Р Е Ш Е Н И Е №293
гр.
Пловдив, 17.12. 2019 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в
открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
при секретаря Таня Златева и с
участието на прокурора Галина Андреева- Минчева, като разгледа докладваното от Председателя ВНОХД № 1363 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ-ва от НПК.
С
присъда №4/10.01.2019 г., постановена по НОХД № 3338/2017 г. на Пловдивския районен съд, ХХІV-ти нак. състав, подсъдимият
Е.С.К. е бил признат за виновен в това, че в периода 24.04.2013г.-30.04.2014 г., в
гр. К., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на
длъжностно лице - **** на Община К., е присвоил чужди пари в големи размери -
общо 26 984,68 лева, собственост на Община К., получени от нея по сключен между
Министерство на околната среда и водите и Община К. Договор с №
DIR-51011116-С037 за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма
„Околна среда 2007-2013г. - съфинансирана от
Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния
фонд на Европейската общност за проект № DIR-51011116-18-55 „Доизграждане и модернизация на ГПСОВ и
канализационна мрежа в гр. К.", връчени му в това му качество и поверени
му да ги пази и управлява, като присвоените средства са предоставени на
българската държава от Европейския съюз, поради което и на осн.
чл.202, ал.2 т.1 и 3 вр. чл.201, ал.1 вр. чл.26,
ал.1 вр. с чл. 54 вр. с чл. 37 ал. 1 т. 6 от НК е бил осъден на три години
лишаване от свобода и лишаване от право
да заема длъжност „****“ за срок от четири години. Изпълнението на наказанието от три години лишаване от свобода е било
отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от четири години, считано
от влизане на присъдата в сила. В негова
тежест са били възложени направените по делото разноски.
Срещу присъдата е
депозирана жалба от адв. П., в качеството му на защитник на подс.
К., с наведени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност, постановяване
при съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното
наказание. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна
присъда. Срещу съдебния акт е депозирана жалба и от самия подсъдим с оплаквания
за постановяване при съществени нарушения на процесуалните правила,
незаконосъобразност, несправедливост. Чрез адв. Й. Д., като
„писмени бележки“, е депозирано
допълнение към жалбата на подсъдимия. Излагат се съображения за
необоснованост на съдебния акт и превратно тълкуване на доказателствата по
делото. Оплакването за съществени процесуални нарушения се аргументира с
цененето на свидетелски показания, депозирани „под натиск“ и поради това-
опорочени, неправилно отхвърляне на подлежащи на кредитиране доказателства,
аргументирането на извода за обективна и субективна съставомерност
на извършеното с недопустими предположения, поради „ предварителна нагласа за виновност на подсъдимия“. Твърди се и
противоречие в мотивите. Възразява срещу възприетото в съдебния акт, че са
налице както обективирано от подсъдимия престъпно
поведение, така и субективният елемент на престъплението, за което подс. К. е осъден. Оплакването за несправедливост на
присъдата е аргументирано с факта на осъждането му, вместо дължимото /според
жалбоподателя/ спрямо доказателствата по делото
оправдаване на подс. К.. Поддържа се искането
за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на оправдателна такава.
Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото на „съответната инстанция“ за
отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения и постановяване на
нов досъдебен или съдебен акт. В
предвидения за това срок допълнение към въззивната
жалба е депозирано и от адв. П.- защитник на подс. К.. Прави се оплакване за нарушение на чл. 14 ал.
1 от НПК- липса на обективно, всестранно и пълно изследване на включените в
предмета на доказване
обстоятелства. Излагат се
съображения за липса на доказателства, подкрепящи възведеното спрямо подсъдимия
обвинение, липса на анализ на изводимото
от различните доказателствени източници, превратно тълкуване на доказателствата.
И този защитник счита, че е налице
съществено процесуално нарушение поради липса на мотиви относно фактическата
установеност на деянието и изводимите от нея правни изводи. Прави се и
оплакване за постановяване на присъдата от незаконен състав, поради участието в
последното съдебно заседание и при постановяването на присъдата на резервен
съдебен заседател.
Пред въззивния съд жалбите и допълненията към
тях се поддържат изцяло от подсъдимия К.
и защитника му адв. П..
Представителят на Окръжна прокуратура- Пловдив счита жалбата за
неоснователна.
Пловдивският окръжен
съд, като анализира доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност,
направените възражения в жалбите и
допълнението към тях, изразеното от страните пред настоящата инстанция и след
като провери атакувания съдебен акт изцяло, съобразно правомощията и
задълженията си по чл. 313 и 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Жалбите са допустими.
Депозирани са от страна в процеса, която има процесуално призната възможност да
атакува постановения съдебен акт. Подадени са в срока за обжалването му.
Разгледани по същество, са основателни.
І.
По оплакването за незаконен състава на
съда.
То е основателно, но не поради наведеното от защитника адв. П. твърдение за нарушение на
чл. 258 ал. 1 от НПК, изразило се в това, че след встъпването на резервния съдебен
заседател съдебното следствие не е започнало
отначало.
І.1. Принципът за неизменност на
съдебния състав, уреден в чл. 258 от НПК,
се свързва със "започването и завършването на съдебното заседание",
но тази разпоредба следва да се тълкува и с оглед на разпоредбите на чл. 260 от НПК
относно възможността да се "привлече резервен съдия или съдебен заседател.
В чл. 260 ал. 3 от НПК е изрично
регламентирано, че когато са налице законовите предпоставки за встъпване на
резервния съдебен заседател „
разглеждането на делото продължава“.
Възражението, че встъпването на резервен съдебен заседател е налагало
започване на съдебното следствие отначало, е неоснователно.
І.2. Настоящият състав на съда намира,
че при участието по делото на резервния съдебен заседател и „отстраняването“ на
член от основния съдебен състав са допуснати
съществени процесуални нарушения, от категорията на „ абсолютните“-
делото е разгледано и решено от незаконен състав.
В съдебната практика и в теорията се извежда,
че съдебният състав е незаконен, когато: 1). в него участват ненадлежно
назначени съдии и съдебни заседатели (в нарушение на принципа по чл. 9 от НПК - неспазване на изискванията на чл. 162,
164-165 от
Закона за съдебната власт (за съдиите) и чл. 167,
171
от ЗСВ (за съдебните заседатели); 2). членовете на състава не отговарят на
изискванията на чл. 28, ал. 1-4 от НПК; 3). делото се разглежда в
нарушение на родовата подсъдност по чл.
35, ал. 1-3
от НПК, чл.
396, ал. 1 и 2 от НПК и чл.
411а, ал. 1 и 2
от НПК; 4). е проявена причина за отвод по чл.
29, ал. 1 от НПК или делото не разгледано от независим и безпристрастен съд
(чл.
29, ал. 2 от НПК); 5). при нарушаване на принципа за неизменност на
съдебния състав по чл.
258 от НПК; 6). в нарушение на принципа за случайно разпределение на
делата, въведен с чл.
9 от Закона за съдебната власт.
В конкретния случай, в съответствие с
чл. 260 ал.1 от НПК, делото е било разгледано с участието на двама резервни
съдебни заседатели. С разпореждането за насрочване на делото за разглеждане от 06.06.2017 г. съдията- докладчик не е разпоредил участието на
резервен съдебен заседател. Преди датата на първото съдебно заседание, с
допълващо разпореждане от 06.07.2017 г. е разпоредил избирането на резервен
съдебен заседател. Видно от приложения на л.25 т.1 от съд. дело протокол за
случаен избор, били са избрани трима съдебни заседатели с достъп до
класифицирана информация. След проведеното първо заседание по делото, при което
същото е било отложено без даване на ход, е постъпила молба от съдебния
заседател К.М.. Същият е заявил, че
поради ангажираност на същата дата като съдебен заседател по друго дело не може
да участва и иска да бъде „ отведен“ като съдебен заседател по настоящето
дело. Липсва изрично разпореждане на председателя
на състава по основателността на молбата, но с протокол за случаен избор от
15.09.2017 г. е бил избран друг съдебен заседател. В следващото съдебно
заседание на 19.09.2019 г., преди даване ход на делото, председателят на
състава е отразил, че е уважил молбата на съдебният заседател М., на негово
място встъпва резервният заседател А. П.,
а като резервен съдебен заседател по делото ще вземе участие допълнително определеният
М. К. До този момент ход на делото не е бил даван. Липсата на изрично
материализирано становище на председателя на състава преди избора на резервен
съдебен заседател не е съществено процесуално нарушение.
В четвъртото проведено съдебно
заседание съдебният заседател А.П.не се е явил. Председателят на състава е
докладвал, че е уведомен относно претърпян от същия пътен инцидент. След
изслушване становището на страните - че не е налице основание за замяна на
съдебния заседател с резервен, е отстрочил делото за
друга дата. На 24.01.2018 г. същият
съдебен заседател отново не се е явил. Не е била известна и причината за
това. Председателят на състава му е
наложил глоба в размер на 100 лв. На
30.01.2018 г. с.з. П. е депозирал молба, придружена с медицински документи,
които според него удостоверяват уважителна причина за неявяването му. В издаденият на 22.01.2018 г. амбулаторен
лист изрично е вписано, че заболяването му налага 3- дневен домашен престой и същият се издава, за да да послужи пред „органите на съдебната власт“. В следващото
съдебно заседание, проведено на 09.03.2018 г., председателят на състава е
приел, че предходното неявяване на съдебния заседател е по уважителни причини и
е отменил наложената му глоба. Проведени са били последователно още три съдебни
заседания, с участието на целия съдебен състав, при които е даван ход на
делото. На 17.09.2018 г. не са се явили
и двамата съдебни заседатели от основния състав на съда. С.з. Б. е депозирала
молба, че служебен ангажимент я препятства за явяване на конкретната дата.
Председателят на състава е разпоредил да се изискат обяснения за неявяването и
на съд. заседател П. и е отсрочил делото. На л. 384 от съд. дело е приложен
амбулаторен лист за съд. заседател А.П., удостоверяващ вторично посещение при очен лекар на 13.09.2018г. След това по
делото са проведени две съдебни
заседания, при които отново е бил даден ход.
На 10.01.2019 г. съдебният
заседател А.П.не се е явил в определения за съдебното заседание час.
Председателят на състава е констатирал това, отразил е невъзможност да се свържат с този съдебен заседател на известния телефон.
С разпореждане е приел, че съдебният заседател А.П.следва да бъде отстранен от
разглеждането на делото и на негово място, като член на състава да встъпи
резервния съдебен заседател. В същото съдебно заседание е финализирано
съдебното следствие, страните са пледирали и е била постановена обжалваната пред настоящия съд присъда.
Пловдивският окръжен съд констатира, че при разглеждане на делото са
допуснати съществени процесуални нарушения по чл.
260, ал. 2 от НПК, свързани с участието на резервния съдебен заседател в
съвещанията на съда при решаване на въпросите по делото, поради следните
съображения:
Известно е, че съставът на съда е законен
тогава, когато в него участват толкова съдии и съдебни заседатели, колкото
законът изисква по силата на чл. 28 от НПК, когато те са избрани по
съответния за това ред и когато всички членове на състава са участвали в
постановяването на решението (Ст. П., "Наказателен процес на НРБ",
изд. 1989 г., с. 145). Съобразно възведеното обвинение и правилата на чл. 28
ал. 1 т. 2 от НПК, съдебният състав е следвало да се състои от съдия и двама
съдебни заседатели. При вземане на решенията по делото е участвал и резервният
съдебен заседател. Видно от протоколите за проведените съдебни заседания, след даване ход на съдебното следствие,
резервният съдебен заседател е участвал при вземане на решенията от съда . От
протоколите на проведените съдебни заседания /от 19.09.2017 г., 20.09.2017 г.,
09.03.2018 г., 24.04.2018 г., 19.06.2018г., 12.11.2018г./, които съобр. чл. 131 от НПК имат необорима доказателствена
сила досежно извършените от съда действия и реда, по
който са извършени е видно, че съдебният
състав се е оттеглял с привлечения резервен съдебен заседател за обсъждане на
въпроси от съществено значение за разглеждане на делото, с последващо
обявяване на взетите решения, оформени в протоколни определения.
По въпросите за даване ход на делото съдът се
произнася с определение след провеждане на тайно съвещание. След даване ход на
делото, отново след тайно съвещание, съдът се произнася по всички
доказателствени искания и възражения на страните относими
към събиране и проверка на доказателствата; по отводи към назначените експерти
и при отвеждане на членовете от съдебния състав, ако основанията за това са
възникнали след началото на съдебното следствие. Когато при обсъждане на
посочените групи въпроси е взел участие и резервният съдебен заседател, е
налице допуснато съществено нарушение на чл.
33, ал. 1 от НПК, според който, съвещанията на съда са тайни. Тайната на
съвещанието изключва възможността за странични влияния, като създава
убеждението у гражданите за обективност на съда.
Тъй като в съдебните
протоколи не е отразено, че при оттеглянето на съдебния състав за съвещание не
е участвал и резервният съдебен заседател, следва извод, че той е участвал в
съвещанията на съда при решаването на всички по-горе посочени въпроси.
Участието му съвещанията е довело до нарушение на процесуалните разпоредби от
категорията на "абсолютните" не само относно състава на съда, но и по
опазване тайната на съвещанието/чл.
33, ал. 1 НПК/, което съобразно чл.
335 ал. 2 вр. с чл. 348, ал. 3, т. т. 3 и 4
от НПК е повод за отмяна на първоинстанционния
съдебен акт. Европейският съд по правата на човека е имал случай да отбележи,
че словосъчетанието "съд, създаден въз основа на закона" се отнася не
само към правното основание за самото съществуване на съда, но и към съдебния
състав по всяко дело /Posokhov v. Russia/.
В случая, очевидно е допуснато нарушение на изискването по чл. 6, §
1 от ЕКПЧ - подсъдимият да бъде изправен пред "съд, създаден въз основа
на закон", тъй като с оглед на повдигнатото обвинение не е спазено
изискването на националното законодателство - съдът да е в състав от един съдия
и двама съдебни заседатели. Това ограничава
правото на подсъдимия на справедлив процес и има във всички случаи за последица
отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. За
това нарушение съдът следи и служебно, без да е сезиран с изрични доводи от
страните.
Налице е и друго съществено процесуално нарушение от
същия вид- незаконен състав на съда, поради нарушение на чл. 260 ал. 3 от НПК. В последното проведено
по делото съдебно заседание на 10.01.2019 г. председателят на състава с
разпореждане е „отстранил“ неявилия се съдебен заседател А. П.и е разпоредил на
негово място да встъпи резервният такъв. Следва да се отбележи, че след даване
ход на делото и при предходната уредба на гл. Деветнадесета от НПК /до
измененията с ДВ бр. 63/2017 г./, и при настоящата регламентация, решаването на
въпроса относно състава на съда след даване ход на делото не е предоставено на
председателя на състава. Той изпълнява функции да ръководи съдебното следствие, да
поддържа реда в съдебната зала и да санкционира действия, които нарушават този
ред. В обхвата на тези му правомощия попада отстраняването от съдебната зала на страните в процеса / чл.
267 ал. 1 и ал. 3 от НПК/ и на другите
присъстващи лица / чл. 267 ал. 4 от НПК/. Отстраняване на съдебен заседател НПК не предвижда, още по- малко такова
правомощие е предоставено на председателя на съдебния състав. Заместването на съдебен заседател с резервен
не може да се тълкува разширително като възможност за
„ отстраняване“. То, съобр. чл. 260 ал. 3 от НПК, е обвързано с изискването член от състава на съда „да не може да
продължи участието си в разглеждането на делото“, т.е. да са налице обективни
факти, установяващи невъзможност да продължи да изпълнява функциите си по
конкретното дело. Тази невъзможност следва да бъде констатирана от съда, а не
от неговия председател, който в настоящия случай е „отстранил“ съдебния заседател А.П.. Не е
налице и изразена фактическа констатация, че последният не може да продължи участието си. Предходните му неявявания не са били възприети
като такива по неуважителни причини или по причини, сочещи на продължителна, а
не моментна невъзможност „ да продължи“ да изпълнява функциите си по
конкретното дело. В множеството съдебни заседания, при които е бил даван ход на
делото, този съдебен заседател се е явявал. За трите си неявявания е посочил
конкретни уважителни причини. Отделен е въпросът, че разпореждането на
председателя на състава е постановено и без да е било взето становището на страните в процеса
дали са налице основанията за встъпване на резервен съдебен заседател.
Съставът, постановил присъдата е сформиран в нарушение на чл. 260 ал. 3 от НПК
и поради това, незаконен съобразно вече обсъжданите критерии на ЕСПЧ.
Изложеното обосновава упражняването от
настоящия съд на правомощието по чл. 335 ал. 2 вр. с чл. 348 ал. 3 т. 3 и 4 от НПК.
ІІ.
Наведените оплаквания за съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви в проверявания съдебен
акт, също са основателни.
Присъдата представлява логическо
единство от диспозитив и мотиви. Тези части са
различни етапи от формирането на вътрешното съдийско убеждение. С оглед трайно
възприетото разбиране на ВКС, че мотивите са органическа част от присъдата,
съдебната практика неизменно поддържа, че липсата им е безусловно основание за
отмяна на съдебния акт. Мотивите на обжалваната присъда не отговарят на критериите,
установени в чл. 305 ал. 3 от НПК и следва извод за липса на мотиви.
Делото е разгледано по общия ред. Проведени са множество съдебни заседания.
Материалите от съдебното производство са обособени в два самостоятелни тома.
Фактическата установеност на
извършеното, възприета от първостепенния съд,
е изложена на стр. 9-35 от
мотивите към присъдата. Прочита им сочи, че почти изцяло те са напълно идентични с обстоятелствената част на обвинителния акт - стр. 1- 14 от същия. Различието в обема на
двата акта изхожда от различието в шрифта, в отстоянието
между редовете. Несъществените различия се изразяват в назоваването / с малки
изключения/, на подсъдимия като такъв, а не като „ обвиняем“ /както се сочи в
обвинителния акт/. Изложението на съда се различава от това на държавното обвинение
само с допълване на условията за
авансово плащане по Договора за безвъзмездна финансова помощ,
страна по който била Община К., представлявана от ****а- подс.
К. / стр. 11 от мотивите/, изискванията
за заемане на длъжностите „ лице по нередностите“ и „ служител архивиране“ като
членове на Звеното за изпълнение на проекта /
стр. 14 и 15 от мотивите/. В останалата част- изразно, пунктуационно,
структурно, е налице такова съответствие между обвинителния акт и присъдата,
което налага извод за механично възпроизвеждане на обвинителния акт в мотивите
на проверяваната присъда. Изготвянето на мотивите по посочения начин сочи, че
съдът не е изпълнил задължението си по чл. 305 ал. 3 от НПК да посочи „ установените
обстоятелства“ и в тази част е налице липса на мотиви. Същото по вид
процесуално нарушение е допуснато и досежно дължимото
изложение въз основа на кои доказателствени материали се възприемат „
установените обстоятелства“. Съдът не е изложил мотиви за доказателствената
обезпеченост на постановената осъдителна присъда. От мотивите към присъдата не
е видно да е направен задълбочен анализ на доказателствената
съвкупност. Анализът на доказателствата е формален, а не цялостен и задълбочен. Не е ясно как първостепенният съд е установил
кои доказателства по делото подлежат на кредитиране и каква е връзката им с включените в предмета на доказване факти. Липсва
задълбочен анализ на изводимото от гласните доказателствени източници. Формално и в нарушение на процесуалните
правила е цененето на писмените доказателства. По недопустим начин е прието, че
Постановление на Районна прокуратура- К. по
дос. произв. №
264/2015 г. по описа на ОСО- гр. К., водено и прекратено за престъпление по чл. 311 от НК „ установява“ факти
по настоящето дело. Като източник на доказателства е ценено възприетото от прокурора в цитираното постановление . Въз основа на това
различно от настоящето и прекратено в
хода на досъдебното производство разследване е направен извод, че относими към
настоящето дело „ Таблици за явяване и неявяване на работа“ на служителите, назначени по трудов договор
към проекта, от чието финансиране се
твърди да са присвоени инкриминираните по делото суми, са били „ липсващи“ към м. юли 2014 г. и
поради това- допълнително изготвени от св. И.. Този факт, основан на неподлежащи на
кредитиране в настоящето производство източници, е приет и за несъмнено доказан при излагането
на макар и оскъдни правни изводи / стр.
98 - 99 от мотивите/. На стр. 37-
42 от мотивите, отново чрез буквално възпроизвеждане, е отразено заключението на Съдебно- икономическа експертиза, назначена и
изготвена в хода на досъдебното производство. Така се е стигнало до положение,
при което писменото становище на експерта, изразено в 1-во лице единствено
число / стр. 42 от мотивите/ е част от мотивите на проверявания съдебен акт. По
същия начин, чрез буквално възпроизвеждане на стр. 43-58 от мотивите, е
отразено и заключението на Съдебно-
икономическа експертиза, назначена от съда.
В. т. 5 от задачата на експерта е било възложено да отговори на основен включен в предмета на
доказване въпрос „ има ли в счетоводството на Общината документи, които да сочат,
че подсъдимият е бил информиран за. Че
лица от ЗИП не посещават работното си място в работните дни, когато би трябвало
да бъдат на работа и въпреки това да е налице разпореждане за
заплащане на възнаграждения“. Съдът недопустимо е смесил необходимостта от специални знания за изясняването на
съдържанието на счетоводни документи с относимостта
на такива знания към субективния елемент на престъплението- изцяло правен
въпрос. Експертът се е справил с
поставената му комплексна задача, като е заявил,а това е залегнало в мотивите, че „ има данни, че подсъдимият е бил информиран
за лица от ЗИП, които не посещават работното си място…“. Твърдението си е обосновал
с протоколи за направени проверки на
място, с писмени обяснения в хода на трудовото правоотношение на св. Г.- все
документи, които несъмнено нямат характер на счетоводни документи, приложени са
като писмени доказателства по делото. Дали са допустим и относим
източник на доказателства и за кои от
включените в предмета на делото обстоятелства е следвало да се обсъди от съда,
а не от вещото лице. На базата на несчетоводното
обсъждане вещото лице сочи, че „ липсват писмени данни“ подсъдимият да е дал
разпореждане за заплащане на
възнаграждения на лица, които не посещават работното си място. За нарежданията за масово заплащане на
заплати, които според обвинението включват и
инкриминираните по делото суми,експертът е посочил, че в преобладаващата
им част не е компетентен да определи кой ги е подписал, а за друга част- че
съответното нареждане „не е представено /
приложено/“. Не е приета по делото, нито
обсъждана съдебно- графическа експертиза, която да установява кои от
нарежданията за „ масово плащане“ , включващи и инкриминираните по делото
суми съдържат подпис на подсъдимия К.-
факт, неустановен и от счетоводните експертизи, но приет за несъмнено доказан
по делото. Основателно е и оплакването относно липса на дължими мотиви относно
правните съображения на взетото решение. Съдът е намерил, че трудовите правоотношения на
свидетелите С., Х. и П. с Община К. не са възникнали и не е следвало да им се
плаща трудово възнаграждение, а изплащането
на такова е щетата, настъпила за Община К.. Изложил е и защо приема, че тя е в големи размери. Липсва каквато и да е
правна обосновка защо е прието, че тези средства са били връчени на подсъдимия
в качеството му на дл. лице, което да ги пази и
управлява, защо е прието, че с всяко
едно от сочените от обвинението нареждания за масов превод на заплати именно подсъдимият
е обективирал поведение, което покрива обективните и
субективни признаци на престъплението, за което е признат за виновен и е
ангажирана наказателната му отговорност.
Оценката
на доказателствата е мисловна дейност на съда, при която той взема решението си
по предмета на делото, ръководейки се от своето вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото /чл. 14 от НПК/. Мотивите към съдебен акт в конкретното дело не отговарят на критерия,
заложен в чл. 305, ал. 3 от НПК. Не може да бъде
проверена правилността на формиране на вътрешното убеждение на съда, постановил
обжалваната присъда. Това е самостоятелно основание за отмяната й на основание чл. 335 ал. 2 вр. с чл. 348 ал.
3 т. 2 от НПК.
В обобщение на гореизложеното: налице
са съществени процесуални нарушения,
неотстраними от въззивната инстанция, но отстраними
при ново разглеждане на делото от друг състав на Пловдивския районен съд. Констатираните
от настоящия съд пороци на проверявания съдебен акт – постановяването му от
незаконен състав и при липса на мотиви,
препятства произнасянето по основателността на наведените оплаквания за
материална незаконосъобразност на обжалваната присъда.
Воден от горното и на осн. чл. 335 ал. 2 вр. с чл. 348 ал. 3 т. 2 т. 3 и т. 4 от НПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда
№4/10.01.2019 г. на Пловдивския районен съд, ХХІV-ти нак.
състав, постановена по НОХД № 3338/2017 г. по описа на същия съд .
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на Пловдивския районен съд.
Решението не подлежи на протест и обжалване.
Да се съобщи на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.