№ 91
гр. Варна, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20223001000013 по описа за 2022 година
за да се произнесе с решение, съобрази следното:
ЗК „Уника“ АД - гр.София обжалва решение №260050/03.11.2021 г. на
Окръжен съд Търговище, в осъдителната му част изцяло за сумите: 30000
лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП от 28.04.2019 г. на територията на Република Румъния на
автомагистрала 1 в посока от гр.Тимишоара към гр.Лугож /извън доброволно
заплатено от него обезщетение в размер на 20000 лева/ и сумата 2099.39 лева
– обезщетение за имуществени вреди /извън доброволно заплатено от него
обезщетение в размер на 5730.61 лева/, ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от 01.04.2021 г. до окончателното им изплащане, както и в
частта за разноските, с молба да бъде отменено като неправилно и искът да
бъде отхвърлен изцяло, ведно с присъждане на разноските по делото, в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение. Въззивникът моли с писмена молба чрез
процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с
присъждане на съдебните разноски по делото, като прави евентуално
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата
страна..
Ответникът по жалбата – К. Х. Ш. от с.Александрово, община
1
Търговище, моли с писмен отговор и с писмено становище чрез процесуалния
си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на
съдебните разноски за въззивната инстанция, в т.ч. адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.3 - ЗА.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Относно оплакването в жалбата за несправедлив размер на
определеното обезщетение за неимуществени вреди съобразно реално
претърпените болки и страдания съдът съобрази следното:
Следствие на ПТП при неправилно изпреварване и удар в
изпреварвания автомобил ищецът, стоящ на средната предна седалка от общо
три, вдясно от водача на автомобила, е получил, установено от заключението
на СМЕ, тежка травма в областта на дясна тазобедрена става и дясно коляно –
счупване на десния ацетабулум с изкълчване на дясната тазобедрена става,
като за стабилизирането му е извършена в „Н.И.Пирогов“ ЕАД - гр.София
открита операция и са поставени плака и винтове; характерът и степента на
уврежданията са тежки по отношение на функцията на десния долен крайник;
причинените травми са били придружени с много интензивна болка, която с
времето и последващото лечение постепенно е намалявала; ищецът не се
нуждае от допълнителни оперативни интервенции по отношение на нервите
на десния долен крайник; получената травма в областта на дясна тазобедрена
става е рискова за последващи артрозни промени на ставата, изразяващи се в
болки и ограничени движения, които с времето се усложняват. С времето ще
има подобрение в състоянието на ищеца, но кога и доколко е трудно да се
прогнозира. От показанията на св. С Ш.а се установява, че докато ищецът бил
в болницата в Румъния, където го посетила, бил на екстензия, неподвижен,
имал много силни болки; до болницата в София го закарали с линейка, отново
на легло, по време на болничния престой в болница „Пирогов“ (около 20 дни)
била през цялото време с него, тъй като след операцията бил неподвижен и
имал нужда от придружител – някой постоянно трябвало да се грижи за него,
да повика сестрите, при необходимост да се грижи за него, за личната му
хигиена. Заради операцията на таза, след като се прибрал у дома, отново бил
неподвижен на легло, на памперси, обгрижван от свидетелката, с помощта на
2
сина им, около месец и половина, след което, за да се придвижва полека
започнал да ползва проходилка и патерици. Придвижването му било трудно и
то с чужда помощ. С патериците изкарал около 4 месеца. Преди инцидента
работел като международен шофьор, през м. август 2020 г. за един месец
работил, заедно със свидетелката, в Белгия - брали ябълки и круши. След като
свършил периода, в който бил на борсата, пробвал да се върне на старата си
работа като шофьор, но не могъл да се справи и се отказал, в момента не
работи, като и сега, две години след ПТП, все още има болки.
Предвид установените претърпени болки, страдания и негативни
изживявания от ищеца, както в момента на удара, по време на оперативните
намеси и степента и продължителността на възстановяването му след това,
увреждане на нервите на крайника, все още невъзстановени, трудности при
стъпване на него, наличието на продължаващи болки и все още затруднено
движение, болки при промяна на атмосферните и метеорологичните условия,
ограничения в областта на дясната тазобедрена става, с лека накуцваща
походка и към настоящия момент - две години след получаване на травмата,
дискомфорт в обичайните му ежедневни дейности, възрастта на ищеца (43
години към настоящия момент) - мъж в разцвета на силите си и промяната в
здравословното му състояние, бит и възможности за работа към настоящия
момент, с оглед вида, характера, силата, продължителността и интензитета
им, на ищеца следва да се определи по справедливост обезщетение за
неимуществени вреди в размер общо на 50000 лева, съобразно изискванията
на чл. 52 от ЗЗД. Доколкото застрахователят е заплатил на ищеца доброволно
част от така определеното обезщетение в размер на 20000 лева, искът в тази
му част следва да се уважи за разликата от 30000 лева.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от
приетото заключение на СМЕ, се установява наличието на пряка причинно-
следствена връзка между претърпяното увреждане и направените разходи за
заплащане ползването на самостоятелна стая и придружител при болничния
престой на пострадалия в болница „Пирогов“, за които разходи ищецът е
представил съответните документи, удостоверяващи заплащането им. Ето
защо, искът за имуществени вреди следва да се уважи изцяло за сумата
2099.39 лева, която застрахователят е отказал да заплати на ищеца /извън
доброволно заплатената му сума от 5730.61 лева/.
3
По оплакването в жалбата за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия следствие непоставен предпазен колан, съдът съобрази следното:
Това възражение е останало недоказано от застрахователя по категоричен и
несъмнен начин. Тъй като първоначалните вещи лица са дали уклончиви и
недостатъчно убедителни отговори на този въпрос въззивният съд е допуснал
повторна СМЕ по същия въпрос. Вещото лице по тази експертиза – д-р В.С. е
дало заключение и обяснения в с.з., че травмите са получени следствие на
удар в областта на коляното, вероятно от таблото, което е било най-близко до
пътника, и силата му се е предала по оста на бедрената кост, която при
седнало положение на пътника и свит в коляното крайник е счупила
тазобедрената ямка на таза. Крайният извод на вещото лице е, че описаните
травматични увреждания биха могли да се получат както с поставен, така и
без поставен обезопасителен колан. Съдът кредитира заключението на
повторната СМЕ като компетентно и обективно. При това положение
възражението за съпричиняване се преценява като неоснователно. Не са
налице следователно предпоставките по чл. 51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на
обезщетението за неимуществени вреди и на ищеца следва да се присъди
изцяло определеното му допълнително такова в размер на 30000 лева /извън
вече платената му от застрахователя част от 20000 лева/.
Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди в
обжалваната му изцяло осъдителна част, както и в частта за разноските.
Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение
на основание чл.272 – ГПК.
При този изход на спора в полза на процесуалния представител на
ответника по жалбата се присъжда адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 1493 лева на основание чл.38, ал.2 - ЗА.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на
Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260050/03.11.2021 г. на Окръжен съд
Търговище, в обжалваната му изцяло осъдителна част, както и в частта за
разноските.
ОСЪЖДА ЗК „Уника“ АД - гр.София, ЕИК *********, да заплати на
4
адв. ЯВ. Д. Д. от САК, с адрес: гр.София, ул.“Алабин“ №36, ет.2, сумата 1493
лева - адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на основание
чл.38, ал.2 - ЗА.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му
на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5