О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 166
Година 2018 Град Варна
Варненският апелативен
съд Наказателно отделение
На
28 май две хиляди и осемнадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕН СЛАВОВ
СВЕТОСЛАВА
КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Св.Колева
ВЧНД № 151 по
описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл.243, ал.8 от НПК и е образувано по жалба от Гл. юрисконсулт в ТД на НАП Варна – процесуален представител на Държавата,
представлявана от Министъра на финансите, срещу определение № 86/26.02.2018г.
на ОС - Търговище, постановено по ЧНД № 16/2018г. по описа на ТОС. С атакувания
съдебен акт са били оставени без разглеждане жалбите на обвиняемите лица Илия
Валентинов Иларионов и Александър Здравков Ангелов срещу постановление на
прокурор при ОП Търговище за частично прекратяване на наказателното
производство от 17.01.2018 г.,
постановено по дп № 16/2017 г. по описа на ОСЛО в ОП Търговище. ТОС е отхвърлил
жалбата на ТД НАП Варна и е потвърдил по същество атакуваното постановление за
частично прекратяване на воденото наказателно производство срещу Илия Иларионов
и Александър Ангелов.
В жалбата,
поставила началото на въззивното производство, се моли за отмяната на
обжалваното определение и отмяна и на постановлението за частично прекратяване
на наказателното производство. Сочат се доводи, че изводите на съда и
прокурора, че не се касае за престъпление по смисъла на чл.255, ал.3, вр.чл.26,
ал.1 от НК, а за такова по чл.313 от НК, са неправилни и не почиват на
доказателствата по делото.
Въззивният
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
По досъдебно производство № 16/2017 г. по описа на ОСлО
при ОП Търговище към наказателна отговорност са били привлечени две лица:
-
Александър Ангелов на 04.12.2017 г. по обвинение по
чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2 и 6, вр.чл.26 от НК за деяния, осъществени на
12.12.2014 г. и свързани с избягване установяване на данъчни задължения – ДДС и
корпоративен данък в особено големи размери;
-
Илия Валентинов Иларионов на 04.12.2017 г. също по
обвинение по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2 и 6, вр.чл.26 от НК за деяния,
осъществени на 12.12.2014 г. и свързани с избягване установяване на данъчни
задължения – ДДС и корпоративен данък в особено големи размери;
С постановление от 17.01.2018 г. прокурор при ОП
Търговище частично е прекратил воденото срещу двамата наказателно производство,
тъй като приел, че „Илай трейд” ЕООД, представлявано от обв.Илия Иларионов, и
„Ангелов 2014” ЕООД, представлявано от обв.Александър Ангелов, са осъществили
фиктивни сделки, чиято цел не била укриване на данъчни задължения, каквито те
нямали, а целяла имитиране на дейност и формиране на фиктивни обороти.
Прокурорът достигнал до извод, че се касае за лъжливо документиране – двамата
обвиняеми били съставяли и ползвали документи с невярно съдържание. Затова и
делото следвало да бъде изпратено на РП Търговище, която била родово и
териториално компетентната прокуратура да разследва документни престъпления.
С атакуваното определение № 86/26.02.2018г.
на ОС - Търговище, постановено по ЧНД № 16/2018г. по описа на ТОС е потвърдил
постановлението за частично прекратяване на наказателното производство, като е
приел, че е надлежно сезиран с жалба от ТД НАП Варна, а тези на двамата
обвиняеми излизали извън предметните предели на съдебния контрол.
Въззивната инстанция намира, че по съществото си коментираното действие
на прокурора представлява изменение на обвинението по смисъла на чл.225 от НПК,
тъй като по същество с оспорваното постановление е мотивиран извод, че
разследваната деятелност следва да бъде квалифицирана като по-леко наказуемо
престъпление. В тази хипотеза е било достатъчно да се привлекат обвиняемите
лица по новото обвинение от органа, водещ разследването, без наказателното
производство да бъде прекратявано. Този довод намира своята опора както в закона,
така и в ТР № 2 /07.10.2002 г. на ВКС на РБ. В т. 2 на същото е посочено, че
когато в хода на досъдебното производство на обвиняемия се предяви ново
обвинение за по – тежко наказуемо престъпление, за същото, еднакво или по–леко
наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението или в обвинението се включат нови престъпления и нови лица, се
осъществява процесуалното действие изменение на обвинението по чл.212 НПК
(изм.), при което не се налага прокурорът да изготвя постановление за
прекратяване на наказателното производство по предишното обвинение.
Тълкувателното решение не е загубило своето правно обвързващо действие и при
актуалната процесуална уредба. Съобразно действащата правна норма към настоящия
момент - чл. 225 НПК, когато при разследването се разкрият основания да
се приложи закон за по–тежко наказуемо престъпление или съществено се изменят
фактическите обстоятелства, или се налага да се включат нови престъпления или
да се привлекат нови лица, разследващият орган докладва на прокурора и извършва
ново привличане без да се изготвя на постановление за прекратяване на
наказателното производство по предишното обвинение. Нещо повече нормата на
чл.243, ал.9 НПК изрично закрепва виждането на ВКС, изложено по-горе, като
забранява съставяне на постановление за частично прекратяване в случаите,
когато лицето се привлича наново за същото деяние. В конкретния случай е налице
именно подобна хипотеза – прокурорът придава на едни и същи факти различна
правна квалификация, т.е. касае се за изменение на обвинението в хода на
досъдебното производство. В тази своя преценка прокурорът се ползва с автономност,
която не подлежи на съдебен контрол и попада извън предметните предели на
произнасянето по чл.243 от НПК. Съдът не може да измества прокурора в
преценката му за наличие на основания за водене на разследване по отношение на конкретни
лица и деяния и съответно относно тяхната правилна правна квалификация.
Противното би означавало да се измести прокурора от ръководно решаващата му
функция на досъдебната фаза, която иманентно включва преценката дали да се
проведе разследване и за какво престъпление. Това са все въпроси, които попадат
извън обхвата на контролните правомощия на съда. Затова и жалбите, сезирали ОС
Търговище, се явяват процесуално недопустими, тъй като са насочени срещу акт на
прокурора, който не подлежи на съдебен контрол.
ТОС като
се е произнесъл по процесуално недопустими жалби е постановил и
незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. При липсата на надлежно
сезиране съдът не би могъл да упражни правомощията си.
За гарантиране интересите на правоприлагането разпоредбата
на чл.243 ал.10 от НПК предоставя възможност постановлението за прекратяване да
бъде предмет на служебна проверка от прокурор от по-горестоящата прокуратура. В
обсега на компетентността си такова произнасяне би могло да засегне проявените
по делото факти и категорично да обобщи следващите се правни изводи. Такава
правна възможност за сезиране от страна на съда е предвидена в чл. 42 ал. 3 от НПК, поради което и материалите по делото ведно с настоящия съдебен акт следва
да бъдат изпратени на Апелативна прокуратура гр.Варна за проверка по съществото
на изложените в жалбите възражения.
Предвид
изложеното, на основание чл. 243, ал.8, чл. 341, ал.2 и в чл.42 ал. 3 от НПК от
НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 86/26.02.2018г. на ОС - Търговище, постановено по ЧНД № 16/2018г. по
описа на ТОС, с което е било потвърдено постановление за частично прекратяване на
прокурор при ОП Търговище за частично прекратяване на наказателното
производство по дп № 16/17 г. по описа на ОСлО при ОП Търговище.
ИЗПРАЩА материалите по делото, ведно с копие
от настоящото определение, на Апелативна прокуратура гр. Варна за преценка по
реда на чл.243, ал.10 от НПК по обосноваността и законосъобразността на
постановление от 17.01.2018 г. на ОП Търговище за частично прекратяване на
наказателното производство по ДП № 16/17г. по описа на ОСлО при ОП Търговище.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.