№ 9390
гр. София, 24.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти май през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ИЛ. НИКОЛОВА
и прокурора Б. Кр. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Частно наказателно дело № 20231110206970 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ Е. Н. З. се явява лично, доведен от органите на ОД
ОХРАНА от ареста на бул. „Г. М. Д.” № 42.
ЗАЩИТНИКЪТ НА ОБВИНЯЕМИЯ АДВ. С. Г., редовно уведомен, се
явява.
СРП с представител.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.
При липсата на процесуални пречки,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличността на обвиняемия съгласно лична карта, както
следва:
Е. Н. З. – роден на ******* година в гр.Видин, българин, български
гражданин, осъждан, неженен, с основно образование, работи, с адрес в гр.
*******, ул. „*******“ № 4, гр. София, ул. „*******“ № 1, бл.1, вх.1, ет. 4, ап.
11, ЕГН: **********.
1
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на обвиняемия в настоящото
производство, включително и правото на отводи.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам правата си. Нямам искания за отвод.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по чл. 274 и чл. 275 НПК.
АДВ.Г.: Нямам искания по чл. 274 и чл. 275 НПК.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямам искания.
На основание чл. 276, ал. 1 НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО се ДОКЛАДВА с прочитане искането на СРП за вземане на
мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия Е. Н. З..
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
АДВ.Г.: Оспорвам искането, нямаме доказателствени искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам за какво е искането.. Няма да представям
доказателства.
На основание чл. 283 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА събраните в хода на досъдебното производство
писмени материали.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам така направеното искане по отношение на
мярката за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия З..
Считам, че към настоящия момент от проведеното разследване може да се
изведе наличие на обосновано предположение за извършените две
престъпления, за които му е било повдигнато обвинение, като в тази връзка,
моля, да приемете показанията на свидетелката *******, изготвената СМЕ,
разпитаните полицейски служители и приложената справка за съдимост.
2
Законодателят за двете извършени престъпления е предвидил наказание ЛОС,
като за едното от тях наказанието е в размери даващи основание да се смята,
че същото е тежко умишлено. Считам, че е налице и третата предпоставка, а
именно опасност от извършване на друго престъпление. Тя е изведима от
силно обремененото съдебно минало на обвиняемия. Същият към настоящия
момент следва да се счита за осъждан с четири извършени грабежа, като и
четирите престъпления са били извършени с употребена на сила от
обвиняемото лице срещу лица от женски пол. И за четирите престъпления му
е било определено наказание „лишаване от свобода“ в размер над 1 година,
като три от тях са кумулирани в едно общо и то е било изтърпяно на
09.05.2014 г., а едно е останало в самостоятелна група и то е изтърпяно на
14.03.2016 г. Така съгласно разпоредбата на чл. 88а, ал. 2 от НК, първият
момент за настъпване на реабилитация за тези престъпления, за да може да не
бъдат счетени от съда е 2026 г. От всичко това считам за изводим извода, че
З. е лице със силно завишена обществена опасност, нарушаващ законите и
употребяващ физическо насилие срещу лица от женски пол, същият е опасен
както за пострадалата, така и за други лица. С оглед постигане целите на
МНО най-леката за него се явява „задържане под стража“, поради което,
моля, да определите такава.
АДВ.Г.: Считам, че искането на прокурора за вземане на постоянна
МНО „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия е неоснователно.
Категорично не може да се направи обосновано предположение, че
съществува реална опасност да извърши друго престъпление или да се укрие.
Обвиняемият не е извършвал престъпление в период от 7 години, също така
липсата на висящо производство, са обстоятелства, които обосновават извода,
че липсва намерение да извърши престъпно деяние, не е налице опасност
обвиняемият да се укрие. Все пак „задържане под стража“ трябва да бъде
крайна мярка и тя следва да се вземе само тогава когато съществува доказана,
а не хипотетична опасност лицето да се укрие или да извърши друго
престъпление. Според практиката на ЕС ограничението на правото на свобода
трябва да е пропорционално на защитата, на законоустановената цел и да не
създава ограничения по-големи от действително необходимото. Освен всичко
изложено считам, че от събраните на ДП доказателства не може да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, тъй
като липсват данни за системност на извършване, обвиняемият не е бил
осъждан по Закон за защита от домашно насилие и срещу него няма подавани
други сигнали от пострадалата, което означава, че проявата не е в условията
на домашно насилие. Държа да отбележа, че съдебното удостоверение, което
е представила пострадалата, изрично посочва, че претърпените наранявания
са нанесени в период между 5 и 7 денонощия. Считам, че с налагането на една
по-лека мярка ще бъдат постигнати целите на НП.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Съгласен съм със защитника ми, аз си гледам детето
и тя има повече доверие на мен отколкото на близките си. От както е родено
това дете тя го е гледала 30 пъти, аз го гледам повече, детето го гледам аз, тя
3
ми звъни, че няма пари.
На основание чл. 297, ал. 1 НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДОСТАВЯ на обвиняемия право на последна дума.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Искам да ме пуснете да си гледам работата да си
плята сметките за топлофикация, имам две по 300 лева, и най-вече да мога да
си гледам детето, защото тя сама не може да се оправи не искам да го
споменавам, но и тя ме е удряла.
СЪДЪТ, като съобрази становището на страните, въз основа на
доказателствата по делото и закона НАМИРА за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производство е по реда на чл. 64, ал. 1 и следващите от НПК, като е
образувано по искане на прокурор при СРП, за определяне на мярка за
неотклонение "задържане под стража" по отношение на Е. Н. З., обвиняем по
ДП № 226 ЗМК-862/2023 година, по описа на 02 РУ - СДВР, пр. пр. № H-
16891/2023 година по описа на СРП.
В настоящото производство СЪДЪТ най - напред дължи преценка на
предвидените в чл. 63, ал. 1 НПК обстоятелства съдържащи три кумулативни
предпоставки за определяне на МНО свързана с ограничение в свободното
придвижване. На първо място сред тях е наличие на обосновано
предположение за съпричастност на обвиняемото лице към престъпленията,
за които е привлечен към наказателна отговорност, в настоящия случай
престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал.1 НК, а именно закана с убийство и
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 2 НК - нанасяне на лека
телесна повреда в условията на домашно насилие, и двете осъществени по
отношение на лицето ******* *******. Към настоящия момент и при
отчитане на ранния етап на разследването, доколкото се касае за престъпни
прояви осъществени преди малко повече от 48 часа, съдът намира, че от
наличния доказателствен материал може да се изведе предположение,
достатъчно обосновано за нуждите на настоящото производство, за
реализиране от страна на обвиняемия З. и на двете престъпни посегателства
описани в постановлението за привличане като обвиняем. В подкрепа на този
извод са най-напред събраните по делото гласни доказателствени средства, на
които приоритет следва да се отдаде на показанията на пострадалата *******,
които са достатъчно подробни и информативни, за да дадат информация за
всички съставомерни признаци на двете посегателства. Те не са изолирани от
доказателствената съвкупност, а напротив подкрепят се от съобщеното от
свидетелите ******* и *******, полицейски служители, които са посетили
4
местопроизшествието именно във връзка с твърдението за осъществена
проява на домашно насилие. На следващо място опора показанията на
пострадалата намират и в изготвената по делото СМЕ, като във връзка
направеното от страна на защитата възражение следва да се посочи, че
констатацията за по-голяма давност касае само едно от уврежданията, а
именно кръвонасядане на лява скула, но по отношение на всички останали
описани травматични следи същото напълно кореспондира със съобщения от
нея механизъм на деянието. Отсъстват към настоящи момент доказателства и
данни, които да внасят съмнения в изложените по-горе заключения. Следва да
се подчертае отново, че разследването е в ранен етап, като по същото
предстои събирането на редица други доказателствени източници, за което са
дадени подробни указания в постановлението на наблюдаващия прокурор,
като произнасянето на съда се базира на наличните до момента доказателства.
Предвид на изложеното, съдът намира, че от проведеното към
настоящия момент разследване може да се изведе достатъчно обосновано за
целите на производството по определяне на първоначална МНО
предположение, че обвиняемият З. е реализирал престъпление с правна
квалификация чл.144, ал.3 вр. ал.1 и чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.2 НК,
предвид на което е налице базисната предпоставка за определяне на МНО по
отношение на същия. На следващо ясто и двете посочени престъпления
материалният наказателен закон свързва със санкция лишаване от свобода,
съответно в размер до шест години за първото и до една година за второто, с
оглед на което е налице и второто изискване на чл.63, ал.1 НПК.
Най-сетне по отношение на опасностите, които МНО следва да
преодолее съгласно изричната разпоредба на чл. 57 НПК съдът, намира
следното:
По отношение на обвиняемия З. не се констатира реална опасност от
укриване, като се касае за лице с установена самоличност и известно
местожителство макар и същото да не съвпада с постоянния адрес. От
наличните по делото доказателства обаче са налице данни за трайно
обитаване на същия, включително действително във връзка с полагане на
грижи за малолетно лице, което сочи на определена връзка с местоживеенето,
респективно отсъстват данни, от които да се изведе опасност от укриване. По
отношение опасността от извършване на престъпление, съдът отчете факта на
обремененото съдебно минало, като независимо, че деянията са извършени в
един относително отдалечен период от време, то действително за посочените
осъждания не е настъпила реабилитация, а доколкото се касае за престъпни
посегателства с комплексен обект, включващ и неприкосновеността на
личността, то същите характеризират обвиняемия като лице склонно към
употреба на физическа агресия. На следващо място, съдът намира, че
опасността от извършване на престъпление се завишава и от конкретните
проявления на престъпната дейност предмет на настоящото производство,
касае се за две отделни престъпления. По отношение на престъплението по
чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 следва да се има предвид, че заканата е отправена
5
многократно, както по телефон, така и в лично присъствие на пострадалата.
На следващо място проявата на физическа агресия се характеризира с
относително висока интензивност и продължителност. Няма данни същата да
е провокирана по какъвто и да е начин от пострадалата и най-сетне е
осъществена в присъствие на малолетно лице - дете на обвиняемия и
пострадалата. На следващо място следва да се държи сметка и за факта, че
действително двамата към настоящия момент не се намират във фактическо
съжителство, а причината да преустановят същото по данни на пострадалата е
именно упражнената от страна на обвиняемия физическа агресия.
Обстоятелството, че поради една или друга причина от лично и социално
естество до настоящия момент пострадалата не е потърсила защита и
съдействие от държавните органи по никакъв начин не дискредитира нито
изложеното от нея и нито пък снижава опасността от извършване на ново
посегателство от страна на обвиняемия З.. Предвид на изложеното, съдът
намира, че към настоящия момент е налице реална опасност от извършване на
престъпление, която предвид обремененото съдебно минало и интензитета на
престъпната дейност обуславя определяне на най-тежката МНО, каквато се
явява задържането под стража. Изложените от обвиняемия обстоятелства от
социално и битово естество, свързани с евентуални затруднения, които
същият би търпял при ограничаване в свободното му придвижване, съдът не
определя като интереси противопоставими на ценностите, каквито са
здравето и живота на останалите граждани, в частност пострадалата *******,
поради което същите не мотивират определянето на по-лека МНО.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 64, ал. 4 НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо Е. Н. З.
с ЕГН **********, обвиняем по ДП № 226 ЗМК-862/2023 година, по описа на
02 РУ - СДВР, пр. пр. № H-16891/2023 година по описа на СРП.
На основание чл. 64, ал. 5 НПК ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в три дневен срок
от днес, като в случай на жалба и протест НАСРОЧВА делото пред СГС за
01.06.2023 г. от 10:00 часа, за която дата и час страните да се считат за
редовно уведомени от днес.
Препис от протокола да се издаде на защитницика за послужване пред
НБПП.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:15
часа.
6
ОПРЕДЕЛИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
7