Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……..
гр. Плевен,
08.06.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при участието на секретаря Валя Стоянова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 361/2020г. по описа на РС-Плевен, ДЕВЕТИ нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № *** от ***. на *** сектор при *** Плевен, с което на Ц.К.М.,
ЕГН: **********, на основание чл. 183, ал. 1, т.1,пр.1,2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100,
ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т.1,пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100,
ал.1 т.2 от ЗДвП, на основание чл. 181, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл. 174, ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.Всичко
глоба в размер на 2070лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца.
Жалбоподателят М. моли за отмяна на атакуваното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно като излага
съображения в подкрепа на твърдението си за допуснати процесуални нарушения. Редовно
и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание.Представя писмено
становище.
Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител и
не взема становище по жалбата.
Съдът въз основа
на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена
в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда
от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата
е частично основателна.
От фактическа
страна съдът установи следното:
На ***. в 22.55
часа в гр.Плевен,ул.*** до бензиностанция *** ж.к. *** по посока на движение с.***,
като водач на *** с рег.№*** /негова собственост М. извършил следното:1.Не
представя СУМПС и КТ, 2.Не представя СРМПС на управляваното МПС,
3.Управляваното МПС не е преминало ГТП валиден към датата и часа на проверката,
4.Водача отказва да бъде изпробван с техн.средство ***с
фабричен номер *** за употреба на алкохол.Издаден талон за медицинско
изследване ***/***.Издадени 8 бр.стикери с номер ***7 бр. връчени на водача
заедно с описания по-горе талон за медицинско изследване.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз
основа на събраните по делото устни и писмени доказателства: показания на свидетелите
– Д.Д. - актосъставител и В.К.
- свидетел, като и приложените
и приети по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства.
В показанията си пред съда св. Д. твърди,че посетили по
сигнал мястото,трябвало да изпробват водача за алкохол.Не помнел ясно случая,но
акта бил съставен от него и подписът бил
негов.Свидетелят твърди,че не би могъл да пробва някого за алкохол,ако не е зад
волана и мотора не работи и автомобила не е в движение. Свидетелят В.К. също
няма *** спомен за случая, но потвърждава, че подписът в акта е негов и
описаното отговаря на констатираното по време на проверката.
Показанията на тези свидетели съдът кредитира, като
обективни, безпристрастни и няма индиция
за тяхната заинтересованост. Същите подкрепят събраните по делото писмени
доказателства и са непротиворечиви.
Въз основа на установената фактическа обстановка
настоящия състав направи следните правни изводи.
Безспорно се установява, че на ***. в 22.55 часа в гр.Плевен,ул.*** до бензиностанция *** ж.к. *** по
посока на движение с.***, М. управлявал *** с рег.№*** .Бил спрян за проверка
от полицаите*** и К. и не представил СУМПС,КТ,СРМПС,не бил преминал ГТП и
отказал проба за алкохол.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираните в пунктове
1,2 и 4 в акта и в НП нарушения:
По пункт 1- нарушение на чл.100
ал.1 т.1 от ЗДвП по следните правни съображения: Разпоредбата на
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП регламентира задължение на определена категория субекти
да носят свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него.Тази
категория субекти са водачите на моторни превозни средства.Според разпоредбата
на §6 т.25 от ДР към ЗДвП която дава легална дефиниция на тази категория
субекти водач е лице, което управлява пътно превозно средство или води
организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.В тази връзка когато
едно лице притежаващо свидетелство за управление на МПС и управлява МПС, за
него възникват задълженията за водача регламентирани в разпоредбата на чл.100
от ЗДвП. Предвид приетото за установено, съдът намира, че при управлението на
МПС, за водача е възникнало задължението си да носи и представя контролен талон
към СУМПС и като не го е представил, е
осъществил състава на нарушението по чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП. Като е направил този
извод наказващият орган е постановил обоснован акт по т.1.
По пункт 2- нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП по следните правни
съображения: Горните съждения са относими и в настоящата хипотеза,при която
задължението е за неносене на СРМПС
По пункт 4- нарушение на чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДвП по следните правни
съображения: В конкретния случай административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е
била ангажира за това, че на посочените в АУАН дата и място същия е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба
на алкохол или друго упойващо вещество и не е изпълнил
предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
В тази връзка нормата
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда наказания с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв. за водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Нарушението по цитираната разпоредба е формално, като основание за
ангажиране на административно – наказателна отговорност е отказът на водача да
му бъде извършена проверка по надлежния ред, който отказ в случая по несъмнен
начин се установява от доказателствата по делото.
Трайна е съдебната практика, че нормата на на чл.174 ал.3 от ЗДвП съдържа няколко
алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние, като за осъществяването
на нарушението е достатъчно реализирането и на само една от тях, но е възможно
в условията на кумулативност да бъдат извършени и
няколко от формите на изпълнителното деяние.За
да се разбере обаче какви са съставомерните
признаци на отделните форми на изпълнителното деяние, не е достатъчен само
буквалния прочит на разпоредбата на чл. 174 ал. 3 ЗДвП, а тя следва да се
тълкува систематически с разпоредбите на Наредба № 1 от 19 юли
Когато водачът откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта, съгласно
чл.3 ал. 2 т.1 от Наредбата, концентрацията на алкохол се установява чрез
доказателствен анализатор или с химическо изследване, като меродавни са
стойностите отчетени от доказателствения анализатор или химическото изследване.
В случай, че лицето откаже изследване с техническо средство, но се подложи на
изследване с доказателствен анализатор или в указания в талона срок се яви в
указаното медицинско заведение, за да даде кръвна проба за химическо
изследване, при тази хипотеза деянието
не е обществено опасно, доколкото възможността за установяване действителната
концентрация на алкохол в кръвта не е възпрепятствана. Когато водачът не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване, но е бил изследван с техническо средство и то е дало
годни показания, деянието също не е обществено опасно, защото възможността за реално установяване дали лицето е
употребило алкохол и неговата концентрация също не е възпрепятствана, тъй като
съгласно чл.6 ал.9 от Наредбата при отказ на лицето да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ
за изследване употребата на алкохол се
установява въз основа на показанията на техническото средство. За да е съставомерно деянието
следва кумулативно са налице двете посочени условия: 1. лицето да е отказало да бъде изследвано с техническо
средство и 2. след това лицето да не се е подложило на изследване с
доказателствен анализатор или да не е дало в срок кръвна проба за химическо
изследване. Съгласно чл. 3 ал.2 от Наредбата, когато извършената
проба с техническо средство е некачествена или невалидна установяването на
употребата на алкохол се извършва с
доказателствен анализатор или с
химическо лабораторно изследване.
Безспорно установено е от доказателствата по делото, а и не се оспорва
от жалбоподателя, че на визираната в АУАН и в НП дата и място му е била извършена проверка от
контролните органи. Безспорно установено е и, че жалбоподателят изрично е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство /не представил и документите СУМПС,КТ,ГТП/. Ирелеватно е твърдението му в постъпило по делото писмено
становище,че е отказал,т.к. приел поканата от полицай Д. да даде проба за
несериозна,бил ядосан и бил вдигнал кръвно.
Поради което
съдът намира, че извършеното от
жалбоподателя деянието е съставомерно по чл. 174,
ал.3 ЗДвП , тъй като той е възпрепятствал
възможността за реално установяване дали е употребил алкохол и неговата
концентрация. Правилно
е санкциониран съгласно същата разпоредба.
Предвид изложеното съдът намира , че в процеса не се доказаха факти и
обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт, които
биха обосновали становището на съда за
различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни
правни изводи от тези на административно наказващия орган.
От друга страна съдът намира за необходимо да посочи
и че АУАН, който е подписан от жалбоподателя, е съставен редовно и има
доказателствена сила до доказване на противното, съобразно разпоредбата на чл.
189, ал.2 от ЗДвП, т.е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и
доколкото същата не е била оборена, следва да се приемат за доказани посочените
в акта обстоятелства. С оглед на наличните доказателства по делото и предвид
липсата на такива, които да подкрепят различна тезата, съдът прие за безспорно
установено извършените от Ц.М. нарушения на ЗДвП,описани изчерпателно в АУАН и НП.
Неоснователен и доводът на
жалбоподателя за допусната съществено процесуално нарушение, довело до
нарушаване правото на защита, изразяващо се в това,че не била извършена
проверка на спорните обстоятелства. Действително административно-наказващия
орган следва
да провери спорните
по делото факти и обстоятелства, преди да издаде обжалваното
НП. Спор по фактите и доказателствата в хода на административнонаказателното производство,обаче не е имало.
Жалбоподателя М. в срока по чл.44 от ЗАНН не подал възражения,такива
нямал и при съставяне на АУАН. Ето защо съдът приема,
че не е
нарушен и чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
В хода на административно – наказателното
производство /в посочените пунктове 1,2 и 4 от НП/ не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно
съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН
реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат
всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вменените във
вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирано в степен, позволяваща му
да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Наказанията са
определени в рамките на предвидения от закона размер, който е строго фиксиран от закона, поради което не подлежи на ревизия.
Случаят не може да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28
б."а" от ЗАНН, защото не се касае за деяние с по - ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други подобни случаи.
По отношение нарушението по пункт 3 от НП-за нарушението по чл.147 ал.1
от ЗДвП : Съгласно чл. 147,
ал. 1 ЗДвП регистрираните МПС подлежат на ГТП. Установено по делото е,че процесното МПС не е имало ГТП. В текста на НП е посочено,
че управляваният от жалбоподателя автомобил „не е представил ППС на
технически преглед”. Санкцията на чл.181 т.1 от ЗДвП е 50 лв. за собственик или
дл.л на МПС, който не представи в определения срок
превозното средство за технически преглед. Доколкото е налице текстово описание
на нарушението в АУАН и НП, става ясно, че в конкретният случай се касае за нарушаване
забраната от страна на жалб.М. да управлява
регистрирано МПС, което не е преминало задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата му изправност.
Така даденото
описание на извършеното нарушение,според Съда, е непълно и не прецизно. От това
описание не става ясно какъв е бил срокът, до който автомобилът е следвало да
бъде представен за годишен технически преглед. Нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН изисква в текста на НП да се опишат в пълнота обстоятелствата, на които се
основава нарушението. След като на лицето се вменява, че управлява автомобил,
непредставен в срок за технически преглед, от фактическа страна е било
задължително да се посочи до коя дата е следвало конкретният автомобил да се
представи за преглед. Липсата на това обстоятелство при описание на нарушението
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като за
жалбоподателя не е станало ясно срещу какви точно факти да се защитава. На
практика той е в невъзможност в настоящото производство да обори тезата на
наказващия орган, че автомобилът не е представен в срок за технически преглед,
тъй като такъв срок изобщо не е посочен в текста на НП. Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че относно вмененото на
жалбоподателя нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП НП е издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила и следва да бъде отменено.
По изложените съображения, съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № *** от ***. на *** сектор при *** Плевен, с което на Ц.К.М.,
ЕГН: **********, на основание чл. 183, ал. 1, т.1,пр.1,2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100,
ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т.1,пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100,
ал.1 т.2 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 174,
ал.3 от ЗДвП. И лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца,като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ в останалата час,където, на основание чл. 181, т.1 от ЗДвП
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение
на чл. 147, ал.1 от ЗДвП,като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните през
Административен съд – Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: