РЕШЕНИЕ
№ 1841
гр. Варна, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100502662 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на ИП. У. чрез адвокат И.Д.
против решение № 1151 от 14.09.2021 г., постановено по гражданско дело № 7952 по описа
за 2021 г. на тридесет и четвърти състав на Районен съд – Варна, с което е задължен ИП. У.
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д. КР. АЙД. и АЛ. ИП. У. на
основание член 5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН; забранено е на ИП. У. да приближава Д. КР.
АЙД. на 100 метра и обитаваното от нея жилище в *** за срок от осемнадесет месеца на
основание член 5, алинея 1, точка 3 от ЗЗДН; осъден е ИП. У. да заплати в полза на Районен
съд – Варна глоба в размер на 200 лева на основание член 5, алинея 3 от ЗЗДН, както и
държавна такса в размер на 25 лева на основание член 11, алинея 2 от ЗЗДН.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, тъй като констатациите на съда са единствено по информацията,
предоставена от молителката. Не са представени доказателства, които безспорно да доказват
твърдените от А. действия, извършени от въззивника, както и те да могат да се
квалифицират като актове на домашно насилие по ЗЗДН. Не се установява и как са получени
описаните в медицинската документация травми. Сочи се, че свидетелите не са очевидци на
действията, а са им преразказани от молителката. Не отрича, че между него и молителката е
имало скандали, но твърди, че тя се е наранила, когато е събирала парчетата стъкло от
1
телефона. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на молбата.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна, с който същата се оспорва. Подробно се излагат аргументи в защита на
това становище, като се набляга, че в тежест на ответника е да обори доказателствената сила
на декларацията по член 9 от ЗЗДН.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на
член 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В молбата, инициирала производството, се твърди, че Д. КР. АЙД. и ИП. У. от 2019 г.
са във фактическо съпружеско съжителство, от което имат родено дете - А.[***, роден на
*** г. Излага се, че ответникът упражнявал спрямо Д.А. системно физическо и психическо
насилие. На 23.05.2021 г. молителката се приготвила да излиза с детето навън, но У. й
заявил, че не разрешава да излиза, заключил входната врата на апартамента и прибрал
всички ключове. Заявил й, че ще се обади на майката на молителката, на близки и познати,
на полицията и ще им каже, че държала нож ръцете си. Д.А. настоявала ответникът да не
тревожи майка й, при което У. я изблъскал на терасата и я заключил там, а той останал с
детето в жилището. Отключил й, когато преценил за необходимо и то само, за да отиде до
входната врата и да се обади на майка си, която междувременно била отишла до жилището
и многократно настоявала да влезе в апартамента или поне да чуе дъщеря си. Вратата на
жилището била отключена от ответника, след като дошли служители на полицията, на които
той междувременно звъннал. Въпреки че била посъветвана да напусне жилището,
молителката останала в дома с детето, но тъй като ответникът дори не правил опит да
промени поведението си молителката на 25.05.2021 г. около 17 часа опитала да проведе
разговор с него относно въпросите по раздялата им и в частност тези с детето. Ответникът й
заявил, че няма да плаща издръжка, няма да ходи при адвокат, заплашвайки молителката, че
ще разказва на близки и познати, на служители от отдел „Закрила на детето“, че биела
бебето. Заявил й, че ще й отнеме родителските права. А. сочи, че ответникът издърпал от
ръцете на молителката бебето и започнал хаотично да го мести от стая в стая, слагал го на
дивана и веднага отново го грабвал и го тръшвал в количката, след това обратно на дивана.
Блъскал молителката, когато тя се приближала към него, за да придържа главичката на
детето. Д.А. се опитала да заснеме случващото се с телефона си, при което ответникът го
изтръгнал от ръцете й и започнал яростно да го блъска в земята, да го тъпче с крака, да го
хвърля из жилището, да го мокри, като през цялото време крещял и сипел обиди срещу нея.
Детето се стреснало от крясъците на баща си и започнало да плаче. Д.А. се опитала да
дръпне настрана бебешката количка на детето, за да не падат стъкла върху него, но
ответникът не позволил. Навсякъде имало стъкла, които ответникът умишлено тъпчел, като
през цялото време или се смеел, или крещял. Майката успяла да взе детето и да избяга от
жилището, но ответникът започнал да го дърпа, при което тя се изплашила и се върнала в
дома на страните. Като влезли в жилището, ответникът продължи да се държи по същия
начин, наричайки я „лека жена“, че без него нямало да може да направи нищо в живота, че
2
не разбирала нищо и други подобни. Молителката твърди, че от хвърчащите стъкла и от
ударите със счупения телефон получила рани, както и ожулване на роговицата на лявото
око. Направила втори опит да избяга от апартамента и, след като излязла от жилището,
позвънила на съседката. Ответникът, след като видял съседката, мигновено променил
изражението си, като заявил, че той сам ще се обади на телефон 112. Дошли служители на
Второ РПУ и двамата били отведени в районното управление, като били предупредени по
реда на ЗМВР. Същата вечер молителката напуснала жилището, в което страните живеели.
Твърди, че следващите дни ответникът и звънял по телефона, настоявал е да види детето, но
в жилището на майката на молителката. След като последната се съгласила, на 28.05.2021 г.
отишъл там. Влизайки само погледнал детето, снимал го около минута, след което започнал
да рови из гардеробите, шкафовете, да разбърква вещи. Казал, че ще вземе бебешките
консумативи. Държал се изключително агресивно както към молителката, така и спрямо
останалите членове на семейството й.
Ответникът не е депозирал отговор, но в съдебно заседание оспорва молбата, като
твърди, че описаните от молителката факти и обстоятелства са представени некоректно и
преувеличено.
Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна в депозирано писмено становище намира,
че молбата следва да бъде уважена, предвид динамичните отношения в семейството,
непозволяващи на родителите да осигурят нужната на детето стабилност.
Защита по ЗЗДН може да бъде потърсена от всеки, който е пострадал от акт на
домашно насилие - било то физическо или психическо, осъществен спрямо него от някое от
лицата, изрично изброени в член 3 от ЗЗДН. Целта е да бъде дадена възможност на
пострадалите да потърсят и получат защита на правото си на лична неприкосновеност от
съда чрез налагането на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителите му. В този
смисъл, за да се предостави защита на дадено лице, трябва да се изследва въпросът дали
спрямо него е извършен акт на насилие било то физическо, психическо и/или емоционално
по смисъла на член 2 от ЗЗДН и този факт да бъде установен в конкретните си проявни
форми.
Предявена е молба с правно основание член 4 от ЗЗДН с твърдения, че молителката и
ответникът са били във фактическо съжителство, от което имат общо дете, и че на
молителката и детето са нанесени физически, психически и емоционални травми от
ответника, които могат да бъдат квалифицирани под дефиницията на член 2 от ЗЗДН като
акт на „домашно насилие”.
Между страните не е спорно, че са били във фактическо съжителство, както и че са
родители на детето А. – К. ИП. У., роден на *** г.
Видно от приетото по делото медицинско удостоверение № 450/2021 г., че на
27.05.2021 г. молителката е посетила отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св.Анна -
Варна“ АД, където е съобщила, че на 25.05.2021 г. към 17 часа бащата на детето й счупил
телефона й и при опит да го вземе получила травми в областта на лявата ръка, извършителят
3
я стискал в областта на горните крайници, блъскал, съборил на земята, нанесъл удари с ръце
в областта на лицето. При прегледа са установени следните увреждания: окръглени синкави
кръвонасядания с жълтеникава перифирия и диаметър около 1 см по външната повърхност
на лявата предмишница в горна трета и вътрешната повърхност на дясната предмишница в
средна трета; пръснати линейни червеникави ожулвания с размери по около 4-5 мм, 10-13
мм на площ в размер около 5,5 см/1,5 см по външната и странична повърхност на първи
пръст на лявата ръка, както и две дълбоки червеникави ожулвания с размери 4 мм и 1 см,
като кожата е умерено оточна в тази област; други две такива ожулвания с дължина по
около 2-3 мм по предната повърхност на пети пръст на лявата ръка, в областта на
междупръстната фаланга; умерено изразен оток, бледо синкаво кръвонасядане с диаметър
1,5 см по предната повърхност на дясното коляно; бледо синкаво кръвонасядане с диаметър
около 1 см по предната повърхност на лявото коляно. В заключение е посочено, че горните
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди предмети и отговарят да
бъдат получени в указаните време и начин.
На 31.05.2021 г. молителката е посетила отново отделение „Съдебна медицина“ при
МБАЛ „Св.Анна - Варна“ АД, като въз основа на представени амбулаторен лист от
30.05.2021 г. и анамнезата в същия е дадено заключение, че травматичното увреждане касае
ерозия /ожулване/ на роговицата на лявото око и е резултат на посочения в анамнезата
механизъм – претърпяно на 25.05.2021 г. домашно насилие – счупване на телефон в близост
до областта на лявото око.
Представена от всяка от страните в превод е оценка на детето и семейството, изготвена
от компетентните служби в Обединеното кралство, от която се установява, че отношенията
между молителката и ответника са конфликтни, като в при инциденти са сигнализирани и
органите на реда, а също така са били насочени към социални програми за жертви от
домашно насилие и за управление на гнева.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства посредством показанията на
разпитаните по делото свидетели Д. Р. Т. /майка на молителката/ и Д. В. Г.. Свидетелката Т.
излага, че през втората половина на месец май 2021 г. получила поредно телефонно
обаждане от ответника, което я е накарало да отиде до дома на дъщеря си. В същия
свидетелката не била допусната от ответника, въпреки отправените към него молби. От дома
се чувал плача на бебето. Едва след като пристигнали полицаи, успяла да влезе в жилището,
където видяла дъщеря си, държаща детето на ръце. От молителката знае, че ответникът
преди това я бил заключил на терасата и не я допускал в помещенията на апартамента.
Няколко дни след това излага, че отишла да прибере дъщеря си, тъй като ответникът й
строшил телефона. Отивайки в дома на молителката, я намерила наранена. От края на май
2021 г. молителката живее в дома на свидетелката, в който ответникът е ходил веднъж след
тази дата. Свидетелят Г. излага, че познава страните, като е помогнал на молителката да си
събере вещи от квартирата, в която са живели с ответника, след възникнал инцидент. Когато
отишли в квартирата й, Д. била цялата в кръв, плачела, медицинско лице й превързвало
раните. Имало счупен телефон, потрошен. Ответникът държал детето и обикалял нервно.
4
По делото е представена декларация от молителката по член 9, алинея 3 от ЗЗДН, в
която потвърждава под страх от наказателна отговорност верността на изложените в
молбата факти относно осъщественото домашно насилие.
Поведението на ИП. У. спрямо молителката Д.А. следва да бъде квалифицирано като
акт на домашно насилие по смисъла на член 2 от ЗЗДН, тъй като същият е извършил
целенасочен волеви акт, насочен към физическата, психическата или емоционална
стабилност на молителката и то по начин, който да представлява конкретна или бъдеща
опасност за нея. В случая се касае за трайно влошени отношения между страните, които явно
се проявяват често. Касае се за действия, които действително изразяват проявено и чрез
физически действия, и вербални обиди и заплахи засилено отрицателно отношение от У.
спрямо молителката, чиято степен и интензитет може да се приеме, че засягат или са
засегнали принудително в такава значителна степен личната свобода и личния живот на
другата страна, като е извършен акт на домашно насилие, даващ достатъчно основание за
постановяване на предвидените по ЗЗДН мерки спрямо ответника с цел защита на тези
права. В този смисъл са налице данни, които сочат на пряка и непосредствена опасност за
живота и здравето на молителката А. и на детето А. – К. в заявеното качество на пострадали
лица, които да обуславят засилената намеса на съда чрез постановяване на мерките за
съдебна защита по член 5 от ЗЗДН.
Съобразно разпоредбата на член 2, алинея 2 от ЗЗДН, когато психическото или
емоционалното насилие се извършва в присъствието на дете, този акт се счита за домашно
насилие, извършено спрямо него. В случая е без значение, че детето е в невръстна възраст и
все още не разбира достатъчно случващото се около него. Безспорно се установи
посредством гласните доказателства, че детето е присъствало на инцидента, плачело е.
Поради съвпадане на крайните изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС
по спора, решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на въззивния съд констатира, че в решението на
първоинстанционния съд са допуснати очевидни фактически грешки досежно годината на
раждане на ответника ИП. У. /не е 1994 г., а 1991 г./, които следва да бъдат отстранени по
реда на член 247 от ГПК при връщането на делото на ВРС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1151 от 14.09.2021 г., постановено по гражданско дело
№ 7952 по описа за 2021 г. на тридесет и четвърти състав на Районен съд – Варна.
ДА СЕ ПРОВЕДЕ процедура по член 247 от ГПК досежно допуснатите в диспозитива
на обжалваното решение очевидни фактически грешки в годината на раждане на ответника
ИП. У..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6