МОТИВИ
към присъдата по
НОХД №142/2016 г. по опис на РС Девня, четвърти състав
Девненският
районен прокурор е възвел обвинителен акт срещу Д.И.Ж., ЕГН **********, за това, че:
1. На 21.04.2016 г. в гр. Девня, обл. Варна, при
управление на моторно превозно средство – л. а. “Опел Вектра”, рег.№ ****, не
спрял на подаден му сигнал със стоп-палка, специален светлинен и специален
звуков сигнал, противозаконно пречил на орган на властта – полицай С.К.С. и
полицай Н.Б.В. – служители при РУ МВР Девня да изпълнят задълженията си по
служба – да извършат проверка на водач на моторно превозно средство
–
престъпление по чл.270 ал.1 НК.
2. На 21.04.2016 г. в гр. Девня, обл. Варна, управлявал
моторно превозно средство – л. а. “Опел Вектра”, рег.№ ****, без съответно
свидетелство за правоуправление, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с НП №15-0253-000358 и НП №15-0253-000359, двете издадени
на 22.12.2015 г. от Началник РУ МВР Девня и влезли в сила от 05.04.2016 г. за
управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за
правоуправление – престъпление по
чл.343в ал.2 НК.
В
хода на съдебното производство по искане на подсъдимия и неговия защитник,
съдът е разпоредил провеждане на предварително изслушване съгласно чл.371, т.2 НПК. След направено от подсъдимия признание относно фактите, визирани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и декларирано от същия съгласие да
не се събират доказателства за тези факти, на основание чл.372, ал.4 НПК, съдът
е приел, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят напълно от събраните в
досъдебното производство доказателства.
При
съдебните прения прокурорът поддържа обвиненията, като счита същите за
безспорно доказани. Моли съда, да признае подсъдимият за виновен по всяко от възведените
обвинения и съобразно чл.58а, ал.1 НК, вр. чл.373, ал.2 НПК, да определи на
подс. Д.Ж. за престъплението по чл.270, ал.1 НК
наказание „лишаване от свобода“ за срок една година като след задължителната
редукция с 1/3, наложи окончателно наказание „лишаване от свобода” за срок осем
месеца, а за престъплението по чл.343в, ал.2 НК, да определи наказание
„лишаване от свобода“ за срок една година и шест месеца като след
задължителната редукция с 1/3, наложи окончателно наказание „лишаване от
свобода” за срок една година ведно с кумулативно предвиденото
наказание “глоба” в размер 700 лв. Моли, така наложените наказания да
бъдат групирани, като се постанови съобразно чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК, подс.
Д.Ж. да търпи общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок една
година при „строг” режим в затвор и наказание „глоба” в размер 700 лв, поради извършване
на всяко от двете деяния, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да
е от тях. Изтъква също, че са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл.68, ал.1 НК като се приведе в
изпълнение условно наложеното предходно наказание за подс. Д.Ж. по НОХД №6164/2010 г. по опис на РС Варна - “лишаване от свобода” за срок осем месеца,
поради извършване на всяко от деянията по настоящото производство преди да е
изтекъл изпитателния срок на предходно наложеното условно наказание.
Защитникът на подс. Д.Ж. не оспорва визираната в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка. Моли съда,
при определяне наказанията за неговия подзащитен, да бъдат взети предвид
смекчаващите отговорността обстоятелства - направени признания, проявено критично
отношение към стореното и моралнооправдани подбуди за действията на подс. Д.Ж.
(да превози до спешна медицинска помощ нуждаещо се лице), поради което да бъдат
наложени предвидените наказания в минималните установени параметри.
След
преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Към м. април 2016 г. подс. Д.Ж. имал регистрирани
предходни осъждания както следва: 1.
по НОХД №210/2002 г. на РС Девня, в сила от 22.08.2002 г., с наказание “лишаване
от свобода” за срок шест месеца, отложено с изпитателен срок три години, за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.5, вр. чл.18, ал.1 НК, извършено на
18.08.2002 г.; 2. по НОХД №70/2010
г. на РС Провадия, в сила от 22.04.2010 г., с наказание “лишаване от свобода”
за срок четири месеца, отложено с изпитателен срок три години, за престъпление
по чл.195, ал.1, т.3, т.4, пр.2, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1,
вр. чл.26, ал.1 НК, извършено на 16/17.04.2009 г.; 3. по НОХД №316/2010 г. на РС Девня, в сила от 27.07.2010 г., с
наказание “пробация” чрез пробационни мерки „задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок една година с периодичност два пъти
седмично, ,,задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок една
година и 150 часа годишно „безвъзмезден труд в полза на обществото” за срок
една година, за престъпление по чл.343в, ал.2,
вр. ал.1 НК, извършено на 21.07.2010 г.; 4.
по НОХД №278/2010 г. на РС Девня, в сила от 08.11.2010 г., с наказание
“лишаване от свобода” за срок една година и шест месеца, отложено с изпитателен
срок три години и шест месеца, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.4,
пр.2, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1 НК, извършено от 09.05.2009 г. до 11.05.2009 г.;
5. по НОХД №46/2011 г. на РС Девня,
в сила от 02.04.2011 г., с наказание “лишаване от свобода” за срок четири
месеца, отложено с изпитателен срок три години за престъпление по чл.195, ал.1,
т.7, вр. чл.20, ал.2 НК, извършено от 26.09.2009 г. до 01.10.2009 г.; 6. по НОХД №342/2011 г. на РС Девня, в
сила от 01.11.2011 г., с наказание “лишаване от свобода” за срок шест месеца,
за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18,
ал.1 НК, извършено на 18.10.2010 г.; 7.
по НОХД №423/2011 г. на РС Девня, в сила от 15.12.2011 г., с наказание
“лишаване от свобода” за срок три месеца, за престъпление по чл.343б, ал.1 НК,
извършено на 29.11.2011 г.; 8. по
НОХД №6164/2010 г. на РС Варна, в сила от 02.06.2014 г., с наказание “лишаване
от свобода” за срок осем месеца, отложено с изпитателен срок три години, за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1 НК,
извършено на 14.10.2009 г.
Към м. април
2016 г. подс. Д.Ж. не притежавал правоспособност като водач на моторно-превозно
средство като с влезли в сила от 05.04.2016 г.
НП №15-0253-000358 и НП №15-0253-000359, двете издадени на 22.12.2015 г. от
Началник РУ МВР Девня, бил наказан по административен ред за управление на
МПС без съответно свидетелство за правоуправление. На 21.04.2016 г. вечерта
подс. Д.Ж. *** заедно със свид. Ю.И., с когото решили да се отправят с
автомобил към гр. Белослав, при което подсъдимият, въпреки липсата на
правоспособност и наложеното му административно наказание именно за управление
на МПС без съответно свидетелство, отново предприел управление на ползвания от
него л. а. „Опел Вектра”, рег.№ ****, а свид. Ю.И. пътувал на предната дясна
седалка. В същата вечер полицейските служители при РУП Девня - свидетелите Н.В.
и С.С. по график се намирали на установъчен пункт пред паркинга на „Агрополихим”
АД гр. Девня, по пътя от гр. Девня към гр. Белослав. Подсъдимият Д.Ж. се движел
по същия път и когато наближил кръстовището при „Агрополихим” АД, свид. С.С. се
придвижил до пълното платно, вдигнал стоп палката си и подал с нея сигнал за
спиране на подс. Д.Ж., който го възприел, но решил да не изпълни даденото му
разпореждане и като ускорил скоростта на движение, преминал покрай свид. С.С.,
в платното за насрещно движещи се автомобили. Свидетелят С.С. веднага влязъл в
служебния автомобил при свид. Н.В. и те потеглили след управляваното от
подсъдимия превозно средство с включени светлинен и звуков сигнали от полицейския
автомобил. Когато доближили автомобила на подс. Д.Ж., той ускорил допълнително скоростта
в опит да избегне полицейската проверка. В продължение на около 4 километра
полицейският автомобил продължил да следва този, управлян от подс. Д.Ж. с
включени светлинен и звуков сигнал. Когато стигнал до ж.п. гарата в гр.
Белослав, подс. Д.Ж. решил да спре като в близост спрял и полицейския
автомобил. Свидетелите С.С. и Н.В. отишли при подсъдимия и след проверка
установили, че водачът е неправоспособен и има влезли в сила наказания по
административен ред за управление на МПС, без да притежава съответно
свидетелство. На следващата сутрин подс. Д.Ж. ***, където му бил съставен АУАН
№151 от Н.Б. – мл. автоконтрольор при РУП Девня.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът приема за безспорно и категорично установена въз
основа на признанието от
подсъдимия на фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Заявеното от подсъдимия признание на съдържащите се в
обвинителния акт фактически твърдения, се подкрепя в пълна степен от събраните
в хода на досъдебното производство безпротиворечиви и взаимно допълващи се доказателства: докладна; протокол за разпит на обвиняем; АУАН №151 от 22.04.2016
г.; НП №15-0253-000358 от 22.12.2015 г.; НП №15-0253-000359 от 22.12.2015 г.,
НП №14-0253-000062 от 03.04.2014 г.; протокол №10 по съдебно-почеркова
експертиза; справка за нарушител/водач; справка за съдимост; характеристична справка;
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, протоколи от
разпит на свидетелите Н.В., С.С. и Ю.И.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема, че подс. Д.Ж. е осъществил от обективна и
субективна страна съставите на следните престъпления:
1. На 21.04.2016 г. в гр. Девня, обл. Варна, при
управление на моторно превозно средство – л. а. “Опел Вектра”, рег.№ ****, не
спрял на подаден му сигнал със стоп-палка, специален светлинен и специален
звуков сигнал, противозаконно пречил на орган на властта – полицай С.К.С. и
полицай Н.Б.В. – служители при РУ МВР Девня да изпълнят задълженията си по
служба – да извършат проверка на водач на моторно превозно средство - престъпление по чл.270, ал.1 НК.
2. На 21.04.2016 г. в гр. Девня, обл. Варна, управлявал
моторно превозно средство – л. а. “Опел Вектра”, рег.№ ****, без съответно
свидетелство за правоуправление, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с НП №15-0253-000358 и НП №15-0253-000359, двете издадени
на 22.12.2015 г. от Началник РУ МВР Девня и влезли в сила от 05.04.2016 г. за
управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за
правоуправление - престъпление по чл.343в,
ал.2 НК.
Всяко от двете деяния е осъществено
при форма на вината пряк умисъл като подсъдимият е съзнавал, че препятства
орган на властта да изпълни задълженията си по служба и че управлява МПС, без
да притежава необходимата правоспособност, преди да е изтекла една година от
предходното негово санкциониране по административен ред за същото деяние.
Причини за извършване на престъплението - незачитане от
подсъдимия на установения в страната правов ред и конкретно изискванията към
водачите при управление на превозни средства.
При
определяне вида и размера на наказанието за подс. Д.Ж. съобразно чл.373, ал.2 НПК, вр. чл.58a, ал.1 НК, за престъплението по чл.270, ал.1 НК, съдът
прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние като висока, защото,
въпреки че същото не представлява тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК, чрез него не просто е препятствано упражняване на контролни правомощия от орган
на власт, но това е сторено с мотив да се осуети разкриване на друго
престъпление като същевременно е предизвикана и реална общоопасна обстановка,
настъпила при продължителното високоскоростно преследване по главен
междуселищен път, поставяща на съществен риск живота и здравето както на
преследващите го полицейски служители, така и на спътника на подсъдимия. Така
изтъкнатите констатации относно степента на обществена опасност на деянието,
съдът прецени и като отегчаващи отговорността на подс. Д.Ж. Съдът също така
прецени като висока и степента на обществена опасност на този подсъдим, предвид
значителния брой регистрирани предходни осъждания, за седем от които към датата
на извършване на деянието не е настъпила реабилитация. Тези обстоятелства съдът
прецени също като отегчаващи отговорността на подсъдимия. Смекчаващи отговорността
обстоятелства за подс. Д.Ж. съдът не счита за налични, доколкото деянието се
установява чрез доказателствени средства извън направеното признание, което по
никакъв начин не способства за разкриване на обективната истина, а е заявено
единствено за целите на смекчаващото тежестта на наказателната отговорност
производство по реда на глава XXVII
от
НПК. Също така, съдът не счита за налично изтъкнатото от защитата като смекчаващо
отговорността обстоятелство, деянието да е извършено от подс. Д.Ж. по подбуди
за оказване спешна помощ на пътувалия с него свид. Ю.И., независимо, че
фактически твърдения за такива действия се съдържат и в обстоятелствената част
на обвинителния акт. Преди всичко, общоизвестно е за жителите на гр. Девня
(какъвто е и подс. Д.Ж.)*** има именно в гр. Девня, но по делото е несъмнено
установено, че управлявания от подсъдимия автомобил не е пътувал към здравното
заведение в града, а в противоположна посока – към гр. Белослав и същевременно,
няма данни, свид. Ю.И. изобщо да е посетил или потърсил някакъв център за
спешна помощ след спирането в гр. Белослав. Наред с това, дори твърдяната
причина да бе налице, превозването на лице до център за спешна помощ определено
не представлява основателна причина за неизпълнение на задължително
разпореждане от орган на власт, още повече че по делото липсват каквито и да е
данни за непосредствено животозастрашаващо състояние на свид. Ю.И., при което
поведението на подс. Д.Ж. да се счита дори само в известна степен за
моралнооправдано. По делото липсват данни за наличие и на другото твърдяно от
защитата смекчаващо отговорността обстоятелство – проявено критично отношение
към стореното от подсъдиимия. Съобразно
изтъкнатото, съдът намира, че измежду двете алтернативно предвидени наказания в
специалната част на НК, съгласно чл.57, ал.1, вр. чл.54 НК, съответстваща на
високата степен на обществена опасност за престъплението и за подсъдимия, се
явява по-тежката – “лишаване от свобода”, чиито параметри не са ограничени от
специален минимум и следва да бъде определено за срок между минималния и
средния, а именно – шест месеца, като след задължителната редукция с една трета
съобразно чл.58а, ал.1 НК, вр. чл.373, ал.2 НПК, наказанието “лишаване от
свобода” следва да се наложи за срок четири месеца при първоначален “строг”
режим в затвор.
При
определяне вида и размера на наказанието за подс. Д.Ж. съобразно чл.373, ал.2 НПК, вр. чл.58a, ал.1 НК, за престъплението по чл.343в, ал.2 НК, съдът
прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние като съществено
висока, предвид значителния ръст на този вид престъпления и опасността, която подобно поведение създава за всички
участници в пътното движение. Всъщност, именно значително
завишената през последните години степен на обществена опасност на
престъплението по чл.343в, ал.2 НК е изрично отчетена от законодателя като с
ДВ, бр.74 от 2015 г., наказанието е съществено увеличено с прилагане на
законоустановен минимален и завишен максимален срок. Съдът също така прецени като
съществено висока и степента на обществена опасност на този подсъдим, не само
предвид значителния брой регистрирани предходни осъждания, за седем от които
към датата на извършване на деянието не е настъпила реабилитация, но и поради
обстоятелството, че настоящото деяние се явява трето поредно престъпление
против транспорта за същия подсъдим като то е извършено непосредствено след
като е бил при това, не само веднъж, а двукратно наказан по административен ред
за същите по вид деяния. Изтъкнатите обстоятелства сочат не само на трайно
изградени престъпни наклонности и неповлияване от предходно налаганите му
санкции, но и за демостративно, грубо и дръзко пренебрежително отношение към нормативно
установените изисквания за управление на МПС. Тези обстоятелства съдът прецени
също като съществено отегчаващи отговорността на подсъдимия. Смекчаващи отговорността
обстоятелства за подс. Д.Ж. съдът не счита за налични, доколкото деянието се
установява чрез доказателствени средства извън направеното признание, което по
никакъв начин не способства за разкриване на обективната истина, а е заявено
единствено за целите на смекчаващото тежестта на наказателната отговорност
производство по реда на глава XXVII
от
НПК. Също така, съдът не счита за налично изтъкнатото от защитата като
смекчаващо отговорността обстоятелство, деянията да са извършени от подс. Д.Ж.
по подбуди за оказване спешна помощ на пътувалия с него свид. Ю.И., независимо,
че фактически твърдения за такива действия се съдържат и в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Преди всичко, общоизвестно е за жителите на гр. Девня
(какъвто е и подс. Д.Ж.)*** има именно в гр. Девня, но по делото е несъмнено
установено, че управлявания от подсъдимия автомобил не е пътувал към здравното
заведение в града, а в противоположна посока – към гр. Белослав и същевременно
няма данни, свид. Ю.И. изобщо да е посетил или потърсил някакъв център за
спешна помощ след спирането в гр. Белослав. Наред с това, дори твърдяната
причина да бе налице, след като подсъдимият много добре е съзнавал, че не
притежава свидетелство за правоуправление, че е с наложени административни
наказания за същото деяние, както и че двамата със свид. Ю.И. не се намират на
изолирано място, без друга алтернатива за оказване помощ от трето лице, а са
били в населено място и е имало възможност, както да се отправи повикване за
спешна помощ чрез „Национална система 112“, така и да се посети местния филиал
на ЦСМП, а също и да се намери за превоз друго лице, притежаващо необходимата
правоспособност, се налага извод за липса на хипотеза, сочеща реална
необходимост от оказване на наложително съдействие именно от страна на подс. Д.Ж.,
което да се цени за процесното деяние като смекчаващо отговорността
обстоятелство. И за това деяние по делото също липсват данни за наличие и на
другото твърдяно от защитата смекчаващо отговорността обстоятелство – изразено
критично отношение към стореното от подсъдиимия. Съобразно изтъкнатото, съдът намира, че кумулативно
предвидените в специалната норма наказания “лишаване от свобода” и “глоба”,
следва да бъдат определени в параметри между средните и максималните
предвидени, в посока към средните, а именно при срок една година и девет месеца
за наказанието “лишаване от свобода” и в размер 600.00 лв на наказанието
“глоба”. Съобразно чл.58а, ал.1 НК, вр. чл.373, ал.2 НПК, след задължителната
редукция с една трета, наказанието “лишаване от свобода” подлежи на налагане за
срок една година и два месеца при първоначален “строг” режим в затвор.
Предвид
обстоятелството, че двете деяния са извършени, преди да е имало влязла в сила
присъда, за което и да е от тях, в условията на съвкупност съгласно чл.23, ал.1 НК, наложените наказания подлежат на групиране. Най-тежко измежду отделните
наказания е „лишаване от свобода“ за срок една година и три месеца и то следва
да бъде определено за общо наказание по съвкупността. Към така определеното
наказание „лишаване от свобода”, на основание чл.23 ал.3 НК, следва да бъде
изцяло присъединено и наказанието „глоба” в размер 600.00 лв.
Предвид
данните, че условно наложеното на подс. Д.Ж. наказание по НОХД №6164/2010 г. на
РС Варна, е за деяние, осъществено при условията на конкуриращи се конфигурации
на съвкупност с някои измежду другите негови деяния, за които са налагани и
ефективно търпяни от същия наказания от същия вид, съдът намира, че искането на
прокурора за приложение разпоредбата на чл.68, ал.1 НК следва да бъде
разгледано в отделно производство ведно с произнасяне и по приложението на
чл.25, ал1, вр. чл.23, ал.1 НК.
Съдът
счита, че с тези наказания и по този начин ще бъдат постигнати целите на
специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: