Решение по дело №11560/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2619
Дата: 12 юли 2022 г. (в сила от 12 юли 2022 г.)
Съдия: Албена Борисова Дойнова
Дело: 20211110211560
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2619
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110211560 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „К.“ ООД, ЕИК ХХХХ, против наказателно постановление
№ 2146 от 16.07.2021 г., издадено от председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ (ДА ДРВВЗ), с което на жалбоподателя на основание чл. 60, ал. 2
от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН) е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева, за нарушение на чл.
4, ал. 2 от ЗЗНН.
В жалбата се сочи, че се иска отмяна на наказателното постановление, тъй като същото е
било издадено в нарушение на материалния закон, доколкото дружеството-жалбоподател
намира, че не се явява задължено лице по смисъла на ЗЗНН, защото извършва внос на лек
течен парафин, а не на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО)
№ 1099/2008 (Регламента) и на тежки горива. Навеждат се доводи и за съществени
нарушения на процесуалните правила – на чл. 34, чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, влечащи след себе си отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С., който поддържа жалбата и
пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Сочи, че бе установено с
изготвената по делото съдебно-химическа експертиза, че течният парафин не попада нито в
обхвата на ЗЗНН, нито в обхвата на приложение А, глава 3.4, т. 3.4.22 от Регламента.
Претендира разноски.
Административнонаказващият орган – ДА ДРВВЗ, редовно уведомен, се представлява от
юрк. Д., същата пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
1
законосъобразно, а експертизата намира за неотносима и неправилна. Моли да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните,
приема за установено следното:
Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление, „К.“ ООД, в качеството му
на българско юридическо лице, регистрирано като търговец, през 2020 година е извършвало
на територията на страната дейности по внос на енергийни продукти по приложение А,
глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008, като за осъществената дейност не е подало
справка - декларация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН, съдържаща информация за осъществения от
него внос на смазочни масла, други масла, в т.ч. базови масла на територията на страната
през 2020г., с което дружеството е нарушило чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН. Справката-декларация е
следвало да съдържа информация за:
- произведените и/или продадените за потребление количества нефтопродукти по чл. 2, ал. 1
и тежки горива;
- количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН и тежки горива, възложени за
производство и/или преработка, както и за потребените от тях и/или продадените за
потребление;
- количествата внесени, изнесени, доставени от вътрешнообщностни пристигания, както и
тези напуснали територията на страната като вътрешнообщностни изпращания и/или
предназначени за международни морски бункерни доставки на енергийни продукти по
приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива;
- наличните количества енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО)
№ 1099/2008 и тежки горива към 1 януари и към 31 декември;
- количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН от внос и вътрешнообщностни
пристигания, предназначени за запаси за извънредни ситуации;
- количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН от внос и вътрешнообщностни
пристигания, продадени на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните
работи и Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ и предназначени за
създаване и/или възстановяване на държавни резерви, военновременни запаси, ведомствени
военновременни запаси, запаси за извънредни ситуации и целеви запаси от горива.
На основание Заповед № РД-10-126/14.05.2021 г. на председателя на ДА ДРВВЗ на
14.05.2021 г. е била извършена проверка по документи на дружеството-жалбоподател. След
направена справка в автоматизираната информационна система, служители на ДА ДРВВЗ
установиби, че „К.“ ООД не е подало справката-декларация в законоустановения срок до
15.02.2021 г., т.е. нарушението е било извършено на 16.02.2021 г. в гр. София, ул.
Московска № 3, Централно управление на ДА ДРВВЗ. За резултатите от проверката е бил
изготвен Констативен протокол № 1590/14.05.2021 г.
2
Във връзка с гореизложеното свид. М.Ф. – младши експерт в отдел „Горива и масла“ към
Главна дирекция ДРВВЗЗ при ДА ДРВВЗ съставила АУАН № 2146/27.05.2021 г. за
нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН на дружеството-жалбоподател. Процесният АУАН бил
предявен на пълномощник на дружеството-жалбоподател на 27.05.2021 г. и подписан без
възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН били депозирани възражения с доводи, идентични
на изложените в жалбата пред съда.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление.
В хода на съдебното производство бе назначена и изготвена съдебно-химическа експертиза,
от заключението на която се установява, че парафиновият восък, течният парафин за
добавки към гориво и лекият течен парафин за козметика (фарма качество) не са едни и
същи продукти. Изяснено е и по какви показатели парафиновият восък се различава от
течния парафин (външен вид и свойства, по метода на получаване, по структурата, по
приложението). В заключение експертизата счита, че течният парафин няма кристална
структура, не може да бъде използван за намаляване триенето между работни повърхности,
защото има намалени сили на триене в материалите. Следователно той не е и „смазочно
масло“.
Изложената фактическа обстановка се установи от представените по делото писмени
доказателства, заключението на изготвената съдебно-химическа експертиза, както и от
показанията на разпитания актосъставител М.Ф.. Показанията на свид. Ф. съдът кредитира
относно обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия
събран доказателствен материал.
Съдът кредитира като компетентно изготвено, обективно и обосновано заключението на
изготвената съдебно-химическа експертиза по делото и намира за неоснователно
възражението на процесуалния представител на административнонаказващия орган за
неотносимост и неправилност на допуснатата експертиза, доколкото със същата се
изясняват въпроси от главния предмет на доказване, за които са необходими специални
знания от областта на науката, а именно – разликата между продуктите течен парафин и
парафинов восък, посочени в Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на
Съвета от 22 октомври 2008 година, между смазочните масла и другите масла, визирани в
Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
3
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че и АУАН, и НП са издадени от
лица, притежаващи материална компетентност.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението. Доколкото нарушението по чл.
4, ал. 2 от ЗЗНН бива довършено с изтичането на законоустановения срок за подаването на
справка-декларация, тоест в случая на 16.02.2021 г., от този момент започва да тече
едногодишният срок по чл. 34 от ЗАНН. Тримесечният срок започва да тече от датата на
установяване на нарушителя, която в случая е 14.05.2021 г. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6-месечния преклузивен срок. Ето защо са
спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя от формална страна.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Словесното описание на нарушението в
акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Предвид изложеното, съдът намери, че АУАН и НП са съставени без допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно
постановление на формално основание.
Въпреки гореизложеното, обаче, атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено поради неправилно приложение на материалния закон от страна на наказващия
орган, тъй като жалбоподателят не е нарушил разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН,
доколкото с осъществяването на внос на продукта лек течен парафин за козметика (фарма
качество) не се явява задължено лице по посочената разпоредба.
Бе установено по делото, като за това обстоятелство не се и спори, че през 2020 г.
дружеството-жалбоподател е извършило внос на лек течен парафин за козметика (фарма
качество) в Република България. Доколкото чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН сочи, че всички български
и/или чуждестранни физически и юридически лица, регистрирани като търговци, както и
техните клонове, които през предходната календарна година са извършвали на територията
на страната дейности по внос и/или вътрешнообщностни пристигания на енергийни
продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива,
4
следва да изготвят и представят в ДА ДРВВЗ ежегодно до 15 февруари справка-декларация
по образец за предходната календарна година с определена информация, а в процесното НП
е посочено, че дружеството-жалбоподател е внасяло „смазочни масла, други масла, в т.ч.
базови масла“, то следва да бъде изяснен въпросът дали внасяният от дружеството-
жалбоподател през 2020 година продукт лек течен парафин за козметика (фарма качество)
отговаря на дефиницията за „смазочно масло, друго масло, в т.ч. базово масло“, както и дали
същият е енергиен продукт по приложение А, глава 3.4 от Регламента.
Съгласно чл. 2, б. „г“ от Регламента енергийните продукти са горива, топлоенергия,
възобновяема енергия, електроенергия, или всяка друга форма на енергия. Приложение А от
същия регламент съдържа обяснения, бележки относно географското покритие и
определения на използваните термини, а посочената в чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН глава 3.4 от
приложението е отредена на продукта нефт, като е дадена дефиниция за суровия нефт и за
различните нефтени продукти, сред които са и смазочните масла и парафиновите восъци.
По отношение на енергийния продукт смазочни масла:
За да издаде процесното наказателно постановление, административнонаказващият орган е
намерил, че внасяният от дружеството-жалбоподател течен парафин попада в категорията
„смазочни масла, други масла, в т.ч. базови масла“. Съгласно определението за „смазочни
масла“, включено в Приложение А, глава 3.4, точка 3.4.20 от Регламент (ЕО) №1099/2008,
смазочните масла представляват въглеводороди, получени от вторични продукти на
дестилацията, използват се главно за намаляване триенето между работни повърхности. По
делото бе установено, че течният парафин не може да бъде използван за намаляване
триенето между работни повърхности, защото има намалени сили на триене, следователно
той не е „смазочно масло“ и не попада в категория „смазочни масла“, посочени в т. 3.4.20 на
приложение А, Глава 3.4 от Регламента.
В хода на съдебното следствие административнонаказващият орган се е позова на
Комбинираната номенклатура (КН), поместена в Приложение 1 на Регламент (ЕИО) №
2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура
и Общата митническа тарифа. В същата е посочено, че течният парафин е с код по КН
27101985, който код спада към позиция „смазочни масла, други масла“. Тази позиция
включва три подпозиции: или предназначени да претърпят специфична преработка, или да
претърпят химическа преработка по начин, различен от определените за подпозиция 2710 19
71, или за други цели. Код по КН 27101985 е подподпозиция на последната подпозиция –
„предназначени за други цели“, и включва „бели масла, течен парафин“. Бе установено, че
„другите масла“, визирани в КН, от своя страна имат намалени сили на триене и не се
използват за смазване на работни повърхности в двигатели, машини и съоръжения, тоест
течният парафин попада именно в тази категория от КН – „други масла“.
В Регламента, обаче, законодателят не е включил и позицията „други масла“, отразена в КН,
а само позицията „смазочни масла“. Тоест, доколкото лекият течен парафин за козметика
(фарма качество), внасян от дружеството-жалбоподател, не е „смазочно масло“ и не попада в
категория „смазочни масла“, посочени в т. 3.4.20 на приложение А, Глава 3.4 от Регламента,
5
а попада в категорията с код по КН 27101985 „други масла“, за които чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН,
препращайки към приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 не изисква
подаването на справка-декларация, административнонаказващият орган неправилно е
намерил, че „К.“ ООД е лице, задължено да подаде декларация-справка за внос на „смазочни
масла, други масла, в т.ч. базови масла“.
По отношение на енергийния продукт парафинови восъци:
Според определението, дадено в приложение А, глава 3.4, т. 3.4.22 от Регламента,
парафиновите восъци имат кристална структура, която може да бъде повече или по-малко
фина в зависимост от категорията. Следователно парафиновите восъци са твърди вещества.
Течният парафин, от своя страна, има течна консистенция и няма кристална структура. В
зависимост от степента на очистване на течния парафин от вредни за човешкото здраве
примеси, той бива два вида: течен парафин за индустриални цели и течен парафин за
медицински и козметични цели (фарма качество), като дружеството-жалбоподател е внасяло
именно последния вид. Лекият течен парафин (фарма качество), който се използва в
козметиката и медицината, допълнително се пречиства. По време на пречистването се
премахват всички вещества с химически произход, които са опасни за човешкото здраве.
Отново според определението, дадено в приложение А, глава 3.4, т. 3.4.22 от Регламент (ЕО)
№1099/2008, парафиновите восъци представляват остатъчни продукти от
депарафинизацията на смазочни масла, а течният парафин от своя страна е минерално масло
и се получава като страничен продукт при производството на бензин при рафинирането на
суров петрол.
Бяха установени множество разлики между парафиновия восък и течния парафин, а именно:
По външния им вид и свойства: Парафиновият восък е твърдо вещество при стайна
температура, полупрозрачен бял и без мирис. Температурата на топене на парафина
варира между 50° и 80°С. Този парафин се топи лесно, докато течният парафин е с
течна консистенция. Той е мазна, прозрачна, безцветна течност. При стайна
температура е без мирис и вкус. Въпреки това, когато се нагрява, той има лек и
неприятен мирис на масло. Не се разтваря във вода, глицерол или студен етанол.
Разтваря се в бензен, етер, хлороформ и горещ етанол. Той има плътност от 0.8mg /
3
cm.
По метода на получаването им: Според определението, дадено в Регламента,
парафиновите восъци представляват остатъчни продукти от депарафинизацията на
смазочни масла, а течният парафин се получава като страничен продукт при
производството на бензин при рафинирането на суров петрол. Течният парафин
(фарма качество) допълнително се пречиства и по време на пречистването се
премахват всички вещества с химически произход, които са опасни за човешкото
здраве.
По структурата им: Парафиновият восък има кристална структура, която е характерна
за твърдите вещества, докато течния парафин няма кристална структура, защото е с
6
течна консистенция.
По приложението им: Парафиновият восък се използва главно за производството на
ръчно изработени свещи. Той служи като заместител на животински и растителен
восък, тъй като е по-евтин. Течният парафин се използва в индустрията, в медицината
и е едно от най-разпространените средства, използвани в козметиката.
Тоест, парафиновият восък, визиран в приложение А, глава 3.4, точка 3.4.22 от Регламент
(ЕО) №1099/2008, към който препраща нормата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН, и лекият течен
парафин за козметика (фарма качество), внасян от дружеството-жалбоподател, не са едни и
същи продукти и за „К.“ ООД отново не съществува задължение по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН за
подаване на справка-декларация.
По изложените по-горе съображения съдът намери, че жалбата е основателна и
наказателното постановление следва да се отмени като неправилно.
При този изход на делото въззиваемата страна няма право на юрисконсултско
възнаграждение, но жалбоподателят има право на разноски и своевременно претендира и
доказва извършването на такива в размер от 444 лева, като въззиваемата страна прави
възражение за прекомерност, което настоящата инстанция намира за неоснователно с оглед
разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото претендираното
адвокатско възнаграждение без ДДС е в размера на минимума съгласно цитираната Наредба
(370 лева), а разликата над минимума се явява дължимо ДДС от 74 лева, поради което на
основание чл. 63д от ЗАНН административнонаказващият орган следва да заплати на
жалбоподателя сумата от 444 лева.

Така мотивиран и на основание и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2146 от 16.07.2021 г., издадено от председателя на
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, с което на „К.“ ООД,
ЕИК ХХХХ, на основание чл. 60, ал. 2 от ЗЗНН е наложено административно наказание
„имуществени санкции“ в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 4, ал. 2 от
ЗЗНН.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ да заплати на „К.“ ООД, ЕИК ХХХХ, сумата от 444 (четиристотин
четиридесет и четири) лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ без уважение искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
7
възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8