№ 1288
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20231000500968 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 263172 от 21.10.2022 г., допълнено с определение №
261299/28.02.2023 г., постановени по гр. д. № 3605/2020 г. на СГС, ответното
„ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на ищеца И. Н. Б. на
основание чл. 405 ал.1 от КЗ сумата 31 366.41 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско +“ по полица
от 15.03.2019 г. за застрахователно събитие „Кражба на МПС“ на л. а. „Форд
Мустанг“ с рег.№ ********, ведно със законна лихва от предявяването на
иска на 24.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 2221.79 лв., представляваща
обезщетение за забава от падежа на 13.08.2019 г. до датата на подаване на
исковата молба – 23.04.2020 г. Със същото решение искът по чл.405 ал.1 от
КЗ за разликата над присъдените 31 366.41 лв. до претендираните 33 000 лв.,
както и искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД за разликата над 2 221.79 лв. до
2 266.85лв., са отхвърлени.
1
Недоволна от така постановеното решение е останала ответната
застрахователна компания, която го обжалва в осъдителните му части с
оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон, на
съществени процесуални правила и необоснованост. Поддържа, че въз основа
на документите, послужили за регистрация на закупения от САЩ автомобил
като катастрофирал, символичната продажна цена от 500 долара, както и
съобразно с посоченото в самата митническа декларация, би следвало да се
приеме, че процесният автомобил се е намирал в тотално увредено състояние,
което не е позволявало да бъде възстановен напълно до изправно техническо
такова. Моли въззивната инстанция да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло исковите претенции, като неоснователни.
Въззиваемият И. Б. в срока за отговор оспорва жалбата и моли
решението да бъде потвърдено.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд
сепроизнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността му той е
ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото,
Апелативен съд - София намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1
от ЗЗД и с предмет - заплащане от застрахователя „ДЗИ-Общо Застраховане“
ЕАД по договор за застраховка «Каско+» на застрахования И. Н. Б. сумата 33
000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по полица от
15.03.2019 г. за застрахователно събитие «Кражба на МПС» за лек автомобил
Форд Мустанг с рег.№ ********, ведно със законната лихва от предявяване
на иска на 23.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на
сумата от 2 221.79 лева, представляваща обезщетение за забава от 13.08.2019
г. до датата на подаване на исковата молба.
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят по имуществена застраховка е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Фактическият състав,
пораждащ правото на вземане за обезщетение на застрахования включва:
валидно застрахователно правоотношение по застрахователен договор с
предмет – право, оценимо в пари, настъпване на застрахователно събитие в
2
периода на застрахователното покритие и уведомяване на застрахователя и
представяне на необходимите документи за неговото установяване.
В случая всички посочени предпоставки са налице: видно от
застрахователна полица № 440119220004643/15.03.2019 г. между страните е
налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен
застрахователен договор за имуществена застраховка "Каско+" за лек
автомобил «Форд Мустанг», с рег.№ ********, със срок на действие от 15:33
ч. на 15.03.2019 до 23:59 ч. на 14.03.2020 г. По силата на същото ответникът е
поел задължение в случай на застрахователно събитие «кражба» на
застрахованото имущество да плати на ищеца обезщетение в размер на
действителната му стойност към датата на настъпване на събитието в
границите на договорената застрахователна сума. Съдържанието на
застрахователната полица е допълнено от това на Общите условия, които са
били надлежно връчени на застрахования. Противно на развитите в отговора
на исковата молба доводи, застрахователният договор не е нищожен поради
липса на предмет – такъв е имуществено иценимото в пари право на
собственост на ищеца върху процесното МПС. Обстоятелството, дали
застрахованият автомобил е бил изправен и в какво техническо състояние се е
намирал, е относим не към валидността на застрахователния договор, а към
размера на обезщетението, тъй като последното се определя съобразно
действителната стойност на увреденото имущество към деня на настъпване
на риска. В периода на покритието е настъпило застрахователно събитие
"кражба на МПС", надлежни доказателства за което са представени по делото
- удостоверение от 13.06.2019 г., издадено от Началник сектор «Разследване»
2 РУ СДВР и Постановление за спиране на образуваното наказателно
досъдебно производство №1137/2019 г. на 2 РУ СДВР, пр. пр. № 22050/2019
г., за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК за противозаконно отнемане на чуждо
МПС - лек автомобил «Форд Мустанг», с рег. № ********, извършено за
времето 17:00 ч. на 31.05.2019 г. до 18:00 ч. на 02.06.2019 г. Въз основа на
посочените писмени доказателства, имащи характер на официални
свидетелстващи документи, следва да се приеме, че е налице идентичност
между лекия автомобил, предмет на застрахователния договор, и този,
предмет на кражбата, чиито индивидуализиращи ги марка, модел,
регистрационен номер и рама съвпадат. За така настъпилото събитие ищецът
е уведомил ответника в срока по чл. 403, ал. 1 от КЗ, но по заведената щета
3
плащане не е последвало. Липсата на изпълнение на задължението на
застрахователя за плащане на обезщетеинто за застрахованото при него
имущество е основание за ангажиране на договорната му отговорност.
Следователно, предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
Размерът на дължимото се обезщетение съответства на размера на щетата към
деня на настъпване на застрахователното събитие, която съвпада с
действителната стойност на застрахованото имущество. С оглед на
изложеното и въз основа на заключението на авто-техническата експертиза
след приспадане на сумите, с които застрахователят е извършил прихващане,
настоящият състав приема, че искът за главницата е основателен за 31 366.41
лв., върху която се дължи законна лихва от предявяването на иска на
24.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, а този за мораторното
обезщетине – за сумата от 2 221.79 лв., представляваща обезщетението за
забава от 13.08.2019 г. до датата на подаване на исковата молба.
Единственото поддържаноно в жалбата възражение, касателно
техническото състояние на автомобила, е неоснователно. Дори митническите
документи да не са били съставени с това си съдържание за да бъдат
избегнати по-високи митни сборове, а да отразяват действителното състояние
на автомобила, то въз основа на съставения по-късно протокол за оглед от
самия застраховател следва да се приеме, че в каквото и състояние да е бил
закупен, автомобилът към датата на огледа се е намирал в състоянието, в
което е описан. За извършения оглед на автомобила от застрахователя е
съставен Протокол за оглед на МПС №99081501/16.03.2019 г., представляващ
неразделна част от застрахователната полица, подписан и съставен от
представител на ответника, в който е описан предоставения за оглед
автомобил, като единствената негативна констатация е посочено: преден ляв
калник и спойлер на предна броня са за боя (л.63). Това, че автомобилът е бил
в изправност се установява и от приетия по делото Протокол за преглед на
техническа изправност на ППС №194134010146, изготвен по повод
регистрацията в КАТ на автомобила. Горното дава основание и на въззивния
съд да приеме, че в производството не са налични доказателства,
автомобилът да е бил негоден за движение по пътищата към датата на
настъпване на събитието, респ. че е била налице «тотална щета» по
отношение на него. Последното се потвърждава и от събраните свидетелски
показания.
4
Ето защо и поради съвпадане на изводите на двете инстанции
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
въззиваемия Б. следва да се присъдят сторените от него разноски пред
въззивния съд в размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 3150 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №263172 от 21.10.2022 г., допълнено с
определение №261299/28.02.2023 г., постановено по гр. д. № 3605/2020 г. на
СГС, ГО, 27 състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД с ЕИК-*********, cъc
ceдaлищe и aдpec нa yпpaвлeниe: гp. Coфия, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати
на И. Н. Б. с ЕГН-********** със съдебен адрес: гр. София, ул. «Алабин» №
36, ет.2, чрез адвокат Я. Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3150 лв.,
представляваща съдебни разноски за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5