Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.02.2019
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд гражданско отделение
На десети януари две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Мирослава И.
Като разгледа докладваното от съдията
М. Стаматов
гражданско дело № 5741 по описа за 2017 год.
И за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Образувано е въз
основа на искова молба подадена от И.Б.Д. ЕГН **********, с която претендира да
бъде прието за установено, че Т.Н.А. ЕГН **********, не е собственик на 800/1000
кв.м. идеални части от поземлен имот с пл. № 237 в м-ст
"До пилчарника", землище на Община Аксаково, целия с площ 1000кв.м.,
представляващ НПИ № 507.2041 с площ 800
кв.м. по ПНИ на м-ст "Вълчан чешма" одобрен
със заповед № РД-12-7706-235/15.08.2012г. на областен управител на Област
Варненска.
В
исковата молба се сочи, че ищцата е наследник по закон на К. Я. Г./поч. 13.05.1928г./. С решение № 8478/28.10.1996г. на ПК
Аксаково постановено по заявление на ищцата, на наследниците на К. Я. Г.е
възстановена нива с площ 2,400 дка. в терен по § 4 в м-ст
"Михлюза", землище на с. Аксаково. За
установяване на правото на собственост на наследодателя е бил представен
нотариален акт № 191/1912г. издаден въз основа на обстоятелствена проверка. По
ПКП на м. „Вълчан чешма” /с.о "Терасите"/ имота е посочен под № 73 и е записан на
наследници на К. Я. Г. Понастоящем част от
имота с площ 788 кв.м е включена в НПИ № 507.2041 по ПНИ "Вълчан чешма",
с.о "Терасите", който е записан на наследниците на Н.Г.К. въз основа
на н.а № 23, том 1, рег. № 1430, н.д. № 36/1999г. на Нотариус Людмила Гонова, рег. № 116. Нотариалният акт е издаден въз основа
на решение по гр.д. № 719/1996г. на ВОС, с което е отменен отказа на кмета на
община Аксаково да признае правото на изкупуване по § 4 на ползвателя Н.Г.К..
Твърди се, че незаконосъобразно е признато правото на изкупуване, тъй като в
имота не е налице построена сграда,
намира се на по-малко от
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е подаден
отговор, с който оспорва иска. Сочи, че на наследодателя й е било
предоставено право на ползване относно процения имот
съобразно решение на ОНС с. Аксаково № 3/28.03.1980г. въз основа на което му е
издадено удостоверение № 6143/28.03.1980г. Съобразно предоставената им
възможност са закупили имота по реда на ЗСПЗЗ, като за придобитото по този ред
право на собственост са се сдобили с КНА. Твърдит, че
решение № 8478/28.10.1996г. е порочно, тъй като е подписано само от един от
членовете на ПК. В условието на евентуалност
сочат, че с издаването на това
решение, имотът е възстановен в стари реални граници индивидуализиран с № 788
по КП от 1990г., поради което след 1997г. спрямо него е започнала да тече придобивна давност в полза на наследодателите й, респ. в
нейна полза след смъртта им, съобразно явното им и необезпокоявано владение
продължило до предявяване на настоящия иск.
Съдът, след като прецени събраните в процеса
доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявеният иск е отрицателен установителен с
правно основание чл. 124 ГПК.
Съгласно нормата на чл.124, ал.1 ГПК всеки
може да предяви
иск, за да
възстанови правото си, когато то
е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение
или на едно
право, когато има интерес от
това.
Предвид посочената правна квалификация, предмет
на настоящото дело е установяване по отношение на
ответника,
че не притежава правото на собственост върху процесния недвижим имот. В тежест на ищеца
е да установи твърденията, с които обосновава
правния си интерес от водения иск, респ. в
тежест на ответника е да докаже, че е придобил собствеността
върху същия имот на годно правно основание.
При отрицателните установителни искове, при
които ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на
исковия процес е отричаното от него право. От това следва, че ищецът носи
тежестта да докаже единствено твърденията, с които обосновава правния си
интерес, вкл. да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от
правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Ответникът ще е
длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост
или друго право. Ако по волята на ищеца началото на процеса бъде поставено при
условия, изискващи активност при доказването единствено от страна на ответника
по отрицателния установителен иск, това би означавало
да се защитава право, което изобщо може и да не съществува. Поради това, ако
ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес,
производството се прекратява.
Съобразно указанията,
дадени в Тълкувателно решение № 8/2012 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№
8/2012 г. на ОСГТК на ВКС за ищеца е налице правен интерес от търсената чрез
него защита, ако същата заявява свои права върху процесния
имот, които се отричат и оспорват от ответника, като такива идентични права се
претендират и от него. В този случай е налице конкуренция на права /право на
собственост/, която обуславя и правния интерес от иска.
Съобразно дадените указания от въззивния съд в
мотивите за отмяна на определението, с което производството по настоящото дело
е било прекратено като недопустимо, проверката за доказаност
на твърдението на ищеца, че претендираното от него притежание на право на собственост /или
реституционно право/ касае процесния имот /наличие на
идентичност между въведения като предмет на делото имот и този относно който той
заявява собственически права/, не е свързана с преценката на съда за правния
интерес от установяването му по реда на чл. 124 ГПК /т.е допустимостта на
иска/, а касае основателността на претенцията му.
Предвид гореизложените
правни доводи, съдът намира, че разгледан по същество, искът не беше доказан.
Ищецът извежда
правния си интерес в настоящото производство, като твърди, че е правоимащо лице по решение № 8478/28.10.1996г. на ПК Аксаково,
с което по реда на чл. 12 ал. 3 ЗСПЗЗ на наследниците на К. Я. Г.е възстановено
правото на собственост върху земеделска земя - нива с площ 2,400 дка. в терен
по § 4 в м-ст "Михлюза",
землище на с. Аксаково. Именно в тази нива твърди, че попада процесния имот, за който ответникът също предявява
собственически права.
По делото е
безспорно, че ищецът е наследник на К. Я. Г. което налага изследване на въпроса
за идентичността /пълна или частична/ между гореописания възстановен имот и процесния.
От събраните в хода на процеса доказателства – заключения по
назначените две съдебно-технически експертизи и събрани гласови доказателства -
показания на свидетели, не се установи идентичност между имота, който е бил
възстановен с решение № 8478/28.10.1996г. на ПК Аксаково на
наследниците на К. Я. Г.- нива с площ 2,400 дка. в терен по § 4 в м-ст "Михлюза", землище
на с. Аксаково и процесния НПИ № 507.2041 с площ 800
кв.м. по ПНИ на м-ст "Вълчан чешма" одобрен
със заповед № РД-12-7706-235/15.08.2012г. на областен управител на Област
Варненска.
По делото се установи частична идентичност
между имот № 73 по ПСИГ от 2001г. и процесния, но не
се установи идентичност между имот № 73
и този по т.2 от Решение № 8478 от 28.10.1996 г. на ПК-Аксаково. Действително
в ПСИГ за имот с № 73 е посочен възстановения с т.2 от Решение № 8478 от
28.10.1996 г. на ПК-Аксаково, но видно от посочените в плана граници, / вкл.
заключението по т.2.4а1 от първата СТЕ / те не съвпадат с посочените в процесното решение на ПК. Именно това безспорно
обстоятелство /отразяването в плана/ е коментирало вещото лице по първата
експертиза, но предвид констатираното несъответствие между границите на
имотите, отразеният в този план собственик, не следва да се приема за
меродавен. Второто вещо лице категорично изключва идентичност или съвпадение на
имота посочен в т.2 от Решение № 8478 от 28.10.1996 г. на ПК-Аксаково, както с
имот № 73 по ПСИГ записан на наследници на К. Я. Г. така и с процесния имот. Вещото лице е посочило ясно и недвусмислено
„не намирам идентичност“, което е очевидно предвид липсата на съвпадащи граници
и/или други индивидуализиращи белези.
От показанията
на свидетелите също не беше изяснен въпроса за местонахождението на конкретния
имот, който е възстановен на ищцата с т.2 от Решение № 8478 от 28.10.1996 г. на
ПК-Аксаково. Водения от ищцовата страна свидетел
единствено сочи, че знае от своите дядо и баба, че тя е имала имот в местността,
в която се намира процесния имот. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля, в частта им основаващи се на предявената му скица, предвид
компрометирането им по време на тяхното даване с посочване от страна на
процесуалния представител на ищеца на номера на спорния имот, който е отбелязан
и на скицата. Дори и да се кредитират тези показания, от тях е видно, че процесния имот № 237 по КРП от 1990 г., който сочи
свидетеля не съвпада изцяло или частично с имота посочен в решението на ПК -
Аксаково, на което се позовава ищеца, тъй като нито граничи от две страни с
дере, нито с лице на име Ат. Ганчев.
Предвид
липсата на установена идентичност относно имота, за който ищецът твърди свои
права и процесния имот, ВРС намира, че дори да е
налице правен интерес от водения иск, същия като недоказан следва да се
отхвърли.
При този изход на спора, в полза на ответника следва
да се присъдят на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК сторените от
него по делото съдебно – деловодни разноски, възлизащи на общо от 450лв., от
които 50 лв. за депозит за изготвяне на СТЕ и сумата от 400 лв. - адвокатско възнаграждение,
по отношение на което липсва възражение по см. на чл. 78 ал. 5 ГПК
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
И.Б.Д. ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 124 ГПК да бъде прието за установено, че Т.Н.А. ЕГН **********,
не е собственик на 800/1000 кв.м. идеални части от поземлен имот с пл. № 237 в м-ст "До пилчарника", землище на Община Аксаково,
целия с площ 1000кв.м., представляващ
НПИ № 507.2041 с площ 800 кв.м. по ПНИ на м-ст
"Вълчан чешма" одобрен със заповед № РД-12-7706-235/15.08.2012г. на
областен управител на Област Варненска.
ОСЪЖДА на осн.
чл. 78 ал. 3 ГПК И.Б.Д.
ЕГН ********** да заплати на Т.Н.А. ЕГН ********** сумата от 450 лева, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис
от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: