдебното производство. Несъмнено в тези случаи важи
правилото, че този, чието поведение е дало повод за завеждане на дело пред съд,
отговаря за разноски.
Не се споделят
възраженията на ответника по делото относно недопустимост на искането поради
липсата на представен списък с разноските.
Съгласно посоченото
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.
дело № 6 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС, което в т.8 казва следното: „По поставения въпрос са
формирани две противоречиви становища. Според първото, изведено от
едновременното тълкуване на разпоредбите на чл. 80 и чл. 248, ал. 1 ГПК,
липсата на списък за разноски съставлява процесуална пречка да се иска
изменение на решението в частта за разноските чрез пререшаване на въпроса за
размера им, но не рефлектира върху искането за допълване на решението при
пропуск на съда да се произнесе по отговорността за тях. Липсата на списък не е
пречка за присъждане на разноски съобразно доказателствата по делото. Второто
становище се обосновава с това, че правото да се иска допълване на решението в
частта за разноските, когато те не са присъдени, е обусловено от представяне на
списъка по чл. 80 ГПК.
Общото събрание на
гражданска и търговска колегия приема за правилно първото становище.
Допълване на съдебното
решение, като способ за неговото поправяне се предприема, когато то не съдържа
произнасяне по целия въведен спорен предмет. Съдът дължи произнасяне по всички
искове, с които е сезиран, в определените от ищеца рамки. Този способ за
промяна на решението е уреден в чл. 250 ГПК. Претенцията за разноски, макар и
обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност,
тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи
служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде
сезиран. В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може
да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Следователно
текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения
съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски,
установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК.
Аналогично на чл. 250 ГПК,
първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се
е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Разгледаната
правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е
процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда.
Уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може
да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата
част. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната
искане за разноски не се преклудира при липса на
представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на
разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му
част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил
дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в
съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за
допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази
причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по
отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по
отношение на неговото допълване.“
Приложението на цитираната т.2 от тълкувателното решение от ответника
касае изискването на списък по чл. 80 ГПК като условие за допустимост на
искането по чл.248 ГПК във всички случаи, когато става въпрос за молбата
изменение на присъдени разноски, а в случая съдът изцяло е пропуснал да се
произнесе.
Предвид изложените съображения съдът намира искането за допустимо и като
подадено в срок, съгласно изискванията на чл.248 ГПК, а по същество е основателно.
В договора за правна помощ е посочено, че договореното възнаграждение от
650 лв. е „Платимо, както следва: в брой изцяло.“ Посочването на начина на
направеното плащане „в брой“ и това, че е направено „изцяло“ означава, че
същото е било заплатено, поради което представеният договор за правна защита и
съдействие има характер на разписка по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение
№ 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС.
Относно възраженията на ответника, че е налице прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът намира
възражението за основателно, но не на посоченото основание. Предвид характера на
производството - административно, и на
основание разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., според
която за процесуално представителство, защита и съдействие по административни
дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2,
възнаграждението е 500 лв., съдът намира, че следва да намали размера на
адвокатското възнаграждение от 650 лв. до минимално определения такъв.
Не се споделят възраженията на ответната страна, че с две жалби са
образувани две отделни съдебни производства срещу един и същ административен
акт. Действително, при друго стечение на обстоятелствата по делото, второто
образувано производство следваше да се присъедини към образуваното по-рано,
съгласно правилата на АПК. Последното обаче
не изключва самостоятелния правен интерес за всяка от жалбоподателките
да оспорва неизгоден за нея административен акт, поради което и на
самостоятелно правно основание всяка от тях дължи държавна такса. Всяка от жалбоподателките следва да сключи отделен договор за правна
защита и съдействие, което от своя страна обуславя и заплащането на съответната
цена по този договор.
Поради това ще
следва да бъде осъдена съответната община – юридическо лице, в чиято структура
се намира настоящият ответник – кмета на община Хисаря, на основание §1, т.6 от
ДР във връзка с чл.143 от АПК да заплати претендираните суми, представляващи
разноски за производството, като намали размера на претендираната
сума за адвокатско възнаграждение от 650лв. на 500 лв. На жалбоподателката се
дължи и заплатената държавна такса от 10 лв. за производството.
Ето защо на основание чл. 143,
ал.2 АПК Административен съд – гр. Пловдив, І отделение, ХІV състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА Определение № 997 от 26 юни 2020 г. по адм.д.№
1115 по описа на Административен съд - Пловдив за 2020 г. в частта за
разноските, като:
ОСЪЖДА Община Хисаря, обл. Пловдив, да заплати на Й.М.Т.,
ЕГН ********** ***, сумата от 510/петстотин
и десет/ лева разноски за производството.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен административен съд в седемдневен срок от съобщаването с препис за
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: